Анастас Ангелов

web | Кипра - следи от миналото

Според В. Теплов (1877 г.)¹ с. Таптикъ (Taptik) (нахия Козлуджа, каза Варна²) има 22 турски, 7 татарски и 25 гръцки къщи (по официални сведения 15), а според руския статистически справочник от 1877 г. (Татъ-бикъ) има 20 мюсюлмански (57 жители) и 24 немюсюлмански (християнски) къщи (69 жители)³.

През 1880 г. (според рапорт за състоянието на училищата във Варненския учебен окръг през 1879-1880 г. до Министерството на народното просвещение, изготвен от тогавашния окръжен училищен инспектор Божил Райнов) с. Таптък има 41 български и 30 турски къщи⁴.

При първото преброяване на населението в Княжество България (1 януари 1881 г.) с. Таптък (община Кара Хюсеин, околия Варна, окръг Варна) има 400 жители - 200 мъже и 200 жени, от които православни - 248 и мохамедани - 152. С матерен език: български - 12, турски - 135, гръцки - 236 и други езици - 17, всички с българско поданство, 86 къщи и 87 домакинства⁵.

На 31 декември 1887 г. с. Таптък има 486 жители - 230 мъже и 256 жени, от които православни - 321 и мохамедани - 165. С матерен език: български - 53, турски - 146, гръцки - 268, цигански - 12 и други езици - 7, всички с българско поданство и 97 домакинства⁶.

На 1 януари 1893 г. (31 декември 1892 г.) с. Таптък има 498 жители - 253 мъже и 245 жени, от които православни - 369 и мохамедани - 129. С матерен език български 70, турски 144, гръцки 258, цигански 4, други 22 (от тях вероятно 20 татари), всички с българско поданство и 95 домакинства⁷.

На 31 декември 1900 г. с. Таптък (община Козлуджа, околия Варна (селска), окръг Варна)⁸ има 578 жители - 303 мъже и 275 жени (от които с матерен език: български - 204, турски - 166, татарски - 15, гръцки - 184 и цигански - 9), 388 източноправославни и 190 мохамедани, всички български поданици и 113 домакинства⁹.

На 31 декември 1905 г. с. Таптък има 549 жители - 284 мъже и 265 жени (от които с матерен език: български - 248, турски - 105 и гръцки - 196), 444 източноправославни и 105 мохамедани, всички български поданици и 103 домакинства¹⁰.

На 31 декември 1910 г. с. Таптък има 133 домакинства, 637 жители - 333 мъже и 304 жени, 636 с българско поданство и 1 с турско, 556 източноправославни и 79 мохамедани, от които с матерен език: български - 545, турски - 74, гръцки - 11, арменски - 2 и цигански - 5¹¹.

На 31 декември 1920 г. с. Таптък има 143 домакинства, 738 жители - 361 мъже и 377 жени, 737 с българско поданство и 1 с турско, 666 с източно-православно вероизповедание, 1 с католическо, 5 армено-грегорианско и 66 с мохамеданско, от които с матерен език: български - 666, турски - 58, цигански - 8, и други - 6¹².

На 31 декември 1926 г. с. Таптък има 711 жители¹³.

На 31 декември 1934 г. с. Кипра (община Река Девня, околия Варна (селска), Шуменска област), има 710 жители и 169 домакинства¹⁴.

На 31 декември 1946 г. - 654 жители¹⁵; на 1 декември 1956 г. - 684 жители¹⁶; на 1 декември 1965 г. - 769 жители¹⁷; към 2 декември 1975 г. - 674 жители¹⁸; към 4 декември 1985 г. с. Кипра (община Девня) има 506 жители¹⁹; към 4 декември 1992 г. - 557 жители (от които 289 мъже и 268 жени и 199 домакинства)²⁰.

Според последното преброяване на населението (1 март 2001 г.) с. Кипра има 555 жители²¹.

Населението му намирало препитание в земеделието и животновъдството²², в кариерите за трошен камък при с. Кара Хюсеин (Срацимир / Чернево), по строежа на железницата Девня - Добрич (1906-1910 г.), по корекцията на река Девня, в Река Девненските мелници, в трудово-кооперативното стопанство (от 1 ноември 1948 г.), а от началото на 50-те години на миналия век и в стъкларската фабрика в с. Белослав и по строежите и експлоатацията на девненските заводи²³.

