Анастас Ангелов

web | Кипра - следи от миналото

Отговори на въпросник от 1914 година¹

Въпросник 1

1. Точното име, старото и новото, на селото и неговото произхождение.

Таптък, татарска дума, която значи “намерен”.

2. От кога е заселено тук и от де са дошли жителите му?

Първите жители били татари. Нищо не се знае за тяхното изселване. След тях са се заселили гърци. Последните са надошли от Южна Тракия.

3. Какво име са носили жителите някога и какво сега?

Старите жители са се казвали татари, а сегашните - гърци.

4. Какво предание има за тяхното преселване?

Никой нищо не знае - нито за първите, нито за сегашните жители, как и защо са се преселили.

5. Какъв език говорят и има ли някоя особеност в него?

Говорят на гръцки, но много грубо. Смесват български и турски думи.

6. Опишете всички обичаи, вярвания от 1 декември до 20 същи, за всякой ден ако има.*

7. Опишете подробно обичаите и песните, които пеят на Игнажден.*

8. Опишете “малка коледа”, всички обичаи, песни.

Децата стават рано - около 2 часа сутринта и ходят с торби и криваци по роднини и съседи и викат “Коленда”. Дават им кравайчета, рошкови и пари.

9. Опишете подробно вярванията и обичаите при колене на прасето (свинята).*

10. Опишете подробно коледарника (коледарите). Как се наричат песните, обредите, които правят коледарите?

Срещу Коледа вървят коледари из улиците и пеят песни. Отиват във всяка къща и пеят песен на домакина:

“Стани стани, стар станеник”

“Стани стани, стар станеник,
че ти идат добри гости,
добри гости, добри момци,
добри момци - коледари.
Сънен ли си, буден бъди,
сърдит ли си, весел бъди,
пиян ли си, тавряз бъди.
Чули сме те чут болерин,
че ти имаш много пари,
много пари неброени.
Ний дойдохме да ги броим,
да ги броим, да ги делим!”

Това правят преди да влязат вътре. След изпяването на тази песен домакинът отваря вратата и коледарите влизат вътре в гостната стая. Поканват ги да седнат. Изпяват още една песен:

“Тръгнал ми е стар станеник”

“Тръгнал ми е стар станеник,
стани нине господине,
та си настла дълги друми,
стани нине господине,
дълги друми станенишки,
стани нине господине.
Хем си върви, хем си пее,
стани нине господине.
Една песен, божа песен,
стани нине господине.
Дочула го божа майка,
стани нине господине.
Стояла е та го е слушала,
стани нине господине.
Ей стой горо и ти водо,
стани нине господине.
Я стой и ти небо и земя,
стани нине господине.
Тази песен е Божа песен,
стани нине господине.
Стоя гора, стоя вода,
стани нине господине.
Стоя небо, стоя земя,
стани нине господине.
Едно дърво не стояло,
стани нине господине.
Не стояло, не слушало,
стани нине господине.
Проклела го Божа майка,
стани нине господине.
Да идеш дърво на зло място,
стани нине господине.
На зло място, на усойно,
стани нине господине.
Дето слана рано пада,
стани нине господине.
Рано пада по Кръстовден,
стани нине господине.
Късно става по Гергьовден,
стани нине господине
Ако идеш, да не растеш,
стани нине господине.
Ако растеш, да не клониш,
стани нине господине.
Ако клониш, да не листиш,
стани нине господине.
Ако листиш, да не цъфтиш,
стани нине господине.
Ако цъфтиш, да не вържеш,
стани нине господине.
Ако вържеш, да не държеш.
Туй на здраве стар станеник,
стани нине господине”.

“Разсърди се добър юнак”

“Разсърди се добър юнак,
стани, нине, господине,
на майка си на баща си
стани нине господине.
Та си подзе тънка пушка арнаутска
стани нине господине,
че отиде татък долу,
стани нине господине.
Татък долу в Анадола,
стани нине господине.
Да си бие дребна лова,
стани нине господине.
Дребна лова яребички,
стани нине господине
Дваш по-дребни пирпилички,
стани нине господине
Ходи горе, ходи долу,
стани нине господине.
Нийде нищо не намери,
стани нине господине.
Най намери сред гората,
стани нине господине.
Едно дърво столовато,
стани нине господине.
Столовато кръстовато,
стани нине господине.
На дървото една люлка,
стани нине господине.
На люлката едно дете,
стани нине господине.
Едно дете самодивче,
стани нине господине.
Самодивче горско дивче,
стани нине господине.
Юнак сегна към детето,
стани нине господине.
Дете писна гора екна,
стани нине господине.
Назад, назад, добър юнак,
стани нине господине.
Много майки съм разплакъл,
стани нине господине.
И твойта майка ще разплача,
стани нине господине”.

