Анастас Ангелов

web | Кипра - следи от миналото

Из донесение на Река Девненския общински кмет - август 1943 г.

“Прояви на нелегални не се забелязват, обаче от с. Кипра има 4 души в неизвестност уличени като комунисти. Отсъствието и поведението на тези лица е известно на полицията.

Населено място където съществува опасност от нелегални прояви е с. Кипра.

Зловредни пропаганди между населението не се забелязват”¹.

Полицейската акция в Батова гора - 13 януари 1944 г. (четвъртък)

“Полицейско комендантство
№ 131
25. I. 1944 г.
Варна

До прокурора
На Военнополевия съд
Шумен

РАПОРТ
На полицейския комендант Нанко Панайотов

Донасям Ви, Господин прокурор, че на 13 януари 1944 година, след получаване на сведения по анонимен път, група от 60 полицаи, 15 разузнавачи и около 450 войници блокира местността “Долапите” в Батовското дере, на два километра северозападно от село Въглен, блокиран бе един квадрат от около два на два километра. В 8 часа на 13 януари т. г. полицейската група и войници започнаха претърсването на гората.

В 9 часа претърсвачите поручик Мишляков от 8-и пехотен полк и разузнавачът Димитър Станчев от криминалната група при комендантството се натъкват на една тръба, от която излиза пушек. Местността “Долапите” е на триста метра от зеленчуковата градина.

През дупката на комина разузнавачът и поручик Мишляков хвърлят последователно по една бомба бухалка и малко след това дошлите наблизо войници забелязват, че се повдига един капак от земята, от който се подал и дал изстрел един нелегален. След кратка престрелка нелегалният бива принуден да влезе в бункера и през входа на комина биват хвърлени още четири бомби бухалки, след което в бункера престава всякакъв шум.

В този момент в бункера влиза войникът Йордан Жеков, редник от школната рота на 8-и пехотен полк, обаче видял труп и излязъл видимо уплашен.

След като е изявил желание да влезе, младият полицейски стражар от комендантството Блажо Пътов Павлов, който веднага бива нападнат от стоящия скрит зад ъгъла нелегален и прострелян с един куршум от “Нагант” в областта на стомаха, като куршумът е минал през сърдечната област и влязал в лявата плешка. Нараненият веднага бе превързан и след две минути почина. Вероятно за да използва суматохата след убийството на полицая, изотвътре на бункера се подаде единият от нелегалните Михаил Иванов и даде по намиращите се наоколо полицаи пет-шест изстрела с “Нагант”. Стоящият до вратата разузнавач Атанас Христов успя да го простреля с автоматичния си пистолет, а другите войници и полицаи да му отнемат револвера и каскета. Трупът на нелегалния бе издърпан от другаря му, който бе вътре.

След всичко това вътрешността на бункера бе отново обстрелвана с автоматично оръжие и посредством една мина от десет бомби бухалки землянката рухна. Започнато бе разравяне.”²

Списък на Кипренските партизани от десета въстаническа оперативна зона (Варна)

Ангел Георгиев Белев (Лозан) - (2 февруари 1944 г.).

Васил Георгиев Белев (Занко) - (декември 1943 г.).

Георги Димитров Георгиев (Бойчо) - (12 август 1944 г.).

Данаил Сидеров Данаилов - (3 септември 1944 г.).

Иван Манолов Пасков (Красний)³ - (23 април 1944 г.).

Иван Христов Гриджев / Георгиев (Павката / Панайот Хитов) - (3 септември 1944 г.) (2 септември 1944 г.)⁴.

Коста Георгиев Белев (Лефтер) - (16 януари 1944 г.).

Никола Стефанов Петров (Илю) - (17 януари 1944 г.).

Никола Христов Димов (Занко) - (3 септември 1944 г.).

Петър Атанасов Янев (Цонко) - (1 август 1944 г.).

Петър Славов Ангелов (Нанко) - (1 август 1944 г.).

Стефан Стоянов Димитров - Трампата (Сава) - (3 септември 1944 г.).

Тодор Радулов Тодоров (Радослав) - (3 септември 1944 г.) (9 юни 1944 г.)⁵.

Христо Димитров Щерев (Кавил) - (3 септември 1944 г.) (30 август 1944 г.)⁶.

Христо Манолов Пасков (Лъчезар) - (април 1944 г.).

Щерю Михайлов Щерев (Тома) - (3 септември 1944 г.).

Списък на убитите партизани, ятаци и помагачи⁷

Васил Георгиев Белев (Занко) - убит на 13 януари 1944 г., заедно с Михаил Иванов Михайлов (Мишела), в партизанската землянка в местността Долапите в Батова гора.

Георги Василев Атанасов (Добри) - разстрелян на 24 май 1944 г. до партизанската землянка в местността Лисичите дупки в кипренската гора.

