Анастас Ангелов

web | Кипра - следи от миналото

Землището на село Кипра било обитавано още в най-дълбока древност. Най-ранните следи от живота на човека тук се датират от каменно-медната епоха (енеолит) - V хил. пр.Хр. - 3200 г. пр.Хр. и бронзовата епоха (3200-1200 г. пр.Хр.)¹.

На изток от село Кипра в полите на Франгенското плато е съществувало селище от каменно-медната епоха, а на самото плато на северозапад от селото е разположен тракийски некропол от края на ранножелязната епоха (V в. пр.Хр.)². През 1941 г. в подножието на възвишението Джан баир иманяри открили няколко гроба. Те били издълбани в скалата като корита и отгоре покрити с каменни плочи. В тях били поставени глинени съдове-урни, пълни с изгорелите кости на мъртвеца. Особен интерес представлява една от урните³. Съдът има една от обичайните форми на тракийските гробни урни. Тук обаче е използван един рядък мотив за украса - кръст с пречупени рамене, т. нар. свастика⁴. Селището от това време се е намирало на юг, върху наклонената тераса в западния край на днешното село. По-късно, през първите векове след Христа, тракийското селище е било пренесено източно от днешното село. Там върху склона на височината през първата половина на III век е издигнато светилище на тракийският Бог-конник (Херос). Свидетелство за това са откритите на това място четири оброчни релефа посветени на тракийският Бог-конник⁵.

В началото на I век траките⁶ били покорени от могъщата Римска империя. През римската епоха възникват нови поселения, строят се пътища и крепости. Землището на село Кипра попада в градската територия на римския и ранновизантийски град Марцианопол (Marcianopolis)⁷ (основан през 106 г. от император Марк Улпий Траян (98-117) (Marcus Ulpius Trajanus) по случай победите му над даките през 101-102 и 105-106 г.).

Следи от пътя Марцианопол (Marcianopolis) - Новиодунум (Noviodunum, дн. Исакча, Румъния)⁸ са открити югоизточно от село Кипра в местността Футула⁹. Там са открити и следи от пътна станция. Край този път през 1943 г. е намерена и пътна колона с латински надпис. Тя е посветена на императорите Теодосий I (379-395) (Flavius Theodosius) и сина му Аркадий (383-408) (Flavius Arcadius) и се датира между 383 и 393 г.¹⁰

Землището на село Кипра било обитавано и през ранното средновековие. През 1958 г. в местността Орешака, западно от селото, са открити гърне и стомничка, от унищожен при риголване ранносредновековен езически некропол с трупополагане¹¹. Засега не е открито селището на което е принадлежал некрополът. От ранното средновековие са и три керамични пещи, открити при изкопни работи през 1982 г. в центъра на селото. Багерът почти напълно унищожил едната и повредил предните части на другите две пещи. При изкопните работи напълно е унищожена и керамичната работилница. Пещите са изцяло вкопани в глинестия терен. Те имат еднаква конструкция - едноетажни (еднокамерни), кръгли с полусферичен свод и размери - диаметър на пода 2,20-2,25 м, височина на свода 1,20 м. В дъното на пещите е запазен димоходен канал с форма на квадрат със стени 0,16/0,21 м. Пещите са използвани дълго време, доказателство са многократните обмазвания, които са извършвани в местата, където от високата температура глината е прегаряла. От многократното палене на огън стените на пещите са изпечени до 0,35-0,40 м. Пещите са изоставени, като в тях не са останали изпечени съдове. При разчистването на насипа са открити малки фрагменти от ранносредновековни гърнета, които дават представа за продукцията, която се е изпичала в тях. Намерените фрагменти принадлежат на двата основни типа керамични изделия, използвани в българската държава към края на VIII и първата половина на IX век - гърнета от песъчлива глина и украса от врязани линии и луксозни съдове от сива пречистена глина и изискана украса от полиране до блясък на повърхността и след това нанасяне на орнамент от излъскани ивици. Фрагментите от съдове в пещта са напълно еднакви с гърнето и стомничката, открити в близкия прабългарски некропол в местността Орешака, което показва, че те са изготвени в откритата работилница за битова керамика. Съдове с подобна форма и украса са открити и в двата езически некропола в източната промишлена зона на гр. Девня и в славянския некропол при с. Разделна. Това дава основание да се предположи, че керамичната продукция в един значителен район около средновековната Девина (Devina) се е изготвяла в същата керамична работилница. Езическите раннобългарски некрополи при Девня и Разделна са от втората половина на VIII и първата половина на IX век. Откритите в керамичните пещи при Кипра фрагменти от съдове, характерни за некрополите при Девня и Разделна, позволяват и те да се отнесът към същото време¹².