След като свършат песента си, домакинът им поднася кравай сложен на дървена софра. Най-старият от коледарите взема софрата с кравая в ръце и дава благословия, която изговаря много бързо:

“Събрали сме се добри момци коледари, где рано ранили, где късно къснили в нощи полунощи, дълго път пътували, мътни реки прегазили, та дойдохме на тоз наш стар станеник чимшир порти покършили, равни двори изтъпкали, от дълбок сън разбудили, ний го мислим, че е зъл човек, да се сърди да се кара, а той се радва и обрадва, та запретнал бели скути на пояса, та бръкнал в джобове, та извадил китка ключове, та отвори чимшир порти, та ни въведе в равни дворове, покани ни на трапеза, ний му пяхме добра песен, той ни дари добри дари, добри дари, с вит, превит кравай. На кравая на кръст дукат. Той ни дари и вишни господ него да дари - добри, честни синове, с русокоси дъщери. Бягали що бягали, стигнали що стигнали на висока могила бога и божа майка що ядяха и пиеха злато и сребро, деляха на кому с паничка, на кому с лъжичка на този наш стар станеник му се паднало кило, кило и половина, та се прочу като чут болерин, та му дойдоха до три булки, първата беше да яде да пие, да кръщава млади деца еврейчета. Втората беше да венчава млади булки под червено було. Третата беше да се хваща”.

Вземат си кравая и си отиват. Това правят във всяка къща.

11. Опишете бъдника (бъдни вечер), вярвания, обичаи, песни, вечеря.

Поставят на огъня един голям пън и тургат кървавицата да ври на огъня за сутринта. Слагат софрата (трапезата) с постни ястия и то най-малко девет вида - боб, жито, лук, чесън, кисело зеле и пр. Слагат и пари. Прикадяват с тамян трапезата и вечерят.

12. Опишете Коледа, как се именува? Обичаи, вярвания, песни и пр.

През деня момите и момците играят на хоро, също на втория и третия ден на Коледа.

13.Опишете втория ден на Коледа какво има.

Също каквото и на първия.

14. Опишете третия ден (Стефановден).

Също каквото има първи ден.

15. Опишете пред нова година обичаи: моми, ергени, баби, старци и пр.

Срещу нова година всяка домакиня приготвя точено. Вътре поставя пара. Като настане време за вечеря прибират се всички членове от семейството и сядат да вечерят. Слага се всичко каквото има наготвено и се прикадява трапезата с тамян. Най-старият член от семейството завъртва тавата с точеното, нарязва го на късове и всеки си взема по къс точено и бърза да види дали у него се е паднала парата. У когото се намери парата, счита се за най-честит през настъпващата година. Във време на вечерята, който пръв кихне му се обещава някой подарък - животно или други. След като се навечерят младите момци ходят да пеят както срещу коледа. Пеят същите песни и следната за ергените и момите:

“Рано рани Калинчица”

“Рано рани Калинчица,
темна ми лъга Калинчица.
Грабнала се крива лева,
темна ми Калинчица.
Крива, лева кобиличка,
та отиде Таптък долу,
темна ми лъга Калинчица.
Таптък долу на край село,
темна ми лъга Калинчица.
На край село на чушмите,
темна ми лъга Калинчица.
Припаднала тъмна тъма,
темна ми лъга Калинчица.
Загубила пътечките,
темна ми лъга Калинчица.
Намерили я овчарите,
темна ми лъга Калинчица.
Завели я у дома и,
темна ми лъга Калинчица”.

Едни от момците ходят да пеят, други приготвят така наречената “Камила”. Направена е с дърва, зачулена с един чул. Носи я един ерген. Камилата има и камилар - деведжия. Последния е маскиран, за да не го познаят, облечен с чужди дрехи с шашка от дърво и един кривак в ръка. Ходи във всяка къща с камилата и прави шеги. Като отидат коледарите, изпеят песента си, влиза камиларят с камилата и прави шеги. Дават му пари и сланина. Докато изходят всички къщи в селото, почва да се разсъмва.

