Анастас Ангелов

web | Кипра - следи от миналото

1903 г. - След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) в Кипра се заселили тракийски бежанци (маджури) от Лозенградско (Къркларели, Турция) - с. Гердели, с. Куру дере, с. Паспалово, с. Чонгора.

1905 г. - През 1905 г. част от таптъшките мохамедани (турци и татари) продават своите имоти и се изселват в Турция.

На 31 декември 1900 г. с. Таптък има 578 жители - 303 мъже и 275 жени (от които с матерен език: български - 204, турски - 166, татарски - 15, гръцки - 184 и цигански - 9), 388 източноправославни и 190 мохамедани, всички български поданици и 113 домакинства. На 31 декември 1905 г. с. Таптък има 549 жители - 284 мъже и 265 жени (от които с матерен език: български - 248, турски - 105 и гръцки - 196), 444 източноправославни и 105 мохамедани, всички български поданици и 103 домакинства.

1907 г. - Създадена е местна организация на БРСДП (т. с.) със секретар Яни Христов Узунов.

1912 г., 29 февруари - При нещастен случай (вадене на камък) в местността Беджената загива Мильо Янев (56 годишен, родом от Македония).

1919 г., 26 декември - Създадена е местната организация на БКП (т. с.) - Петър Атанасов Трушев (Петриджика), Яни Трушев, Иван Копринков, Дука Георгиев, Димитър Георгиев (Астрагана), Христо Петров Трушев, Димитър Щерев Узунов (Мутуто), Васил Петров Трушев и Христо Димов Узунов (секретар).

1920 г., 20 март - Регистрирана е кредитната кооперация “Пробуда”.

1921 г., септември - Събрана помощ от 80 крини¹ жито за гладуващите в Поволжието (Съветска Русия).

1923 г., 8 януари - Осветено е знамето на местната организация на БКП (т. с.) (с емблема сърп и чук).

1927 г., 22 юни - В Държавен вестник (бр. 63 от 22 юни 1927 г.) е публикуван списък на настанените и оземлени (с 40 дка) в с. Таптък бежански семейства придошли от териториите, останали вън от границите на България след Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.) (Коста К. Даскалов - от с. Алибейкьой, Северна Добруджа).

4 декември - Основано е Народно читалище “Христо Ботев”.

21 декември - В училището се откриват вечерни курсове по четене и писане за неграмотни (три пъти в седмицата, посещавани от 35-40 възрастни селяни).

1929 г., 10 ноември - Откриване на неделно училище за младежи.

1928 - 1930 г. - Изградено е каменното шосе от с. Таптък до разклона на шосето Река Девня - Козлуджа (Новградец / Суворово).

1930 г., 16 януари - Утвърден е първият регулационен план на с. Таптък. (ДВ, бр. 131 от 16 януари 1930 г.).

9 март - Ликвидиране на кредитната кооперация “Пробуда” (протокол № 2 от 9 март 1930 г.).

1931 г. - Създадена е местната организация на Работническата партия - Никола Манолов Пасков (секретар), Ангел Янакиев Ангелов, Георги Янакиев Ангелов, Димитър Янчев Караджов, Димо Янчев Караджов, Иван Манолов Пасков, Йордан Христов Стефанов, Киро Димитров Атанасов, Стефан Тодоров Кирчев, Тодор Иванов Мутафов, Тодор Пасков Щерев.

1934 г. - На мястото на разрушената джамия в центъра на Кипра е изграден парк на загиналите във войните. В тяхна памет били засадени 19 дръвчета.

1935 г., 16 юни - Село Кипра е посетено от Негово Преосвещенство епископ Андрей. Молебен в училищния двор.

Изградена е сградата на кметското наместничество. Инсталиран е първият телефон в с. Кипра.

19 август - Молебен и полагане на основния камък на новата училищна сграда в присъствието на Девненския общински кмет Черню Г. Чакъров, проектанта на сградата - арх. Никола Хорозов, енорийския свещеник Георги Ефендулов, кметския наместник Димо (Димчо) Христов Гинев и много селяни.

