Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЪТУВАНЕТО НА ИМПЕРАТОР НИКОЛАЙ I ОТ ШУМЕН ДО ВАРНА ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА ЕГЕРСКИЯ ОФИЦЕР ПАВЕЛ ДОЛЖИКОВ

Анастас Ангелов

web

Записките на Павел Должиков1, поручик от 19-ти егерски полк2, са публикувани през 1830 г. в "Отечественныя записки" - месечно литературно списание, издавано в Санкт Петербург от Павел Свинин (1787-1839) (Отечественныя 1830: 288-290, 298-301). Със своя полк и други части3 поручик Должиков конвоира император Николай I4 и неговата свита5 от главната квартира на руската армия при Шумен до Варна през юли 1828 г. (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.). Това е първото пътуване на руски император по българските земи. Личното присъствие на императора в руската армия подхранва надеждите на българите за скорошно освобождение. То и до днес е запазено в народната памет.

Император Николай I

Император Николай I
Литография

Ефективната сила на руската армия, обсаждаща Шумен6, е малко над 30 000 души (с лошо снабдяване и несигурни съобщителни линии). За две седмици през юли 1828 г. от обсаждаща тя става обсадена. Руските генерали, а и самият император, разбират за стратегическата грешка, която са допуснали. Разпръсната при Дунавските княжества, Шумен, Силистра, Варна и Провадия, отдалечена от своите продоволствени ресурси, руската армия няма силата да надделее над добре защитените турски крепости. Личното присъствие на императора на предните линии при Шумен крие действителна опасност за неговата сигурност.

Пътят между главната квартира при Шумен и Варна бил опасен. Турските нередовни части (башибозук) и въоръжени местни жители, криейки се в горите между Козлуджа (Суворово) и Хаджиоглу пазарджик (Добрич), нанасят чувствителни загуби на руските обози. Те предприемат кървави нападения над християнските селища, всявайки ужас сред населението на цялата област. Пътят между Шумен и Козлуджа е осеян с гниещи трупове на коне и волове, умрели от глад и жажда, с разграбени и опожарени от турците обози, с разрушени чешми и отровени кладенци (Императоръ 1896: 491).

Още на 12 (24) юли граф Дибич7 изпраща на адмирал Грейг8 известие за предстоящото пътуване на императора от лагера при Шумен до Варна: "След пристигането на поверената ви флота до крепостта Варна, негово величество смята да пристигне там, за да види крепостта и месторазположението й, а също така и за да разгледа флота, поради което ви предоставя да изберете удобно и безопасно място, където негово величество може да се качи на катер, за да стигне до адмиралтейския кораб. Освен това, господарят император, предполагайки, че развитието на военните действия ще даде възможност на негово величество навреме да замине за Одеса, желае ваше високопревъзходителство да приготвите една фрегата или друг удобен кораб и параход за това плаване, и да дадете всички необходими нареждания за натоварване върху тези кораби на двете каляски и другите багажи и вещи на негово величество и на другите лица, които ще съпровождат височайшата особа" (Шильдер 1903: 150-151).

На 16 (28) юли адмирал Грейг пише от адмиралтейския кораб "Париж"9 в залива на Каварна: "Понастоящем няма друго по-удобно място за пристигане на господаря император на флота от Каварна; а когато определената за обсада на Варна войска стигне до крепостта и се разположи така, че един от фланговете да е до морския бряг, няма ли тогава да е угодно на негово императорско величество на това място да се качи на кораба, който ще направи там сигурен пристан. Заливът Саганлик [Соганлък] ми се струва най-удобното място за такъв пристан" (Шильдер 1903: 151).

На 21 юли (2 август) към девет часа сутринта императорът и свитата му, следвани от обоз с продоволствие (Императоръ 1896: 490; Schiemann 1908: 255 (3), тръгват от Шумен към Козлуджа10. Предният ден към Тюрк арнаутлар (Белоградец) е изпратена част от конвоя - двата батальона пехота. В своите записки генерал Бенкендорф11 пише: "Отговорността за сигурността на Господаря лежеше предимно върху мен в качеството ми на командващ главната му квартира. Неволно ме обгърна ужас при мисълта за слабостта на защитата, която обкръжаваше Властелина на могъщата Русия. Цялата наша свита се състоеше от 700 пехотинци и 600 конници и с тази шепа хора ние вървяхме по пресечената от планини и реки местност, където предприемчивият неприятел, който имаше на своя страна и ревностната помощ на местните жители, можеше да ни нападне и надделее благодарение на численото си превъзходство. Аз взех всички възможни в нашето положение предпазни мерки, но сърцето ми биеше силно" (Императоръ 1896: 490).