16. Нова година, обичая сурваки, вярвания, песни и пр.

Камиларите и коледарите осъмват. Сутринта събират се на хорището (място определено за хоро). Играят и правят шеги. Камилите и камиларите се борят сред хорото. Наиждат всички стари млади да гледат. Това продължава 1-2 часа. Разотиват се всички по домовете и след обед наново се почва хоро, както всеки празничен ден.

17. Водици (5 януарий), вярвания, обреди и пр.

Понеже няма черква, нищо не се прави.

18. Богоявление (6 януарий), кръст, къпане и пр.

Също нищо не се прави, поради нямане на свещеник и черква.

19. Ивановден, обичаи, къпане младоженци.

Сутринта рано всеки, бил той сродник или съсед на младоженеца бърза да съзре младоженеца, за да го окъпе на чешмата. Щом го видят, спускат се след него, гонят го докато го настигнат. Улавят го и го занасят на чешмата. Заливат го докато го изквасят добре. Придружават го до дома му и го предават на младоженката. Младоженеца се приготвя и изпраща бъклица да покани всички що са взели участие при къпането му на гощавката. Събират се и почва се угощението. Веселят се в домът на младоженеца и после си отиват.

20. Бабинден, краваи, гости и пр.

Рано сутринта всяка булка взема стъкло с подсладена ракия и закуски - баница или тиганици, парче сапун и дар за бабата - риза, престилка или кърпа за глава, малко топла вода и отива в дома на бабата. При влизането още в двора у бабата и се полива да се умие с топла вода, почерпва се с ракия и закуски и се дарява с дара и пари - 20-50 ст.

След като всички булки почерпят бабата, почерпват се и една друга и се разотиват по домовете си, гдето наново приготвят ястие, точено и топъл хляб, за да отидат пак при бабата, която от своя страна се приготвя да нагости всичките си гости. Като отидат втори път качват бабата на кола, едни държат нея, други бутат колата и я водят на чешмата, за да я окъпят. Качена бабата с всичкия си дар - ризи, престилки, кърпи за глава, пристига при чешмата. Снемат я от колата и я заливат с вода. Качват я пак и обратно я отнасят у дома и - започва се гощавката. Пият и се веселят, играят на хоро до надвечерието на деня. Разотиват се после всички по домовете.

Въпросник 2

1. Опишете всички обичаи и вярвания от 8 януарий до 20 февруарий - за всякой ден, ако има Трифон Зарезан, вълчи празник и пр.

На Трифоновден ходят на черква рано, вземат светена вода, с която ръсят лозята. Това правят децата и викат “Трифоне, къде си?” А старите приготвят топла пита, печена кокошка, бъклица с вино и се гощават, като изливат и на земята, за да пие и Св. Трифон. Това се прави за да има плодородие. През всичките празници жените не работят нищо в чест на вълците, за да не нападат на добитъка и на мъжете им.

2. Опишете: вампири, таласъми, караконджоли, змейове, нечисти нощи - от Коледа до Богоявление.*

3. Напишете стари исторически и битови песни.*

4. Опишете задругите (няколко семейства, които работят в едно).

Щом се женят синовете излизат и си заживяват в отделни къщи, които им подарява бащата. Остава само най-малкия син при родителите си и живеят наедно и наследяват къщата в която живеят.

5. Опишете: какви исторически имена има дадени на местности, пътища, баири и пр. Предания за върлующи хайдути и пр.*

6. Опишете къщата, частите й и покъщнината с местни названия. Също и дворните постройки. Разните земеделчески, скотовъдски и за местна индустрия уреди.

Повечето къщи са паянтови, покрити със саз². Тук-там има и каменни къщи покрити с керемиди. Обикновено къщите са с по две стаи. Едната - всекидневна, а другата гостна. Последната наричат “соба”.

Всекидневната стая е постлана с рогозки или черги, изтъкани от вълна или лен. Покрай стените нареждат възглавници. Почти също и гостната стая редят. Само че по стените има дъсчени полици на които нареждат чиниите си и саханите (медни съдове). Има и дрешник. На него редят дрехите за спане.

В двора има постройки за жито - хамбар (житник); за плява - плевник; за кокошки - курник; за овце - сая. Всички тия постройки са паянтови, покрити със саз.