25 октомври - Открит е първи (V) прогимназиален клас (в къщата на Александър Узунов).

1936 г., 20 януари - Освещаване на новата сграда на училище “Христо Ботев”.

4 март - В училището е открита трапезария за бедни ученици.

13 и 14 ноември - С народни тържества и военен парад във Варна е открит порталът-паметник на загиналите във войните 1074 офицери, подофицери и войници от 8-и приморски пехотен полк, сред които и 15 кипренци.

1937 г. - Създадена е местна организация на Народния фронт със секретар Христо Манолов Пасков.

От пътуваща киномашина върху една от стените на училището е прожектиран първият ням филм от комедийната поредица “Крачун и Малчо” (САЩ, 1924 г.).

1940 г. - Със заповед № 73 от 19 март 1940 г. на министъра на вътрешните работи и народното здраве е утвърден устава на Комитета за въздигане паметник на загиналите във войните в с. Кипра (ДВ, бр. 33 от 13 февруари 1941 г.), с председател Атанас Николов Стефанов.

1942 г. - Създаден е местен Отечественофронтовски комитет с председател Тодор Иванов Мутафов - БРП (к), секретар Атанас Николов Стефанов - БЗНС, членове Димитър Манчев Гинев - БРП (к) и Костадин Щерев Димов - БЗНС.

1943 г., септември - Варненската партизанска чета изкопава землянка в кипренската гора.

1944 г., 13 януари (четвъртък) - В партизанската землянка в местността Долапите в Батова гора е убит Васил Георгиев Белев - Занко (заедно с Михаил Иванов Михайлов - Мишела).

Под ръководството на учителя Таню Димов Георгиев е създадена самодейна театрална трупа. Поставена е пиесата “Неразделни”, а за 24 май е подготвена пиесата “Анга хан”.

24 май (сряда) - Блокада на с. Кипра от полицейски и войскови части. Сражение с Варненската партизанска чета. Край землянката в местността Лисичите дупки в кипренската гора са разстреляни Георги Василев Атанасов - Добри и Ламбо Манолов Пасков - Светлин (партизански ятаци и помагачи).

3 септември (неделя) - При наказателна акция на партизани от Приморския народоосвободителен отряд “Васил Левски” са убити Панайот Христов Узунов (кметски наместник), Велико Колев Тодоров (изборен общински съветник) и Стефан Манчев Гинев.

8 септември (петък) - За кметски наместник на с. Кипра е избран Димитър Манчев Гинев (Протокол № 3(а) на комитета на Отечествения фронт).

12 септември (вторник) - Артилерийска част на Червената армия е настанена в с. Кипра.

20 септември (сряда) - Възпоменателен митинг. В центъра на селото са препогребани костите на убитите антифашисти Георги Василев Атанасов (Добри) и Ламбо Манолов Пасков (Светлин).

На митинга слово произнася Стефан Стоянов Влаев (Съби), партизанин от Приморския народоосвободителен отряд “Васил Левски”.

28 септември (четвъртък) - Създадена е местна (легална) организация на БРП (к).

1945 г., 5 ноември - Открита е прогимназия (с два слети класа).

1947 г., 23-24 май - Електрификация на селото. През зимата на 1944-1945 г. е предприета акция по събиране на медни (бакърени) съдове за доставка на меден проводник, а през 1945-1946 г. от горско стопанство “Шерба” в Коджа Балкан са доставени 150 дървени стълба (подменени през 1964 г. с бетонни).

8 август - Настоятелството на Народно читалище “Христо Ботев” купува на старо (за 60 000 лв.), първия радиоапарат в с. Кипра.

“Младежта от селото няма възможност да отива в селата и града за да се ползва от постиженията на техниката и за да се изпълни един дълг към днешната младеж и народ следва да се сдобие селото с радиоапарат, чрез който най-целесъобразно да се отговори на нуждата на селото, особено при днешните времена”. Васил Манолов Пасков - председател на читалищния комитет. (Протоколна книга на Народно читалище “Христо Ботев”, протокол № 2 / 13 декември 1936 г.).