През есента на 1964 г. при оран в землището на село Кипра, на североизток от средновековната Девина (Девня)¹³, е открита колективна находка от бронзови византийски монети с общо тегло 9,9 кг. Съкровището съдържа 888 анонимни бронзови монети-номизми (с диаметър 27-34 мм и тегло 8-21 г), сечени от името на византийските императори Йоан I Цимисхий (969-976), Василий II и Константин VIII (976-1025), Константин VIII и Роман III Аргир (1028-1034)¹⁴. Монетите (поставени в глинен съд, от който са намерени само останки), са укрити при нахлуванията на печенегите на юг от Дунава през 1032 (или 1034 г.)¹⁵.

БЕЛЕЖКИ:

1. Ал. Минчев. Праисторически каменни сечива от Варненско. - ИНМВ, IX (XXIV), 1973, с. 260.

Каменна брадва-чук, изработена от базалт. Запазена е само цилиндричната тилна част и малко от дупката. Много добре загладена повърхност. Запазена дълж. 5,8 см, запазена шир. 7,1 см, запазена деб. 4,8 см. Бронзова епоха. Археологически музей, Варна. Инв. № I 137.

От околностите на селото произхожда и глинен идол (Археологически музей, Варна. Инв. № I 1383). Може би и брадвата-чук е от същото праисторическо селище, съществувало през енеолита и бронзовата епоха. Възможно е и селищата да са две. [обратно]

2. М. Мирчев. Едно старо тракийско селище. - ИБАИ, XV, 1946, 189-190, обр. 81, 82; М. Мирчев, Г. Тончева. Исторически бележки за Марцианопол. - ИПр, XII, 1956, № 6, с. 69, 73, 76.

Това са характерни за земите на Североизточна Тракия некрополи, с гробове, издълбани в скалата или пък покрити с малки надгробни могили. Основен начин на погребване в тях е била кремацията. Вж. Варненски археологически музей. Пътеводител. Авторски колектив - Мариана Дончева, Иван Иванов, Александър Кузев, Александър Минчев, Ваня Павлова, Олга Пелевина, Валентин Плетньов. Съставител - Иван Иванов. Варна, 1999. [обратно]

3. М. Мирчев. Едно старо тракийско селище..., с. 190, обр. 81; Д. Ил. Димитров, Ал. Кузев, М. Мирчев, Г. Тончева. Археологически музей Варна. Издателство Български художник, С., 1965.

Археологически музей, Варна. Инв. № I 515. Размери: вис. 33 см, диам. на устието 27 см. Гърнето е силно пропукано. То е с 4 дръжки (3 отчупени), разположени диаметрално. В полето между дръжките са врязани в още мократа глина 4 свастики. [обратно]

4. Неговият произход се търси в Индия като символ на огъня. В Европа свастиката се разпространява отначало като мистичен, отклоняващ злото знак, какъвто характер може би имат и пречупените кръстове по урната от тракийския некропол при Кипра. [обратно]

5. М. Мирчев. Едно старо тракийско селище..., 190-192, обр. 83-86.

