Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАРА ФАТИМА - ТЮРКМЕНСКАТА ЖАНА Д’АРК ПО ВРЕМЕ НА КРИМСКАТА ВОЙНА

Анастас Ангелов

web

На 21 юни (3 юли) 1853 г. руските войски влизат в Дунавските княжества (Молдова и Влашко). На 4 (16) октомври 1853 г. турският султан Абдул Меджид I (1839-1861) официално обявява война на Русия. На 20 октомври (1 ноември) 1853 г. и Русия обявява война на Турция. Това е началото на Кримската война или войната на Изток (1853-1856). Тя ще бъде белязана най-вече с обсадата на Севастопол, една от най-значимите и най-кръвопролитни военни операции на деветнадесети век.

1. Омер Лютфи паша

1. Омер Лютфи паша

Първоначално турските войски под командването на Омер Лютфи паша постигат успехи на Дунавския фронт в битките при Олтеница и Четате. Въодушевен от успехите на своята армия, султанът призовава към "свещена война". Той изпраща ферман до управителите на всички провинции с искане за военна и материална помощ. На призива на султана се отзовават няколко хиляди доброволци (башибозуци) от всички краища на империята - сирийци, араби, египтяни, тунизийци, мароканци, арнаути, кюрди. За голяма част от тях войната и грабежите са единственното им препитание. В книгата си "Турция и Кримската война - разказ за историческите събития" (1867), контраадмирал сър Адолф Слейд (Мушавер паша) пише: "Видяхме всякакви индивиди помежду тях, на възраст между шестнадесет и шестдесет години, някои и по-стари. Възрастни мъже, запалени от въодушевлението по това време, оставили своите земи и тръгнали към свещената война. Те бяха в традиционно одеяние: запасали пояси и носещи чалми и живописно като в картина, бяха въоръжени с пищови, ятаган и сабя. Някои бяха вдигнали на копието си, нещо като дълго тясно знаме. Всеки ескадрон имаше отличителни цветове и литавра-барабани, по подобие на тези, ако не и същите, носени от техните предци, които марширували в обсадата на Виена" (Slade 1867: 186).

През зимата и ранната пролет на 1854 г. башибозуците се насочват към Скутари (Юскюдар) и Истанбул, където са настанени в казармите на града, а след това през Одрин, отправени към Шумен (и Дунавския фронт).

Адмирал Слейд пише: "Всичко се правеше, за да се разпалва въодушевление в името на Бога и Султана, из цялата империя. Дарения от пари и коне благосклонно се стичаха от различни посоки. ... На башибозуците, в които не винаги имала вяра, Високата порта се съгласи да дава дажби, както на тях, така и на конете им. ... Тъй като набирането на башибозук започнало през зимата, много от тях близо три месеца били по пътищата, от време на време забавяни от снега. Пристигайки в Скутари, за няколко дни ги настаняваха да спят в казармите Селимие и отпращаха да се къпят в баните на града. Всеки път, когато няколкостотин от тях се събираха, готови за проверка, бяха превозвани през Босфора. Колоните им маршируваха по улиците Toфaнa, Галата и Константинопол, чак до Сераскериата. Главнокомандващият войската правеше преглед на башибозуците и ги хвалеше за тяхното усърдие. Мюфтията на Даришура четеше молитви за тяхното благополучие. Развълнувани от оказаната им почит, след това те се упътваха по улица Адрианопол към казармите Рамис чифлик или Дауд паша, отвъд стените на града, за да се насладят още няколко дни на пълни дажби за сметка на султана, преди да продължат към границата." (Slade 1867: 185-186).

Един от тези башибозушки отряди е от Мараш, Кюрдистан (Югоизточна Турция). Той е предвождан от Кара Фатима Ханъм.

2. Кара Фатима Ханъм

2. Кара Фатима Ханъм

Коя е Кара Фатима? Кара Фатима (кюрд. Fata Reş - Черната Фатима) е дъщеря на Хаджи Осман бей от племето боздуган. Истинското й име е Азие (Asiye). Вдовица е на вожда на едно от полудивите (уседнали през 1865 г.) тюркменски племена - джирит (cirit), живеещи в планините на Кюрдистан. Между 1820-1865 г. Кара Фатима е вожд на племето в областта Андърън - село Токмаклъ (Bayrak 2002: 61-90; Bayrak 2007: 107–129; Kutluata 2006: 19-25, 34-43; Yurtsever 2010: 17-30)1.

На 9 март 1854 г. Кара Фатима и отрядът й от 300 души - конници и пешаци, стотина нейни родственици, а останалите башибозуци от Адана и Коня, следвани от керван от мулета и камили (Slade 1867: 186), е в Скутари. На 21 март 1854 г. башибозуците на Кара Фатима са в Истанбул. Тяхното присъствие в османската столица предизвиква сензация. По това време Кара Фатима е на около 65 години (Stafford 1855: 320-321). Тя е възседнала по мъжки бял жребец. Заедно с нея са и двамата й братя (единият от тях е убит, а другият е ранен по време на войната).