Ламбо Манолов Пасков (Светлин) - разстрелян на 24 май 1944 г. до партизанската землянка в местността Лисичите дупки в кипренската гора

Агоп Магардич Баронян - разстрелян и хвърлен в морето на 1 юни 1944 г., заедно с Гарабед Сисак Хачадурян, Георги Добрев Стойчев, Димитър Добрев Георгиев, Станко Стайков Георгиев, Хараламби Дончев Кръстев, Хартюн Бохос Папазян, Янко Атанасов Карагяуров и Янко Костов Илиев.

Христо Стайков Гайдаров (Павлин) - инквизиран в кипренското училище и във варненското градско полицейско управление. Умира в Трети полицейски участък - Варна. Погребан в местността Карантината край Варна през нощта на 2 юни 1944 г.⁸

Бележки за убитите партизани, ятаци и помагачи

Васил Георгиев Белев (Занко)

Роден на 5 март 1918 г. в с. Факия (дн. област Бургас, община Средец)⁹. Родът му е от Сливенско. Син на участник в Четническото движение (1924-1925 г.), убит през 1925 г. От малък става работник-зидар. На Димитровден през 1941 г. се преселват в с. Кипра. Ятак и свръзка на партизаните от Варненската партизанска чета. През декември 1943 г. се присъединява към партизаните от Варненската партизанска чета. Убит на 13 януари 1944 г. в землянката в местността Долапите в Батова гора (заедно с Михаил Иванов Михайлов - Мишела)¹⁰.

Спомени на Ангел Георгиев Белев (Лозан) - брат на Васил Георгиев Белев

“Като гледам снимката на баща ни, все повече го оприличавам на него. Той бе смел, енергичен, природно интелигентен, самоук. Ние на училище не сме ходили... Вечер не се прибираше в къщи. Ходеше в Новградец, беше куриер. Осъществяваше връзка с Варна и Срацимир.

Преди да излезе в нелегалност, известно време работи в мелницата на Иван Цанков в с. Река Девня като работник по поддържането. На него му се отдаваше строителството. Там той имаше определена задача. Трябваше да се намери начин за снабдяване с жито, необходимо за изхранване на партизанската чета. Отзад, откъм задния вход, откъм бившата фабрика за лимонтозу, Васил донасяше по един чувал с по една-две крини жито в него. Аз или Никола Стефанов - Ильо го поемахме и го слагахме в тек-каручката. До следващия чувал аз нещо чукам по каручката, уж я поправям, въртя се около нея. Така докато съберем около 30-40 крини и с каруцата го закарваме у нас, след което го сортираме и отново след време занасяме в мелницата за смилане... Така бе изнесено от воденицата около 300 крини жито...

На 13 декември 1943 година у нас дойде Георги Василев и каза, че има провал, арестуван е Здравко Бомбов, с който Васил имаше връзка. Решено бе да излезе в нелегалност.”¹¹

Георги Василев Атанасов (Добри)

Роден на 7 юли 1918 г. в с. Таптък / Кипра. През 1935 г. (след провал в ремсовата организация) е изключен завинаги от Варненската мъжка гимназия. След 19 декември 1943 г. е районен секретар на БРП. На 23 срешу 24 май 1944 г. (след предателство) с. Кипра е блокирано от полиция и войска. Георги Василев е арестуван и разстрелян на 24 май 1944 г. до разкритата партизанска землянка в местността Лисичите дупки в кипренската гора (заедно с ятака Ламбо Манолов).¹²

За Георги Василев Атанасов разказва сестра му - Триада Василева Гагова

“През май 1942 година брат ми Георги каза на майка ни да му приготви дисагите, за да отиде в гората на Гергьовден и да види “къде играели парите”. Брат ми замина и когато се върна, дисагите бяха пълни с книги. Зад него вървеше Иван Добрев - Динко. Посрешнахме го, казахме му “Добре дошъл”... След това Иван Добрев започна често да идва в къщи. Започнаха да идват и други партизани. Майка ми готвеше, посрещаше, изпращаше...

В навечерието на 24 май 1944 година Георги беше с коня си в село Слънчево. Затова се върна през нощта, в 1 часа. Селото ни беше блокирано от жандармерията и от осми пехотен полк в 3 часа през нощта. Мама му каза: “Георги, селото е блокирано”. Брат ми знаеше, че от отряда е избягал предател и очакваше блокада...

По него време жандармеристите, когато не намираха когото търсеха, палеха къщите, затова Георги се въздържа да се скрие в землянката, за да предпази нас и къщата. Пред обора, до плевника го сложиха да легне и му вързаха ръцете отпред. Тогава забутаха майка ни с прикладите напред-назад към обора. Там един войник стъпи на землянката, разбра, че има скривалище и каза на майка ми “Бабо, връщай се” и каза на другите войници “Няма нищо”. Върнаха се...

