Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБЛАСТНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПОЛИТИКА ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА КАЧЕСТВО НА ЕЗИКОВОТО И ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анета Ненова

web

В съвременната човешка култура интернет е предпочитан начин за комуникация. Езикът не се развива толкова от литературата, колкото от компютри, кино, телевизия. Отношението към словото е променено. Думите все по-често се изместват от образи. В ценностната система на съвременния човек на предни позиции вместо словото застават информационните технологии.

Съвременните млади хора са нетърпеливи. Те предпочитат да общуват чрез образи, а четенето изисква търпение. Следователно съотнасянето на слово и образ в часовете по литература е една от възможностите да се компенсира нетърпението на ученика да чете. Учителят е този, който може да "съблазни" ученика за общуване с художествения текст. С педагогическото си майсторство преподавателят по литература отново е в позицията на предопределящ за резултатите от учебно-възпитателния процес. Нагласите му за промени в целите и позициите, в планирането, организацията и в осъществяването на обучението по български език и литература са важни за повишаване на качеството на образованието.

Учителите по български език и литература, според проф. К. Димчев, са главен фактор за подобряване на речевото поведение на учениците, а по този начин и за въздействието върху речевата практика на широки обществени среди. В този смисъл областната образователна политика за промяна в нагласите на учителите по български език и литература е предпоставка за качеството на българското образование. Квалификацията на учителите по български език и литература чрез разнообразие от форми на обучение - тренинги, семинари, дискусии, презентации, им дава знания за съществуващите концепции за учене и за новите роли на директор, учител, ученик, родител в условията на промяна; развива уменията им за прилагане на съвременни парадигми на преподаване и учене; представя конструктивизма (основан на креативността) като нов подход към ученето, при който се конструират и реконструират налични когнитивни структури; извежда парадигми за ефективен учебно-възпитателен процес.

Преди да изясним смисъла и стъпките за реализиране на областната образователна политика, свързана с квалификацията на учителите по български език и литература, ще се спрем накратко на постиженията и трудностите.

Планираната, целенасочена квалификационна дейност и нейната подкрепа от РИО от години стимулира амбициозните учители и директори, преминали през обучение за разработване и управление на проекти. Реалност са училищните програми за извеждане на обучението по български език и литература като приоритет. Те са част от задължителната училищна документация, която се приема при защитата на Списък - Образец № 1. На работни срещи с директорите обучението по български език и литература е било предмет на етапни оценки, а чрез тематични проверки и тестове, както и чрез отчети и доклади от посочените в годишния план на РИО директори се контролира и регулира цялостната дейност по този основен за областната образователна система приоритет.

За съжаление не може да се отрече съпротивата на учители, ученици и родители, когато в урочната работа се въвеждат интерактивни стратегии на обучение.

Дефицитът на време, неподходящата среда за прилагане на конструктивистки модели в училищната практика са свързани с немалко трудности.

Анализът на специфичните условия в област Силистра открои основните характеристики на образователния процес по български език и литература и очерта основните проблеми както следва:

Учебната среда се предопределя от училищната политика, т.е. от педагогическите изисквания по отношение на комуникативните компетенции на учениците, от кадровата осигуреност и от материалната база.

В пет от седемте общини на областта езиковата среда е двуезична. Учениците билингви общуват на майчин език както в неофициална обстановка (в междучасието, в магазина, на улицата), така и в рамките на учебния час. Те трудно разбират словото на своя учител и търсят опори в майчиния език. Учителите приемат удобството да преведат на майчин език, вместо да потърсят други начини за семантизация на непознатото – работа с речник, използване на справочна литература. Липсва методика за работа в тези специфични условия. Качеството на обучението по български език е незадоволително. Учителите, които работят в сложните условия на двуезичие, в голям процент също са с билингвално съзнание и с малък преподавателски опит.

Материалната база е остаряла. Училищните библиотеки са нефункционални. Те не разполагат с набор от учебници, учебни помагала, справочна, енциклопедична, методическа литература. Наличният книжен фонд е остарял и недостатъчен.

