ФАБРИКА

web | Стихотворения

Парцален сняг без вятър, сигурно-отвесен,
парчета облаци от февруари -
                    сеят се и се топят,
и все така:
край циглите едва се мяркат, трепкат,
накъм дърветата
                    такова нещо чезнещо плетат.
Машините
се трият, инак ще настинат,
комина
се издишва, блъснат целия от светлина;
почивка сме; кой иска да обядва,
кой -
        да стърчи навънка и да гледа сняг.
Като че ли

дете е тръгнало сред нас -
усмихнати и гладни,
на един крак сме щръкнали
                    и си припомняме
(аз - за рождения ми ден)
и най-встрани от нас са дребните препънки,
страха ни от Историята, тласнал мен към теб,
теб към мен.
Аз
дишам,
всички дишат;
едни, за смътни бях ги взел,
                              дори въздишат,
а това са цели чудеса,
кодекса съществува, и се нарушава -
дошлите за прехрана,
                    за разцвет народен,
са били
деца!...

И
тъй си мисля:
ще отминат часовете,
ще пробия път до къщи някъде по мрак,
ще отвъртя бушоните,
ще взема
                    някое дълбоко нещо,
ще слизам
                    и ще слизам,
                              и ще слизам,
а през прозореца огънат
ще ми свети сняг.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.