|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИТЕРАТУРА Анастас Ангелов web | Кипра - следи от миналото Атлас на партизанското движение в България 1941-1944. БКП и ГУГК, С., 1968, с. 56-57, 92. Р. Боев. Варненци в Отечествената война 1944-1945. Варна, 1972, с. 169, 186, 196. Ст. Бонев. Времето в което живях и хората с които работих. Издателска къща “Нови хоризонти”, С., 2001, с. 164-165, 167, 170-171, 177-186, 190. Д. Борачев. Варненската окръжна партийна организация и гр. Варна в първите редици на въоражената освободителна борба (1941-1944 г.). - Военноисторически сборник, 1954, № 4, 3-35. Д. Борачев. Десета въстаническа оперативна зона. - В: За народна свобода. Издателство на БКП, С., 1970, 309-313. Д. Борачев. Бойци. (Спомени). Партиздат, С., 1982, с. 202-206, 236-239, 305-308, 359, 366, 369, 403-405, 409, 425, 434-435, 469-470, 566-567, 575-576. В. Боров. Голямото начало. Хроника от документи и спомени. Профиздат, С., 1983, с. 10-16, 82. Брой на населението по селищни системи и населени места. Преброяване на населението и жилищния фонд към 2 декември 1975 година. С., 1980, с. 75. Варненската окръжна организация на Българската комунистическа партия 1893-1944. Очерк. Ред. Н. Горненски. С., 1965, с. 455. Г. Георгиев. 2194 дни. Хроника на една победа 1939-1945. Военно издателство, С., 1969, с. 362, 473. К. Горанов. Паметници и паметни плочи на загиналите през войните. Част I. - ИНМВ, V (XX), 1969, с. 241, бел. 1. К. Горанов. Паметници и паметни плочи на загиналите през войните (част IV). - ИНМВ, 18 (33), 1982, 171-172 (табл. II, 1, 2). Н. Даскалова-Желязкова. Кариоти (Етническа принадлежност и културно-битови черти в края на XIX и началото на XX век). Издателство на Българската академия на науките, С., 1989, 5-26. Демографска и социално-икономическа характеристика на населението. Варненска област. I. С., 1988, с. 79, 109, 121. И. Демерджиев. Приморски партизани. Държавно военно издателство, С., 1960, с. 270, 273-274. Д. Ил. Димитров. Находки от ранното средновековие от Варненско. - ИВАД, XII, 1961, 61-63, обр. 2, 3. Д. Ил. Димитров, Ал. Кузев, М. Мирчев, Г. Тончева. Археологически музей Варна. Издателство Български художник, С., 1965, (№ 13). Д. Ил. Димитров. Керамични пещи от ранното българско средновековие при с. Кипра, Варненски окръг. - ИНМВ, 20 (35), 1984, 37-46, Табл. I (1, 2), II (1-3), III (1, 2). Д. Димитрова. Занко. Васил Георгиев Белев (1918-1944). - В: До последен дъх. Очерци за революционни борци от Варненски окръг, загинали в борбата срещу капитализма и фашизма. Съставители: Тодор Ст. Абаджиев, Кина Стамова. Партиздат, С., 1976, 516-522. Ив. Добрев. От първите чети - до силен отред. - В: За народна свобода. Издателство на БКП, С., 1970, 314-316. Ив. Добрев. Звездни пътища. Военно издателство, С., 1987, с. 39, 90-101, 105, 109-110, 183, 190-209, 232-233, 237-238, 290, 294. Л. Дончева-Петкова. Българска битова керамика през ранното средновековие (втората половина на VI - края на X в.). Издателство на Българската академия на науките, С., 1977, с. 55, 201 (табл. IX, 149). Б. Дряновски. Изграждане на българска администрация и гражданско общество във Варна и Варненска губерния след Освобождението (1878-1880 г.). Документи и материали. Славена, Варна, 2003, с. 206-207 (261), 207-208 (262). Ив. Дундаров. Живите трофеи или откъде се взеха в Русия толкова много българи. - Отечество, XV, 353 (12), 26 юни 1990, 13-15. Енциклопедия “България”. Т. 1. Издателство на Българската академия на науките, С., 1978, с. 591, 595. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1897-1898 г. Варна, 1898, с. 7. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1900-1901 г. Варна, 1901, с. 6. Изложение за състоянието на Варненски окръг през 1924 г. Варна, 1925, с. 15. Ст. Илчев. Речник на личните и фамилни имена у българите. Издателство на Българската академия на науките, С., 1969, с. 123, 496. Акад. К. Иречек. Пътувания по България. Превод от чешки Стоян Аргиров. Под редакцията на доц. Евлоги Бужашки и проф. Велизар Велков. Издателство Наука и изкуство, С., 1974, с. 755-756, 890. История на антифашистката борба в България 1939/1944 (В два тома). (Редакционна колегия: проф. Кирил Василев, ст. н. с., к. ист. н. Димитър Сирков, проф. к. ист. н. Никифор Горненски, ст. н. с., к. ист. н. Славка Петрова). Т. 2. Партиздат, С., 1976, с. 82, 151, 193-194, 330, 349. Историята на Приморци. 8-ми пехотен Приморски на нейно царско височество княгиня Мария Луиза полк. Живот и бойна дейност от формирането до свеждането му в дружина. В три части. Издание на щаба на 8-а пех. Приморска дружина. Варна, (б. г.), Ч. I. с. 252 (№ 86); Ч. II. с. 279 (№ 17), 281 (№ 93), 284 (№ 229); Ч. III. с. 321 № (230), 322 (№ 250), 325 (№ 376). К. Йорданов, Н. Чакъров. Несломим тил. - В: За народна свобода. Издателство на БКП, С., 1970, 331-332. Календар на революционното движение във Варненски окръг 1893-1944 г. 2. изд. Варна, Държавно издателство, 1968. 78 с. Т. Карайовов. Материали за изучаване Одринския виляет. - СбНУНК, XIX, 1903, 136-137. Карта на България с прилежащите неи държави. По най-новите карти на Руский и Австрийский генерални щабове състав. А. Кривошиев. Пловдив, Хр. Г. Данов, грав. и печ. Виена - Г. Фрайтаг и Берндт [1892]. 122 / 178 см. М 1:420 000. К. Кънева. Партизански псевдоними от руски и съветски произход. - ИИИ БКП, 42, 1980, с. 346. Л. М. Лаков. Феликс Каниц и неговата “Оригинална карта на Дунавска България и Балканът”. Софийски университет “Климент Охридски”, Геолого-географски факултет. С., 1981. А. Маргос. Топонимичен материал от квартал Изворите (с. Река Девня) на град Девня. - ИНМВ, 20 (35), 1984, 107-112. А. Маргос. Данни за етническия състав на селища във Варненско, Балчишко и Хаджиоглу Пазарджишко през 1880 г. - ИНМВ, 20 (35), 1984, 137-139. Матерiялы для изученiя Болгарiи. Напечатаны по повеленiю Его Императорскаго Высочества Главнокомандующаго Действующею армiею. Часть третья, выпускъ V. Печатано в типографiи Iосифа Андрича, Букарешт, 1877, 256-257. Мемориална схема на културно-историческото наследство на Варненски окръг. Окръжна дирекция “Културно-историческо наследство” - Варна. Варна, 1984, 111-114. Л. Милетич. Старото българско население в Североизточна България. Държавна печатница, С., 1902, с. 20, 98, 146. Ал. Минчев. Праисторически каменни сечива от Варненско. - ИНМВ, IX (XXIV), 1973, с. 260. М. Мирчев. Едно старо тракийско селище. - ИБАИ, XV, 1946, 189-192, обр. 81 - 86. М. Мирчев. Латински епиграфски паметници от Черноморието. - ИВАД, IX, 1953, 70-71, фиг. 86. М. Мирчев, Г. Тончева. Исторически бележки за Марцианопол. - ИПр, XII, 1956, № 6, с. 69, 73, 76. М. Мирчев. Колективни монетни находки. - ИНМВ, II (XVII), 1966, 148-151. Д. Мичев, П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. Наука и изкуство, С., 1989, с. 146. Музей за история на Варна, инв. № 1244, Доклад - 40 години партийна организация в с. Суворово, Варненско, л. 4. Ив. Николов. Къшей сух хляб. Георги Василев Атанасов (1918-1944). - В: До последен дъх. Очерци за революционни борци от Варненски окръг, загинали в борбата срещу капитализма и фашизма. Съставители: Тодор Ст. Абаджиев, Кина Стамова. Партиздат, С., 1976, 421-430. П. Ников. Българското възраждане във Варна и Варненско. Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция. Издава Българската Академия на науките по предложение и с иждивение на Варненското археологическо дружество. Придворна печатница, С., 1934, с. 16, 167, 183, 459. Окончателни резултати от преброявание на населението на 1-ий януарий 1881 година. Печатница В. Зилбер, С., 1890, с. 26-27, 186-187, 346-347, 526-527. М. Оперман. За оброчните плочи на ловуващия Тракийски конник от римската епоха в България. - Археология, XII, 1970, № 2, с. 28, обр. 14, с. 31 бел. 26, 27. Отчет за дейността на Варненската окръжна постоянна комисия за време от 1 април 1920 г. до 1 април 1921 г. Варна 1921, с. 15, 66, 71. Отчет за дейността на Варненския Окр. съвет и Постоянната комисия за време от 1923 г. до сега. Варна 1926, с. 17. Отчет на Варненската окръжна постоянна комисия за дейността й за времето от 1 април 1927 г. до 16 януари 1928 г. Варна, 1928, с. 87. Отчет на Варненската окръжна постоянна комисия за дейността й за времето от 1 януари 1930 г. до 31 декември 1930 г. Варна, 1931, с. 39. Отчет на Варненската окръжна постоянна комисия за дейността й за времето от 1 януари 1931 г. до 31 декември 1931 г. Варна, 1932, с. 28, 39. К. Парашкевов. Край село Кипра. - В: За народна свобода. Издателство на БКП, С., 1970, 324-326. М. Пенкова. Из дейността на Приморския въстанически народоосвободителен отряд “Васил Левски”. - ИДА, 7, 1963, с. 111-112, 138. М. Пенкова. За Деветосептемврийското въстание и установяването на народнодемократична власт във Варненски окръг. - ИДА, 23, 1972, 90-91. Л. Петрова. Народни начини за лечение на някои заболявания на нервната система. - ИНМВ, 16 (31), 1980, с. 152, 155. Л. Петрова. Народни практики за лечение на травмени увреди. - ИНМВ, 19 (34), 1983, с. 140. Л. Петрова. Използване на някои животни, птици, насекоми в народните практики за лечение в Североизточна България. - ИНМВ, 21 (36), 1985, с. 135, 144. Л. Петрова. Огънят в традиционната народна култура на населението от Североизточна България. - ИНМВ, 23 (38), 1987, с. 174. Л. Петрова. Народни практики на лечение на някои заболявания в Североизточна България. - ИНМВ, 24 (39), 1988, с. 158, 160. Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Съставители: Никола Чакъров, Коста Стоянов, Жечка Аргирова, Тодор Абаджиев, Кина Стамова, Вихра Димитрова, Петър Стоянов. Партиздат, С., 1973, с. 156, 162-163, 166-167. Д. Попов. “Гърците в Елховско”. - Архив за поселищни проучвания, I, 3, С., 1938, 3-34. Д. Попов. Гърци ли са кариотите. С., 1941, 14-16. Преброяване на населението и жилищния фонд към 4 декември 1985 година. Население по населени места (Предварителни данни). С., 1986, с. 72. Преброяване на населението и жилищния фонд към 4 декември 1992 година. Статистическо издателство и печатница, б. г., с. 216, 240, 257. Преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001. Том 1. Население. Книга 3. Население по области, общини и населени места. Национален статистически институт, С., 2002, с. 104. Предварителни резултати от преброяване на населението на 31 декември 1946. Брой на населението по населени места. Държавна печатница, С., 1947, с. 9. Преименование на населените