ноември - В училище “Христо Ботев” е открит трети (VII) прогимназиален клас.

1948 г., 17 април - Регистрирана е всестранна кооперация “Мир”.

Прокаран е водопроводът “Просечен - Кипра”.

Ново гробище (в югозападната покрайнина на селото).

1 ноември - Основано е трудово-кооперативното земеделско стопанство (ТКЗС) “5-те партизани”.

25 декември - На тържествено събрание на ТКЗС (в присъствието на консула на СССР във Варна и представители на околийския народен съвет - Варна) са приети за член-кооператори почти всички жители на селото.

1948-1949 г. - Сушaви години. Сушата, продължила 9 месеца, почти напълно унищожила реколтата от есенниците. От засятата през есента на 1948 г. от частни стопани 3 390 дка пшеница ТКЗС получава едва 25 тона добив. За изхранване на населението и доставка на посевен материал (главно пшеница) за есенната сеитба през 1949 г. кооперативното стопанство сключва заем с БНБ. Въведени са хлебни дажби (300, 500 и 900 г типов хляб).

1950-1954 г. - Изграждане на стопанския двор на кооперативното стопанство (в югозападната покрайнина на селото).

Започва изграждането на Девненската напоителна система (с площ от около 30 000 дка). Двата кипренски канала са прокопани през лятото на 1951 г. с доброволния труд на всички кооператори. Те доставяли вода на около 3 000 дка. (ДВ, бр. 50 от 4 март 1947 г.).

1950-1952 г. - Кипренски кооператори (заедно със земеделски стопани от с. Река Девня), отглеждат ориз (1000-1200 дка) в местността Балтата.

1952 г., 9 март - Телеграма до министър-председателя Вълко Червенков от членовете на Народно читалище “Христо Ботев”.

24 май - Открита е спирка “Кипра” по железницата Река Девня - Толбухин / Добрич*.

*В нивата на Янчо Христов Караджов.

30 декември - Радиофициране на селото.

1954 г. - Обработката на земята в трудово-кооперативното земеделско стопанство се извършва с техника на машинно-тракторната станция (МТС) Варна (от 1957 г. с техника на МТС с. Суворово)* - верижни трактори “СТЗ” (Сталинградский тракторный завод) и “КД-35” (Липецкий тракторный завод), по-късно колесен трактор “МТЗ-2” (Беларусь) (Минский тракторный завод) и “ДТ-54” (Сталинградский тракторный завод) и камиони “ГАЗ-51” (Горьковский автомобильный завод).

*През 1958 г. МТС с. Суворово има 9 тракторни бригади, които обслужват 11 трудово-кооперативни земеделски стопанства. Вж. ДА - Варна, ф. 747, оп. 1, арх. ед. 4.

Агроном в кооперативното стопанство е Никола Русанов Сънков.

1954-1960 г. - Строителство на нови къщи в Кипра (от еленски майстори-зидари).

1955 г. - Жътвата в ТКЗС се извършва със съветски прикачни моторни комбайни “Сталинец-6” (Ростельмаш).

1956 г., март - Започва изграждането на Девненския циментов завод (върху отчуждена земя на трудово-кооперативното земеделско стопанство “5-те партизани” с. Кипра)*.

*Ниви на Георги Москов Киров, Димитър Георгакиев Николов, Димо Димитров Петров (Комитата), Димо Христов Караджов (Джумалията), Иван Тодоров Ципов, Костадин Георгиев Гриджев (Кюсето), Костадин Георгакиев Николов, Петър Янков Димитров, Стефан Панайотов Янев, Христо Георгиев Гриджев, Щерю Димов Туджаров.

Открита е здравната служба.

Младежкото звено на трудово-кооперативното земеделско стопанство “5-те партизани” (звеновод Никола Параскевов Ников) е национален първенец по добив на хибридна царевица (от 450 до 800 кг от декар).