БЕЛЕЖКИ

1. В. Тепловъ. Матерiалы для статистики Болгарiи, Θракiи и Македонiи. Съ приложенiемъ карты распределенiя народонаселенiя по вероисповеданiямъ составилъ В. Теплов. Типографiя и хромолитографiя А. Траншеля, С.-Петербург, 1877, с. 161.

Татарите в с. Таптък се заселили през 1861 г. Вж. Ф. Канитцъ. Дунайская Болгарiя и Балканскiй Полуостровъ. Историческiя, Географическiя и Этнографическiя путевыя наблюденiя 1860-1875. Типографiя Министерства Путей Сообщенiя (А. Бëнке), Санктпетербургъ, 1876, 320-329. [обратно]

2. Нахия - административно-териториална единица, по-малка от каза и по-голяма от община (сборна община). В Козлуджанската нахия влизали селата Копусчии (Падина), Емирлер (Марково / Повеляново), Таптък (Кипра), Сюн бей (Баново), Хадърча (Николаевка), Халачлии (Драндар / Дръндар), Пашаит (Войводино), Курт дере (Вълчи дол) и Кара агач (Брестак). Вж. В. Тонев, К. Стоянов. История на село Суворово. Издателство на Отечествения фронт, С., 1973, с. 41. [обратно]

3. Матерiялы для изученiя Болгарiи. Напечатаны по повеленiю Его Императорскаго Высочества Главнокомандующаго Действующею армiею. Часть третья, выпускъ V. Печатано в типографiи Iосифа Андрича, Букарешт, 1877, 256-257. [обратно]

4. А. Маргос. Данни за етническия състав на селища във Варненско, Балчишко и Хаджиоглу Пазарджишко през 1880 г. - ИНМВ, 20 (35), 1984, 137-139. [обратно]

5. Окончателни резултати от преброявание на населението на 1-ий януарий 1881 година. Печатница В. Зилбер, С., 1890, с. 26-27, 186-187, 346-347, 526-527; Списъкъ на населените места (по преброяваньето на 1 януарий 1881 г.). Държавна печатница, С., 1885, с. 66, 81; Списък на населените места в Царство България от освобождението (1879) до 1910 година (сравнителен историко-етнографски преглед). Държавна печатница, С., 1921, с. 467. [обратно]

6. Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1-ий януарий 1888 година. Книга II. Варненский окръг. Държавна печатница, С., 1888, с. 5, 18-19, 38-39, 60-61, 80-81, 100-101, 118; Списък на общините в Княжество България. Издаден от Министерството на Вътрешните работи. Държавна печатница, С., 1891, с. 13. [обратно]

7. Резултати от преброявание на населението в Княжество България на 1-ий януарий 1893 година. Книга II. Варненский окръг. Държавна печатница, С., 1893, с. 5, 16-17, 32, 42-43, 58-59, 76-77, 92, 102-103, 118-119, 134-135, 150-151, 166-167, 182-183, 198-199; Списък на населените места в Царство България от освобождението (1879) до 1910 година (сравнителен историко-етнографски преглед). Държавна печатница, С., 1921, с. 467. [обратно]

8. Списък на населените места в България. Издаден от Министерството на Вътрешните работи. Държавна печатница, С., 1902, с. 15. [обратно]

9. Резултати от преброяване на населението в Княжество България на 31 декември 1900 год. Кн. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1903, с. 5, 20-21, 42-43, 61, 72, 83, 94, 126-133, 191, 202-203. [обратно]

10. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декемврий 1905 г. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1911, с. 5, 20-21, 41, 52, 63, 115. [обратно]

11. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декемврий 1910 г. по общини и населени места. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1915, с. 6, 22-23, 46-47, 68-69, 87, 98. [обратно]

12. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декемврий 1920 год. по общини и населени места. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1928, с. 4-5, 14-15, 26-27, 33, 38-39. [обратно]

13. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декемврий 1934. Държавна печатница, С., 1939, с. 62. [обратно]