В две от общините са училищата, в които учениците постъпват след полагане на национален изпит по български език и литература. Тези ученици развиват полилингвална компетентност. Част от тях са с литературни интереси и потребности, ползват интернет, ползват два западни езика, имат участия в национални и международни литературни конкурси. Създават и издават вестници и списания на няколко езика. Учителите работят с талантливите деца индивидуално, често нерегламентирано. Мотивацията и за учители, и за ученици е престижно представяне на различни форуми. Училищните системи за поощряване и награждаване на изявените ученици и учители са своеобразна провокация за талантливите деца. Резултатите са значителни - лауреат на националната олимпиада през май 2005 г., награди на национални литературни конкурси, защитени училищни проекти по теми, свързани с литературното и езиковото обучение, отлични резултати при външно оценяване на знанията и уменията на осмокласниците, интензивно изучаващи чужд език, подготвяне и издаване на рекламни материали, дипляни, литературни сборници. Материалната база е добра. В тези общини училищните библиотеки разполагат с богат фонд. Даренията са утвърдена практика, чиито резултати са забележителни. Обучението се води в кабинети по български език и литература. Атмосферата е творческа, защото интериорът на класната стая е по проект, реализиран от учители, ученици и родители. Учителите, с малки изключения, са с професионалноквалификационни степени, с публикации в методически издания.

Изводът, който логично следва от направените коментари, е, че резултатите в обучението по български език и литература са полюсни както в рамките на училището, така и в областта. Затруднени са съпоставките на резултати, защото липсват ДОИ за оценяване на знанията и уменията на учениците.

Мотивацията на учителите зависи от степента на отговорност.

На работни съвещания учителите от областта споделят, че изпитват недоверие в стабилността на образователната система и не полагат развитието си в перспектива, надхвърляща настоящата учебна година. Според тях Наредба № 5 за квалификационните степени поставя невъзможни условия и безсмислено бави преминаването към по-горните степени, изискващи по-творческа работа. В същото време учителите трудно успяват да финансират самата квалификация. Дори и когато общинските отдели по образование осигурят финансово квалификационните дейности, остават затрудненията, свързани с отсъствията на учителите от училище. Освен това по-натоварените и активни учители не получават никаква компенсация – парична или шансове за кариерно развитие. Няма реален пазар на труда. Доказано посредствени учители могат да заемат най-привлекателните места в най-престижните училища до пенсиониране.

Наблюдения на експерта по български език и литература от урочната и извънурочната работа през последните три години показват, че в смесените училища, където учениците билингви са над 70 %, учители се чувстват изолирани, не развиват собствения си език, често остават на равнището на висшето училище. Неувереността на учителите ги тласка към по-лесния вариант на рутинната работа. Ролята на учителя като фасилитатор в тази ситуация е трудна. Решението е в умението на преподавателя да използва майчиния език на билингвите ситуативно съобразено – за да развива езиковите компетентности на учениците.

В профилираните гимназии интересът към хуманитарните дисциплини спада. Сравнително малък брой ученици проявяват желание да участват в извънкласни дейности. Трудностите във всекидневната преподавателска работа са свързани с очакванията на ученици и родители към равнището на професионалната компетентност на учителя (свързани със знания и разбиране в съответната предметна област, с планиране, преподаване и управление в клас, с контролиране, оценяване, записване и отчетност, с професионални изисквания).

Учителите новатори са в неблагоприятна позиция. Прилагането на интерактивни технологии, експериментирането на нови модели за преподаване, учене и оценяване влиза в конфликт с установената практика. Съпротивата на учители, ученици и родители е породена от страха пред неизвестното. Стереотипът се съпротивлява на всяка промяна, защото промяната изисква усилие, без да гарантира успех.

Прилагането на формиращо оценяване като процес на търсене и интерпретиране на доказателства за това, къде са учениците в тяхното учене по отношение на това, къде трябва да бъдат, е едно възможно решение. При формиращото оценяване и преподавателят, и ученикът участват в процеса на преценка на стратегиите на учене и резултатите от него спрямо целите на обучението. И двата субекта могат да дават обратна връзка за силните и слабите страни, като преподавателят поема водещата роля в оценката на това, какво още трябва да се направи, за да се намали разликата между реалното и желаното равнище. Оценяването е формиращо само когато разликата между реалното и желаното (препоръчително) равнище дава информация, която се използва за промяна на тази разлика.