След инквизициите и разпитите, когато отведоха брат ми, заедно с Ламбо Манолов, минаха край нас. Тогава синът на Георги - Васко, двегодишен, беше на улицата. Брат ми го пое с вързаните си ръце и го носи до края на улицата.”¹³

Писмени показания на поручик Людмил Василев Мишляков пред народния следовател

“Единият от арестуваните, който пълзеше вдясно от мене, направи знак да спра. Аз помислих, че бункерът е наблизо, и се скрих. Арестуваният обаче се приближи до мене с думите: "Господин поручик, не се плашете, виждам, че сте смел човек, въпреки че мразите комунистите. Долу при пътеката разбрах от агентите, че заедно с другаря ми ще ни застрелят, загдето не издаваме другарите си. Не ни оставяйте в техни ръце. Стреляйте вие, когато видите, че те ще започнат. Вие сте офицер, ако и противник, ръката ви не е толкова мръсна, колкото тяхната...”

Казвайки набързо тия думи, той продължи да пълзи, оставяйки ме изпълнен с учудване: да чуя такива думи от селянин, при това комунист, най-големия враг на държавата! Просто не можех да повярвам. Каква решителност пред лицето на смъртта!”

“Те бяха противници, трябваше да загинат. Поне достойнството им да се запази: натиснах спусъка, пистолетът ми направи засечка. Същия момент Колянчев ми бутна своя. Стреляйки, чух до себе си изстрелите на шмайзерите на агентите. Тогава сложих заряда, който се възпламени и затрупа двамата мъченици.”¹⁴

Ламбо Манолов Пасков (Светлин)

Роден на 21 октомври 1894 г. в с. Таптък / Кипра. През 1919 г. е един от учредителите на БКП (т. с.) в родното си село. През 1924 г. (подгонен от полицията) емигрира в Гърция. През 1942 г. се завръща в Кипра и става ятак и свръзка на Варненската партизанска чета.

На 24 май 1944 г. Ламбо Манолов е арестуван и разстрелян до партизанската землянка в местността Лисичите дупки в кипренската гора (заедно с Георги Василев Атанасов).¹⁵

Спомени на Никола Манолов Пасков - брат на Ламбо Манолов Пасков

“Баща ни се казваше Ламбо Пасков, а майка ни - Стояна Ламбова. Ние бяхме осем деца - само момчета: Ламбо, Димо, Васил, Паско, Христо, Иван, Димитър и аз. Най-голям от нас беше Ламбо. Той е един от основателите на партийната организация в село Таптък и неин секретар през 1917 година. Тогава в организацията бяха Христо Узунов, Димо Москов, Иван Копринков, Георги Москов, Жельо Караджов, Яни Христов Узунов, Георги и Ангел Янакиеви и други. Помня, имаше клуб в ханчето на бай Тодор Киров, което се намираше на сегашния път до оградата на училището. Тогава в клуба идваха вестниците “Червен смях”, “Напред” и други. Партийни функционери посещаваха организацията. В селото е идвал и Константин Доганов¹⁶ от Копривщица. Димитър Кондов дойде за освещаването на партийното знаме - произнесе реч в старото училище на селото. Това беше през март 1922 година. По този повод дойдоха и комунисти от село Николаевка. Таптъшката партийна организация водеше активен живот. През 1922 година Константин Доганов говори пред събрание в клуба, на което присъстваха и земеделците.

По това време брат ми Ламбо редовно ходеше във Варна, участваше в манифестациите и осъществяваше връзка с други партийни функционери. Той организира събирането на жито по време на глада в Поволжието през 1921 г. Той и други членове на партийната организация ходеха из селото с нашата биволска кола, която събираше 80 крини жито. Таптъкчани бяха щедри и даваха жито в помощ на братята руси. С колата караха житото на варненското пристанище, откъдето то бе изпращано в Съветска Русия.

След преврата на 9 юни 1923 година в Таптък имаше арести. Арестувани бяха Георги Москов и Димитър Манчев като комунисти, Димитър Янчев и Димитър Георгакиев като замеделци, и други. През това време Ламбо Манолов беше назначен на работа в митницата на село Печелии в Делиормана¹⁷. Това за него бе изгодна позиция - да пропуска комунисти, преследвани от властта на Цанков. От тук можеше да се премине границата на път за Съветска Русия. След известно време Ламбо беше издаден и арестуван, изпратен в провадийското управление на полицията. Оттам едва след 20 дни написа писмо на баща ни. Той ни го показа и каза:

- Двадесет дни да стои в затвора и да не се обади?