Александър Христофорович Бенкендорф

Александър Христофорович Бенкендорф
Литография

Пътуването до Ени пазар (Нови пазар) минава благополучно и Николай I заповядва да върнат назад към Шумен Северския конно-егерски полк и Донската конно-артилерийска батарея. "Защо напразно да уморяваме хората? - казал императорът на генерал Бенкендорф - те ще са по-полезни в лагера, отколкото тук. Нас не ни нападат, а в случай на нужда ние ще съумеем да се защитим" (Шильдер 1903: 151). Заповедта на императора все още не е изпълнена, когато му докладват, че пътят вече е преграден от турска кавалерия. Генерал Бенкендорф връща конните егери, които останали в тила на конвоя12. Той се построява в боен ред, но турците отстъпват и конвоят продължава към високата могила при Тюрк арнаутлар, където ги чака изпратената напред пехота. При могилата отпочиват и обядват. Късно вечерта императорът пристига в Козлуджа. Тук турците нападат обоза с провизии, убиват няколко воловари и успяват да отведат със себе си част от воловете (Императоръ 1896: 491). "Благополучно стигнахме дотук. До Енибазар нищо не се случи. … Ако пътят ми за Варна оттук бъде затворен, ще реша да се движа към Базарджик, нищо че ще обикалям, но искам да съм във Варна, за да видя със собствените си очи", пише императорът в писмото си от 21 юли до граф Дибич (Шильдер 1903: 533-534).

В лагера при Козлуджа императорът дава еднодневна почивка на конвоя и отпразнува именния ден на императрицата-майка Мария Фьодоровна. Не е отслужен молебен (нямало свещеник) - празникът се ограничава с преглед на конвоя, със скромна трапеза и чаша вино. "Тук, до войнишките палатки, прекарахме 22 юли, ден, който толкова години отбелязваме с блестящ Петерховски празник. Този контраст изключително много порази императора и всички нас, и ни навя неизказна тъга", пише в своите записки генерал Бенкендорф (Императоръ 1896: 491; Шильдер 1903: 154).

Бенкендорф описва и нощуването на императора във войнишката палатка в лагера при Козлужда: "Когато едва започна да мъждука зората, той стана, заповяда да оседлаят коня му и реши да язди в челния отряд. А още преди да заспим, куриерът донесе предупреждение от княз Меншиков, че пътят е опасен и изисква голяма предпазливост. За щастие, съвсем изненадващо, Императорът облече тази сутрин шинел, а ние, като че ли случайно, шегувайки се, така го обкръжихме, че той се озова незабележим в центъра на свитата. Пътят от долината минаваше през много гъста гора, където беше неудобно да се скрият войници за засада. Току-що отрядът, измъкнал се от горския гъсталак, и набожната свита, благоговейно се прекръстиха, като зад гърба ни се дочуха изстрели от пушка: случаен куршум уби двама-трима конни егера. Господ опази за Русия неговия Помазаник" (Тальберг 2006: 311; Тарасов 2006: 321).

Александър Сергеевич Меншиков

Александър Сергеевич Меншиков
Литография, 1858-1861

На 23 юли, призори, генерал Бенкендорф изпратил напред към края на Козлуджанската долина две егерски роти, които трябвало за заемат гористия път, по който щял да премине конвоят. Привечер той достига редута при Дервент, зает от казашки пост (и вагенбурга на генерал Делингсхаузен), където пренощува (Императоръ 1896: 492). Рано сутринта на 24 юли (5 август) конвоят тръгва на път и към десет часа достига до Франга (Каменар), където е посрещнат от княз Меншиков13. Императорът прави преглед на обсадния корпус14 и на флагманския кораб "Париж" и още същата вечер на борда на фрегатата "Флора"15 се отправя за Одеса (Histoire 1866: 389-400; Императоръ 1896: 493; Шильдер 1903: 155; Schiemann 1908: 255-256).

