ЩУРЦИ ЗЕЛЕНОЛИКИ

web | Стихотворения

ЕДИН ЧОВЕК

Така, когато изкрещя сърцевината,
усетила, че всичко е на нея,
погледнах смело и докрай в небето,
през свракови гнезда
        железобетон
         вятър
изпъкнало, изхвръкнало погледнах,
като че сложих нож върху очите си,
погледнах смело и докрай в небето
през клечици, пера, през дупките в безгрижието
на моите деца, на всички,
през патоса на моята жена, на всички,
погледнах и разбрах.
Погледнах и разбрах.
И го видях мотаенето мое
привечер
сутрин
нощем,
без памет,
без умора
         гибел
         сила,
без камбани,
без китари,
между ухилени бради
         очи прощаващи невинното,

до края на брега, началото на океана, края му -
докато посивея очевидно, очевадно,
докато-заскърцат костите ми, а ръката ми опротивее
- да не взема ни троха, ни нож от нея.
Погледнах и разбрах.

И ме покърти тая моя смелост
да ходя между същества, които си поставят хляб в уста--
та, влизат в кино, гледат, купуват, но не крадат мака--
рони, а на празник зеле, утешени, утешителни, с билет,
с оправдание за всеки миг и лев, с прозорци, и пердета,
същества.
(Пък и сред вас, оси и бръмбари летливи
                           гълъби котки
                           кротуши в бавни езера
                           клонки паяжини
                           камъче от висините
                                    космоса
                                    цивилизация свръхнякаква

пред мене паднало.)
Погледнах и разбрах,
погледнах и разбрах.

И мисълта ми мигом се събра
                                    прибра се под косите ми,
цял се потулих с длан
                           в ризата си
                           на стола
                           под шипока дрезгав
                           сред морето
сгънах се и се оставих настрана безмислен
                                    и безсмислен.
безстрашно устремен ствол напъни и сухожилия,
безшумно,
да не би да преча,
да не би да се издам край плътните прозорци, гдето
дишат съществата с оправдания, обличат се, хранят
се като същества, с място, билет, разпоредителки,

с чела, отпуснати за светлината, с гърди, развили
пъпки за пчелите, стършелите, търтеите, с бедра, меж--
ду които сладостта сама се настанява, гола и сама,
сигурна и гола, най-проверено същество

сгънах се и се положих настрана
прекрачих се земята бе спокойна

приближавах приближавах приближавах приближавах.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.