Адмирал Слейд описва влизането на Кара Фатима в Истанбул: "Кара Фатима, в дамаско облекло за езда, въоръжена със сабя и пищови, яздеше първа, с по един старейшина от двете й страни. Нейният чистокръвен арабски кон не показваше никакви лоши последствия от дългия път. Нейните последователи, яздели по двойки след своята дама, с чувство за лично достойнство и очевидно считали себе си, и то с право, за по-големи вярващи, отколкото зяпачите, които изглеждали крайно забавлявани от сцената, въпреки че до известна степен били скандализирани от появата на мюсюлманска жена, с непокрито лице" (Slade 1867: 187).

3. Кара Фатима и отрядът й

3. Кара Фатима и отрядът й

Мариан Йънг дава цветисто описание на Кара Фатима в своята книга "Нашият лагер в Турция и начина, по който да го достигнем" (1854): "Тази по-скоро непривлекателна Амазонка, беше кюрдска жена на около петдесет лета, макар че не можеше със сигурност да се определи нейната възраст, поради, меко казано, особеностите на нейния живот и навици. Тя беше мургаво, жилаво, грозно човече, което, въоръжено до зъби, яздеше съвсем по мъжки и не би се бояло да изиска своя пай от всеки грабеж, спечелен при каквито и да е обстоятелства от нейната "весела дружина". Тези особи тя беше събрала от всички племена в Ориента, където вирееха забележителни разбойници и естествено, тя беше горда, с толкова оригинална и разнообразна компания" (Young 1854: 182-183).

Въоръжението на водените от Кара Фатима башибозуци е твърде пъстро. Английското списание "Илюстрейтед Лондон нюз" пише: "Оръжията им са какви ли не и навеждат на мисълта как воюват и как всеки един задържа плячката, с която се е сдобил. Някои от тях носят албански пищови и ятагани, тук-там има и пушка, която може да е дошла от Бирмингам, и резбован скимитар от ковачниците на Сирия. Един от тях пък носи дървена сопа или боздуган, която размахва около главата си, потраквайки зъби и жестикулирайки диво, сякаш да компенсира липсата на въоръжение, с показаната свирепост. Дългият мускет от Афганистан е недостатъчен и съществата от племето заявили, че са запазили лъковете и стрелите на своите далечни предци" (The Illustrated 1854a: 363)2.

4. Кара Фатима и водените от нея башибозуци

4. Кара Фатима и водените от нея башибозуци

На 27 март Кара Фатима е приета в сераскериата (военното министерство) в Истанбул от сераскер Хасан Риза паша и в двореца Долмабахче от султан Абдул Меджид. Башибозуците на Кара Фатима са благословени и от мюфтията на Истанбул и изпратени на Дунавския фронт.

В Истанбул Кара Фатима привлича вниманието на европейските журналисти и художници-графици, отразяващи войната. Големите европейски илюстровани вестници - френският "Л’Илюстрасион" (L'Illustration, Journal Universel), английският "Илюстрейтед Лондон Нюз" (The Illustrated London News) и испанският "Ла Илустрасион" (La Ilustracion, periodico universal) публикуват репортажи и гравюри за Кара Фатима и нейните башибозуци в Истанбул. "Л’Илюстрасион" публикува гравюра (на първа страница) и репортаж от преминаването на Кара Фатима по улиците на Истанбул: "Тези дни в Константинопол ние станахме свидетели на спектакъл, невиждан и твърде необичаен за Ориента - с огромна тълпа и ние се възхищавахме на новата Жана д'Арк от Мараш - Кара Фатима. Ето я тук на скица, която направих набързо, в един магазин de bacal, при нейното преминаване по улиците на Стамбул, начело на своите петстотин спътници от Кюрдистан, които бяха живописно облечени, въоръжени и яхнали красиви коне, и които отиваха на война. Вие не бихте могли да си представите въодушевлението на всички мюсюлмани и особено на жените, които се тълпяха по улиците. Извинете ме, но нямах време да направя по-добра скица, все пак тази ще ви даде представа за шейсетгодишната героиня, чието пристигане разбуни духовете на смирените мюсюлмани и изненада самите нас" (L'Illustration 1854: 225).