 

Из записките на егерския офицер Павел Должиков16

"Варна, 24 юли. Преди една година Негово Императорско Величество Августейшият Монарх наш, съпроводен от негово императорско височество великият княз Михаил Павлович, генерал-адютантите: Бенкендорф, Василчиков, генерал Аделберг, вицеканцлер граф Неселроде и други особи, пристигнаха за първи път във Варна. Ето някои подробности от пътешествието на Негово Величество: на 21 юли Господарят Император напусна лагера в Шумла и същия ден пристигна в град Козлуджи, което прави повече от 40 версти17. В този град Господарят прекара целия ден на 22.

Отрядът, който съпровождаше Негово Величество, се състоеше от следните войски под командването на генерал-лейтенант Свечин18: 19-ти егерски (полковник Петкевич); Северски конно-егерски (полковник Катаржи), рота № 2 на Донската артилетрия и лейбказашки ескадрон. Пътуването не беше безопасно, в горите и планинските клисури се крият жителите от селата, чиято дързост достигна такива размери, че от отряда на авангарда, състоящ се от две роти егери, две артилерийски оръдия и петдесет казака, който беше под командването на флигел-адютанта на Негово Императорско Величество граф Строганов19, бяха ранени трима души.

Никанор Михайлович Свечин

Никанор Михайлович Свечин
Джордж Доу, 1823-1825 г., Ермитаж

23 [юли]. Негово Величество пренощува в Каменния редут, който се намира на 15 версти от Варна. Тук повелителят на Русия, изтощен от силния зной и планинския път, в очакване да приготвят шатрата му, се склони на един от топовете, разположени на редута, и тих сън побърза да осени царското чело. Умилителна картина! Притежателят на половината свят понася наравно с последния си войник всички тегоби на военния живот! Така древният Светослав, огласил с победния си вик бреговете на Дунав, е спал като обикновен войник под открито небе; и земята му е била одър, а седлото възглавница!

Един от офицерите от свитата на Негово Величество, като видял Императора в тази поза, незабавно нарисувал тази картина, на която ще бъде направена литография в С.-Петербург.

На 24 юли на обяд, близо до село Франга (а не Франка, както са възприели името му руснаците - б.м., А.А.), откъдето се вижда Варна, Негово Императорско Величество беше посрещнат от генерал-адютанта княз Меншиков, генералите: Ушаков20, Лашкевич21, Де Жерве22 и Перовски23, и заедно с тях и своята свита разгледа разположението и укреплението на Варна.

В това време войската, съпровождаща Негово Величество, и тези, които вече бяха в крепостта, а именно: полковете на 7-ма пехотна дивизия: Симбирски, Низовски, 13-ти и 14-ти егерски, I бригада на 10-та пехотна дивизия с артилерията и казаците, се строиха по батальони в каре. Господарят Император отиде при войските и награди в някои полкове офицерите (включително и тези от полка на херцог Уелингтън; капитан Орановски получи [Св.] Владимир 4-та [степен], а прапорщик Фанский Св. Анна 3-та степен) и редниците, отличили се в една от частните експедиции против неприятеля, сбогува се с всички с много мили думи, които въодушевиха воините, горящи от желание по-скоро да влязат в битка с неприятеля, тъй като повечето от тях чак до Варна и Шумла, били в авангарда, не са имали възможност да произведат нито един изстрел, нито да изпробват щиковете си, и много се чудеха на тази, нова за тях война".

"...Негово Величество съпроводен от генерал-адютант Меншиков, замина при флота, разположен в залива Сохонлик [Соганлък], недалеч от гръцкия манастир Св. царе Константин и Елена. Негово Величество бе посрещнат тук от адмирал Грейг, вицеадмирал Месер24 и други морски офицери.

Прекрасният параход "Метеор"25, който пръв от посетилите Западните брегове на Евксинския Понт (което в буквален превод от гръцки значи: гостоприемно - б.м., А.А.) достави Господаря Император на адмиралтейския кораб "Париж", а оттам и на фрегатата "Флора".

Военният телеграф край Варна. М. Н. Воробьов, 1829 г.

Военният телеграф край Варна.
М. Н. Воробьов, 1829 г.

