Анастас Ангелов

web | Кипра - следи от миналото

Наказателната акция в Кипра - 3 септември 1944 г. (неделя)¹

“... В края на август 1944 г. на мен и на Груд Янчев (Пожарски) беше възложена бойна задача да заминем за с. Кипра и въведем в изпълнение присъдата над трима предатели² на партизани, ятаци, комунисти и ремсисти. Не биваше да останат ненаказани издайниците и убийците на смелите народни синове.

Поехме с Пожарски изпълнението на бойната задача и веднага потеглихме на път. За една нощ се озовахме в гората, недалеч от местността Побити камъни. Престояхме през целия ден и когато се смрачи, влязохме в с. Слънчево и отседнахме в нашите ятаци Димитър Вълков и леля Марийка. Там през нощта се срещнахме с Георги Костов, който доведе при нас новият партизанин Никола Тодоров от с. Орешак.

Следващата нощ оставих двамата партизани в с. Слънчево и заминах за съседното с. Баново. Трябваше да се срещна с партийния секретар и ятак Иван Марков. Той ми беше необходим, за да се свържа с бойната група в с. Кипра, защото заедно трябваше да проведем наказателната акция. След това трябваше да ги отведем в партизанския отряд. Организирахме акцията. На следващата нощ тримата партизани и младежите от бойната група се събрахме в гората над с. Кипра. Уточнихме и разпределихме задачите на всеки. Едни трябваше да разкъсат телефонните жици, други наблюдаваха къде се намират тримата предатели. Пожарски, Тодоров, Марков и аз осъмнахме в гората. Смрачаваше се. Пастирите водеха стадата към селото. Вършачката тътнеше към центъра на селото. Младежите съобщиха, че кметският наместник Панайот Христов Узунов и другият предател Велико Колев Тодоров са в кръчмата, а третият, Стефан Манчев Гинев, е бил на бостана си накрая на селото. Слънцето току-що беше залязло. Настъпи удобно време за действие. Насочихме се към кръчмата. Когато стигнахме, Дамян извика: “Горе ръцете”, а аз - “Всички да легнат долу”. Командата беше изпълнена. Кметският наместник и общинския съветник изведохме навън край селото, където беше изпълнена присъдата. Преди да се изтеглим от селото, Пожарски с част от бойната група се насочи към вършачката, където извести на селяните целта на наказателната акция и призова селяните активно да съдействат на Отечествения фронт и народните партизани.

Намерихме Стефан - предателя, в колибата на бостана. Заповядах му да излезе навън. В тъмното на лунната светлина блесна брадвата му. И той получи заслуженото. След изпълнението на задачата потеглихме към отряда. С нас дойдоха всички младежи от бойната група - седем младежи.”³

Спомени на Васил Николов Бацов (Георги) и Никола Стоянов Тодоров (Дамян) - партизани от Приморския народоосвободителен отряд “Васил Левски”. 1989 г.

Протокол № 3-а от 8 септември 1944 г. (петък)

“Днес 8 септември 1944 год. комитетът на Отечествения фронт на с. Кипра, Варненска околия се събра на заседание в 15 часа в помещението на кметското наместничество в същото село. Присъстваха всички членове на комитета а именно: Атанас Николов Стефанов, Тодор Иванов Мутафов, Георги Ников Шалапатанов, Иван Димов Паскалев, Стайко Петров Гайдаров, Димо Донев Стайков, Михаил Николов Желев и Димитър Янчев Христов, при следния дневен ред:

1. Избор на кметски наместник за с. Кипра.

Заседанието се откри от председателя на комитета Атанас Николов Стефанов, който докладва дневния ред.

След размяна на мисли събранието единодушно

Реши:

Препоръчва за кметски наместник на с. Кипра - Димитър Манчев Гинев, жител на същото село.

Препис от настоящия протокол да се изпрати на съответното учреждение за издаване на заповед за назначение, а друг препис да се изпрати на Варненския Областен комитет на Отечествения фронт с молба да бъде утвърден.

Комитет на Отечествения фронт в с. Кипра, Варненско”⁴

Спомени на Христо Димитров Щерев (Кавил)⁵

“В Кипра може да се приеме, че народната власт се е установила още на 3 септември 1944 г., деня, в който бе проведена партизанската акция.

До 9 септември 1944 г. фашистите не посмяха да си поставят техни хора за селската управа, а животът си течеше и се ръководеше от нелегалния отечественофронтовски комитет, начело на който беше бай Тодор Иванов Мутафов. През периода 3 - 9 септември 1944 г., Отечественият фронт в селото нямаше никаква информация за развиващите се събития, поради липса на връзка с гр. Варна и с партизаните, които след акцията се отправиха за Балкана. Заедно с тях заминаха и младежите, преминали в нелегалност. В селото нямаше и радиоприемници, с които можеше да се следи хода на събитията в страната и на Източния фронт.