5. Гравюра на Кара Фатима

5. Гравюра на Кара Фатима

"Илюстрейтед Лондон Нюз" публикува гравюри и три репортажа за Кара Фатима: "...Както разбираме, Фатима е родом от Мараш - град в Кюрдистан, която при пристигането си в Скутари, е представена на султана, а появата й по улиците, следвана от кавалкадата си кюрди, както и от внушителен керван от мулета и камили, натоварени, според мълвата, с парите за плата на войските, привлича огромни тълпи от хора - особено жени - по всяка точка от пътя, където се е очаквала появата й. Нашият художник среща ескорта на Фатима пред Сераскериата, където военният министър извършва преглед на водената от нея кавалерийска част. Външно, Фатима е представена чрез зацапана връхна шуба с широки ръкави, мръсни панталони и жълтеникави ботуши, пояс, в който са втъкнати дълги пищови и ятаган, дълго бойно копие в ръката й, от което вместо вимпел - виси тъмна дрипа. Около главата и врата й е омотано дълго парче бял лен, като лицето е оставено открито. По нея не се виждат никакви украшения или скъпоценности. Кавалерийският й кон, както и тези от съпровождащата я кавалкада, изглежда слабовато, изнурено и недохранено животно, но с онези дълги грива и опашка, както и кокалеста глава и извита назад шия - така типични за породата, отглеждана в Кюрдистан" (The Illustrated 1854a: 363)3.

За Кара Фатима пише и "Ла Илустрасион": "Новата амазонка. През един от последните дни тук, в Константинопол, станахме свидетели на едно съвсем ново и изключително за Ориента зрелище. Видяхме, обкръжена от тълпа хора, новата Орлеанска дева, Кара Франтима [Фатима] от Мараш, в доста живописна униформа, която препускаше по улиците на Стамбул, начело на своите 500 жени кюрди4, всички те добре сложени и въоръжени, на път към театъра на военните действия. Невъзможно е да си представите ентусиазма на мюсюлманите и особено този на жените, които се тълпяха по улиците, по които минаваше този интересен легион.

Дух на фанатизъм бе подтикнал тези жени кюрди да напуснат мирните си планини и да бързат да се наредят под знамената на пророка" (La Ilustracion 1854a: 190)5.

На 5 април Кара Фатима и нейните башибозуци са в Одрин6. В началото на май те достигат до Дунавския фронт.

В началото на юли 1854 г. башибозуците са прехвърлени от Шумен във Варна и организирани в три бригади (Spahis d’Orient) (6 ескадрона по 500 души), командвани от френски офицери (chefs d’escadrons Magnan, Abdelat et le capitaine du Preuil) (Noë 1861: 28-29), под общото командване на генерал Юсуф (Le Général Yusuf 1890: 127-147)7. Под негово командване е и отрядът на Кара Фатима. Башибозуците са на издръжка на френската армия и получават дневна заплата от пет пиастра (един франк) и фураж за конете.

Капитан Съмърсет Калторп (един от адютантите на лорд Раглан) - описва срещата си с Кара Фатима във Варна в своите "Писма от главната квартира, или реалностите на войната в Крим" (1857): "Срещнах Орас Верне миналия ден. ... Той самият е назначен от френското правителство като художник-кореспондент по време на Войната. ... Води се на зачисление към генерал Юсуф и неговите башибозуци. Показа ми и рисунка на небезизвестната жена-башибозук - Фатима Ханъм. Човек трудно би могъл да си представи нещо толкова отблъскващо и противно като тази дърта вещица. Имах "удоволствието" да я зърна миналия ден, придружена от петдесетима от своите последователи: твърди се, че има огромно влияние и власт над тези мъже, поради твърдата им убеденост, че тази стара купчина дрипи обладава пророчески дарби" (Calthorpe 1857: 98-99).

Мариан Йънг пише за лагеруването на Кара Фатима и нейните башибозуци при Варна: "Madame la Commandante, изведнъж била осенена от идеята, че е пренебрегнала част от дълга си, като не е представила своята група или поне себе си, на Генерала на Леката дивизия, ето защо наредила да оседлаят и "лейди" с доста мръсна лична охрана, яздейки до лагера на сър Джордж Браун8, пристигнала там по време на вечерята на генерала. Той, не знаейки какво да прави с това създание, толкоз примитивно и странно, с чудат темперамент, гостоприемно я поканил на вечеря.

Мадам беше голям чревоугодник: тя също и шампанско харесваше много и нейното забавление там беше дотолкова по-добро от това в башибозушкия лагер (за който, като част от войската нямаме достатъчно сведения), че ден след ден, точно в шест, може да видиш Madame la Commandante, да препуска към лагера на Леката дивизия, за да гостува на гостоприемния генерал. Това беше прекалено и ексцентричностите на лакомата дама достигнаха в детайли до ушите на френския генерал и на мадам й беше заповядано да се ограничи в собствения си лагер и да задоволи апетита си с това, което Бог беше предоставил там.

Горката дама! Тази заповед дойде твърде скоро, защото Генералът на нашата дивизия, който ме развесели с тази история, заяви, че той самият ще я покани на вечеря, за да я отклони по този начин от тези екскурзии до предния лагер и аз, по протокол, щях да бъда поканена, за да я посрещна. Обаче генерал Юсуф сложи край на тези приемливи очаквания и по-нататък за мен нямаше друга възможност да се запозная с трудно описуемата Амазонка на башибозуците" (Young 1854: 183-185).