1957 г. - Трудово-кооперативното земеделско стопанство премахва рентата (в натура) за вложена земя.

Въведен е първия самооблог. Средствата са използвани за строителството на читалищната сграда.

В Кипра се заселват няколко семейства влашки цигани (копанари).

1958 г., 24 май - Открита е костницата на убитите кипренски антифашисти.

Вж. ДВ, бр. 43 от 1 юни 1971 г. (Списък на историческите паметници, свързани с работническото революционно движение във Варненски окръг).

септември - Трудово-кооперативното земеделско стопанство “5-те партизани” с. Кипра е обединено с кооперативните стопанства на селата Девня, Марково, Просечен и Чернево (от 1960 г.) с център с. Река Девня.

През 1958-1959 г. на мястото на съществуващите 3457 кооперативни стопанства с по 10 - 12 хил. дка земя се създават 957 обединени ТКЗС със средно около 38-40 хил. дка земя. (Вж. Кооперативно село, бр. 5 от 7 януари 1976 г.).

15 септември - Закриване на прогимназията.

1959 г., 15 юни - Открита е лятна детска градина.

1960 г., 30 август - Започва строежът на нова читалищна сграда.

1962 г., 13 октомври - Открита е сградата на Народно читалище “Христо Ботев”.

1963 г., юни - октомври - Каптиране на Дядо Димовата чешма (с. Просечен) за водоснабдяване на с. Кипра.

Каптиране на Дядо Панайотовата чешма (воден резервоар с вместимост 15 куб. м).

1964 г., 24 май - Тодор Стойчев - първи секретар на ОК на БКП - Варна открива паметника на кипренските антифашисти.

На тържеството присъстват контраадмирал Иван Добрев (Странджата), бивш командир на Варненската партизанска чета, Иван Калудов - председател на окръжното ръководство на БЗНС, Петко Чернев - председател на ОК на ОФ - Варна, Христо Трендафилов - председател на ОНС - Варна, Михаил Костов - председател на градския комитет на БПФК - Варна, Павел Йорданов - секретар на ОК на ДКМС - Варна, съветския адмирал Гушин и много кипренци.

Слово за кипренските антифашисти произнася секретарят на общинския комитет на БКП - Река Девня Петко Сираков. (Вж. Народно дело, XXI, бр. 124 от 25 май 1964).

1967 г., юли - Завършен е водопроводът (от етернитови тръби) “Просечен - Кипра”.

1970 г., 13 август - Основан е Аграрно-промишленния комплекс “Здравко Бомбов” - с. Суворово, в които влизат и земеделските стопани от с. Кипра (Обединено ТКЗС “7-те партизани” гр. Девня).

1974 г., 23 май - Открита е музейната сбирка “Яташка къща Георги Василев”.

1975 г., 24 май - Открити са два магазина в центъра на селото.

1977 г., 15 септември - Закриване на училището.

1979 г., 22 май - В реконструираната училищната сграда е открита целодневна детска градина.

1983 г., 23 май - Открит е търговски и битов комплекс, поща и здравна служба (4 ноември 1983 г.).

1984 г. - От АТЦ “Повеляново” е прокаран нов телефонен кабел (с капацитет 200 телефона).

1990 г. - Прокаран е нов водопровод от девненските извори до с. Кипра. В местността Сакар баир е изграден воден резервоар с вместимост 220 куб. м.

1992 г., 16 март - С решение на Варненския окръжен съд по фирмено дело № 1724 от 16 март 1992 г. е регистрирана Земеделска кооперация (ЗК) “Кипра”. Днес кооперацията обработва 7000 дка кипренска земя.

1994 г., 24 май - От 1994 г. 24 май е празник на с. Кипра.

1998 г. - С решение на Варненския окръжен съд по фирмено дело № 4102 от 1998 г. е регистрирана ЗК “Бъдеще”. Тя обработва 700 дка кипренска земя.

БЕЛЕЖКИ

1. Крина ж. Дървен цилиндричен съд - мярка за житни храни - към 15 кг. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: ИК "Контур", 2010.