И ЛЮБОВ

web | Стихотворения

Едно лице завинаги в дъжда и между вятъра,
в звездите и прозорците едно лице завинаги,
когато мислите се гонят отпочинали
и в чакане
                              очите белеят като плат.

Ти се погубваш, ти се пропиваш - със вода поне -
по туй лице завинаги, туй малко нещо истина,
ядеш на крива нива черешите прокиснати
и незамесен с грижа,
                              покой не виждал, хляб.

Но как си жив и слушаш на всяка шумка стъпките!
Как се измиваш сутрин и знаеш: между капките,
вързопчетата щъркови, изхапаните ябълки -
то Е, лицето, скрито е
                              в житата като сърп.

То Е! Лице завинаги и нещо като щастие,
безкрайни поздрави мотае на челото ти
и пътя ти е чуден - върху него стотното
гнездо си вие твоят
                              не много тъжен глас.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.