След това баща ни внесе 20 000 лева парична гаранция, за да измъкне Ламбо от ареста. За да не бъде преследван брат ми, баща ми заедно с Ламбо отиде във Варна при гръцкия консул и поиска да уредят прехвърлянето на Ламбо в Гърция. Консулът препоръчал откупуването на гръцки паспорт. И такъв паспорт беше откупен - на името на Харалампос Христополус. Като се снабди с този паспорт, брат ми отиде в Гърция, в град Ксанти, ул. “Клемансо” № 68. С него си кореспондирахме до навлизането на немците в гръцка територия. Там Ламбо установи връзка с гръцките комунисти. Веднъж го арестували и го закарали в обшинското управление в Ксанти. През 1942 година Ламбо си тръгна заедно със семейството за България. Тук, в Кипра, се установи да живее в къщата на бай Михал Георгиев. По това време аз бях интерниран в Козлодуй заедно с брат ни Иван, а другият ни брат Христо беше интерниран в концлагера “Кръсто поле”. След една година, като се завърнах в Кипра, се срешнахме с брат ми Ламбо, без да се познаем. Той беше много отслабнал. Не бяхме се виждали от 1923 година...

По указание на партията и на ръководството на партизанския отряд Ламбо трябваше да стане куриер в кметското наместничество - за да може да бъде близо до телефона, “да дава ухо” за движението на полицията и жандармерията. Нощно време ходеше да пази лозята, откъдето установяваше връзка с партизаните, снабдяваше ги с храна. Заеманата от него длъжност му осигуряваше надеждно прикритие. Срещите с братята ни Христо и Иван и другите партизани от Варненската партизанска чета оставаха незабелязани. Но провалът дойде от предателя Недко, който беше в отряда и познаваше Ламбо. На 24 май 1944 година, по време на блокадата на селото, тръгват да го търсят. Като разбира, че положението е безизходно, Ламбо взема от пълномощничеството една папка и тръгва към дома на Георги Василев с цел да се види с него, да го предупреди за блокадата и да решат двамата какво да правят. Току до пътната врата на Георги Василев го хващат, събарят го на земята и започват да го бият. Вързват му ръцете и заедно с арестувания по същия начин Георги Василев ги закарват в училището. По време на разпита го бият жестоко. Но Ламбо и всички останали арестувани комунисти и ремсисти нищо не издадоха, нищо не казаха. Озверелите палачи без съд и присъда подкараха Георги и Ламбо към гората, в посока към землянката на Варненската партизанска чета, предвождани от предателя. Преди укритието той не можа точно да го посочи, затова на самия коларски път го накараха сам да си изкопае гроба, а Георги подкараха напред. Очевидци разказват по-късно, че Ламбо бил много изнемощял и гладен. След дълги търсения намерили землянката и пред нея палачите много измъчвали Ламбо и Георги Василев, били ги с войнишките лопати, наредили на отделение войници да ги разстрелят, но куршумите преминали над главите им - войниците не смеели да стрелят в тях. Тогава поручик Мишляков им нанесъл удари с войнишка лопата, разстрелял ги с автомат и ги съборил в отвора на землянката, след което хвърлил в нея връзка ръчни гранати. Когато след 9 септември 1944 година изровихме землянката, намерихме трупа на Георги Василев върху трупа на Ламбо Манолов, разкъсани и обезобразени.”¹⁸

Христо Стайков Гайдаров (Павлин)

Роден на 14 януари 1926 г. в с. Таптък / Кипра. След 15 септември 1943 г. секретар на РМС в селото. След провала на 24 май 1944 г. е арестуван от полицията. Премазан от побоища умира в трети полицейски участък Варна. На 2 юни 1944 г. трупът му е заровен край морето в месността Карантината.¹⁹

Спомени на Щерю Михайлов Щерев (Тома) за Христо Стайков Гайдаров

“Арестуваха ме на 25 май (1944 г.). Заварих Христо в училището, беше в безсъзнание. На 25 май с камион ни откараха във Варненското градското полицейско управление, където ни държаха четири-пет дни и ни пребиха. След това ни преместиха в трети полицейски участък на улица “Владислав”. Там ни държаха до 1 юни. Христо умря от жестокия побой. Умря с гноясали крайници, имаше кравоизливи, по облекчение бе носен от нас.”

Ноември 2002 г.

Из спомените на Демир Борачев (Чичо)²⁰

“Пак в Кипра

През деня Добри докладва. Голямо оживление в Кипра и другите села във връзка с обръча край Сталинград. В партийната организация приели нови членове - младежите Васил Белев, Никола Стефанов и Христо Гайдаров. Нови десетина младежи увеличили редовете на ремсовата организация.”²¹

“Срещите край Кипра и ...

Гората над село Кипра е наш тих кът. Селото е “наша република”, както се изразяват партизаните... Снощи при горните липи проведохме среща с група партийни другари...