Земеделчески уреди с които си служат са следните: кола, каруца, рало, плуг, мотика, лопата, сърп.

Скотовъдски уреди - ножици с които стрижат овцете.

7. Опишете мъжката и женската носия народна.

Дрехите с които се обличат мъжете носят следните названия: шалвари (гащи), антерия, аба, пояс, калпак, цървули, чорапи. Всичко е домашно приготвено от вълна.

Дрехите с които се обличат жените носят следните названия: рокля (фуста), рубашка, престилка, чумбер.

Роклите приготвят от вълна у дома си. Дрешките и престлките шият от басми, готово купени. Но има и престилки тъкани и бродирани.

8. Опишете подробно историческия развой на църквата Ви от преди освобождението и укажете имената на дейците³. Живи ли са?*

9. Опишете подробно историческия развой на училището Ви от преди освобождението ни. Укажете имената на дейците. Живи ли са?

Преди освобождението няма училище.

10. Има ли в района на селото Ви езеро, блата, големи извори? Какви предания има за тях и имената им?*

11. Опишете народния календар направен от кръстчета и ръбове като рабош и ако има такъв да се изпрати.

Няма народен календар.

12. Устните названия на членовете на семейството и роднинството - напр. как се нарича чичо, леля, шурей и пр.?

Устните названия на членовете на семейството и роднинството са чичо, леля, шурей и пр.

Въпросник 3

1. Опишете всички обичаи и вярвания от 26 февруари до 15 април: Конски великден, Копривник, Лазар, Връбница, Велики четвъртък и пр.

Сутринта на Връбница момите и момците се събират на хорището, нареждат се в редици и ходят от къща на къща и пеят следните песни:

За ергени:

“Георги рано рани,
на нива отиде,
с черни биволи,
с дълга копраля,
пшеница да сее,
пшеница и ръженица.
Хем я сее и на бога моли.
Дано даде Господ
пшеница да стане,
пшеница и ръженица.
Сам я съдя,
двама да я жънем
с млада невеста”.

За моми:

“Радо, мари хубава,
хвърли, метни ябълка,
дето падне ябълка,
там е твоето речено.
Речи Димо да доди,
я ко доди, не доди,
китка ще му проводя,
китка бела бабчана.
С коприна повита
с зелена червена”.

За булки:

“Заспала е Дивляна,
Дивляна, Дивлянчица
Царум града на портите.
Събрали се събрали,
се дивляни, граждани,
да събудят Дивляна.
Викна Петър от горе,
назад стойте,
Дивляни граждани,
Дивляна не будете.
Ази съм си я приспал,
сам ще си я събудя”.

За овчари:

“В село хакчии⁴ дойдоха,
хакчии коюн саиджии⁵,
в селото йовце да пишат.
Писали кого писали,
и о Георгьове отишли,
Георгьовите йовци да пишат.
Георгьовите йовци петстотин,
те ги писали шестстотин.
Георги му жално дожале,
йоще му гневно догневе
и на хакчии думаше.
Хакчии, коюн саиджии,
моите йовци петстотин
вий ги писахте шестстотин.
Хакчии им гневно догневе
и на Георги черни му върви развили
и назад му ръце вързали”.

Подаряват им по 5-10 ст. След като изходят цялото село от събраните пари се черпят и веселят докато мръкне. После всеки се прибира в къщи си. Този обичай наричат “Лазар”.

2. Има ли в района на селото Ви изкуствени могили? Названието им, височината и диаметърът на основата им. На високо открито място ли са разположени или в ниско затулено място? Единично ли са или в групи или редове (и по колко)? Има ли до тях реки, извори, блата, остатъци от старо селище (счупени керемиди), съдове и пр. около тях? Плоски ли са или остри могилите? Има ли кости в тях или съдове с пепел, ако са разкопавани.*

3. Има ли клинове, чукове и др. от камък (оръдия на първобитния човек), какво вярва в тях населението и какво ги именува? Да се запазят и изпратят на Варненския окръжен музей.*

4. Има ли някъде камъни с писма, образи и пр.? Опишете ги.*

5. Има ли стари укрепления (табии, гробища, хисари, окопи, калета и пр.) и какви предания има за тях?*

6. Има ли древни пътища постлани с калдъръм? Какви предания има за тях, откъде и за къде са водили?

