Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОЖАРЪТ ВЪВ ВАРНА ПО ВРЕМЕ НА КРИМСКАТА ВОЙНА

Анастас Ангелов

web

По време на Кримската война (1853-1856 г.) от края на май до началото на септември 1854 г. Варна е сборен пункт и главна база на съюзническите английски и френски войски преди отплаването им към Крим. Градът, с 16 000 жители (Vretos 1856: 215-216), е най-голямото турско пристанище по Западното черноморие. Варна е типичен ориенталски град, с тесни и криви калдъръмени улици, със схлупени, изградени от камък и дърво къщи, сред които се извисяват белите минарета на джамиите1.

Варна през 1854 г. - общ изглед

1. Варна през 1854 г. - общ изглед

При обсадата на Варна през 1828 г. (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.) варненската крепост (Ески кале) е частично разрушена, повечето от жилищните сгради, църквите и джамиите са сринати от руската обсадна и корабна артилерия. При оттеглянето си през 1830 г. руснаците разрушават и средновековната крепост Кале ичи - непокътната остава само цитаделата Барут хане2.

През 1832-1837 г. при султан Махмуд II (1808-1839) варненската крепост е поправена и разширена на север и запад (Ени кале). Изградени са нова казарма, военни складове (хамбари), военна болница, нова чешма (Султан Махмуд чешмеси) (Шкорпил, Шкорпил 1909: 33-71). "Всички постройки в града, като изключим казармите, два или три държавни хамбара, служещи за военни депозити, повечето от джамиите, черквата "Св. Атанасий" и 7-8 магазии, всички други постройки в града бяха от дърво и дъски. Всички улици бяха тесни, криви, прашни и нечисти; в кишаво време те бяха непроходими от кал" (Кабакчиев 1910: 42).

Главната улица на Варна - пристигането на щаба

2. Главната улица на Варна - пристигането на щаба

След дебаркирането на англо-френските войски във Варна зад крепостните стени са разтоварени барут и муниции - патрони, гюллета и снаряди, дърва и въглища за параходите, военни материали и снаряжения, храни - сухари и консервирано месо, ром и бренди, ориз, кафе и захар за армията, фуражи - ечемик и слама за кавалерията.

На 10 август (29 юли ст. с.) 1854 г., четвъртък, към 7 часа вечерта във Варна избухва голям пожар3. Той бушува цяла нощ, а отломките догарят пет дни (Bazancourt 1856: 143). Огнената стихия поглъща района на чаршията - от пристанището до Балък пазар.

Пламъците тръгват от запалено буре със спирт във френски интендантски склад (Letters 1855: 462; Slade 1867: 261). Вятърът подхранва и разнася огнените езици. Огънят обхваща дюкяните по търговската улица, достига съюзническите военни складове и се насочва към цитаделата Барут хане. Там се съхраняват турските запаси от барут (между 12 000 и 6000 кубически фута)4. В близост до Барут хане се намират и английският и френският (с 3600 кубически фута) складове с барут и всички муниции на съюзниците - 8 милиона патрона (Letters 1855: 463).

Варна - пристанищната порта

3. Варна - пристанищната порта

В гасенето на пожара се включват френските инженерни части и алжирските зуави5, генерал Боске (Bosquet) (командир на Втора пехотна дивизия), генерал Мартимпрей (Martimprey) (началник щаб на френската армия), генералите Бизо (Bizot) и Тири (Thiry) - командващи френските инженерни части и артилерия (Bazancourt 1856: 141). При пожара е и главнокомандващият френската армия маршал Сент Арно (Saint-Arnaud)6. Борбата с огъня е трудна и неравна7. В писмо до брат си от 13 август 1854 г. маршал Сент Арно пише: "Четири пъти, обзет от отчаяние, се поколебах да взема крайното решение, да бия отстъпление, да дам сигнал да се спасява, който може. Но Бог ми даде сили. Аз се съпротивлявах, борех се, сбогувах се с теб и с всички, и очаквах взрива!" (Letters 1855: 463). В борбата с огъня се включват генерал Тилден (Tylden) и ефрейтор Крей (Cray) от английския инженерен корпус (Connolly 1857: 193), както и моряци от закотвените в залива съюзнически кораби. Барон Базанкур пише: "Имаше един момент на жестоко безпокойство, когато работниците, които подкопаваха с брадви последната къща, почти докосваща нашия барутен склад, бяха откъснати от огъня; ако тръгнеха да бягат, всичко щеше да бъде изгубено, но офицерите, които също имаха брадви в ръцете, отчаяно започнаха да удрят стените. Накрая се чу силен шум, работниците бързо се отдалечиха; къщата се залюля за миг около себе си, след това се срина. От този момент нататък опасността не беше вече неизбежна. Складовете бяха отцепени, огънят овладян, часът беше пет сутринта. Десет часа непрекъсната борба, десет часа сигурна смърт!" (Bazancourt 1856: 142).