В тъмното се ръкуваме с младежите от бойната група. Сред тях са Занко, Ильо, Павлин. Под голямата липа. В нейната сянка образите на младите борци смътно се очертават. Само очите им светят. Светят с неугасимия пламък на възторга, на готовността да грабнат оръжието за делото на партията!”²²

“В Кипра вчера, на Кирил и Методий, имало много арести... Дезертиралият от бункера в кипренската гора през есента от варненската партизанска чета Недко (Мануш)²³ се предал. Завел полицията и жандармерията направо в дома на Георги Василев (Добри) в Кипра. Посочил после и Христо Гайдаров (Павлин) и Ламбо Манолов (Светлин). Освен тях полицията арестувала и Георги Шалапатанов (Савата), Тодор Мутафов (Хлебаров) и други комунисти. Закарали Добри и Светлин в гората на бункера. При бункера вече Добри извикал високо: “Другари! Предателство!”. Варненските партизани били наблизо и чули. Озверените фашисти жестоко били Добри и Светлин. Разстреляли ги. Хвърлили ги в бункера и разкъсали телата им с гранати... В туй време ловна дружина започнала да претърсва гъстата гора. Но партизаните изчакали жандармеристите на няколко крачки. После по сигнал на командира на четата Иван Добрев -- Странджата, дали залп. Още един. И още един. Ранени жандармеристите започнали да реват. Някои си захвърлили оръжието. При командата “Напред!” партизаните се спуснали в атака. Взели захвърленото оръжие от побягналите и убитите²⁴. Жандармеристите повече не се появили... Но не само Добри и Светлин се държали геройски. Геройски устояли на инквизициите и други арестувани. Особено доблестно се държал секретарят на ремсовия район Христо Гайдаров - Павлин. Зверовете му счупват ръцете и краката. Той продължава да окуражава другарите си. Изваждат му и очите... Така Добри и Светлин стават знаме на Партията, а Павлин - на младежта.”²⁵

Боят при Кипра - 24 май 1944 г. (сряда)

Спомени на Иван Добрев (Странджата)²⁶

“Изведох партизаните в гъстото, там се завряхме. Чакахме ги до последно. Заповядах: Ще стреляте след моя изстрел! Избягаха. Ние се преместихме на нова позиция. Пак атакуваха. Пак се изтеглихме. Разбрах след време, че сме ранили един школник и трима войници.”²⁷

Агоп Магардич Баронян

Роден на 22 ноември 1920 г. в с. Таптък / Кипра. На 24 май 1944 г. като войник в 8 приморски пехотен полк успява да вземе една картечница и други бойни снаряжения, но е разкрит, и на 1 юни 1944 г. е разстрелян и хвърлен в морето край Варна (заедно с Гарабед Сисак Хачадурян, Георги Добрев Стойчев, Димитър Добрев Георгиев, Станко Стайков Георгиев, Хараламби Дончев Кръстев, Хартюн Бохос Папазян, Янко Атанасов Карагяуров и Янко Костов Илиев).²⁸

Показания на полицейския агент Иван Стефанов Райнов пред Народния съд

“На другия ден аз наредих на Марин Николов да намери камион, уведомих и коменданта. В камиона поставиха освен арестуваните и трупа на Слави Дойчев. Аз пътувах не в камиона, а с мотоциклет. Отбих се в корабостроителницата “Нептун” и взех от инженер Дойчинов лопата и кирка. Разстрелът трябваше да бъде на брега на Карантината, до бункера, че е пясък и лесно се копае.

Старши стражарят Андрей Андреев и Филип Генчев отидоха да заровят трупа на Слави Дойчев. В това време аз останах при арестуваните. Като ги гледах, не можах да устоя и наредих да ги откарат обратно.

Върнах обратно камионетката с деветимата. На другия ден сутринта се явих при генерал Христов и му казах, че тази работа аз не мога да свърша. Той ми се кара и ме прати при капитан Вълчо Колев Тонков²⁹ от флотата, той да свърши това с офицери.

Отивах си към комендантството и до кино “Ранков” случайно срешнах файтона на капитан Тонков. Седнах в него, отидохме във флотата и в канцеларията му предадох заповедта на генерала. Капитан Тонков реши с една лодка, пилотирана само от офицери, да се заведат в морето. Договорихме се това да стане на другия ден 1 юни следобед от мостчето на Карантината. В 16 часа да бъдат с лодката на моста. Лодката се казва “Добротич”. Към 15 часа камионетката отново тръгна.”³⁰

Дознание на поручик Людмил Василев Мишляков, водено на 15 септември 1944 г.