места във Варненския окръг. Варна, Печатница Генчо Г. Генов, 1910, с. 14. А. Премянов. Пътят. Незавършени спомени. Издателска къща “Христо Ботев”, С., 1997, с. 179, 181, 218-219. Протоколи на Варненский окръжен съвет (Втора редовна сесия от вторий период: 1-20 септември 1892 г.). Варна, 1892, с. 72. Н. Радев. Истина без давност. Издателство “Народна младеж”, С., 1990, с. 110-114, 145-151, 152-161, 162-166. Р. Рашев. Старобългарски укрепления на Долния Дунав (VII-XI в.). Книгоиздателство "Георги Бакалов" - Варна, 1982, с. 181 (60). Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1-ий януарий 1888 година. Кн. II. Варненский окръг. Държавна печатница, С., 1888, с. 5, 18-19, 38-39, 60-61, 80-81, 100-101, 118. Резултати по преброяванието на добитъка и колата в Българското княжество към 1-ий януарий 1888 година. Печатница на К. Т. Кушлев, С., 1890, с. 13. Резултати от преброявание на населението в Княжество България на 1-ий януарий 1893 година. Кн. II. Варненский окръг. Държавна печатница, С., 1893, с. 5, 16-17, 32, 42-43, 58-59, 76-77, 92, 102-103, 118-119, 134-135, 150-151, 166-167, 182-183, 198-199. Резултати от преброявание на добитъка, домашните птици и колата в Княжество България на 1-ий януарий 1893 година. Държавна печатница, С., 1894, 16-17. Резултати от преброяване на населението в Княжество България на 31 декември 1900 год. Кн. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1903, с. 5, 20-21, 42-43, 61, 72, 83, 94, 126-133, 191, 202-203. Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, колата и земеделческите оръдия и машини в Княжество България на 31 декемврий 1900 год. Кн. I. Печатница Т. Пеев, С., 1906, 76-79. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декемврий 1905 г. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1911, с. 5, 20-21, 41, 52, 63, 115. Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, кошерите с пчели, колата и земеделческите оръдия и машини в Царство България на 31 декември 1905 год. по общини и населени места. Държавна печатница, С., 1912, с. 30-31, 272, 400. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декемврий 1910 г. по общини и населени места. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1915, с. 6, 22-23, 46-47, 68-69, 87, 98. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декемврий 1920 год. по общини и населени места. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1928, с. 4-5, 14-15, 26-27, 33, 38-39. Резултати от преброяване на населението на 1. XII. 1965 г. I. С., 1967, 38-39. (Предварителни резултати от преброяването на населението и жилищния фонд на 1 декември 1965 година. Брой на населението по населени места. Окръг Варна. 3. С., 1966, с. 38, 43, 46.). Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. Съставител: Стефан Андреев. Главно управление на архивите при Министерския съвет, С., 2002, с. 81, 232. Ст. Романски. Народописна карта на нова ромънска Добруджа. - СпБАН, Кн. XI. 1915, с. 53 бел. 2. О. Савова. Необнародвани плочи с изображение на бога-конник във Варненския музей. - ИНМВ, IX (XXIV), 1973, с. 291-292, 294, табл. IV (14-16). Списъкъ на населените места (по преброяваньето на 1 януарий 1881 г.). Държавна печатница, С., 1885, с. 66, 81. Списък на общините в Княжество България. Издаден от Министерството на Вътрешните работи. Държавна печатница, С., 1891, с. 13. Списък на населените места в България. Издаден от Министерството на Вътрешните работи. С., Държавна печатница, 1902, с. 15. Списък на населените места в Царство България от освобождението (1879) до 1910 година (сравнителен историко-етнографски преглед). Държавна печатница, С., 1921, с. 467. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. Държавна печатница, С., 1939, с. 62. Списък на населените места и телеграфо-пощенските станции, от които се обслужват. С., 1939, с. 211. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 година, с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956 и 1965 г. и изчислено население за 1972 година. С., 1973, с. 31. Статистически сборник. Териториален информационно-изчислителен център Варна. Варна, 1982, с. 4. Статистически сборник ’96. с. 59. Г. Стефанов. По пътя на Приморския народоосвободителен отряд “Васил Левски”. Медицина и физкултура, С., 1974, с. 18, 57-59, 61-63. Р. Стойков. Селища и демографски облик на Североизточна България и Южна Добруджа през втората половина на XVI век. - ИВАД, XV, 1964, с. 98 (бел. 5), 106. Р. Стойков. Селища в Силистренския санджак през 70-те години на XVII век. - ИНМВ, VII (XXII), 1971, с. 175. Р. Стойков. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека “В. Коларов” от XV, XVI, XVII и XVIII век. - Известия на Народна библиотека “Васил Коларов” и на Библиотеката при Софийския държавен университет за 1959 г. Т. I (VII). С., 1961, с. 416. К. Стоянов. Укрепване на младежкото единство във Варненска област през периода на комитетите на демократичната младеж (май 1946-1947 г.). - ИВАД, XV, 1964, с. 26, 31-32. К. Стоянов. Победата на Деветосептемврийското въстание и установяването на народнодемократична власт във Варненския край - 1944 г. - ИИИ БКП, 21, 1969, с. 179. К. Стоянов. Дейността на Варненската окръжна организация на БРП в първите години на Втората световна война (септември 1939 г. - февруари 1943 г.) - ИНМВ, VIII (XXIII), 1972, с. 193, 199. К. Стоянов. Подем на антифашистката борба в X въстаническа оперативна зона (февруари 1943 г. - април 1944 г.). - ИНМВ, IX (XXIV), 1973, с. 217, 219, 225-226, 230. К. Стоянов. Структура и социално-политически състав на антифашисткото движение в X въстаническа оперативна зона 1941-1944 г. - ИНМВ, XIV (XXIX), 1978, с. 188, 192-193, 195, 197-198, 200-201, 211. К. Стоянов. Антифашистката борба във Варненски партиен окръг 1939-1944 г. Партиздат, С., 1978, с. 95, 120, 126-127, 139-140, 142, 178-179. В. Теплов. Матерiалы для статистики Болгарiи, Θракiи и Македонiи. С приложенiем карты распределенiя народонаселенiя по вероисповеданiям составил В. Теплов. Типографiя и хромолитографiя А. Траншеля, С.-Петербург, 1877, с. 161. В. Тонев, К. Стоянов. История на село Суворово. Издателство на Отечествения фронт, С., 1973, с. 41, 76, 87, 90, 93, 96, 136-137, 138, 142, 145, 148, 196. Г. Тончева. Марцианопол (пътеводител). С., 1967. Д. Филипов. Тракийци в антифашистката борба. - В: Корени от Тракия. (Летопис за родове и образи - искри от изгаснали огнища). Съставител: Христина Стоева. Варна, 1996, 288-290. Ал. Фол, Т. Спиридонов. Историческа география на тракийските племена до III в. пр. н. е. Издателство на Българската академия на науките, С., 1983, 36-37. К. Шкорпил. Некоторыя из дорог восточной Болгарiи. - ИРАИК, X, 1905, (= Матерiалы для Болгарскихъ древностей. Абоба - Плиска), 492-500. V. Beševliev. Spätgriechische und spätlateinische Inschriften aus Bulgarien. Akademie Verlag, Berlin, 1964, S. 100-101, Nr. 149, Taf. 53, Abb. 148. Z. Gočeva, M. Oppermann. Corpus Cultus Equitis Thracii (CCET), II, 1. Monumenta inter Danubium et Haemum reperta. 