Археологически музей, Варна. Инв. № II 1578. Размери: вис. 15,6 см, шир. 14,5/12,5 см, деб. 1,4 см. Инв. № II 1576. Размери: вис. 14,9 см, шир. 11,5 см, деб. 2 см. Инв. № II 1577. Размери: вис. 11,8 см, шир. 11,6 см, деб. 1,3 см. Инв. № II 1575. Размери: вис. 15,4 см, шир. 15,6/14,1 см, деб. 4 см; М. Оперман. За оброчните плочи на ловуващия Тракийски конник от римската епоха в България. - Археология, XII, 1970, № 2, с. 28, обр. 14, с. 31 бел. 26, 27; О. Савова. Необнародвани плочи с изображение на бога-конник във Варненския музей. - ИНМВ, IX (XXIV), 1973, с. 291-292, 294, табл. IV (14-16).

Археологически музей, Варна. Инв. № II 1597. Размери: вис. 13,5 см, шир. 11 см, деб. 2,8 см. Плочата е с трапецовидна форма, изработена от едрозърнест мрамор. Изображението е оградено с неправилна рамка. Конят е в скок надясно, стъпил върху нисък правоъгълен олтар. Конникът е в къс до бедрата хитон и хламида. В дясната ръка държи късо копие. Изображението е грубо и сумарно. Юздата на коня е отбелязана с плитка врязана черта. Гърбът на плочата е гладък. Първата половина на III век.

Археологически музей, Варна. Инв. № II 1599. Размери: запазена вис. 9,2 см, шир. 9,2 см, деб. 2,5 см. Плочата е с правоъгълна форма, изработена от ситнозърнест мрамор. Запазена е долната лява половина. От фигурата на коня е запазена предната част на тялото и част от муцуната. Конят е в скок надясно. От изображението на конника личат само коляното на десния крак. Гърбът на плочата е гладък. III век.

Археологически музей, Варна. Инв. № II 1598. Размери: вис. 12 см, шир. 11,3 см, деб. 2,5 см. Плочата е правоъгълна, леко заоблена отгоре, изработена от едрозърнест мрамор. Изображението е оградено с неравномерна рамка. Конят е в скок надясно, с кичур от косми на главата. С десния си крак стъпва върху нисък правоъгълен олтар. Конникът е в къс до бедрата хитон и хламида. Във вдигнатата дясна ръка държи късо копие. Релефът е плитък, фигурите са грубо и сумарно изработени. Гърбът на плочата е гладък. Първата половина на III век. Вж. Z. Gočeva, M. Oppermann. Corpus Cultus Equitis Thracii, II, 1. Monumenta inter Danubium et Haemum reperta. 1 Durostorum et vicinia, Regio Oppidi Tolbuhin, Marcianopolis et vicinia, Regio Oppidi Šumen. Leiden, E. J. Brill, 1981, S. 85-89, Taf. XLII (306, 307), XLIII (308-311), XLIV (312). [обратно]

6. Девненската долина била обитавана от тракийското племе кробизи (Krobyzoi). Вж. Ал. Фол, Т. Спиридонов. Историческа география на тракийските племена до III в. пр. н. е. Издателство на Българската академия на науките, С., 1983, 36-37. [обратно]

7. Ан. Ангелов. Марцианопол. В: Римски и ранновизантийски градове в България. Т. I. Иврай, С., 2002, 105-122. [обратно]

8. К. Шкорпил. Некоторыя из дорог восточной Болгарiи. - ИРАИК, X, 1905 (= Матерiалы для Болгарскихъ древностей. Абоба - Плиска), 492-500. [обратно]

9. ДВ, бр. 16 от 27 февруари 1968 г. (Списък на паметниците от Античността и Средновековието във Варненски окръг). [обратно]

10. М. Мирчев. Латински епиграфски паметници от Черноморието. - ИВАД, IX, 1953, 70-71, фиг. 86; V. Beševliev. Spätgriechische und spätlateinische Inschriften aus Bulgarien. Akademie Verlag, Berlin, 1964, S. 100-101, Nr. 149, Taf. 53, Abb. 148.

Пътна колона с латински надпис. Археологически музей, Варна. Инв. № II 1017. Размери: вис. 1,66 м, диам. 0,46 м. Височина на буквите 4 см, междуредие 3 см.