“На 1 юни бях началник на караулите. След развод по заповед на генерал Христов отидох при Иван Райнов, който си даваше нарежданията на Атанас Христов и другите. След 15 и 30 часа арестуваните бяха качени в покрита кола, шофирана от Марин Николов. Аз бях с мотора, отзаде ми седна Атанас Христов, а в коша - Мурадов.

На Карантината лодката вече чакаше. Арестуваните бяха брадясали, пребити.

Лодката бавно се приближи към мачтите на потъналия румънски параход “Карол”. Когато изминахме четири мили, Атанас Христов нареди на стражарите Андрей и Филип да снемат белезниците на тези, които имат, и да почнат да им събличат дрехите. След като това свърши, той накара “осъдените” да легнат на дъното на лодката, която беше намалила хода си. Атанас Христов накара единият да стане и да отиде към кърмата на лодката, стреля в гърба му и трупът падна във водата. “Осъдените” се размърдаха, те виждаха, че неизбежното е дошло, и се изправиха.

Никой не е в състояние да си представи или почувства това, което изживях. Нервите не издържаха, започнах да стрелям и аз. Видях до себе си да стрелят също Бочев, старши стражарят Андрей Мурадов. Видях пистолети в ръцете на Константинов и Богданов. Всички като че ли бързаха да се тури край на тази касапница.

На връщане Атанас Христов нареди на старши стражаря Андрей и Филип да си разделят с другите дрехите на убитите.”³¹

Секретари на РП (БРП) и РМС

Никола Манолов Пасков - секретар на Работническата партия (РП) (1931 - 1934 г.).

Христо Манолов Пасков - секретар на РП (1934 - септември 1941 г.).

Георги Василев Атанасов - секретар на Работнически младежки съюз (РМС) (1932 - 1935 г.), секретар на районен комитет на БРП (след 19 декември 1943 - 24 май 1944 г.)

Никола Стефанов Петров - секретар на РМС (септември 1941 - 15 септември 1943 г.).

Христо Стайков Гайдаров - секретар на РМС (след 15 септември 1943 - 2 юни 1944 г.).

Яташки къщи

Васил Атанасов Михалев (Георги Василев Атанасов), Георги Ников Шалапатанов, Мария Георгиева Белева, Стайко Петров Гайдаров (Христо Стайков Гайдаров), Тодор Иванов Мутафов, Хюсеин (Исеин) Алиев Османов (Говедаров).

Партизански землянки и скривалища

Землянка в кипренската гора в местността Лисичите дупки³².

Скривалище в обора на Васил Атанасов Михалев (Георги Василев Атанасов); скривалище в обора на Мария Георгиева Белева (Васил Георгиев Белев); скривалище в обора на Хюсеин (Исеин) Алиев Османов (Говедаров) - най-дълго използваното и неразкрито до 9 септември 1944 г.; скривалище в стара тухларна пещ на Тодор Иванов Мутафов.

Арестувани на 24-25 май 1944 г.

Георги Василев Атанасов (БРП)*, Данаил Сидеров Данаилов (РМС)******, Димитър Янчев Караджов (безпартиен)******, Иван Христов Гриджев (РМС)***, Ламбо Манолов Пасков (БРП)*, Манчо Гинев Манчев (безпартиен)******, Никола Христов Паскалев (РМС)***, Паско Манолов Пасков (безпартиен)******, Тодор Иванов Мутафов (БРП)****, Христо Стайков Гайдаров (РМС)**, Щерю Михайлов Щерев (РМС)*****.

* Убит на 24 май 1944 г.

** Умира от побой в Трети полицейски участък - Варна на 2 юни 1944 г.

*** Интерниран в лагера “Кръсто поле” - с. Еникьой, Ксантийско (Гърция).

Тук през 1941-1944 г. монархофашистката власт устроила голям концентрационен лагер, в който били хвърлени много изтъкнати български антифашисти.

**** Интерниран в гр. Свети Врач (дн. гр. Сандански).

***** Интерниран в с. Токачка (дн. област Кърджали, община Крумовград).

****** Интернирани в Ардинско и Момчилградско.

Армейски офицери и полицейски агенти водили следствието на 24-25 май 1944 г. в кипренското училище

Полковник Илия Иванов - командир на 8-и пехотен полк, капитан Здравко Михайлов Ноев, поручик Людмил Василев Мишляков, подпоручик Никола Раев, фелдфебел Георги Митев.

Иван Стефанов Райнов - началник на политическото отделение на варненската полиция, Атанас Христов Катранжиев - полицейски разузнавач № 399, полицейски агент Евстати Дражев.