Варна - обществена чешма

4. Варна - обществена чешма

Щетите от пожара са огромни. Според Никълъс Уудс, кореспондент на лондонския "Морнинг Хералд" (Morning Herald) - 800 000 лири (Woods 1855: 200)8. Уудс пише: "Повече от 700 частни къщи и три джамии заедно с около 100 лавки за алкохол и 200 или 300 склада на съюзниците бяха напълно унищожени заедно с цялото си съдържание. В един турски военен склад имаше 30 000 галона олио, 150 тона сапун, 400 тона захар и почти 100 000 фунта кафе и ориз. От всичко това не беше спасено колкото и за една пара. Щетите на французите бяха най-сериозни. В един огромен склад те загубиха почти 10 000 униформи, 19 000 чифта обувки и 3 000 одеяла заедно с големи количества обозни седла и шанцови инструменти. В един друг (склад) бяха напълно унищожени безчетни запаси от лично снаряжение като мускети, саби, драгунски седла, кивери, раници, пехотински саби и колани. Англичаните също пострадаха сериозно. Всички техни складове за сухари, ечемик, захар, кафе, чай, сапун и други изгоряха" (Woods 1855: 200). Уилям Ръсел, военен кореспондент на лондонския "Таймс" (The Times), пише: "Французите загубиха огромни количества провизии, а многохилядни дажби от нашите сухари изгоряха напълно. Изгоряха 19 000 чифта войнишки обувки и огромно количество кавалерийски саби, които бяха открити сред останките, стопени в най-причудливи форми" (Russell 1858: 85). Според други данни загубите на англичаните са 16 000 чифта обувки, 6000 одеяла и 350 000 фунта сухари (Munsell 1985: 304).

Варна след пожара

5. Варна след пожара

След пожара една седма част от Варна е в развалини (Bazancourt 1856: 143). Изгарят 500 къщи и дюкяни, три джамии (Шкорпил, Шкорпил 1909: 60-61). Най-големи загуби търпят местните жители и търговци9. Те губят своите къщи, дюкяни и стоки. По улиците се въргалят "кутии със свещи, бъчонки с масло и бренди, бъчвички със захар, чували с кафе, чай и ориз" (NYDT 1854), които стават лесна плячка на алжирските зуави.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1.Франсес Дъбърли (жена на ковчежника на 8-ми хусарски полк - капитан Дъбърли) пише в своя дневник (1 юни 1854 г.): "Градът е малък, но изглежда чист и във всички случаи откъм пристанището не дава никаква представа за непревземаемата крепост, която е устоявала на руснаците през 1828-29-та.

... Кеят бе пълен с турци, гърци, пехотинци, артилеристи и хусари; навсякъде около нас имаше купчини гюллета и снаряди; пирамиди от пушки.

... Оглеждах улиците - ужасно павирани, целите в дупки и хлъзгави като стъкло". (Duberly 1855: 27-28). [обратно]

2. Цитаделата Барут хане (разрушена през 1908 г.) - барутен склад в западната част на варненската средновековна крепост Кале ичи (Кузев 1962: 122-125). [обратно]

3. "Там имаше военни складове с дърва, въглища, ечемик и слама, смола, катран и спиртни напитки. Освен това, основните улици и магазините по пазарите бяха в ръцете на снабдителите с храни от Стамбул и Галата, които търгуват с бренди и ром, бекон, масло, олио, памук и други неща - полезни и запалими" (NYDT 1854). [обратно]

4. При крепостните батареи и подземните галерии към тях се съхраняват още 40 000 кубически фута барут (NYDT 1854). [обратно]

5. "Те останаха на поста си върху покривите на складовете, мокреха одеяла и заливаха постройките с вода, докато огромната огнена маса, тласкана напред от вятъра, бушуваше на по-малко от двадесет ярда от тях" (Woods 1855: 199). [обратно]

6. По това време главнокомандващият английската армия лорд Раглан (Raglan) е при адмирал Дъндъс (Dundas) на борда на флагманския кораб "Британия" в залива Балчик (Calthorpe 1856: 109-110). [обратно]

7. "Войниците и моряците работеха с помпите, поливаха с вода складовете и събаряха къщите, за да изолират пожара, но дървенията по земята също се запали, пламъците прескачаха през просеките и пожарът бързо напредваше. Той достигна до складовете на френското интендантство и ги погълна. Обхвана лавките и запалимите напитки в тях и взривовете на бъчонките с алкохол и течащите по улиците горящи напитки също дадоха своя дял към ужаса на сцената" (NYDT 1854). [обратно]

