ЧОВЕК, ПРЕДИ ДА СПИ, СИ МИСЛИ

web | Стихотворения

На брат ми

Дъжд вали
или пък сняг вали,
или пък само въздух си тече;
време пред очите ми се стича
с прахоляк от път,
с перушина за възглавници.

Успокоявате ме, синове, огледала две мои,
в които непосилно се познавам -
със стадионите и аз изтръпвам
          пред мускулите ви железни.

Зрънце мое и молба всевластна, дъще,
от днеска гледам как пълзят към теб
          всички принцове световни.

Успокояваш ме, жена,
тъй както дишаш спокойна покрай мен,
                    спокойна зарад мен,
                    спокойна или умъдряла -
навярно рядко ми изневеряваш.

(Едва си спомням, че обичах някога,
почти си спомням: някой ме обичаше;
една любов нещастна
две щастливи семейства подари на тоя свят.)
И

(не оставай скръбна, приятно е с приятели;
истина е: пръстите на цялата ни къща
не стигат да ги изредя, защото
          от дванадесет са много повече.)

На толкова години не успях
да обиколя своята родина
и очарован слушам чужденците,
те ми я опознаха, обикнаха, разбраха...

Главата ме боли, оплешивявам.
А може пък да ме боли от сънища,
все самолетна музика и конференции,
          конференции и самолетна музика,
но ни веднъж печалба от лотария...

Толкова учебници преглътнах. Време е
да се науча и на нещо друго,
поне
навреме да заспивам.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.