БУДЕН, ВСЕ ТАКА

web | Стихотворения

Не се явявай,
буден ти го казвам.
Не се явявай нито тайно,
                              нито като мълния,
не се явявай ни в съня ми, ни на пътя ми -
ти, дето оцеля за жалост,
ти, дето ме удари като вятър
и ми даде погледа - да виждам,
че въздухът не е напразно нещо.

(Нека се досетя за морето,
                              лазурните вълни,
                              гларусите слънчеви;
боже, нека маха някой с кърпичка солена,
да сравнява корабите с не знам какво;
прекрасно е: моите връстници свръхлирици
обладаха всички амфори по пясъците,
куклите се облягат на микрофоните и пеят
моретата едно след друго.)
Нека се досетя
и не се явявай.
Да се прибирам

равновесен, да си изяждам супата и всичко
подир нея,
да бъде ясно в моя дом,
да бъде най-конкретна чергата, бюфета.
Вървят си мравчици - с нашите обуща
успоредно,
подскачат насекоми, размножават се
от въздуха -
защо си,
Бяс,
накъм сърцето на предметите?
                    И след предметите?
Защо си,
Глад.
развикал се по име и без име
за настигане и за прегръдка?
Безброй
не Те познават, но не живеят по дървята:
ЕЙ, ПЕШЕХОДЕЦО, ЕЙ!
Освободи ми пътя,

през девет планини да си отдръпнеме ръце,
никой да не е слушал толкова
          ръце да се отдръпват - през девет планини.
Нека

увехне хоризонта изгревен, да викна,
навеки да увехне,
но
моята
звезда да пламне!
Да се разсъхне по света
изсъхналия беден Лазар,
но
моите очи да плуват в дрямка след обяд!
Дай ми
обратната си права сила -
да ида като хората, да гледам
как
куклите изпяват бурните морета,
как
амфорите се задъхват от любов
и плюят пясък

в очите ми,
дълбоко.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.