8. Калторп, позовавайки се на главния интендант на английската армия генерал Филдер (Filder), оценява загубите от пожара на 20 000 лири (Calthorpe 1856: 112). [обратно]

9. Изгарят и магазините на придружаващите армията маркитанти. "Бакалията на г-дата Хансон изгоря или беше съборена...; същата участ имаше и магазинът за храни и джин на г-дата Грас", пише кореспондентът на лондонския "Дейли нюз" (The Daily News) Едвин Годкин (NYDT 1854). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Кабакчиев 1910: Кабакчиев, Ст. Спомени за града Варна от времето на Кримската война (1853-1856 г.). // ИВАД, III, 1910.

Кузев 1962: Ал. Кузев. Средновековната крепост на град Варна. // ИВАД, XIII, 1962.

Шкорпил, Шкорпил 1909: Шкорпил, Х., Шкорпил, К. Турските укрепления във Варна (от 1828 и 1834 г.). // ИВАД, II, 1909.

 

Bazancourt 1856: L'Expédition de Crimée jusqu'à la prise de Sébastopol. Chronique de la guerre d'Orient. Par le Baron de Bazancourt. Chargé de mission en Crimée par S. Exc. le Ministre de l'Instruction publique. Premiére partie, troisiéme édition. Paris, Amyot, Éditeur, 8, Rue de la Paix, MDCCCLVI.

Calthorpe 1856: [Somerset John Gough Calthorpe]. Letters from head-quarters; or, The Realities of the war in the Crimea. By an officer on the staff. In two Volumes. Vol. I. London: John Murray, Albemarle Street, 1856.

Connolly 1857: Connolly, T. W. J. The History of the Royal Sappers and Miners: From the Formation of the Corps in March 1772, to the Date when Its Designation was Changed to that of Royal Engineers, in October 1856. By T. W. J. Connolly, Quartermaster of the Royal Engineers. Second Edition, with considerable additions. In Two Volumes. Vol. II. London: Longman, Brown, Green, and Longmans, 1857.

Duberly 1855: Duberly, Henry. Journal kept during the Russian War. From the Departure of the Army from England in April 1854, to the Fall of Sebastopol. By Mrs. Henry Duberly. London: Longman, Brown, Green, and Longmans, 1855.

Letters 1855: Letters du maréchal de Saint-Arnaud. Tome Second. A Paris, Michel Lévy Fréres, Libraires-Éditeurs, 1855.

Munsell 1985: Munsell, F. Darrell. The unfortunate Duke: Henry Pelham, Fifth Duke of Newcastle, 1811-1864. Columbia: University of Missouri Press, 1985.

NYDT 1854: New-York Daily Tribune, Vol. XIV, No 482, Wednesday, September 13, 1854.

Russell 1858: Russell, W. H. The British expedition to the Crimea. LL.D. the "Times" Special Correspondent. A Revised Edition, With Numerous Emendations and Additions. London: G. Routledge & Co., Farringdon Street. New York: 18, Beekman Street. 1858.

Slade 1867: Slade, Rear-Admiral Sir Adolphus.Turkey and the Crimean war: a narrative of historical events. K.C.B. (Mushaver Pasha), London: Smith, Elder, and Co., 65, Cornhill, 1867.

Vretos 1856: Vretos. André Papadopoulo. La Bulgarie ancienne et moderne: Sous le rapport géographique, archéologique, statistique et commercial. Saint-Pétersburg, Imprimerie de l'Académie impériale des sciences, 1856.

Woods 1855: Woods, N. A. The Past Campaign: A Sketch of the War in the East, from the Departure of Lord Raglan to the Capture of Sevastopol. N. A. Woods, late Special Correspondent of the "Morning Herald" at the Seat of War. In Two Volumes. Vol. I. London: Longman, Brown, Green and Longmans, 1855.

 

 

СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ

1. Варна през 1854 г. - общ изглед.

2. Principal Street in Varna. Arrival of the Staff. // The Illustrated London News, № 691. Vol. XXV, July 8, 1854, p. 9.

3. The Sea Port Gate, Varna. Turkish Sodiers mound Shot and Shell for transport to Schumla. // The Illustrated London News, № 689. Vol. XXIV, June 24, 1854, p. 528.

4. Varna - Public Fontain. // The Illustrated London News, № 690. Vol. XXIV, July 1, 1854, p. 612.

5. Varna after the recent fire. // The Illustrated London News, № 701, Vol. XXV, September 9, 1854, p. 240.

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.03.2011, № 3 (136)