web

От 14 септември до 11 октомври 1909 г.¹ френското научно списание "Ревю женерал де сианс" (Revue générale des sciences pures et appliqués)², с директор физиолога Луи Оливие (Louis Olivier)³, провежда своята поредна екскурзия.

Louis Olivier (Луи Оливие)

Тя е (от Марсилия) до Турция (Константинопол), Румъния (Констанца), Крим (Севастопол) и България (Варна). Френските туристи - учени и индустриалци, пътуват на борда на парахода "Ил дьо Франс" (Ile de France). На 21 септември (4 октомври) 1909 г. параходът акостира на Варненското пристанище. В програмата на френските туристи⁴ са посещенията на двореца Евксиноград и двете природни забележителности - Дикилиташ (Побитите камъни) (Письма 1829: 88-122; Spratt, Capt, F.R.S., F.G.S. 1857: 73-77; Proceedings 1848: 205-206) при с. Гебедже⁵ и карстовите извори (Škorpil 1898: 12 (108) при с. Река Девня⁶.

"Ile de France" (3 Septembre 1911)

В "Revue générale des sciences" Луи Оливие пише:

"Нашият изследователски керван Ил дьо Франс рядко е наброявал толкова много участници. Наистина броят ни достигаше 206 души. Този брой включваше учени с различни специалности - математици, химици, биолози, лекари, историци, юристи, инженери, индустриалци, имаше и дами.

...

Проявата на толкова топли чувства към нашата родина придаваше особен блясък на цялото ни дълго пътуване. В момента, когато напускахме Крим, българското правителство ни информира с телеграма, че господин министърът на просветата и пълномощният министър на България във Франция се готвеха да ни посрещнат на следващия ден във Варна⁷. Повечето от нас бяха чели за страната и се готвехме да посетим областта около този голям пристанищен град. Като заключение на запознанство със страната, един от нашите участници, господин Жорж Буске (1909), почетен държавен съветник и президент на управлението на външния дълг на България, ни представи по време на пътуването ни през Черно море една много добре приета и силно аплодирана сказка за Българското Възраждане.

Той направи кратко историческо резюме от времената на античността до наши дни и успя да ни накара да почувстваме колко много добродетели е натрупал българският народ - жизненост, упоритост и воля, почувствахме и сегашното му съзнание, че през последните двадесет години е поел в свои ръце съдбините си и че има готовността мъжествено да устоява независимостта си, да увеличава военната си мощ, да се образова и цивилизова. Благодарение на тази прекрасна сказка, когато корабът достигна до пристанище Варна, всички ние бяхме подготвени за чудесния прием, който ни оказа градското население.

Въпреки ранния утринен час и проливния дъжд, населението ни очакваше на кея, начело с господин Мушанов⁸, министър на просветата, господин Станчов⁹, пълномощен министър на България в Париж, господин Такев¹⁰, представляващ министъра на вътрешните работи, господин кметът на Общината¹¹, придружен от директори и преподаватели на учебните заведения, господин Бръчков¹², държавен инженер, и господин Иширков¹³, професор по география в Софийския университет. Господин Станчов ни съобщи, че Нейно Величество Царицата¹⁴ щяла да ни окаже честта да ни посрещне в двореца Евксиноград след нашето посещение на местностите Лимана и Дикилиташ. Заедно с изброените високопоставени лица, г-н Станчов пожела да придружи нашия керван, понеже въпреки проливния дъжд ние настоявахме да продължим пътешествието си. Всички бяхме чували разказите на първите западни изследователи на тази област за тази чудна вкаменена гора, която създава илюзията за гигантски древен храм, разрушен от времето, бяхме чели също така интересното описание на това любопитно геологическо явление, направено от един сътрудник на нашето списание - господин Луи дьо Лоней (1907: 203). Напразно водопадите от дъжд, които се изливаха над нас и правеха чадърите ни напълно безполезни, проникваха дори и през дрехите ни. Напразно, защото дъждът не успя да охлади нашия пътешественически плам¹⁵.

Иван Церов, кмет на гр. Варна

След като достигнахме с влака до хълмовете на Гебедже, ние се качихме на каруци, предоставени ни любезно от комитета по посрещането и така, мокри до кости и клатушкайки се по разкаляните пътища, стигнахме до платото Дикилиташ. Там комитетът беше подготвил за нас подслон в една пещера и подкрепителна закуска. След това, доста измокрени, но и готови да посрещнем всяко предизвикателство, направихме разходка из платото, омагьосани от необикновената картина, която се представяше пред нас. Условията, при които го разгледахме, дори ни помогнаха да разберем стихиите, които го бяха изваяли по толкова уникален начин: въздухът, водата и вятърът бяха отстранили глинестата маса, която е покривала някога платото, те бяха ерозирали и скулптирали канелюри по колоните, а самите колони оставаха като последни свидетели на този висок геологически етаж, продължаваха да бъдат разяждани от водите и съдбата им беше предопределена - един ден щяха да се разтворят и слеят с пясъка, който водните потоци щяха да повлекат към дъното на долината. Самите ние също се почувствахме повлечени от тези потоци, докато буйните дребни кончета преодоляваха калта, обхванала каруците ни, и ни караха към влака.

