Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАРЦИАНОПОЛ (MARCIANOPOLIS)

Анастас Ангелов

web

ИМЕТО, ЛОКАЛИЗАЦИЯ, ПИСМЕНИ ИЗВОРИ И ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИ ОТ XVI-XIX ВЕК

Марцианопол (Marcianopolis), чиито останки днес лежат под основите на кв. Река Девня на гр. Девня, носи името си от Marciana (в някои извори Marcia) - сестра на император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Trajanus) (98-117)1. В надписи на преторианци, открити в Рим, градът носи и бащиното име на императора - Ulpius (Ulpia Marcianopolis). На латинските надписи името на града е - Marcianopolis, civitas Marcianopolitanorum, често дадено съкратено, на гръцките надписи - Markiano(u)poliz  , Markianou póliz  , h póliz Markianopolitwn  (h Markianopolitwn póliz  ), а на бронзовите монети, сечени в града - MARKIANOPOLEITWN , MARKIANOPOLITWN , MARKIANOPOLI C.

След заселването на славяните и прабългарите в днешна Североизточна България през първите десетилетия на VII в. името на града изчезва от историческите извори, но в църковно-административното деление то остава по традиция до ново време.

В ново време развалините край девненските извори станали известни чрез писмата на руския поет, “чиновник для особых порученiй”, Виктор Григориевич Тепляков (1804-1842), писани от България през 1829 г. (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.), и още същата година били идентифицирани от новорусийския археолог Иван Павлович Бларамберг (1772-1831) с известния от античните извори Марцианопол.

Писмените извори за Марцианопол (старогръцки, римски, готски и византийски) са откъслечни, но показват града като важен военен, административен и християнски център.

Името на Марцианопол се среща в Певтингеровата карта (Tabula Peutingeriana) и в Пътеводителя на император Антонин (Itinerarium Antonini Augusti). Дексип (Dexippos Atheniensis) предава, че градът бил обграден със стени със зъбери и че според местните жители бил наречен по името на сестрата на император Траян. Същото пише и Амиан Марцелин (Ammianus Marcellinus).

Според Теофилакт Симоката (Theophilactus Simocatta) селището, гледано от Константинопол (Constantinopolis), било разположено наляво от Одесос (Odessus). То се намирало от Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum) на 130 мили, а от Одесос - на 24 мили. Според Амиан Марцелин, Хиерокъл (Hieroclis Synecdemos), Теофан (Theophanes Confessor) и Цариградския синаксар (Sinaxarium ecclesiae Constantinopolitanae) Марцианопол се намирал в провинция Долна Мизия (Moesia Inferior), на която бил главен град. В Долна Мизия го поставя и Неизвестния автор от Равена (Ravennatis Anonymi). Зосим (Zosimus) пише, че Марцианопол бил “най-големият град в Тракия”. В Тракия го поставят още Цариградският синаксар и Месецословът на Василий II (Menologium Basilii).

За възстановителни работи по крепостните стени на Марцианопол по времето на император Юстиниан I (527-565) съобщава Прокопий Кесарийски (Procopius Caesariensis).

За “варварските” нападения над Марцианопол пишат Дексип, Амиан Марцелин, Зосим, Йордан, Пасхалната хроника (Chronicon Paschale), Теофан, История на императорите (Historia Augusta), Хрониката на Хиероним (Hieronymi Chronicon).

В Марцианопол имало императорска оръжейна работилница за щитове и оръжия, както научаваме от Списъка на служебните рангове (Notitia dignitatum).

Марцианопол бил седалище на митрополит, първоначално между 325-431 г. на епархия Moesia Secunda, а по-късно на епархия Хемимонт (Haemimontus), подчинена на Константинополския патриарх.

Агиографски сведения за Марцианопол дават Цариградският синаксар и Месецословът на Василий II.

За пребиваването на император Валент (364-378) в Марцианопол се споменава у Филосторгий (Philostorgius), Зосим и Амиан Марцелин. Амиан Марцелин съобщава и за преториум в Марцианопол. Градът се споменава и от Малх (Malchus), Пасхалната хроника и др.

