* * *

web | Стихотворения

На Ек. Йосифова

И пак започна със трева, а утре пак от нея
(тя, колкото и сняг да е, до шушка го проспива);
Kа пътя кацна слънчево петно, наблизо горе
проходи полуоблак върху първата си нива;
протегна се змия - гласът й зад земята падна,
река се извъртя - изпрати вести на морето;
замаян, трепна празен щъркел, но пред клюна ален
душа по-смаяна оттатък своя страх погледна.

... изведнъж (преситен паяк сякаш леко кимна),
поспря се времето - взе дъх - и пак напред заплува.
Но никой нищо не разбра, почти не се усети,
а който го усети, мислеше, че е сънувал.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.