Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Стихотворения
Дървената гъба,
на която мама кърпеше чорапи;
въздуха самотен, дето го наричат космос
всичко
на челото ми се връзва като кърпа.
Клонка се огъва по света наблизо,
към очите ми догряват свършени звезди...
Като ти подавам хляб,
ти давам
нещо:
с дървената гъба ти го давам,
с въздуха самотен.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.
|