За последен път името на Марцианопол се среща у Теофилакт Симоката през 596 г. във връзка със славянските нападения по времето на император Маврикий (582-602).

След идването на славяните и при основаването на българската държава градът вече не съществува и не се споменава другаде освен в Епархийските списъци (Notitiae episcopatuum ecclesiae Constantinopolitanae) като митрополитско седалище in partibus. Вероятно през VIII-IX век той е променил и името си на Девино (Devino). Кедрин-Скилица (Georgius Cedrenus, Ioannis Scylitzae) го споменава под формата Διακενέ, като място на север от прохода Сидера, недалеч от т.нар. Сто могили, а Мануил Фил (Μανουήλ Φιλης) - под формата της Διαβαινάς.

Името на Марцианопол се среща и върху исторически карти от XVI-XIX век, посветени главно на римските провинции Долна Мизия, Тракия и Дакия и на европейските територии на Османската империя - в карти на Abraham Ortelius (1527-1598) от 1570, 1585, 1595 и 1652 г.; в карта на Petrus Kaerius (1571-1646) от 1630 г.; в карти на Melchior Tavernier (ca. 1564-1644) от 1642 и 1650 г.; в карти на Nicolas Sanson (1600-1667) от 1637, 1650 или 1664-1667 г.; в карта на абат Michaele Antonio Baudrand (1633-1700) от 1669 г.; в карти на Guillaume de L’Isle (1675-1726) от 1703, 1705, 1707, 1724 и 1769 г.; в карта на Zacharias Chatelain (XVIII в.) от 1720 или 1732 г.; в карта на Pieter van der Aa (1659-1733) от 1729 г.; в карта на John Senex (d. 1740); в карта на Herman Moll (fl. 1678-1732) от 1736 г.; в карта на Iohann Christoph Harenberg (работил в годините 1737-1750) от 1741 г.; в карта на Emanuel Bowen (ca. 1720-1767) от 1747 г.; в карти на Sieur Jean Janvier (fl. 1746-1776) от 1780 г.; в карти на Gilles Robert de Vaugondy (1688-1766) от 1755 и 1781 г.; в карта на Jean Baptiste Bourguignon D’Anville (1697-1782) от 1760 г.; в карта на G. Rollos (работил в годините 1754-1789) от 1767 г.; в карта на Jacques Nicolas Bellin (1703-1772) от 1772 г.; в карта на Giovanni Antonio Rizzi-Zannoni (1736-1814) от 1774 г.; в карта на V. Rober от 1775 г.; в карти на Rigobert Bonne (1727-1795) от 1780 и 1787 г.; в карта на Thomas Kitchin (1718-1784) от 1787 г.; в карта № 14, включена в атласа на Franz Johann Joseph von Reilly (1766-1820) от 1789 г.; в карта на William Guthrie (1708-1770) от 1790 г.; в карти на Mathew Carey [& Son] (1760-1839) от 1796, 1811 и 1814 г.; в карта на John Cary (ca. 1754-1835) от 1801 г.; в карта на Joseph-Romain Joly от 1801 г.; в карта на J. Kirkwood от 1821 г.; в карта на R. Scott от 1823 г.; в карта на Society for the Diffusion of Useful Knowledge (Great Britain) от 1830 г.; в карта на Anthony Finley (ca. 1790-1840) от 1831 г.; в карта на Henry Schenck Tanner (1786-1858) от 1836 г.; в карта на Samuel Augustus Mitchell (1792-1868) от 1846 г.; в карта на Alexander G. Findlay от 1849 г. и др.

 

ИСТОРИЯ

Марцианопол бил изграден на мястото на старо тракийско селище при девненските извори след Втората дакийска война (завършила през 106 г.) от Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Trajanus) (98-117). Градът бил арена на значителни исторически събития. Сведенията за основаването му са епиграфски и литературни.