6. Кара Фатима

6. Кара Фатима

На 18 юли 1854 г. на път от Варна за Шумен Кара Фатима преминава през Девня (Река Девня) и спира за почивка в хана (Вангеловият хан - разрушен през 1969 г., като на неговото място е изградена сградата на Община Девня). В репортаж от лагера на английската армия при Девня от 19 юли 1854 г. Уилям Ръсел, специален кореспондент на вестник "Таймс" в Турция и Русия, пише:

"На осемнадесето число от месеца, една старица - според мълвата, главатарката на кюрдите Фатима Ханъм, известна още като "Каракъзла" (тур. - "Черната дева") - минава през Девно (Девня) на път от Варна, воглаве дружина от тридесет или четиридесет зловещо изглеждащи башибозука. Въпросната спира за отдих в неугледния местен хан или кафене и, докато се е отдала на насладата от лулата си, ни се открива рядката възможност да разгледаме тази небезизвестна турска Семирамида. Погледът ни открива една възслаба, костелива и повехнала възрастна жена на видима възраст от около седемдесет години, с лице твърде смугло и сбръчкано, и, по което няма и частица, небелязана от следите на някакво поражение. Носът й е слаб и закривен, устата - беззъба и намръщено свита, непрестанно шарещите й навред очи - зловещи бездни от пронизващ мрак - са обрамчени от сълзящи гуреливи клепачи и гъсто надвиснали посивели вежди. Вратът й - междувпрочем твърде либерално открит - навява дразнеща окото асоциация със съсухрено, възлесто и изкривено от болест маслиново дърво. Незабуленото й с яшмак, целенасочено оставено открито лице - е безкрайно дръзка проява на незачитане и разгулно предизвикателство както към ученията на пророка Мохамед, така и към моралните устои и вярвания на мюсюлманите въобще. Облеклото й включва зелен тюрбан - мръсен и сбръчкан като лицето й; овехтяла червена куртка с тук-там оцелели по нея шевици - разтворена отпред и разкриваща за очите на смъртните част от женската й гръд; на кръста й, над широки шалвари в син цвят, е увит като пояс красив шал, от който стърчат всякакъв вид оръжия - ножове, ятагани и пищови. Самата Ханъм не се е омъжвала никога, а в очите на своите следовници тя има ореола на свята пророчица. Въпросните следовници са епитом на понятието башибозук - диви, непоколебими и дръзки, а в навика си да се кичат с оръжия стигат дотам, че създават алюзията за щръкналите бодли на таралеж. И, въпреки че конете им будят донякъде съжаление с изнурения си и изпосталял вид, човек не може да не изпита едновременно успокоение и облекчение, съзирайки кавалкадата на тази прелюбопитна кралица-войн на кюрдите целеустремено отправила се към Шумла (Шумен). Дамата изявява твърд отказ да посети нашия лагер, което, вероятно, се дължи на дълбоко вкорененото й презрение към всички, непринадлежащи към нейната вяра. Никога повече не чухме за нея, но тя остава в съзнанието ни като достоен пример за единствената жена, дръзнала да вдигне оръжие в защита на каузата на тази паметна война" (Russell 1858: 76-77)9.

От 19 юли до 9 август 1854 г. 3-хилядна кавалерия (6 ескадрона) башибозуци (Spahis d’Orient) под командването на генерал Юсуф, следвани на 21 юли от френската Първа пехотна дивизия (тогава под командването на бригаден генерал Леспинас), предприемат настъпление в Добруджа срещу руската Седма пехотна дивизия на генерал-лейтенант Ушаков. В тази експедиция участва и Кара Фатима с нейните башибозуци. В една от престрелките с казашки разузнавателен патрул край Бабадаг тя е ранена от разрива на руско гюле (Yurtsever 1990: 29; Yurtsever 2010: 21)10.

7. Генерал Юсуф

7. Генерал Юсуф

Ниската ефективност на зле обучените и лошо въоръжени башибозуци са известни на османското правителство и то не храни големи надежди. Френското списание "Ле тур дю Монд" (1867) пише: "По време на войната в Изтока, Портата беше свикала за свещената война контингенти от предани вярващи, отприщвайки по този начин всички религиозни страсти. Бяха най-красивите разбойници от театъра, които някой романтичен художник може да нарисува. Управниците можеха само да се поздравят с ефекта, който предизвика в Константинопол сред вярващите, но имаха благоразумието да не изпращат на бойното поле Кара Фатма и нейните рицари-паладини. Въпреки своята храброст и добра воля, те щяха да изглеждат жалки пред руските ескадрони" (Le Tour du Monde 1867: 92 (81/532).

През септември Кара Фатима е в Цариград на път за вкъщи. Намерението й да участва в бойните действия в Крим не се осъществява и когато заедно с отряда си се завръща в планините на Кюрдистан, е напълно забравена. Тя е по-известна в Истанбул, отколкото в своя край.

