Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА КИПРЕНСКИТЕ “ГЪРЦИ”

Анастас Ангелов

web | Кипра - следи от миналото

Те се преселили след края на Руско-турската война от 1828-1829 г.1 от селата Голям Боялък (Шарково) и Малък Боялък (Малко Шарково), Казълагачско (Елховско), Голям Манастир и Малък Манастир, Каваклийско (Тополовградско), където били известни под етнографското име кариоти. Кариоти ги наричали съседите им от околните села2.

В Югоизточна България “гърците” населявали две групи села - около Каваклий (Тополовград) - Козлуджа (Орешник), Дуганово, Синаплий (Синапово), Чукурово (Чукарово), Голям Манастир и Малък Манастир, и малко в самия Каваклий и другата - около Къзъл агач (Елхово) и селата Голям Боялък (Шарково), Малък Боялък (Малко Шарково) и Мураданлий (Мамарчево)3. Занимавали се главно с бахчаванлък (градинарство).

Според Константин Иречек (1888 г.) кариотите са наречени така по гръцкото име на с. Козлуджа - (Караис, Кариочес). “Носията на кариотите е съвършено българска, с калпака заедно. Мъжете не знаят всички български, но има и жени, които знаят. Пеенето на песни с чужди примесици, напр. с български рефрени, като <<вакла Яне!>>, показва, че тези гърци отчасти са само погърчени българи; в Кавакли, сега съвършено гръцки, една махала и до днес се нарича Булгар махала. Според топографичната номенклатура, която с малки изключения е съвършено турска, може да се съди, че християнското население и тук е от по-нов произход”4.

През XVIII и особено през XIX век под натиска на Цариградската патриаршия и гръцкото духовенство, а също съблазнени от някои материални придобивки и привилегии кариотите започнали да се гърчеят, но не загубили българския си език, основан на старинен речников състав и примесен с някои гръцки и турски думи.

При заселването им в селата Таптък (Кипра), Кара Хюсеин (Срацимир / Чернево), Козлуджа (Новградец / Суворово) и Кривня новите им съседи започнали да ги наричат “гърци” заради говорения от тях гръцки език5. Кариотите пеели български песни. Български били и техните обичаи. В техните поселища в Югоизточна България мъжете носели бели беневреци (тесни горни мъжки гащи у северозападните българи белодрешковци) и бели късаци (къса горна дреха), характерни за шопската носия6. Постепенно те били заменени с, характерните за този край, черна и сива носия. След преселването им във Варненския край, там където те попаднали - сред компактно българско население (като Козлуджа и Кривня) - бързо възвърнали българското си самосъзнание. Те самите казвали: “българи сме, ама гръцки хортуваме”. По-бавно се развил този обратен процес на побългаряване в с. Таптък и особено в с. Кара Хюсеин, където населението живеело компактно.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1 През пролетта на 1830 г. (след края на Руско-турската война от 1828-1829 г.) жителите на с. Таптък се изселили в Буджак (южната част на Бесарабия) в с. Татар-Копчак. Вж. Ив. Дундаров. Живите трофеи или откъде се взеха в Русия толкова много българи. - Отечество, XV, 353 (12), 26 юни 1990, 13-15; И. Мещерюк. Переселение болгар в Южную Бессарабию 1828-1834 гг. (Из истории развития русско-болгарских дружеских связей). Издательство "Картя Молдовеняскэ", Кишинев, 1965, с. 65 и сл., 197 и сл.; Л. Милетич. Старото българско население в Североизточна България. Държавна печатница, С., 1902, с. 20, 98, 146; Черно море, XXVIII, бр. 236 от 8 октомври 1971 г. [обратно]

2. Н. Даскалова-Желязкова. Кариоти (Етническа принадлежност и културно-битови черти в края на XIX и началото на XX век). Издателство на Българската академия на науките, С., 1989, 5-26. [обратно]

3. Д. Попов. “Гърците в Елховско”. - Архив за поселищни проучвания, I, 3, С., 1938, с. 4, 20. [обратно]

4. Акад. К. Иречек. Пътувания по България. Превод от чешки Стоян Аргиров. Под редакцията на доц. Евлоги Бужашки и проф. Велизар Велков. Издателство Наука и изкуство, С., 1974, с. 756; Ст. Романски. Народописна карта на нова ромънска Добруджа. - СпБАН, Кн. XI. 1915, с. 53 бел. 2. [обратно]

5. Кариотите били триезичници, но еднакво лошо говорели както български, така и гръцки, и турски език. Вж. Акад. К. Иречек. Пътувания по България..., с. 762. [обратно]

6. Д. Попов. “Гърците в Елховско”..., с. 7. [обратно]

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: ИК "Контур", 2010.