|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИМЕТО Анастас Ангелов web | Кипра - следи от миналото За първи път името на село Таптък (Кипра), с формата Тъбдък (Тбдйк), се споменава в османски регистър на джелепкешани1 от каза2 Провадия, съставен на 12 септември 1573 г.3 Табдък е турско лично име от тюркски произход.4 Под името Taptik селото е означено в картата на Феликс Каниц (Felix Kanitz, 1829-1903) от 1880 г.5, а под името Таптъкъ в картата на А. Кривошиев от 1892 г.6 Селото е преименувано от Таптък на Кипра7 със заповед № 2820 на министъра на вътрешните работи и народното здраве, обнародвана на 14 август 1934 г.8 Кипър (кипра) е дума от народния език. Свързва се обикновено с девойка, млада жена. Означава: който (която) е с изящна, гъвкава, кръшна фигура9.
БЕЛЕЖКИ 1. Джелепкешани - едри овцевъди и търговци на дребен добитък, задължени да доставят овце за държавни нужди. [обратно] 2. Каза - административна териториална единица, подразделение на санджака (околия). [обратно] 3. Р. Стойков. Селища и демографски облик на Североизточна България и Южна Добруджа през втората половина на XVI век. - ИВАД, XV, 1964, с. 106, 117; Р. Стойков. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека “В. Коларов” от XV, XVI, XVII и XVIII век. - Известия на Народна библиотека “Васил Коларов” и на Библиотеката при Софийския държавен университет за 1959 г. Т. I (VII). С., 1961, с. 416; Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. Съставител: Стефан Андреев. Главно управление на архивите при Министерския съвет, С., 2002, с. 81, 232. [обратно] 4. Р. Стойков. Селища и демографски облик на Североизточна България..., с. 98, бел. 5. [обратно] 5. Original-Karte von Donau-Bulgarien und dem Balkan. Nach seinen eigenen Reise-Aufnahmen in den Jahren 1870-74 Ausgeführt von F. Kanitz. Zweite Auflage 1880. M 1:420 000 - приложение към “F. Kanitz. Donau-Bulgarien und der Balkan. Historisch-Geographisch-Ethnograpische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879. Zweite neu bearbeitete Auflage. III Band. Leipzig, Renger’sche Buchhandlung, Gebhardt & Wilisch. 1882”. (Първото издание на картата е от 1877 г.). Вж. Л. М. Лаков. Феликс Каниц и неговата “Оригинална карта на Дунавска България и Балканът”. Софийски университет “Климент Охридски”, Геолого-географски факултет. С., 1981; Д. Белчева-Попсавова. Обзор на картографската сбирка, съхранявана в Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. С приложен списък на по-важните карти и атласи. - Известия на Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и на Библиотеката на Софийския университет “Климент Охридски”. С., Т. V (XI). 1965, с. 224 (678). [обратно] 6. Карта на България с прилежащите неи държави. По най-новите карти на Руский и Австрийский генерални щабове състав. А. Кривошиев. Пловдив, Хр. Г. Данов, грав. и печ. Виена - Г. Фрайтаг и Берндт [1892]. 122 / 178 см. М 1:420 000. Вж. Д. Белчева-Попсавова. Обзор на картографската сбирка..., с. 174, 196 (№ 19), 198 (№ 84). В „Карта части Балканскаго полуострова". Р. I-X. [1900]. 70 л. 45,5/52 см. М 1:126 000. (Лист V. 9.) - селището е отбелязано с името Таптыкъ. Вж. Д. Белчева-Попсавова. Обзор на картографската сбирка..., с. 196 (№ 36). [обратно]7. Още през 1910 г. една комисия по преименуване на населените места във Варненското окръжие, с председател варненският окръжен управител Димитър Ралчов, предлага името на селото да е Кипра. Вж. Преименование на населените места във Варненския окръг. Варна, Печатница Генчо Г. Генов, 1910, с. 14. [обратно] 8. ДВ, бр. 109 от 14 август 1934 г.; Д. Мичев, П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. Наука и изкуство, С., 1989, с. 146. [обратно] 9. М. Димитрова, А. Спасова. Синонимен речник на съвременния български книжовен език. Издателство на Българската академия на науките. С., 1989, 309-310. [обратно]
© Анастас Ангелов Други публикации:
|