Немското списание "Глобус" (1868) пише: "Кара Фатма е била наричана принцеса, тъй като в турски Кюрдистан, тя била вожд на доста голямо племе. Като се появила при Босфора, тя водела група бойци, начело на които тръгнала за свещената война на своя господар. От нейния портрет, направен на времето в Истанбул, не е трудно да се види, че героинята не е била вече млада, тя по-скоро изглеждала стара и непривлекателна, но това никак не пречело тогава. Тя довела няколкостотин силни и смели бойци, които направили поразяващо впечатление на европейците в Константинопол. Нямало съмнение, че никой от тях не е бил виждал дори и в театър толкоз живописна тайфа от невъобразими бандити заедно на едно място. Кореспонденти и художници са имали възможността да претворят тези така впечатляващи фигури, всяка една, характерна повече от другата. Турското правителство било много доволно от впечатлението, което тези кюрди направили на мюсюлмани и друговерци в Стамбул, при все това то внимателно обмисляло кога да хвърли принцеса Кара Фатма и нейната орда в огъня, срещу батареите на руснаците. След известно време Черната принцеса и нейните верни съратници поели пътя обратно към техните кюрдски планини и нищо повече не се чуло за нея" (Globus 1868: 361).

8. Черната принцеса и нейните верни съратници

8. Черната принцеса и нейните верни съратници

За нейния кураж да участва във войната в защита на отечеството султанът я награждава със златен мадальон за доблест (4 октомври 1854 г.). От 18 септември 1863 г. (по нейна молба) Кара Фатима получава и увеличение на месечната пенсия, отпусната от османското правителство (100 куруш) (Kutluata 2006: 21; Yurtsever 2010: 21-22).

През 1887 г. Кара Фатима посещава отново Истанбул. Лондонския вестник "Пал Мал Газет" я описва като - Кара Фатма "Амазонката": "В настоящия момент вниманието на жителите на Константинопол е обсебено от присъствието сред тях на Кара Фатма - страховитата жена-войн от Кюрдистан - дошла на кратко посещение в столицата на Османската империя. Безчетните й подвизи и прояви на безмерна смелост датират още от началото на Кримската война, когато в акт на изключителна самоотверженост и съпричастност към каузата на султана, тя свиква и довежда под знамената му внушително кюрдско войнство. Османското правителство не забравя този жест и в знак на признателност й се отплаща с пожизнена пенсия, възлизаща месечно на 5 000 пиастра - сума, която, според скромните стандарти на живот в нейната страна, би й осигурила охолство и спокойствие до края на дните й. Самата тя е върлинеста и слаба; лицето й, застинало в ястребово изражение, е обветрено и смугло, а бузите й в цвят на пергамент - осеяни с множество белези. Облечена в мъжка кюрдска национална носия, тя спокойно може да мине за четиридесетгодишен представител на силния пол, а не за жена, прехвърлила 75. Дългата й сабя - с ефес, инкрустиран със скъпоценни камъни - е преметната през рамо по казашки маниер; по гърдите й бляскаво искрят военни отличия, а нашивките по ръкавите й издават чина на капитан от османската армия. Наблюдавайки шествието на тази интересна особа по улиците на Стамбул, неминуемо в съзнанието ни изниква една случка от времето на кампанията на генерал Леспинас в Добруджа, непосредствено преди дебаркирането на съюзническите сили в Крим. Един ден, докато пуши и бъбри дружески с няколко от колегите си офицери в командирската палатка, генералът чува в далечината звуците на странна музика - смесица от бой на тъпани и там-тами, писклив вой на зурни и пронизителни човешки викове. Откъде ли идват тези причудливи музиканти? Докато всички заслушано се обръщат по посока на ехтящите звуци, мъчейки се да разгадаят техния източник, по околните възвишения, препускайки в лудешки галоп към тях, се появява пъстра кавалкада от около 300 ездачи. Начело на конното войнство язди смуглолика жена, чиито хвърлящи искри очи и гъвкаво размахани крайници внушават идеята за амазонка в бой. Скачайки от седлото си, тя с тържествена помпозност отдава чест на генерал Леспинас и посредством преводач му съобщава, че е дошла да влезе в бой с русите, предоставяйки себе си и смелите си кюрди в негово пълно разпореждане. Същата вечер те са разквартировани във френския военен лагер - факт, който предизвиква недоволство сред тях. Желаят да лагеруват отделно и никой, дори тяхната господарка и водачка, не е в състояние да пречупи волята им. В най-ранно утро те са вече по седлата си, отправяйки се в галоп към близките възвишения, за да посрещнат зората, а като възвестител на тяхната поява, пронизителните звуци на чудата им музика се носят навред околовръст" (Тhe Pall Mall Gazette, Thursday, October 13, 1887, Issue 7043)11

9. Кара Фатма "Амазонката"

9. Кара Фатма "Амазонката"