Интернирани

Христо Манолов Пасков³³ - “Кръсто поле”, с. Еникьой, Ксантийско, Георги Ников Шалапатанов³⁴ - “Кръсто поле”, с. Еникьой, Ксантийско, Иван Манолов Пасков - гр. Свети Врач (Сандански), Паско Манолов Пасков - Ардинско, Тодор Георгиев Тодоров, Никола Манолов Пасков (1942 г.), Тодор Гинев Манчев - с. Софрониево (дн. област Монтана, община Мизия), Никола Параскевов Ников - “Кръсто поле”, с. Еникьой, Ксантийско и гр. Свети Врач (Сандански), Паско Янчев Караджов, Димитър Янчев Караджов, Георги Славов Трушев.

БЕЛЕЖКИ

1. ДА - Варна, ф. 383 к, оп. 1, арх. ед. 137, л. 48 (Донесение на Река Девненския общински кмет Цветан Бенев Димитров до Варненския околийски управител). [обратно]

2. Н. Радев. Истина без давност. Издателство “Народна младеж”, С., 1990, 110-111; АМВР, об. д. 2081, л. 5. [обратно]

3. К. Кънева. Партизански псевдоними от руски и съветски произход. - ИИИ БКП, 42, 1980, с. 346. [обратно]

4. К. Стоянов. Структура и социално-политически състав на антифашисткото движение в X въстаническа оперативна зона 1941-1944 г. - ИНМВ, XIV (XXIX), 1978, с. 192-193, 195, 197-198.

Варненската партизанска чета (1943-1944 г.) - формация на Народоосвободителната въстаническа армия от Десета въстаническа оперативна зона е създадена през лятото на 1943 г. Действа северозападно от Варна с постоянни бази в Батова гора и в с. Кипра. Командир - Иван Добрев Стоянов (Странджата). На 7 юли 1944 г. се присъединява към Приморския народоосвободителен отряд “Васил Левски”. (Вж. Енциклопедия “България”. Т. 1. Издателство на Българската академия на науките, С., 1978, с. 591). [обратно]

5. К. Стоянов. Структура и социално-политически състав на антифашисткото движение..., с. 192-193, 195, 197-198. [обратно]

6. Пак там. [обратно]

7. Имената им са изсечени в камъка на паметника-пантеон в приморската градина на Варна. [обратно]

8. На 10 май 1944 г. командирът на Трета армейска област (обхващаща територията на Варненска и Бургаска административна област) генерал-лейтенант Никола Христов издава заповед за организацията на борбата срещу партизаните и техните помагачи и укриватели:

“4. Борбата да се води настойчиво, решително и безпощадно - докрай, с единствената цел: пълното унищожаване на врага. За това най-строго да се прилагат следните мерки:

а) да се действа с оръжие и се застрелват на мястото на действието или съпротивата им всички нелегални и чужди партизански групи и техните помагачи и укриватели;

б) да се опожаряват или хвърлят във въздуха здания, колиби, кошари и други постройки, купи със сено или слама и пр., когато враговете действат или се съпротивляват в тях;

в) да се конфискуват незабавно имотите на нелегалните, помагачите и укривателите им и техните близки съгласно специалния закон; (28-мо постановление на Министерския съвет от 18 април 1943 г.).

г) да се интернират незабавно (по преценка на най-близкия до мястото войскови командир) далеч от територията на III армейска област дори и целите семейства на нелегалните, помагачите и укривателите им, ако те са допринесли за тяхната престъпна дейност”. Вж. М. Пенкова. Из дейността на Приморския въстанически народоосвободителен отряд “Васил Левски”. - ИДА, 7, 1963, 111-112; Музей за история на Варна, инв. № 1088. Заповед на началника на III армейска област № 26 от 10 май 1944 г.; К. Стоянов. Структура и социално-политически състав на антифашисткото движение в X въстаническа оперативна зона 1941-1944 г. - ИНМВ, XIV (XXIX), 1978, с. 188, 192, 200-201. [обратно]

9. С. Акезлии (дн. с. Дебелт, област Бургас, община Средец). Вж. Девненски възход, XII, бр. 12 (405) от 19 март 1984 г. [обратно]

10. Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Съставители: Никола Чакъров, Коста Стоянов, Жечка Аргирова, Тодор Абаджиев, Кина Стамова, Вихра Димитрова, Петър Стоянов. Партиздат, С., 1973, с. 156; Д. Димитрова. Занко. Васил Георгиев Белев (1918-1944). - В: До последен дъх. Очерци за революционни борци от Варненски окръг, загинали в борбата срещу капитализма и фашизма. Съставители: Тодор Ст. Абаджиев, Кина Стамова. Партиздат, С., 1976, 520-521; Н. Радев. Истина без давност. Издателство “Народна младеж”, С., 1990, с. 113. [обратно]

11. Девненски възход, XII, бр. 12 (405) от 19 март 1984 г. [обратно]

12. Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Съставители: Никола Чакъров, Коста Стоянов, Жечка Аргирова, Тодор Абаджиев, Кина Стамова, Вихра Димитрова, Петър Стоянов. Партиздат, С., 1973, с. 163; Ив. Николов. Къшей сух хляб. Георги Василев Атанасов (1918-1944). - В: До последен дъх. Очерци за революционни борци от Варненски окръг, загинали в борбата срещу капитализма и фашизма. Съставители: Тодор Ст. Абаджиев, Кина Стамова. Партиздат, С., 1976, 421-430; В. Тонев, К. Стоянов. История на село Суворово. Издателство на Отечествения фронт, С., 1973, с. 142. [обратно]

13. Девненски възход, XII, бр. 21 (414) от 21 май 1984 г. [обратно]

14. Н. Радев. Истина без давност. Издателство “Народна младеж”, С., 1990, с. 150. [обратно]

15. Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Съставители: Никола Чакъров, Коста Стоянов, Жечка Аргирова, Тодор Абаджиев, Кина Стамова, Вихра Димитрова, Петър Стоянов. Партиздат, С., 1973, 162-163. [обратно]

16. Константин Иванов Доганов (1891-1923 г.). Член на окръжния комитет на БКП (т. с.) - Варна и редактор на вестник “Варненски работник” (1919-1923 г.). Вж. Под знамето, червеното..., с. 56. [обратно]

17. Дн. с. Векилски (област Шумен, община Никола Козлево). [обратно]

18. Девненски възход, XII, бр. 38 (431) от 17 септември 1984 г. [обратно]

19. Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Съставители: Никола Чакъров, Коста Стоянов, Жечка Аргирова, Тодор Абаджиев, Кина Стамова, Вихра Димитрова, Петър Стоянов. Партиздат, С., 1973, с. 167; Девненски възход, XII, бр. 4 (397) от 23 януари 1984 г. [обратно]

20. Демир Димитров Борачев (Чичо) - политкомисар на Десета въстаническа оперативна зона с център Варна (1943-1944 г.). [обратно]

21. Д. Борачев. Бойци (Спомени). Партиздат, С., 1982, с. 237. [обратно]

22. Пак там, с. 359. [обратно]

23. Показания на полицейския агент Иван Стефанов Райнов пред Народния съд:

“Заловеният Недко Петров Тодоров бе изпратен при мене. Беше изплашен, призна всичко. Той призна, че Янко Карагяуров може да даде връзка с нелегалните...

Недко предаде скривалището край село Кипра, ятаците от Кипра, Изгрев и Припек.

На акцията в Кипра взехме и него и той ни заведе при скривалището. За тази услуга генерал Христов нареди да го освободим и да му се даде възнаграждение от пет хиляди лева, а началник-щабът полковник Николов нареди да му се направят във военната работилница един костюм дрехи и едни обуща. Аз лично му дадох пистолет за лична безопасност.” Вж. Н. Радев. Истина без давност. Издателство “Народна младеж”, С., 1990, с. 145. [обратно]

24. Виж и спомените на Иван Добрев (Странджата). [обратно]

25. Д. Борачев. Бойци. Спомени. Партиздат, С., 1982, 469-470. [обратно]

26. Иван Добрев Стоянов (Странджата) - командир на Варненската партизанска чета (1943-1944 г.). [обратно]

27. Вж. Н. Радев. Истина без давност. Издателство “Народна младеж”, С., 1990, 150-151. [обратно]

28. Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Съставители: Никола Чакъров, Коста Стоянов, Жечка Аргирова, Тодор Абаджиев, Кина Стамова, Вихра Димитрова, Петър Стоянов. Партиздат, С., 1973, с. 166. [обратно]

29. Капитан I ранг Вълчо Колев Тонков - командир на Черноморския флот от 23 декември 1942 г. [обратно]

30. Н. Радев. Истина без давност. Издателство “Народна младеж”, С., 1990, 152-154. [обратно]

31. Пак там, с. 158. [обратно]

32. Изкопана през септември 1943 г., разкрита и разрушена на 24 май 1944 г. [обратно]

33. “Началнику 8-о Военно окръжие гр. Варна

26 юли 1941 г.

На № 9413

Донасяме Ви г-н подполковник, че запасния Христо Манолов Пасков от с. Кипра, род. 1906 г. през месец септември 1940 г. е интерниран от полицейските власти в Беломорието с адрес: гара Кръсто поле, Ксантийско, като левичар.

За кмет: /П. Юр. Славов/

За секретар-бирник: /Ж. Г. Шивачев/”

Вж. ДА - Варна, ф. 383 к, оп. 1, арх. ед. 137. [обратно]

34. К. Стоянов. Структура и социално-политически състав на антифашисткото движение в X въстаническа оперативна зона 1941-1944 г. - ИНМВ, XIV (XXIX), 1978, с. 211. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Кипра - следи от миналото. Варна: ИК "Контур", 2010.