Анастас Ангелов

web | Кипра - следи от миналото

То било открито след Освобождението¹, с учител Ранко Цонев Ковачев² от Ески Джумая / Търговище. В него са се учили предимно момчета и то им давало елементарна грамотност³. Учениците се обучавали в слети отделения - I-во и II-ро и III-то и IV-то. Учебната година започвала на 1 септември и завършвала на 11 май. С беседи учителите отбелязвали националните празници. Тържествено бил отбелязван денят на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий (11 / 24 май). В края на учебната година с учениците от IV отделение се провеждали изпити.

Прогимназиално образование (задължително от 1921 г.) учениците получавали в с. Козлуджа (Новградец / Суворово)⁴, с. Кара Хюсеин (Срацимир / Чернево), а от учебната 1959-1960 г. в с. Река Девня⁵.

За издръжката на училището Козлуджанския общински съвет (протокол № 3/11 от 27 март 1910 г.) отпуска 150 дка от таптъшкото общинско пасбище в местността Саръ баир за училищни ниви, които училищното настоятелство да отдава под наем⁶. С указ № 173 е образуван училищен фонд⁷. Той включвал 25 дка от общинската мера в местността Секелер, 50 дка в местността Ак баир и излишъка над 100 дка от мерата определена за скотовъден фонд⁸.

За строежа на кипренското училище Река Девненското общинско управление публикува следното обявление:

“Река Девненско общинско управление

Обявление

№ 5328

с. Река Девня, 26 юли 1935 год.

Река Девненското общинско управление съобщава на интересующите се, че на 2 август от 14-16 часа ще се произведе търг по доброволно спазаряване за постройка на ново училищно здание с 3 стаи в с. Кипра, същата община.

Първоначална оценка 70 хиляди лева. Залог за правоучастие в спазаряването 10 на сто върху първоначалната оценка.

Всички разноски, герб и публикация по спазаряването са за сметка на предприемача. Тръжните книжа са на разположение на интересующите в общината.

От общината”⁹.

Теренът за строежа на училището (дворно място на Атанас Николов Стефанов) бил отчужден в центъра на селото¹⁰. Строителството било изпълнено по стопански начин (с труда на кипренци, съгласно закона за временната трудова повинност от 1920 г.) и със средства от фонда за строеж на училища на Река Девненската община. Строежът бил поверен на девненския предприемач Илия Цокев¹¹.

БЕЛЕЖКИ

1. Вероятно през 1890 г., когато Министерството на народното просвещение отпуснало “за постройка на училище в с. Таптък - 600 лева”. (Вж. ДВ, бр. 58 от 14 март 1890 г.). До 1936 г. училището (паянтова сграда с две стаи) се намирало в двора на кметското наместничество.

В една статистика от 17 декември 1871 г. за признаващите гръцката патриаршия села от Варненската епархия е отбелязано, че село Таптък няма църква и училище. Вж. П. Ников. Българското възраждане във Варна и Варненско. Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция. Издава Българската Академия на науките по предложение и с иждивение на Варненското археологическо дружество. Придворна печатница, С., 1934, с. 167-168, 458-459 (№ 92).

През 1891 г. Министерството на народното просвещение отпуснало за поддържане на училището 250 лева, а през 1892 г. - 200 лева. (Вж. ДВ, бр. 131 от 19 юни 1891 г.; ДВ, бр. 66 от 23 март 1892 г.).

След Освобождението в село Таптък имало и турско частно училище, издържано от училищно настоятелство. То се помещавало в джамията (месджит) в центъра на селото (разрушена през 1934 г.). През 1897 г. за училищни настоятели били избрани Бекир Чираков, Али Осман Ахмедов и Ахмед Хаджиев. (Вж. ДВ, бр. 40 от 21 февруари 1897 г.). [обратно]

2. 1861-1934 г. [обратно]

3. Според резултатите от преброяването на населението на 1 януари 1888 г. за грамотни в с. Таптък са се определили 17 мъже, на 1 януари 1893 г. (31 декември 1892 г.) 37 мъже и 14 жени, на 31 декември 1900 г. 84 мъже и 1 жена, на 31 декември 1905 г. 116 мъже и 16 жени, на 31 декември 1910 г. 139 мъже и 41 жени, на 31 декември 1920 г. 186 мъже и 114 жени. [обратно]

4. В. Тонев, К. Стоянов. История на село Суворово. Издателство на Отечествения фронт, С., 1973, с. 148. [обратно]

5. Първи прогимназиален клас е открит на 25 октомври 1935 г. с учител Руска Стефанова Константинова (закрит през 1940 г. поради недостатъчен брой ученици). Прогимназията (с два слети класа - първи и втори) е открита отново на 5 ноември 1945 г. с учител Маргарита Иванова Тотева. Трети клас е открит през учебната 1947-1948 г. Прогимназията е закрита на 15 септември 1959 г. [обратно]

6. ДА - Варна, ф. 484 к, оп. 1, арх. ед. 3. [обратно]

7. ДВ, бр. 93 от 28 юли 1924 г. [обратно]

8. През 1930 г. към училищният фонд от общинската мера в местността Ачмата били отделени нови 200 дка (Вж. ДВ, бр. 128 от 8 септември 1930 г.). През 1938 г. кипренското училище имало 503,3 дка ниви - 25 дка в местността Под село, два парцела - 50 и 155,8 дка в местността Пчелина, 35,5 дка в местността Зад лозята, два парцела - 12,8 и 200 дка в местността Цигански хълм и 24 дка в местността Дългата могила. (Вж. ДА - Варна, ф. 383 к, оп. 1, арх. ед. 26). [обратно]

9. Черно море, VII, бр. 2124 от 27 юли 1935 г. [обратно]

10. ДВ, бр. 276 от 7 декември 1935 г. [обратно]

11. Плановете на сградата били изготвени от варненския архитект Никола Хорозов. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: ИК "Контур", 2010.