Последните години от живота си Кара Фатима прекарва в село Токмаклъ (Tokmaklı), област Андърън (Andırın), провинция Кахраманмараш (Kahramanmaraş), където е и погребана. Гробът й, ограбен от иманяри, е възстановен през 2009 г. В него е открит корозирал войнишки пехотен тесак, вероятно руски трофей от войната.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Името на Кара Фатима е неизвестно за българската историческа литература. То се среща само в спомените на Христо Стамболски: "Яви се даже и Кара Фатма, жена, със своята буйна и свирепа тайфа, която като правеше талима си (обучението си) на джирит, всред Кюлбоклук, с копиета, един дангулин, за да се опита дали се е научил да мери, вземал на прицел дяда Ненка от Шейново и го пронизал с копието си. Дядо Ненко паднал и издъхнал облян в кръви" (Стамболски 1972: 38). [обратно]

2. Статията за Кара Фатма от The Illustrated London News (1854a) е препубликувана в Goodell (2001: 87-88). [обратно]

3. Репортажът е препечатан и в Современникъ (1854: 138-139); La Guerra (1854: 86-89).

В броя си от 1 юли 1854 г. "Илюстрейтед Лондон Нюз" пише: "Война на Дунава. В центъра на новините продължава да бъде жената-водач на башибозуците - Фатима Ханун, още известна като Кара Гюзел (тур. - Черната красавица) - 78-годишната кюрдка, яздеща великолепни арабски коне начело на 400 кюрдски воина, която буди едновременно и удивление, и възхищение с мръсния си и небрежен външен вид, и умението да стреля с пищови. Тя притежава значително богатство, обладава безмерна смелост, оставя лицето си незабулено - противно на османския обичай - като открито изразява неодобрението и презрението си към онези от своите сънароднички, които, както тя самата се изразява, "предпочитат да се крият зад булата и стените на домовете си, вместо да последват и помагат на мъжете си в свещената война, която всеки миг ще се поведе срещу руснаците…" (The Illustrated 1854b: 628). [обратно]

4. Вестникът е неточен, жените са Кара Фатима и две нейни прислужнички. [обратно]

5. Испанският вестник препечатва гравюрата на Кара Фатима и нейните башибозуци, публикувана във френския вестник (L'Illustration 1854: 225), (La Ilustracion 1854b: 213). [обратно]

6. Allgemeine Zeitung München, Nr. 114, Montag 24 April 1854 - "Die Cara Ckiz (schwarze Jungfrau) oder Fatma ist an, 5 d. M. mit ihren 400 kurdischen Reitern in Adrianopel angelangt"; Bayerisches Volksblatt, Nro. 99, Freitag den 28. April 1854 (Regensburg) - "Die Cara Czik (schwarze Jungfrau) ober Fatma ist am, 5 d. M. mit ihren 400 kurdischen Reitern in Adrianopel angelangt"; Landshuter Zeitung: Niederbayerisches Heimatblatt für Stadt und Land, Nr. 97, Donnerstag, 27. April 1854; Neue Passauer Zeitung, № 119, Montag 1. Mai 1854. "Die Cara Ckiz (schwarze Jungfrau) oder Fatma ist am 5. d. M. mit ihren 400 kurdifaeen Reitern in Adrianopel angelangt".

"Пишат от Едрене (25 март), че Кара Фатме-ханъм стигнала в този град с почти 600 конници, добре снабдени, от които повечето млади и храбри юнаци, и които пред нея вървели" (Цариградски вестник, IV, № 167, 3 април 1854 г.). [обратно]

7. Генерал Юсуф (Joseph Vantini, 1808-1866) - командир на 3-хилядна кавалерия башибозуци (Spahis d’Orient), съставена от алжирци, тунизийци, триполитанци, египтяни, турци, кюрди, сирийци и индуси (Le Général Yusuf 1890: 127-147). [обратно]

8. Къщата в която живее генерал Джордж Браун във Варна е в близост до Еникале табия (Yenikale tabia), вж. Атлас (2008: 428-429). [обратно]

9. Посещението на Кара Фатима в Девня е отразено и от лондонския вестник "Морнинг Хералд" (The Morning Herald) (L'Ami de la religion 1857: 142). [обратно]

10. Според Ахмед Реза (1869 г.) някъде в Делиормана (Trabzonî 2000: 134–141). [обратно]

11. Статията е препечатана и в други английски (и американски) вестници - Hampshire Telegraph and Sussex Chronicle etc, October 22, 1887; The New York Times, November 8, 1887; Daily Alta California, November 14, 1887 (November 25, 1887); Utica New York Weekly Herald, November 15, 1887; The Van Wert Republican, December 8, 1887. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Атлас 2008: Атлас. Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.). Център за изследвания на българите. Държавна агенция "Архиви". София: Тангра ТанНакРа, 2008.

Современникъ 1854: Современникъ. Литературный журналъ, издаваемый съ 1847 года И. Панаевымъ и Н. Некрасовымъ. Том XLV. Санктпетербургъ: Въ Типографiи Эдуарда Праца, 1854.