Salvis d(ominis) n(ostris)

Theodosio et

Arcadio au{u}g(ustis). [обратно]

11. Д. Ил. Димитров. Находки от ранното средновековие от Варненско. - ИВАД, XII, 1961, 61-63, обр. 2, 3.

Гърне славянски тип. Археологически музей, Варна. Инв. № IV 717. Размери: вис. 10,3 см, диам. на тялото 12,1 см, на устието 10,4 см, на дъното 7,4 см. Яйцевидно тяло с къса шийка, която преминава в издаден навън заоблен ръб на устието. Дъното плоско. Тялото покрито с врязани, успоредно разположени хоризонтални линии. Най-отгоре, на плещите - снопче от вълнообразни линии. Глината груба, с примеси от едър пясък. Чирепът груб, дебел, недобре изпечен и ронлив. Охристочервен цвят с тъмни петна на отделни места.

Стомничка новопазарски тип. Археологически музей, Варна. Инв. № IV 718. Размери: вис. 19,9 см, диам. на тялото 13,6 см, на дъното 7 см, на устието 4,9 см. Сферично тяло, което постепенно преминава в шийка, най-тясна в средата. В горния си край шийката се разширява във фуниевидно устие със заоблен ръб. Дъното е плоско, ръбът му обрязан. От плещите излиза дръжка с почти овално сечение, която се прихваща за средата на шийката. Малко под най-широката част на тялото има хоризонтална врязана линия. Целият съд е бил потопен в ангоба с жълтеникав отенък. По-голямата част от ангобата, особено по долната част на съда, е изпаднала. Част от устието отчупено. Добре пречистена глина с примеси от пясък. Дебел здрав чиреп. Повърхността на съда е сива.

Л. Дончева-Петкова датира гърнето от с. Кипра в края на X в. Вж. Л. Дончева-Петкова. Българска битова керамика през ранното средновековие (втората половина на VI - края на X в.). Издателство на Българската академия на науките, С., 1977, с. 55, 201 (табл. IX, 149). [обратно]

12. Д. Ил. Димитров. Керамични пещи от ранното българско средновековие при с. Кипра, Варненски окръг. - ИНМВ, 20 (35), 1984, 37-46, Табл. I (1, 2), II (1-3), III (1, 2). [обратно]

13. Кедрин-Скилица (Cedrenus-Scylitzes) (XI век) споменава името на селището във връзка с византийско-печенегската война от 1049 г., като разказва, че пълководеца Никифор се разположил в мястото, което стояло недалеко от Стохълмието и се наричало Διακενέ (Диакене) (вместо Διαβενέ). Вж. Извори за българската история, XI, 319-320, _{бел. 7} (ГИБИ, VI, 1965); В. Н. Златарски. Словенското житие на св. Наума от XVI век. Притурка. Името Διάβυα в гръцкото житие на св. Наума. - СпБАН, Кн. XXX. 1925, 22-28; Проф. В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. II. България под византийско владичество (1018-1187). Под редакцията на проф. Димитър Ангелов. Фототипно издание. Издателство Наука и изкуство, С., 1972, 100-101, _{бел. 5}; П. Мутафчиев. Добруджа в миналото. Сборник от студии. Т. IV. Книгоиздателство Хемус АД, С., 1947, с. 32; Ив. Дуйчев. Приноси към средновековната българска история. II. 5. За наименованията на Марцианополис-Девня. - В: Ив. Дуйчев. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. Издателство Наука и изкуство, С., 1972, с. 245. [обратно]

14. М. Мирчев. Колективни монетни находки. - ИНМВ, II (XVII), 1966, 148-151. [обратно]

15. Вж. Извори за българската история, XI, 299-300 (ГИБИ, VI, 1965); Проф. В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. Том II. България под византийско владичество (1018-1187). Под редакцията на проф. Д. Ангелов. Фототипно издание. Издателство Наука и изкуство, С., 1972, 36-38; Д. Ангелов. Византия - политическа история. Издателство “Идея” към “ТРАКИЯ” ООД - Стара Загора, 1994, 190-191. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: ИК "Контур", 2010.