Мотивацията на учениците зависи от очакваните резултати по отношение на бъдещата им социална и личностна реализация. В анкети учениците в преобладаващия си брой обясняват, че трудно се мотивират за самостоятелна подготовка, защото оценяването в настоящата практика се отличава с изпитване, което насърчава репродуцирането и повърхностното научаване на материала. Оценяването е несистемно, случайно и не подпомага задълбоченото овладяване на знания, умения и отношения. Критериите за оценяване са субективни и силно варират в зависимост от множество закономерни и случайни фактори. Оценката има предимно констативен характер. Методите на оценяване са еднообразни, а обект на оценяване е предимно когнитивната сфера на личността на ученика. Прекомерно се набляга на поставянето на оценки и подреждане по успех, докато даването на конструктивни съвети за подобряване на ученето се омаловажава. Стимулират се индивидуалната конкуренция и желанието за постигане на висока оценка на всяка цена; учениците биват сравнявани един с друг, а не по отношение на собственото си развитие. Ниските оценки обезкуражават голяма част от учениците; те започват да възприемат себе си като "слаби ученици" и спират да полагат усилия. Така се формира една сравнително малка група на "отличниците" и голяма на "слабите", губещите състезанието ученици. Социалните последици от това са много негативни. Няма координиране, взаимодействие и приемственост при оценяването на развитието на учениците от страна на различните учители. Учи се за награди (червени точки, оценки) и "място в ранглистата на класа", а не за задоволяване на потребностите от учене и самоусъвършенстване.

В урочната работа учениците избягват трудните задачи. Те търсят логически нишки към "правилния отговор". Много от тях неохотно задават въпроси поради страха от провал. Учениците, които срещат трудности и имат слаби резултати, смятат, че им липсват способности и че не могат да направят кой знае какво. Отличниците могат да се справят добре в подобна обстановка, но общата тенденция е към увеличаване броя на слабите ученици. Съществуващата система на оценяване не взема предвид всички възможности и изяви на ученика. При този вид на дипломите остава без значение равнището на работа в профилите, в ЗИП, в СИП. Няма ясна концепция за смисъла на държавните зрелостни изпити – дали са изход от средното образование или са и вход към висшето.

Педагогическото умение, свързано с ръководството и контрола на усвояване на учебното съдържание по български език и литература, е важен ключ към очертаните проблеми. Квалификацията на учителите по български език и литература, като областна образователна политика, е предпоставка за по-високо качество на езиковото и литературното обучение.

От казаното дотук става ясно, че е нужно учителят да получава знания за съществуващите концепции за учене, да развива умения за прилагане на съвременни парадигми на преподаване и учене, да прилага конструктивизма като подход към ученето. Ето защо разработихме стратегия за квалификационна политика на РИО.

Стъпките в стратегията очертахме, съобразявайки се с пъстротата и многообразието на демографската картина в Силистренска област. Повече от 40 % са малцинствените групи от турския и ромския етнос. В някои училища от региона те са 70–80 % от всички ученици.

Наблюденията на експерта при тематични проверки, резултатите от анкети и разговори с ученици очертаха като специфичен проблем на малцинствените общности в област Силистра ниската степен на грамотност и квалификация на родителите на учениците билингви и произтичащата от това липса на мотивация у децата и техните родители за завършване на основната образователна степен, за продължаване на образованието след осми клас. Резултатите от проведени тестове и контролни работи изведоха типични пропуски в овладяването на българския език. Незадоволителното усвояване на преподавания учебен материал поради лошо владеене на официалния български език обяснява, но не решава проблема на учениците, свързан с общото им интелектуално развитие и тяхната неконкурентност в престижните училища и специалности.

Държавните образователни изисквания, повишаването на качеството на образованието налагат да се насочат усилията на учителите, които работят в двуезична среда, към различни изследователски позиции, към повишаване на езиковедската, литературоведската и методическата им компетентност. Ефективна конкретна работа в усвояването и развиването на българския език от учениците е възможна при съчетаване на три фактора:

  1. Изучаването на техниките за диагностициране и коригиране на затрудненията и пропуските на учениците чрез собствени организационни форми (свое учебно време и пространство).

  2. Финансиране на образцовите преподавателски практики, за да се приложи и обогати наученото от учителите и да се достигне до крайния, но основен бенефициент - учениците.

  3. Областната квалификационна стратегия, отчитайки конкретните особености, потребности и дефицити чрез междуучилищните квалификационни центрове, да осъществява мониторинг върху качеството на обучението на учители и ученици.