Стамболски 1972: Стамболски, Христо. Автобиография, дневници, спомени: 1852-1879. София: Български писател, 1972.

 

Bayrak 2002: Mehmet Bayrak. Geçmişten Günümüze Kürt Kadını. Ankara: Özge Yayınları, 2002.

Bayrak 2007: Mehmet Bayrak. (Gravür, Fotoğraf ve Kartpostallarla) Osmanlı'da Kürt Kadını / (Bi Gravur, Wêne Û Kartpostalan) Jinên Kurd Di Serdema Osmanî De. Ankara: Özge Yayınları, 2007, 107-129.

Calthorpe 1857: [Somerset John Gough Calthorpe]. Letters from head-quarters; Or, the Realities of the war in the Crimea. By an officer on the staff. Second Edition. In two Volumes. Vol. I. London: John Murray, Albemarle Street, 1857.

Globus 1868: Globus: Illustrierte Zeitschrift für Länder- und Völkerkunde mit besonderer Herücnstthtigung der Anthropologie und Ethnologie. // Verbindung mit Fachmännern und Künstlern herausgegeben von Karl Undree. Dreizehnter Band. Braunschweig, Druck und Verlag von Friedrich Bieweg und Sohn. 1868, 361.

Goodell 2001: Goodell, William. The Illustrated London News: "Kara Fatima at Constantinople". // The International Journal of Kurdish Studies, Vol. 15, Nos. 1-2, 2001.

Kutluata 2006: Kutluata, Zeynep. Gender and War during the late Ottoman and Early Republican Periods: The Case of Black Fatma(s). // Submitted to the Institute of Social Sciences in partial fulfillment of the requirements for the degree of Master of Arts in History. Sabanci University, September 2006 (Abstract) <https://docs.google.com/file/d/0B-RU08P6-fyIY2VhNWI2YzEtYzJiNy00NDBjLWIxNTktOTk4NmFiZTkxZjEz/edit?hl=en_US%3Cbr&pli=1> (22.01.2013).

L'Illustration 1854: L'Illustration. Journal Universel (Paris), Vol. XXIII, № 581, 15 Avril, 1854.

La Guerra 1854: La Guerra d'Oriente: biografie e ritratti, degli uomini piu' ragguardevoli che vi hanno parte. Trieste: Presso la Libreria di Colombo Coen, 1854.

La Ilustracion 1854a: La Ilustracion, periodico universal (Madrid), Suplemente al número 272 del lines 15 de mayo de 1854.

La Ilustracion 1854b: La Ilustracion, periodico universal (Madrid), Num. 275, Lunes 5 de Junio de 1854.

Le Général 1890: Le Général Yusuf, par le Colonel C. Trumelet Comandeur de l’Ordre de la Légion d’Honneur Officier de l’Instruction publique. Tome second. Paris: Paul Ollendorff, Éditeur, 1890.

Le Tour 1867: Le Tour du Monde, Nouveau Journal des Voyages, publié sous la direction de M. Edouard Charton et illustré par nos plus célèbres artistes‎. Deuxieme Semestre. Paris: Librairie de L. Hachette et Cie, 1867.

L'Ami de la religion 1857: L'Ami de la religion: journal et revue ecclésiastique, politique et littéraire. Tome cent soixante-seiziéme. Paris: De Soye et Bouchet, Imprimeurs, MDCCCLVII.

Noë 1861: Noë, Louis Robert Jean, vicomte de. Souvenirs d'Afrique et d'Orient. Les Bachi-Bozouks et les Chasseurs d'Afrique: La Cavalerie réguliére en Campagne. Vol. 1. Paris: Michel Lévy Frères, Libraires-Éditeurs, rue Vivienne, 2 bis, 1861.

Russell 1855: Russell, W. H. The War: from the Landing at Gallipoli to the Death of Lord Raglan, By W. H. Russell, correspondent of "The Times". Nineteenth Thousand. London: George Routledge & Co., Farringdon Street, New York: 18, Beekman Street, 1855.

Russell 1858: Russell, W. H. The British expedition to the Crimea. By W. H. Russell, LL.D. The "Times" Special Correspondent. A Revised Edition, With Numerous Emendations and Additions. London: G. Routledge & Co., Farringdon Street, New York: 18, Beekman Street, 1858.

Slade 1867: Slade, Adolphus. Rear-Admiral Sir Adolphus Slade, K.C.B. (Mushaver Pasha). Turkey and the Crimean war: a narrative of historical events. London: Smith, Elder and co., 1867.

Stafford 1855: Stafford, William Cooke. History of the war in Russia and Turkey: With a geographical, historical, and descriptive account of the Russian and Turkish Empires. Illustrated with engravings of remarkable incidents, maps, plans, battles, and views of the important places, portraits of the principal commanding officers, etc., etc. Esq. Peter Jackson: The Caxton Press, Angel Street, St. Marttn's-le-Grand, London; 11, Post-office Place, Church Street, Liverpool, 1855.