Господин министърът на просветата ни предложи обяд в Девня, в една ферма, където бяха ни подготвили подслон. След това посетихме местните карстови извори. Около тях се бяха образували езера и очертанията им се губеха. Проливният дъжд беше образувал огромно море и само кипящата вода по повърхността ни подсказваше мястото на извора. Пътищата изчезваха, залети от дъждовните води, дори железопътната линия на места беше отнесена от буйните потоци и се наложи да слизаме от влака, за да преминем през потопените участъци, където баластът се беше сринал. Тези обстоятелства ни задържаха дълго край Варна и ни попречиха да стигнем до двореца в Евксиноград.

Все пак тридесетина пътешественици, които не бяха любители на разходките под дъжда, водени от господин Пасаров, президент на Алианс Франсез, успяха да се представят на приема пред нейно величество Царица Елеонора. Когато се върнаха на борда на кораба, те ни разказаха за приема, който им бил оказан, а всички ние съжалихме, че не можахме да се отзовем на царската покана.

Въпреки лошото време, този ден, прекаран в България, ни научи на много неща: усетихме чара на едно щедро и сърдечно гостоприемство, видяхме също така как грубите селяни, храбри синове на една силна и смела нация, се събираха около нас и приветстваха Франция. Господин министърът на просветата с право ни каза:

"Тази нация е най-младата нация на Балканите. Ние имаме политически живот само от тридесет години, но можем гордо да се поздравим, че сме успели през този толкова кратък период на свобода и благодарение на грижите на Негово величество нашия Цар, постепенно да образоваме народните маси, да ги доведем до разбиране на концепцията за Парламентарно правителство и да изградим солидни основи за нашите демократични институции".

Докато разговаряхме по тези въпроси с членове на правителството, висши държавни служители, администратори, журналисти и професори, които държаха да ни посрещнат и да ни разведат из страната си, ние констатирахме колко силно тази нация беше попила френските идеи. От този първи, за съжаление, много кратък контакт и среща с българската душевност ние отнесохме за себе си една ценна поука.

Малкото, което успяхме да видим и почувстваме за хората и нещата по време на кратката ни разходка, остави в сърцата ни силното желание да проучим, но този път в подробности, цялата страна.

Не бихме могли да завършим нашия кратък разказ за преминаването ни през Варна, без да изразим дълбоката благодарност от името на списанието и пътешествениците към правителството и особено към господата Мушанов и Станчов, към префекта (Областния управител), към кмета и към Общината, към цялото население на град Варна, което се противопостави на потопа и ни изпроводи чак до нашия изследователски керван Ил дьо Франс и всички те напуснаха кея чак когато вече потеглихме, след като още веднъж приветстваха "французите" (Оливие 1909, 999-1000)¹⁶.

БЕЛЕЖКИ

1. Нов стил. България приема Григорианския календар на 1 април 1916 г. (дните от календара се преместват с 13 напред - след 1 април 1916 г. следва 14 април). [обратно]

2. Списанието е основано на 1 януари 1890 г. [обратно]

3. Louis Pierre Frédéric Olivier - 29.06.1854 (Elbeuf) - 12.08.1910 (Paris). Вж.: Dr. Louis Olivier (1910: 269); Moureu (1910: 609-611); Seydoux (2009). [обратно]

4. "Гостит ще бъдат посрщнати на пристанището отъ г-нъ кмета съ музика, ще бдатъ веднага поканени на специалния тренъ и ще отптуватъ до с. Гебедже, от дто съ файтони ще постят мстностьта "Дикили ташъ", тамъ ще разгледатъ окаменелата гора и там ще имъ бде дадена закуска. Отъ тамъ гостит ще се върнатъ обратно до с. Гебедже, от дто съ трена ще продължатъ птя си до с. Рка-Девня. Тамъ ще разгледатъ изворит, слдъ което ще имъ бде сложенъ обдъ. На обда ще имъ се раздадатъ оригинални подаръци, като бъклици, пафти, ножчета, български гербове и пр. Слдъ това гостит ще бдат доведени обратно въ Варна и тукъ ще стане официалното имъ посрщане. Ще излзе на посрщане цлата учаща се младеж, всички чиновници, офицери и пр. Слдъ една обиколка изъ града гостит ще направят едно посщение въ Евксиноградъ и отъ тамъ ще се върнатъ до пристанището, от дто веднага ще си отптуватъ." (Свободен 1909). [обратно]

5. Гебедже - дн. гр. Белослав, Област Варна, Община Белослав. [обратно]

6. С княжески указ № 31 от 3 февруари 1906 г. селището при Девненските воденици, заедно с гара Девня, било отделено от община Девня в самостоятелно село със своя община и наречено Река Девня. Днес кв. Река Девня на гр. Девня. Вж.: ДВ, бр. 29, 7 февруари 1906 г.; Мичев, Коледаров (1989: 230-231).