Стъпки за реализацията на областната стратегия

1. Изграждане на мрежа от междуучилищни центрове за квалификация на учителите по български език и литература (МЦКУ).

  • Обучение на учители за ръководители на учителски методически обединения. (В съдържателно отношение обученията се фокусират върху разработване на собствена програма, демонстрации на иновационни техники, диагностициране на потребности и пропуски на учениците, обобщение и представяне на резултатите).

2. Създаване на условия и укрепване на шест междуучилищни центъра за обучение и квалификация на учители по български език и литература.

3. Новосъздадената структура утвърждава свой статут, изгражда секции и планира дейности (обучения, дискусии, описване, обобщаване, разпространяване на моделен опит, провеждане на педагогически четения, издаване на сборник с публикации на учители, преподаватели във висши училища и експерти на МОН, РИО, работили по темата, и т.н).

Стъпки за реализацията по региони

  1. Проучване на интересите и потребностите на учителите.

  2. Изработване на алгоритми за планиране, актуализиране и анализиране на дейностите в МЦКУ, за създаване, актуализиране и анализиране на училищните програми по български език и литература.

  3. Програмата на МЦКУ формулира основен за региона проблем, стъпките за решаването му и се конкретизира чрез план и график на дейностите по темата.

  4. На базата на програмата на МЦКУ и на спецификата си всяко училище разработва своя програма за извеждане на българския език като училищен приоритет. Изискванията към училищната програма, за да е ефективна, са: адекватност (равнище на владеене на нормите на езика спрямо ДОИ), устойчивост (формулиране на глобална тема, за да се постигне развитие), измеримост (описание на постиженията), интердисциплинарност (повишаване на учебната активност на учениците, като знанията от други области се включват на по-широка основа в задължителната подготовка), валидност (интерес към умения, базирани на знанията по български език). Анализ и актуализране на училищната програма се прави ежегодно (на срочните или годишните педагогически съвети председателят на катедрата по български език и литература предлага материал по темата, директорите на училищата изготвят становища по реализацията на програмата за РИО и коментират резултатите в годишния доклад). В плана на директора за контролна дейност реализацията на училищната програма е обект на наблюдение и контрол. При цялостни и тематични проверки експертът по български език и литература наблюдава, коментира и оценява ефективността на дейностите, планирани в училищната програма.

Резултати

  • Квалификацията на учителите е образователна политика на РИО на различни равнища - областно, общинско, училищно и индивидуално.

  • Коректност и сътрудничество между РИО, отделите за образование към общините и МЦКУ за преподаватели по български език и литература.

  • Утвърждаване на обучението по българския език като училищен приоритет.

  • Оптимизиране на начините за разпространение на информация и оферти, получавани в РИО по проекти, програми.

  • Обмяна на идеи и опит. Учителите споделят идеи, с помощта на които се преодоляват стеснителността и неувереността, развива се висок професионализъм, учебните програми се адаптират успешно към специфичните потребности на училището и учениците, мотивират се творческите изяви на децата. Те разработват, апробират и анализират разнообразни алгоритми за преподаване, учене и оценяване. Представят учебния опит, като в урочната практика активират мисленето, поставят цели за учене, осигуряват съдържателни дискусии, мотивират ученето, подпомагат критическото мислене. Насочват учебния процес, като ангажират активно обучаемите и подпомагат усвояването на поставените в контекст знания. Учениците стават преподаватели, а класната стая се превръща в територия за учене на общността, ученето се осъществява на две нива - съдържание и процес.

  • Оптимизиране на вътрешноучилищната квалификация и получаване на обратна връзка.

  • Партньорство между учители, ученици и родители в диалог по проблеми на образованието и възпитанието.

  • РИО предприема управленски решения за координиране на учебно-възпитателната работа и квалификацията на учителите.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Ангелова 2004: Ангелова, Т. Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми. София.

Сотиров 2003: Сотиров, П. Двуезичните деца - проблем ли са за обучението. - Български език и литература, 1.

Учебни програми 2003: Учебни програми I част за задължителна и профилирана подготовка IX, X, XI и XII клас. Културнообразователна област: Български език и литература.

 

 

© Анета Ненова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 4
© Електронно списание LiterNet, 09.09.2006, № 9 (82)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 4.