Анастас Ангелов

web | Кипра - следи от миналото

За първи път името на село Таптък (с формата Табдик / Tabdik (Тбдйк) се споменава в османския регистър на джелепкешани от каза Провадия, съставен на 12 септември 1573 г.¹ Поради липса на данни засега е трудно да се каже кога е било основано селото - дали то е приемник на селище съществувало по време на Втората българска държава или е било основано през първата половина на XVI век, когато османската власт е преселила мюсюлманско население в Североизточна България².

В османския дефтер за реквизиции от 1676 г. е посочено, че село Тапдък (Тапдйк) принадлежи към каза Правади (Провадия), Силистренски санджак³ (и има 2,75 ханета)⁴. Името на селището, с формата Табдък (Табдк), се споменава и в османски документ от 1689 г.⁵

От 1868 г. с. Таптък е в границите на нахия Козлуджа (каза Варна)⁶

След Освобождението (1878 г.) с. Таптък е в границите на община Кара Хюсеин (Срацимир / Чернево)⁷. От 1901 г. с. Таптък е в състава на община Козлуджа (Новградец / Суворово), околия Варна (селска), окръг Варна⁸. С указ № 322 от 6 юли 1920 г. с. Таптък се отделя от Козлуджанската община и се присъединява към Река Девненската община⁹. На 1 април 1921 г. община Река Девня е закрита (указ № 126 от 4 март 1921 г.)¹⁰ и с. Таптък е присъединено към община Козлуджа.

От 1 октомври 1934 г. (заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 3084 от 8 септември 1934 г.) село Кипра е включено към община Река Девня¹¹.

От 1 януари 1956 г. община Река Девня, с център село Река Девня, включва селата Река Девня, Девня, Марково (Повеляново) и Кипра (указ на Президиума на Народното събрание № 317 от 13 декември 1955 г.)¹².

От 26 януари 1979 г. Девненската община включва град Девня и село Кипра (указ на Държавния съвет № 93 от 24 януари 1979 г.)¹³.

БЕЛЕЖКИ

1. Р. Стойков. Селища и демографски облик на Североизточна България и Южна Добруджа през втората половина на XVI век. - ИВАД, XV, 1964, с. 106, 117. (Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” - София, Ориенталски отдел, фонд 20, арх. ед. 261-в); Р. Стойков. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека “В. Коларов” от XV, XVI, XVII и XVIII век. - Известия на Народна библиотека “Васил Коларов” и на Библиотеката при Софийския държавен университет за 1959 г. Т. I (VII). С., 1961, с. 416.

(Лист 2-а) Село Табдък: Курт Али Джихан - овце 30.

От размера на данъка може да се направи извод, че джелепкешанинът Курт Али Джихан е притежавал около 600 овце. За размера на годишното задължение на джелепкешаните към държавата през XVI век - 1:20 вж. Ел. Грозданова, Ст. Андреев. Джелепите из централния и източния дял на Балканите през XVI в. - задължения, статут и социален състав. - ИПр, L-LI, 1994-1995, № 1, 15-16. [обратно]

2. Р. Стойков. Селища и демографски облик на Североизточна България..., с. 99; Г. Атанасов. Етнодемографски промени в Добруджа (X-XVI в.). - ИПр, XLVII, 1991, № 2, 86-87; Стр. Димитров. За юрушката организация и ролята й в етноасимилаторските процеси. - Векове, XI, 1982, № 1-2, с. 38 и сл.

Според предание, разказвано от местните жители, някога селото е било разположено на югоизток, върху склоновете на платото, но от страх пред турците било преместено на сегашното си по-закътано място. Местността, където се е намирало старото село и до днес носи името Юртлук / Юртлука. [обратно]

3. Санджак - административна териториална единица, подразделение на вилает (окръг); включва няколко кази. [обратно]

4. Р. Стойков. Селища в Силистренския санджак през 70-те години на XVII век. - ИНМВ, VII (XXII), 1971, с. 175. (Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” - София, ОАК 129/3. Лист 20-а. Каза Правади (Провадия) с. Тапдък - 2,75 х.); Р. Стойков. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека “В. Коларов” от XV, XVI, XVII и XVIII век. - Известия на Народна библиотека “Васил Коларов” и на Библиотеката при Софийския държавен университет за 1959 г. Т. I (VII). С., 1961, с. 416.

Под името на всяко селище стоят данъчните единици, от които се състояло дадено селище, наричани през XVII век ханета. След броя на ханетата е записано и количеството на ечемика реквизиран за нуждите на турската армия. През XVII век терминът “хане” - на персийски и османотурски “hane” означава къща, е сборно понятие на група къщи - обикновено 10 (при все че ханетата, записани към всяко селище, не изразяват точно броя на къщите). Вж. Р. Стойков. Селища в Силистренския санджак..., с. 163; Ел. Грозданова. За данъчната единица хане в демографските проучвания. - ИПр, XXVIII, 1972, № 3, 81-91. [обратно]

5. Р. Стойков. Наименования на български селища в турски документи..., с. 416. [обратно]

6. В. Тонев, К. Стоянов. История на село Суворово. Издателство на Отечествения фронт, С., 1973, с. 41. [обратно]

7. В първия списък на общините в Княжество България, издаден от министерството на вътрешните работи, и публикуван в Държавен вестник (бр. 73 от 12 юли 1883 г.) с. Таптък е в състава на Козлуджанската селска община. Вж. Списъкъ на населените места (по преброяваньето на 1 януарий 1881 г.). Държавна печатница, С., 1885, с. 66, 81. [обратно]

8. Списък на населените места в България. Издаден от Министерството на Вътрешните работи. Държавна печатница, С., 1902, с. 15; Списък на населените места в Царство България от освобождението (1879) до 1910 година (сравнителен историко-етнографски преглед). Държавна печатница, С., 1921, с. 467. [обратно]

9. ДВ, бр. 97 от 2 август 1920 г.; Вж. Варненски окръжен вестник, V, бр. 11 от 14 март 1921 г. - “Извлечение от протоколите от I редовна сесия от X избирателен период 1920 г. на Варненския Окръжен Съвет

Решение 36

Уважаване молбата на жителите от с. Таптък за отцепване селото им от Козлуджанската община и присъединяването му към Река Девненската.

Докладва се, че от протокола на делегирания от Окр. Управител чиновник явствува, че на с. Таптък е по-удобно да бъде в Река Девненската община, дето населението има по-големи интереси и че с отцепването му не ще се увредят интересите на Козлуджанската община. От протокола за допитване народа се вижда, че от 95 гласоподаватели 94 са гласували за, а само 1 против отцепването.

Предвид това Прошетарната комисия ходатайства да се уважи молбата им при условие, че молбоподавателите ще направят постъпки селото им по законодателен ред да се прехвърли в Провадийската административна околия.

Реши се: Окр. Съвет дава съгласието си за отцепване с. Таптък от състава на Козлуджанската община, Варнен. околия, и присъединяването му към Река Девненската община, Провадийска околия, при условие, че жителите на с. Таптък ще направят постъпки да се прехвърли селото по законодателен ред в Провадийска околия.” [обратно]

10. ДВ, бр. 288 от 25 март 1921 г. [обратно]

11. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. Държавна печатница, С., 1939, с. 62; ДА - Варна, ф. 383 к, оп. 1, арх. ед. 42. [обратно]

12. Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 100 от 13 декември 1955 г. [обратно]

13. ДВ, бр. 8 от 26 януари 1979 г.; ДВ, бр. 100 от 8 декември 2000 г. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: ИК "Контур", 2010.