Кмет на с. Река Девня по това време е Калю К. Гешев (30.10.1908-17.12.1909). [обратно]

7. Кметът на Варна по това време (1909-1912) Иван Церов пише:

"Къмъ края на месецъ августъ 1909 г. се получи съобщение, че скоро щли да пристигнатъ въ Варна около 200 френски птешественици, предимно професори и други учени, между които и нкои жени-писателки, съ цель да посетятъ града и околностит му, особено изворит на Рка-Девня и окамененит стълбове (Дикили-ташъ) до село Гебедже.

Назначихъ комисия за посрещането и пребиваването на френскит гости, като гледахъ да се състои тя повече отъ лица, които знаятъ френски. Изработенъ бе и напечатанъ на френски малъкъ пътеводителъ за градъ Варна съ кса история на града (Varna. Petit Guide - Souvenir offert aux memores de la croisiére de la Revue générale des Sciences).

Ходатайства се предъ министъръ-председателя, Ал. Малиновъ, държавата да отпусне нкаква сума за посрещане и угощаване на френскит туристи, каквито първи идатъ въ България, като се тури на разположение и особенъ влакъ за отвеждането имъ до Гебедже-Девня, и обратно. Министерството отпусна 10 000 лева.

Когато стана известно, че туристит ще пристигатъ въ Варна на 21 септемврий, отправихъ телеграма до вожда на експедицията Луи Оливие, въ Севастополъ, от кдето съ парахода "Илъ де Франсъ" т щха да пристигнатъ въ Варна. Съобщихъ му, че Варна ги очаква съ готовность (Церов 1935: 79-80). [обратно]

8. Никола Мушанов - министър на народното просвещение в правителството на Александър Малинов.

Александър Малинов - министър-председател (16.01.1908-16.03.1911) и в същото време министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (16.01.1908-5.09.1910) и министър на външните работи и изповеданията (5.09.1910-16.03.1911). [обратно]

9. Димитър Станчов - пълномощен министър в Париж (1909-1915). [обратно]

10. Михаил Такев (1864-1920) - министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Малинов. [обратно]

11. Иван П. Церов - кмет на Варна. [обратно]

12. Златан Бръчков (1869-1957) - инженер на Варненското пристанище. [обратно]

13. Анастас Иширков (1868-1937) - професор по география в Софийския университет. [обратно]

14. Елеонора - "царица на българите" (втората съпруга на цар Фердинанд I). [обратно]

15. "Френскит гости на брой 215 пристигнаха въ Варна на 21 септемврий сутриньта. Валше пороенъ дъждъ, който попрчи да държа приготвената си приветна речь и гостит тичешкомъ отъ парахода навлзоха въ приготвения влакъ, който ги заведе въ Гебедже. От тамъ само една група туристи, около 40 души, можа да замине съ приготвенит нколко файтони и селски каруци за Изправенит камъни (Дикили-ташъ), дето пристигатъ съ голма мка. Между тхъ имаше и десетина жени, които увещавахме да не ходятъ въ Дикили-ташъ, обяснявайки имъ, че мстностьта е скалиста, а птищата ще бдатъ прохълмени отъ пороища, толкозъ повече че женит бха облчени много тънко и обути съ салонни пантофки; но т, отговаряйки че програмата трбва да се изпълни, търгнаха въ открити селски каруци и се измокриха до кости - нщо което стана причина да се върнатъ начаса обратно въ Варна съ софийския влакъ. След завръщане на групата от Дикили-ташъ, влакът потегли за Рка-Девня, дето се даде банкетъ на гостит.

След речит-наздравици, от които първата б отъ пристигналия министъръ на народното просвщение Никола Мушановъ за френския народ, втората отъ Луи Оливие за българския, бидоха раздадени на гостите разни подаръци, българско издлие, като престилки и коланчета (на женит), мускалчета съ гюлево масло, бъклици и бъклички за вино и ракия, вазички за цвтя и др.

Надвечеръ, следъ бързо разгледване на дълбокия извор (Хавуза), гостит потеглиха обратно, пакъ съ дъждъ. Буйни порои бха залли и прекснали желзоптната линия на нколко мста. На седми километъръ и при Старата гара влакътъ се бави повече отъ часъ, докато се изтече силниятъ порой. Гостит снеха съ фотографичнит си апарати тзи поройни прегради на влака.