Най-ранното споменаване на града е в надпис от римския град Ламбезис (Lambaesis), провинция Нумидия (Numidia), на войник от III Августов легион (legio III Augusta), освободен от военна служба към края на управлението на император Хадриан (117-138) или на император Антонин Пий (138-161), който произхождал от Марцианопол.

Градът бил важен стратегически център. От основаването си до 187-193 г. Марцианопол принадлежал към провинция Тракия с главен град Philipopolis (Пловдив), а след това към провинция Долна Мизия с главен град Tomis (Констанца).

Градът достигнал висок икономически и културен разцвет по време на династията на Северите (193-235). Той бил защитен с крепостна стена вероятно след нашествието на костобоките през 170 г., при управлението на императорите Марк Аврелий (161-180), Комод (180-192) или най-късно при Септимий Север (193-211). От Комод (180-192) до Филип II (247-249) градът сякъл и свои бронзови монети.

Край на разцвета на Марцианопол сложили готските нашествия в средата на III век. През есента на 248 г. (или началото на 249 г.) готите, под предводителството на Аргаит (Argaithus) и Гунтерих (Gunthericus), в съюз с карпи, тайфали и вандали нападнали и обсадили града, но не могли да го превземат. Отбраната на Марцианопол била поверена на философа Максим (Maximus), образован гражданин от тракийски произход. Градът издържал на нападението, било поради липсата на стенобойни машини у готите и неумението им да водят обсада, било поради платен от жителите откуп.

Вероятно Марцианопол издържал и на нападналите го през 214 г. карпи (или гети) и други варварски племена - събития, засвидетелствани в два надписа от Ескус (Oescus) и в един от Дионисополис (Dionysopolis) и чрез монети на император Каракала (198-217), на които той е представен като победител.

По време на голямото нападение на карпите и готите, предвождани от Книва, при управлението на император Деций (249-251), крепостните стени на Марцианопол не издържали и той бил превзет и опожарен (през късната есен на 250 г.). Тогава било укрито и съкровището (вероятно градската хазна) от 100 000 сребърни монети - денари (сечени от името на 44 римски императори и императрици, управлявали между I и средата на III век), открито случайно през ноември 1929 г.

Вероятно и през следващите години (253-254, 257-258, 262-264, 267) Марцианопол бил нападан от варварските племена, които се насочвали на юг към Тракия, Македония, Елада и Мала Азия на югоизток.

Името на Марцианопол се споменава и при следващото нападение на варварските племена през 269 г. по време на управлението на император Клавдий II Готски (268-270). Изглежда, че крепостните стени на града са били възстановени от разрушенията, понесени през 248 г. и 250 г., тъй като опитът на голямата армия от варварски племена - готи, херули, гепиди, бастарни и певки (според античните извори 320 000 души) - да превземе града бил неуспешен.

При разделянето на провинциите по време на император Диоклециан (284-305) Марцианопол бил обявен за главен град на провинция Втора Мизия (Moesia Secunda) - една от шестте провинции на диоцеза Тракия - част от Източната префектура (per Orientem). В края на III и първите десетилетия на IV век градът бил изграден из основи като се запазва (с малки промени) съществуващата улична система.

През IV век значението на Марцианопол нараснало за сметка на Одесос (Odessus) като укрепен център на най-късия път от река Дунав до новата столица на империята - Константинопол. През 332 г. император Константин I (306-337) следил от Марцианопол сраженията на римските войски с варварите (готи, тервинги и тайфали), ръководени от неговия син Константин.

През IV век градът бил и важен епископски център (от това време датира и откритата през 1957 г. епископска базилика).

По време на Първата готска война (366-369) на император Валент (364-378) Марцианопол станал временна столица на източната част на империята и изходна база на римската армия. През тези години градът достигнал значителен разцвет. Не случайно един от античните автори споменава за Марцианопол като за “най-големия град в Тракия”.