На 8 септември 1944 г. Съветската армия преминава румъно-българската граница, но това в селото ни беше неизвестно. Не се е знаело и това, че в град Варна вече е установена народнодемократична власт до момента, когато през нощта на 8 срешу 9 септември пристига група кипренски младежи, били по това време войници и служили във Варненския гарнизон. Те, напуснали казармите с личното си оръжие, пристигат в селото.

Разделят се на групи по двама и го обкръжават. Вместо да потърсят нашите комунисти и земеделци и да ги информират за хода на събитията, започват да стрелят с пушки, картечници и да хвърлят ръчни гранати.

Тази тяхна постъпка така изплашва селяните, че те вземат всички предпазни мерки, за да се укрият, да си спасят живота. Това което казвам сега, звучи смешно, но трябва да отбележа, че тогава за Кипра се говореше като за комунистическо село, на което населението трябва да се избие, а къщите да се изгорят. Някой даже го наричаха “малката Москва”. Тази мълва открито се носеше сред нашите селяни и затова поведението на младежите-войници от Кипра вся страх у хората. Може би някой ще търси отговор на въпроса - все пак от какво се страхуваха хората, когато в нашата страна монархофашистката власт вече е съборена? Длъжен съм да поясня, че село Кипра преди 9 септември 1944 г. на два пъти беше блокирано от полиция, жандармерия и войска - първата, на 24 май 1944 г., беше съпроводена с масови арести, побоиша и разстрели и втората, на 4 септември 1944 г. Всичко това не можеше да не води до мисълта, че все пак монархофашистката власт е решила да вземе мерки за унищожаването на селото. Затова и несъобразителността на групата младежи постави населението в трудно изпитание.

На 9 септември 1944 г. бай Тодор Мутафов изпрати Паско Янчев Христов и Костадин Щерев Димов да завземат войнишкия пост, който квартируваше в жп кантона и охраняваше железопътната линия извън селото. Намиращите се там войници предадоха цялото си въоражение и вещево имущество, което беше откарано в село без съпротива.

В групата, която пристигна от Варна на 8 срешу 9 септември, участваха следните другари: Цоню Тодоров Желев, Манчо Гинев Манчев, Паско Тодоров Пасков, Янчо Атанасов Стойков, Дончо Димов Донев - всички от с. Кипра, Панайот Христов Панайотов от с. Срацимир. Групата се ръководеше от Костадин Василев Атанасов - брат на убития наш другар Георги Василев. Костадин по това време се е намирал в град Варна и е бил определен за комендант на селото. На тези другари им се отдаде възможност с оръжието от казармата само да създадът паника в село, но не и да завземат властта. По това време фашистката власт нямаше кой да я представлява.

На 10 септември 1944 г. в Кипра пристигна Христо Манолов Пасков, който проведе събрание с комунистите, земеделците и безпартийните отечественофронтовци. На това събрание за кметски наместник беше издигнат Мино Тодоров Георгакиев. Избран беше и нов - легален отечественофронтовски комитет. За негов председател беше издигнат Атанас Николов Стефанов - БЗНС, за секретар - Тодор Иванов Мутафов - БРП, за членове - Димитър Манчев Гинев, Димитър Янчев Караджов и Мино Тодоров Георгакиев - БРП, и земеделците Димо Донев Киров, Никола Янчев Кирчев и Михал Николов Желев.”⁶

БЕЛЕЖКИ

1. Писмо на шуменския областен директор до Министерството на вътрешните работи за партизанската акция в с. Кипра, Варненско

4 септември 1944 г.

На 3 срещу 4 т. м., 20 часа, около 20 нелегални нападнаха с. Кипра, околия Варненска. Влизат в една от кръчмите на селото, връзват кметския наместник и един общински съветник, изваждат ги вън от кръчмата и ги убиват, след което нелегалните заедно със 7 души младежи се оттеглят в неизвестна посока.

За местонападението веднага е заминала войска и полиция.

Областен директор: (п) Вл. Стойчев

Вж. М. Пенкова. Из дейността на Приморския въстанически народоосвободителен отряд “Васил Левски”. - ИДА, 7, 1963, с. 138; ДА - Варна, ф. 6 к, оп. 1, арх. ед. 80, л. 45. [обратно]

2. Панайот Христов Узунов - кметски наместник (член на Демократическия сговор - Александър Цанков / Народно социално движение), Велико Колев Тодоров - общински съветник от 30 април 1939 г. (член на Демократическата партия), Стефан Манчев Гинев, бивш фелдфебел и кметски наместник. [обратно]

3. Девненски възход, XVII, 36 (689), 1 септември 1989 г. [обратно]

4. ДА - Варна, ф. 383 к, оп. 1, арх. ед. 30, л. 19. (Копие, машинопис). [обратно]

5. Партизанин от Приморския народоосвободителен отряд “Васил Левски”. 1984 г. [обратно]

6. Девненски възход, XII, бр. 37 (430) от 9 септември 1984 г. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: ИК "Контур", 2010.