Има един древен път тук-там с калдъръм постлан. Разправят, че е водил от Девня (старовременния Маркианопол) за Балчик⁶.

7. Има ли пещери, названието им, намират ли се в тях при копане кокали и др.*

8. Има ли пещери, какви камъни изкарват от тях, окаменени охлюви, миди и др.? Другаде излизат ли окаменелости? Съберете ги и ги изпратете.*

9. Имате ли стари селища и какви предания има за тях?

На югоизток от село Таптък близо на 1/2 км разстояние има местност която се нарича Юртлук, което значи - старо селище. Има останки от гробища. Но никой нищо не знае за миналото му.

10. Отбележете местните названия на върхове, реки, езера, местности, блата и пр.*

11. Има ли запазени стари дрехи, оръжия, сечива. Опишете ги и съобщете дали притежателят им би ги подарил или продал на Варненския музей.*

12. Има ли стари бани, водопроводи, гробници, кули, образи по скали и пр. Опишете подробно.*⁷

Обичаи за дъжд - Пеперуда

Обичаят “пеперуда” се извършвал от млади момичета които избирали помежду си една “булка” (пеперуда). Обкичвали я със зелени клончета и листа от бъз и тръгвали от къща на къща из селото. “Пеперудата” играела (танец), а другите момичета (пеперугарки) пеели.

“Пеперуда лята,
над вода се мята,
на бога се моли:
- Дай боже дъждец,
да стане житото
ситен берекетец.
Мама да ни меси,
ситен, питен кравай,
в шарапаната месен,
на хармана плескан,
на слънцето печен.
- Дай боже дъждец”.

Докато момичетата пеели стопанката заливала “пеперудата” с вода. Всяко момиче си носело бакърче с вода и китка босилек и когото срещнели на пътя си го мокрели. Стопанката давала на “пеперудата” брашно в което търкаляли ситото за да е ситен берекета.

Свети Герман (Герман Градушкар)

Празнува се за измолване на дъжд и срещу градушка. При безводие в късна пролет тъптъкчани правили молебен за дъжд и берекет (3 май 1899 г., 14 май 1934 г.). Колели мъжки агнета (курбан). Общоселските трапези се правели в местността Бешик тепе (до старите лозя). Месото варили в десетки казани подредени в права линия. Семейства и роднини, сядали около месали и ядели варения курбан за здраве, дъжд и берекет.

БЕЛЕЖКИ

1. Вероятно на Варненския окръжен музей. [обратно]

2. Саз - тръстика. [обратно]

3. За “църковното място” в центъра на селото старите кипренци разказват следното предание: “През 1836 (или 1838 г.) християните от селата Кара Хюсеин и Таптък събират средства (в пари и натура) за постройка на църква - първо в с. Кара Хюсеин, а след това и в с. Таптък. Църквата в с. Кара Хюсеин била построена и осветена през май 1838 г. от Варненския митрополит Йосиф, а изграждането на църквата в с. Таптък останало за по-късни времена. И до днес мястото определено за постройка на таптъшката църква носи името “църковното място”. Вж. П. Ников. Българското възраждане във Варна и Варненско. Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция. Издава Българската Академия на науките по предложение и с иждивение на Варненското археологическо дружество. Придворна печатница, С., 1934, с. 20; В. Тонев. Бележки по учебното дело в Североизточна България през епохата на Възраждането. - ИНМВ, IV (XIX), 1968, с. 87. [обратно]

4. Хакчии - тур.-араб. от хак - право, възнаграждение. [обратно]

5. Саиджии - букв. броячи, бройци (на овце), от тур. сайъджъ. [обратно]

6. От Марцианопол (Marcianopolis) през Залдапа (Zaldapa - между селата Абрит и Добрин, община Крушари, Добричка област) и Тропеум Трайани (Tropaeum Traiani - при Адамклиси, Румъния) до Новиодунум (Noviodunum - дн. Исакча, Румъния). Вж. К. Шкорпил. Некоторыя из дорог восточной Болгарiи. - ИРАИК, X, 1905, (= Матерiалы для Болгарскихъ древностей. Абоба - Плиска), 492-500. [обратно]

7. ДА - Варна, ф. 816, оп. 6, арх. ед. 25 (Летописна книга на училище “Христо Ботев”, с. Таптък / Кипра). [обратно]

* Без отговор.

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: ИК "Контур", 2010.