14. Пак там. Вж. Указ № 179 за свеждане окръзите в 7 области: Софийска, Врачанска, Плевенска, Шуменска, Пловдивска, Старозагорска и Бургаска. (ДВ, бр. 38 от 19 май 1934 г.). [обратно]

15. Предварителни резултати от преброяване на населението на 31 декември 1946. Брой на населението по населени места. С., 1947, с. 9. [обратно]

16. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 година, с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956 и 1965 г. и изчислено население за 1972 година. С., 1973, с. 31. [обратно]

17. Резултати от преброяване на населението на 1. XII. 1965 г. I. С., 1967, 38-39; Предварителни резултати от преброяването на населението и жилищния фонд на 1 декември 1965 година. Брой на населението по населени места. Окръг Варна. 3. С., 1966, с. 38, 43, 46. [обратно]

18. Брой на населението по селищни системи и населени места. Преброяване на населението и жилищния фонд към 2 декември 1975 година. С., 1980, с. 75. [обратно]

19. Преброяване на населението и жилищния фонд към 4 декември 1985 година. Население по населени места (Предварителни данни). С., 1986, с. 72. [обратно]

20. Преброяване на населението и жилищния фонд към 4 декември 1992 година. Статистическо издателство и печатница, б. г., с. 216, 240, 257. За повече информация виж Приложение. [обратно]

21. Преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001. Том 1. Население. Книга 3. Население по области, общини и населени места. Национален статистически институт, С., 2002, с. 104. [обратно]

22. През 1877 г. с. Таптък има 12 биволи, 6 биволици, 54 вола, 61 крави, 7 коня, 33 кобили, 320 овце, 13 кози, 2 магарета и 4 свине; на 1 януари 1888 г. - 4 ездитни и 22 впрегатни коня, 5 магарета, 42 бивола, 62 вола, 78 крави и 61 телци; на 1 януари 1893 г. - 47 коне, 8 магарета, 351 биволи, биволици, малачета, волове, крави и телци, 429 овце, 431 кози, 31 свине и 443 домашни птици; на 31 декември 1900 г. - 54 коня, 19 магарета, 346 говеда, 98 биволи, 1096 овце, 470 кози, 8 свине и 727 домашни птици; на 31 декември 1905 г. - 89 коня, 2 мулета, 6 магарета, 329 волове и крави, 74 бивола, 1466 овце, 501 кози, 14 свине, 1048 домашни птици и 30 кошери с пчели. Вж. Матерiялы для изученiя Болгарiи. Напечатаны по повеленiю Его Императорскаго Высочества Главнокомандующаго Действующею армiею. Часть третья, выпускъ V. Печатано в типографiи Iосифа Андрича, Букарешт, 1877, 256-257; Резултати по преброяванието на добитъка и колата в Българското княжество към 1-ий януарий 1888 година. Печатница на К. Т. Кушлев, С., 1890, с. 13; Резултати от преброявание на добитъка, домашните птици и колата в Княжество България на 1-ий януарий 1893 година. Държавна печатница, С., 1894, 16-17; Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, колата и земеделческите оръдия и машини в Княжество България на 31 декемврий 1900 год. Кн. I. Печатница Т. Пеев, С., 1906, 76-79; Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, кошерите с пчели, колата и земеделческите оръдия и машини в Царство България на 31 декември 1905 год. по общини и населени места. Държавна печатница, С., 1912, с. 30-31, 272, 400. [обратно]

23. Стари кипренски родове - Гагови^*, Гайдарови, Галови, Георгакиеви, Гиневи, Гриджеви, Доневи, Желеви, Караджови, Кирови, Кирчеви, Манолови, Москови, Муртови^**, Мутафови, Никови, Османови, Паскалеви, Трушеви^*** (от с. Петра, Лозенградско - Турция), Узунови (Павлови), Ципови, Шалапатанови, Щереви. [обратно]

* Вж. Ст. Илчев. Речник на личните и фамилни имена у българите. Издателство на Българската академия на науките, С., 1969, с. 123. [обратно]

** От „муртад" (отстъпник) (от исляма). Вж. Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес. Под редакцията на акад. Христо Христов. Наука и изкуство, С., 1989, с. 37. [обратно]

*** Ст. Илчев. Речник на личните и фамилни имена ..., с. 496. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: ИК "Контур", 2010.