Учебникът по литература за 12. клас - задължителна подготовка, издание на „Анубис“, е ярко доказателство, че в днешния ден, белязан с отлив от книгата, общуването с литературата може да засили активната позиция на ученика като субект в познавателната дейност. Преодолявайки практиката на безинтересното и шаблонно изложение, както и на външното приспособяване, авторите на учебника успяват да постигнат сложното единство между научната точност и достъпния изказ. Като задължително четиво учебникът по литература за зрелостниците трябва не само да запознава с литературнотеоретичните и естетическите понятия и термини, не самоцелно да представя литературни факти и явления, но и да провокира художествения вкус на ученика, способностите му за образна конкретизация и за обобщение, умението му да пренася оценъчните съждения за литературата върху материал от другите изкуства.

Авторите на учебника проф. д-р Валери Стефанов и ст.н.с. д-р Александър Панов разработват сложната теоретична проблематика с конкретност и яснота, а коментарите върху литературните факти се отличават със свежа непосредственост. Задължителното учебно съдържание е съобразено както с нуждата да се проследят развойните тенденции в литературния процес след Първата световна война (Първа част) и след Втората световна война (Втора част), така и със системната структура на българската литература.

Достъпността на изложението и оригиналният творчески подход приобщават учениците към ценностите на родната литература, като създателите на учебника обръщат специално внимание върху задачите за утвърждаване на уменията за адекватно възприемане и тълкуване на художествения текст. Ненатрапчиво приведените размисли върху литературния материал, сполучливо поставените проблемно-познавателни задачи, представени чрез емоционален и образен изказ, са достатъчен довод за афинитета на учителя по литература към това издание на „Анубис“.

Литературните студии за отделните творци започват с кратка биографична справка, която надмогва познатите шаблонни пътища за преподаването й. Животът на отделната творческа личност се представя както на фона на общата историческа съдба, така и чрез спомени на нейни съвременници или статии за нея, чрез нейни оригинални публикации и редакции.
Въвеждащата урочна статия, чието заглавие синтезирано определя личностната характеристика на писателя („Авангардният богоборец“, „Хуманистът“, „Анатомът на обществото“ и др.), издава верен усет за индивидуалното в поетиката на твореца и своеобразието на неговия стил. Съобразени с порасналите интелектуални възможности и с литературната култура на учениците от 12. клас, литературно-критическите статии са ценен помощник при вникването в творчеството на писателя, в осмислянето на литературното явление в контекста на епохата, в която е създадено. Аналитично и проникновено, на основата на разнообразни критически подходи създателите на учебника успяват да постигнат оригинално портретуване на творците в българската литература. Извеждането на значими акценти е графично подчертано, което улеснява усвояването на текстовото съдържание.

Конкретните литературнокритически статии върху творческото дело на отделните автори не само успяват да направят ученика съпричастен на размислите върху сътвореното от нашите писатели, но и да го подтикнат към личен размисъл за посланията на литературата, белязани със знака на вечността.

В „Музика на поезията“ Т. Елиът казва, че „за да ни развълнува едно стихотворение, то трябва да ни съобщи нещо, да ни каже нещо важно, не се ли развълнуваме, значи стихотворението е безсъдържателно“. Цитираната мисъл може да отнесем към литературната творба въобще, защото тя обогатява мисленето и чувствителността.

Със задушевното „Да прочетем...“ авторите на учебника сякаш повеждат ученика към святото тайнство на литературата. Те му предлагат да прочетат творбите заедно, като партньори, и го подтикват към колективен размисъл. Въздействието на този подход е свързано с провокацията към читателя да влезе в диалог с твореца.

Предложените въпроси и задачи към образците на литературата на 20. век провокират изявата на интелекта и чувствителността на младия човек. Ученикът е предизвикан към задълбочен анализ и синтез, тъй като поставените въпроси изискват съпоставяне на проблеми, идеи и естетически позиции, осмисляне на литературните факти и стилистичната функция на изразните средства. Ясно и достъпно формулирани, въпросите и задачите са добра основа за беседа и дискусия, които да стимулират изследователското мислене на ученика.

Интерпретациите на литературните творби се отличават с вещина и концептуалност. Желанието на авторите е да помогнат на ученика да разпознава „знаците“ в художествения текст, с които писателят показва пътя към изконните ценности. На основата на хронологичния и жанровия принцип за изучаване на литературната творба у ученика се изграждат естетически критерии за определяне мястото на съответното художествено произведение в националния и общоевропейския литературен процес.

Приведените критически интерпретации представят различни мнения и оценки за твореца, които дават възможност за проникновено навлизане в света на авторовата личност, а коментарът на критическите тези подпомага усилията на ученика да обогати представата си за самобитното у всеки разглеждан творец. Отчитайки факта, че учениците в 12. клас имат немалък опит в изследователската дейност, авторите на учебника очакват те да достигнат до възможността да характеризират писателя чрез документалния материал за него.

Нов елемент в урочната статия е темата за дискусия. Древна сентенция гласи: „Самостоятелността е извор на всякаква добродетел“. Именно към самостоятелност и стимулиране на творческа мисъл са насочени тезисите за разискване от учениците. Оригиналните формулировки дават възможност за избор на позиция и идея.

С особено задоволство ще отбележим, че предложените теми за писмени съчинения се отличават с многообразие и прецизна формулировка. На вниманието на учителя и ученика са предложени както теми за есе, така и такива за литературноинтерпретативно съчинение.

В „Литературата и нейната съдба“ Валери Стефанов споделя, че прочитът на художествения текст в училище е „дисциплинарен и дисциплиниращ, той потиска и безцеремонно отрязва крилете на въображението“. Предложените в учебника размисли върху литературните образци, темите за дискусия и за писмени съчинения разчупват шаблона, провокират активизиране на „сърдечния ангажимент“, отправят послание към адресата да осмисли гледните си точки към света и човека. Загърбили незадълбочените и досадно дидактични трактовки, авторите на учебника по литература за 12. клас на издателство „Анубис“ провокират личния интерпретаторски почерк и предоставят непознати теми за размисъл.

Приложените в учебника два теста целят не просто установяване нивото на усвоеното учебно съдържание, но въздействат върху творческото мислене на зрелостниците. Вече наложила се като средство за оценяване, тестовата проверка правдиво демонстрира уменията на дванадесетокласниците да вникват в художествения текст и да тълкуват литературните факти, да проявяват усет към специфичното за художествения свят на отделния творец и т.н.

В заключение ще отбележим, че по мнение на самите ученици новият учебник по литература за 12. клас на „Анубис“ се отличава с ясен и емоционален език. Той осигурява много добра възможност за овладяване на литературните факти и предлага разнообразни идеи за интерпретиране на текста. Образците на българската литература „в перипетиите на двадесети век“ достигат до читателското съзнание не просто като задължително четиво. Адресатът е поставен в ситуация на увлекателно общуване с неостаряващи литературни творби, той се докосва до едни от най-значимите имена в българската литература. Авторите на учебника са създали ценен посредник между ученика и литературата.

© Албена Цветкова, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 21. 02. 2004
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2003, бр. 5.