1 Durostorum et vicinia, Regio Oppidi Tolbuhin, Marcianopolis et vicinia, Regio Oppidi Šumen. Leiden, E. J. Brill, 1981, S. 85-89, Taf. XLII (306, 307), XLIII (308-311), XLIV (312). Original-Karte von Donau-Bulgarien und dem Balkan. Nach seinen eigenen Reise-Aufnahmen in den Jahren 1870-74 Ausgeführt von F. Kanitz. M 1:420 000. Zweite Auflage 1880, приложение към F. Kanitz. Donau-Bulgarien und der Balkan. Historisch-Geographisch-Ethnograpische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879. Zweite neu bearbeitete Auflage. III Band. Leipzig, 1882. В. Държавен вестник (28 юли 1879 -) (1950-1952 Известия на Президиума на Народното събрание), 73, 12 юли 1883; 55, 23 май 1887; 58, 14 март 1890; 131, 19 юни 1891; 66, 23 март 1892; 21, 28 януари 1893; 51, 8 март 1894; 43, 24 февруари 1895; 153, 15 юли 1896; 40, 21 февруари 1897; 97, 2 август 1920; 66, 25 юни 1921; 71, 30 юни 1925; 72, 1 юли 1925; 63, 22 юни 1927; 126, 5 септември 1930; 128, 8 септември 1930; 109, 14 август 1934; 276, 7 декември 1935; 278, 15 декември 1937; 67, 26 март 1938; 3, 4 януари 1939; 64, 20 март 1940; 33, 13 февруари 1941; 32, 10 февруари 1948; 106, 8 май 1948; 100, 13 декември 1955; 6, 21 януари 1964; 16, 27 февруари 1968; 43, 1 юни 1971; 101, 26 декември 1978; 8, 26 януари 1979; 100, 8 декември 2000. В. Черно море, VI, 1736, 3 юли 1934; VI, 1753, 20 юли 1934; VI, 1808, 13 септември 1934; VI, 1810, 15 септември 1934; VI, 1817, 22 септември 1934; VII, 2124, 27 юли 1935; VIII, 2626, 14 декември 1936; IX, 2841, 3 август 1937; X, 3110, 10 септември 1938; XI, 3483, 11 юли 1939. В. Варненски окръжен вестник, V, 11, 14 март 1921; V, 15, 26 март 1921; IX, 28, 25 октомври 1928; IX, 34, 24 декември 1928. В. Варненски новини, XX, 2749, 23 февруари 1932; XXII, 3657, 23 август 1934; XXVIII, 6776, 11 юли 1939. В. Варненска поща, XVIII, 5691, 10 септември 1934. В. Народно дело, IV, 816, 20 април 1947; XXI, 122, 23 май 1964; ХХI, 123, 24 май 1964; XXI, 124, 25 май 1964; XXVIII, 236, 8 октомври 1971. В. Девненски възход, VIII, 35 (220), 25 август 1980; X, 21 (310), 24 май 1982; XII, 12 (405), 19 март 1984; XII, 21 (414), 21 май 1984; XII, 37 (430), 9 септември 1984; XII, 38 (431), 17 септември 1984; XVI, 20 (621), 16 май 1988 г.; XVI, 21 (622), 23 май 1988; XVII, 36 (689), 1 септември 1989. В. Седем дни (продължение на в. Девненски възход), XXIV, 47 (1095), 1 декември 1997. ДА - Варна, ф. 383 к, 135 арх. ед., 1906-1951 г. (Селско общинско управление - с. Река Девня, Варненска околия). ДА - Варна, ф. 484 к, 66 арх. ед., 1894-1943 г. (Селско общинско управление - с. Козлуджа / Новградец, Варненска околия). ДА - Варна, ф. 816 к, оп. 6, арх. ед. 25. (Летописна книга на училище “Христо Ботев” с. Таптък / Кипра). ДА - Варна, ЧП 130, 295. ДА - Варна, ф. 898, оп. 2, арх. ед. 4, 5. Музей за история на Варна. Сп. ф., инв. № 1716. Спомени на Иван Добрев. Музей за история на Варна. Демир Борачев, спомени, инв. № 987. Окръжен партиен архив - Варна, ф. 1, оп. 5, арх. ед. 4, л. 41; ф. 951 (Трияда Василева Гагова), 979 (Христо Димитров Щерев - Кавил), 1030 (Тодор Иванов Мутафов - Хлебаров), 1046 (Ангел Стайков Гайдаров), 1255 (Иван Добрев Стоянов - Странджата), 1520 (Иван Манолов Пасков - Красний), 1682 (Никола Параскевов Ников). ЦДА, ф. 173 к, оп. 1, арх. ед. 16, л. 22, 23, 24. Централен военен архив - Велико Търново, ф. 39, оп. 1, арх. ед. 60.
© Анастас Ангелов Други публикации:
|