През 376 г. голяма група вестготи (тервинги), притиснати от движещите се на запад хуни, получили, със съгласието на източноримския император Валент, разрешение да преминат Дунав и да се заселят като федерати в провинциите Скития (Scythia) и Втора Мизия. Експлоатирани от местните административни и военни лица, те въстанали. Големи готски маси, водени от Фритигерн (Fritigernus), опустошили източнобалканските земи. Едно от сраженията през 377 г. станало на 9 мили от Марцианопол. Римляните били разбити, но комесът на диоцеза Тракия Лупицин (Lupicinus) успял да се скрие зад стените на града.

През V век Марцианопол продължил да бъде важен стратегически център и цел на варварските нападения. През 447 г., при голямото нападение на хуните начело с Атила, градът бил превзет и разрушен. Към 471 г. около Марцианопол се заселили като федерати остготи, предвождани от Теодорих, които останали тук до есента на 488 г.

Градът имал известно значение и по времето на император Юстиниан I (527-565), когато били възстановени и крепостните му стени.

И нападенията на аварите през VI век не отминали Марцианопол. Той бил превзет през 586 г., но въпреки разрушенията градът и през следващите години продължил да бъде важен център на византийската армия при нейните походи срещу аварите и славяните в района на долния Дунав.

Последното споменаване на Марцианопол е от 596 г. във връзка с похода на Петър, брат на император Маврикий (582-602), срещу аварите и славяните. При нападенията на аварите през 614-615 г. градът бил окончателно разрушен и изоставен.

 

ИЛЮСТРАЦИИ

1. План на Марцианопол (Marcianopolis) от Хайнрих Хартл (Heinrich Hartl, 1840-1903) - 1898 г.

1. План на Марцианопол (Marcianopolis) от Хайнрих Хартл (Heinrich Hartl, 1840-1903) - 1898 г. (E. Kalinka. Antike Denkmäler in Bulgarien (Schriften der Balkankommission, Antiquarische Abteilung IV). Wien, 1906).

 

2. Tabula Peutingeriana, Segmentum VIII.

2. Tabula Peutingeriana, Segmentum VIII. (Фрагмент, факсимиле - ed. Konrad Miller - 1887/1888).

 

3. Фрагмент от картата на Абрахам Ортелий (1570 г.)

3. Фрагмент от картата на Абрахам Ортелий (Abraham Ortelius, 1527-1598) - “Pontvs Euxinvx / ex conatibus Abrahami Ortelii” - 1570 г. (Walker Collection).

 

4. Фрагмент от картата на Гийом Делил (1703 г.)

4. Фрагмент от картата на Гийом Делил (Guillaume de L’Isle, 1675-1726) - “Hongrie, pays qui en dependoient autrefois” - 1703 г. (David Rumsey Map Collection).

 

5. Фрагмент от картата на Херман Мол (1736 г.)

5. Фрагмент от картата на Херман Мол (Herman Moll, fl. 1678-1732) - “The north part of Turkey in Europe, Slavonia &c.” - 1736 г. (David Rumsey Map Collection).

 

6. Фрагмент от картата на Гийом Делил (1769 г.)

6. Фрагмент от картата на Гийом Делил (Guillaume de L’Isle, 1675-1726) / Филип Бош (Philippe Buache, 1700-1773) - “Carte d'Europe” - 1769 г. (Library of Congress Geography and Map Division Washington).

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Йордан (Jordanes) (VI в.), който нарича Марцианопол “прочутия главен град на тази област”, разказва следната легенда за името:

“Този град е построен, както разправят, от император Траян по следния повод. Една слугиня на сестра му Марциа, като се миела на реката, наречена Потамос, която има извънредно бистра и вкусна вода и извира всред града, и като поискала да гребне вода оттам, случайно изпуснала в дълбоката вода златния съд, който носила. Той поради тежестта на метала потънал, но дълго време след това изплувал из дълбините. Наистина не било нещо обикновено един празен съд да потъне и след като веднъж е потънал, вълните да го изхвърлят и да изплува. Когато Траян узнал с учудване това, помислил, че в извора има някакво божество и основал град, който нарекъл на името на сестра си Марцианопол”. [обратно]

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2004, № 2 (51)