Посещението на Евксиноградъ, предвидено въ програмата следъ завръщане отъ Девня, не се осществи по закъсняване. По сщата причина гостит не можаха да посетятъ и града, та имъ се дадоха илюстровани карти - варненски изгледи. Т се качиха на парахода си, горещо приветствувани отъ варненци и изпратени съ кръшно хоро на пристанището. При тръгване на парахода, музиката на 8-й полкъ засвири "Марсилезата", а сетне - "Шуми Марица". Дълго време се развваха отъ парахода кърпичкит на гостит." (Церов 1935: 80-81). [обратно]

16. В края на своите спомени за посещението на първите френски туристи във Варна, Гебедже и Река Девня Иван Церов пише:

"Понеже френскит гости не можаха да посетят Дикили-ташъ, освенъ една малка група, приготвихме и изпратихме чрезъ българския пълномощенъ министъръ въ Парижъ нколко голми фотографични снимки на изправенит камъни (Дикили-ташъ) да се предадътъ на Луи Оливие, който да ги раздаде на по-виднит туристи.

На 27 януарий 1910 г. приехъ и лично писмо отъ Оливие, че получилъ снимкит, като въ писмото изказва повторна благодарность за приема, добавяйки, че единъ екземпляръ отъ тзи скпи за него снимки ще постави на най-видно мсто въ бюрото на списанието "Revue générale des sciences", на което списание той е директоръ, а другит ще раздаде на туристит. Снимкит бха помстени въ списанието на Луи Оливие.

След нколко време получихъ чрезъ френския вицеконсулъ въ Варна, Ал. Мерсение, свидетелство отъ Министерството на просвщението и изящнит изкуства въ Франция, съ което правителството на френската република ме наименува Офицеръ на народното просвщение." (Церов 1935: 81). [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Мичев, Коледаров 1989: Мичев, Д., Коледаров, П. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. София: Наука и изкуство, 1989.

Письма 1829: Письма изъ Болгарiи (Писаны во время кампанiи 1829 года) Викторомъ Тепляковымъ. Типографiи Августа Семена при Императорской Медико-Хирургической Академiи, MDCCCXXXIII. Москва, 1829.

Свободен 1909: Свободен глас, г. V, бр. 35, 20 септември 1909.

Церов 1935: Церовъ, Ив. П. Спомени и бележки на Ив. П. Церовъ. Продължение отъ книга I, издадена въ 1921 г. Варна: Печатница "Войников", 1935.

Bousquet 1909: Bousquet, Georges. Histoire du Peuple bulgare. Paris: Imprimerie et Linrarie centrales des chemins de fer, 1909.

de Launay 1907: de Launay, Louis. La Bulgarie d'hier et de demain. Paris: Librairie Hachette et cie, 1907.

Olivier 1909: Olivier, Louis. La récente croisiére de la Revue générale des Sciences en Turquie, Romanie, Crimée et Bulgarie (septembre-octobre 1909). // Revue générale des Sciences pures et appliquées, No 24, 30 décembre, 1909, p. 999-1000 (985-1001).

Dr. Louis Olivier 1910: Dr. Louis Olivier. // Nature. International Weekly Journal of Science. 1 September 1910, Vol. 84, Issue 2131.

Moureu 1910: Moureu, Charles. Louis Olivier (1854-1910). // La Revue scientifique (Revue Rose), 48 Année, No 20, 2 Sem., 12 novembre 1910.

Seydoux 2009: Seydoux, Bernard. Louis Olivier (1854-1910), homme de science, de culture et d'entreprise. // Bulletin de la Société d'Histoire d'Elbeuf, n° 51, mai 2009.

Škorpil 1898: Škorpil, H. et K. Sources et pertes des eaux en Bulgarie. // Mémoires de la Société de spéléologie (Paris), III, № 15, 1898.

Spratt, Capt, F.R.S., F.G.S. 1857: Spratt, T., Capt, R. N., F. R. S., F. G. S. On the Geology of Varna, and the Neighbouring parts of Bulgaria. [Read June 18, 1856]. // The Quarterly Journal of the Geological Society of London. Part the First. Proceedings of the Geological Society, London, 1857, Vol. the Thirteenth, MDCCCLVII.

Proceedings 1848: Proceedings of the Suffolk Institute of Archeology, Statistics, and Natural History, Established. // The Collection and Publication of Information on the Ancient Arts and Monuments of the County of Suffolk. March 1848, Vol. II. Lowestoft: Printed by Samuel Tymms, MDCCCLIX.

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.09.2009, № 9 (118)