The Illustrated 1854a: The Illustrated London News, Vol. XXIV, No. 679, April 22, 1854.

The Illustrated 1854b: The Illustrated London News, Vol. XXIV, No. 689, June 24, 1854.

The Illustrated 1854c: The Illustrated London News, Vol. XXIV, No. 690, July 1, 1854.

Trabzonî 2000: Trabzonî, Ahmed Rızâ. Manzume-i Sivastopol. Çeviren Veysel Usta, Ankara: T.C. Kültür Bakanlığı Yayınları, 2000.

Young 1854: Young, Marianne. Our camp in Turkey: and the way to it. By Mrs. Young. London: Richard Bentley, New Burlington Street, 1854.

Yurtsever 2010: Yurtsever, Cezmi. Çukurovalı Kara Fatma. Adana: Çukurovalı Yayınları. 2010.

 

 

ИЛЮСТРАЦИИ

1. Omer Pasha.

2. Kara Fatima Hanoun, with Her Kurd Cavalcade, at Constantinople. // The Illustrated London News, Vol. XXIV, April 22, 1854.

Графиката е работа на швейцарския архитект Гаспаре Фосати (Gaspare Fossati). Тя е публикувана и в: Tableau historique, politique et pittoresque de la Turquie et de la Russie, par MM. Joubert et F. Mornand, Paris, Paulin et Le Chevalier, Éditeurs, 60, Rue Richelieu, 1854, p. 109; La Ilustracion, periodico universal (Madrid), Num. 275, Lunes 5 de Junio de 1854, p. 213.

3. Kara Fatima Hanoun, with Her Kurd Cavalcade, at Constantinople. // The Illustrated London News, Vol. XXIV, April 22, 1854.

4. Kurdish Cavalry. // The Illustrated London News, Vol XXIV, June 24, 1854.

5. Kara Fatima la Kitella nera. Condottiera di un Corpo curdo di Bosci-bozuk (Lit. V. Stranski). // La Guerra d'Oriente: biografie e ritratti, degli uomini piu' ragguardevoli che vi hanno parte. Presso la Libreria di Colombo Coen, Trieste, 1854.

6. La Kara - Fatima ou l'héroïne de Marasch. Publisher: À Paris, chez A. Bès et F. Dubreuil, imp. édit. r. Gît-le-Coeur, 11. - Gadola à Lyon.

7. Général Yussuf.

8. Kara Fatma, la princesse kurde (Dessin de A. de Neuville). // Le tour du monde – nouveau journal des voyages, publie sous la direction de M. Edouard Charton et illustré par nos plus célébres artistes. Deuxieme Semestre, Libraire de L. Hachette et C-ie, Paris, 1867, p. 81; Kara Fatma, Reine des Bachi-Bouzouks. Les merveilles de l'Exposition universelle de 1867, par Jules Mesnard. Imprimerie Générale de Ch. Lahure, 9, Rue de Fleurus, Paris, 1867, p. 31; Kara Fatma, eine kurdische Prinzessin. // Globus: Illustrierte Zeitschrift für Länder- und Völkerkunde, Dreizehnter Band, Drud und Verlag von Friedrich Vieweg und Sohn, Braunschweig, 1868, S. 360; Kara Fatima. The Kurdish Princess, and her Suite. // Illustrated travels: a record of discovery, geography, and adventure. Edited by H. W. Bates, with engravings from original drawings by celebrated artists. Vol. I. Cassell Petter & Galpin, London, Paris & New York (1869), p. 241; Kara Fatma, de kurdische vorstin. // De Aarde en haar volken. Geillustreerd Volksboek. A. C. Kruseman, Haarlem, 1869, S. 37; Kara Fatima, the Kurdish Princess, at the Head of her Troops. // Thomas Powell (edited by). Illustrated home book of the world's great nations. Being a geographical, historical and pictorial encyclopedia. The Werner Company, Chicago, 1893, p. 305.

9. Kara Fatima - The Kurd Amazon. // Woman in all lands. Her domestic, social and intellectual condition, interspersed with strange scenes, customs, romances, etc. From the German of A. Von Schweiger-Lerchenfeld, by A. S. Meyrick. New York, Chas. F. Roper & Co., Publishers, 29 Rose Street (1880), p. 71; Die Kurden-Amazone Kara Fatma. // Armand Freiherr Von Schweiger-Lerchenfeld. Das Frauenleben der Erde. Mit 200 Original-Zeichnungen von A. Wanjura im Text und auf Tafeln. Wien, Pest, Leipzig, A. Hartleben, 1881; Kurdish Amazon (Kara Fatma). // G. T. Bettany. The world's inhabitants: or Mankind, animals, and plants: being a popular account of the races and nations of mankind, past and present and the animals and plants inhabiting the great continents and principal islands. Ward, Lock & Co., London, 1888, p. 485.

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.01.2013, № 1 (158)