Скоро войските чуха гръм на артилерията на флота от всички оръдия, салютиращи в чест на Императорския флаг, издигнат на фрегатата "Флора", която, съпровождана от брига "Меркурий" (същият, който наскоро с мъжествената си отбрана във водите на Черно море против два турски военни кораба, заслужи и безотказното удивление, и неувяхващия венец на славата) и парахода "Метеор", вдигна котва и се насочи към Одеса.

Господарят Император чрез генерал А. Бенкендорф изрази Височайшето си благоволение на отряда, който го съпровождаше до Варна, и на низшите чинове нареди да се даде по една сребърна рубла на всеки. На трима редници от 19-ти егерски полк, които бяха ранени, да се дадат на единия сто, а на другите двама по петдесет рубли.

П. Должиков".

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Павел Петрович Должиков (1789-1884) - капитан в оставка, поет, книгоиздател, антиквар, "владелец Кабинета для чтения новостей русской словесности и книжного магазина в Киеве". Автор на "Аптека для души или систематическая алфавитная роспись книгъ, составляющихъ кабинетъ чтенiя новостей руской словесности, съ описанiемъ содержанiя некоторыхъ сочиненiй и мненiя о нихъ нашихъ критиков; Павла Петровича Должикова. Кiевъ. Въ тип. Өеофила Гликсберга, 1849" (Лесков 1958: 178, 529-530; Пищулин 1970: 51-53; Макаров 2005: 535-536). [обратно]

2. 19-ти егерски полк е в състава на 10-та пехотна дивизия (Смоленски, Могильовски, Витебски и Полоцки пехотни полкове и 19-ти и 20-ти егерски полкове). [обратно]

3. Северски(я) конно-егерски полк - с командир полковник Катаржи, два батальона на 19-ти Егерски полк - с командир полковник Петкевич, три сотни на Лейбгвардейски(я) Казашки на Негово Величество полк - с командир полковник Орлов, и 2-ра Донска конно-артилерийска батарея (История 1876: 343; Императоръ 1896: 490). [обратно]

4. Николай I Павлович (1796-1855) - император на Русия (1 декември 1825 - 2 март 1855). [обратно]

5. Император Николай I е придружен от великия княз Михаил Павлович, генерал-адютантите Бенкендорф и Василчиков, генерал-майор Адлерберг, граф Неселроде, граф Матусевич (Матушевич), граф Потоцки и други лица (Императоръ 1896: 489-490; Шильдер 1903: 150).

В свитата на императора пътували и членове на дипломатическите мисии в Санкт Петербург - посланика на Австрия - принц Филип фон Хесен-Хомбург (Philipp August Friedrich von Hessen-Homburg), посланика на Франция - Казимир дьо Мортемар (Casimir Louis Victurnien de Rochechouart de Mortemart), Теодор дьо Лагрен (Théodore Marie Melchior Joseph de Lagrené) - втори секретар на френското посолство, пруският шарже д'афер майор фон Кюстер (Karl Gustaf Ernst von Küster), пруският консилиери подполковник фон Тун (Wilhelm Ulrich von Thun), посланика на Швеция - барон Нилс Фредерик Палмстирна (Nils Fredrik Palmstierna), посланика на Хановер - генерал-лейтенант Вилхелм фон Дьорнберг (Wilhelm Caspar Ferdinand Freiherr von Dörnberg) (Augsburger Ordinari Postzeitung 1828; Erlanger Zeitung 1828; Oesterreichisch Beobachter 1828; Allgemeine Zeitung München 1828; Bourgoing 1864: 590-591). [обратно]

6. В началото на юли 1828 г. в Шуменската крепост е съсредоточена 40-хилядна турска армия - пехота и кавалерия, под общото командване на сераскер Хюсеин паша (Ağa Hüseyin Paşa) (Епанчин 1905: 365). [обратно]

7. Иван Иванович Дибич (1785-1831) - генерал-адютант. [обратно]

8. Алексей Самуилович Грейг (1775-1845) - адмирал, командир на Черноморската ескадра. [обратно]

9. "Париж" - флагмански кораб на руската Черноморска ескадра (110 оръдия), командир капитан I ранг Дмитрий Егорович Балзам. [обратно]

10. Още през юли 1828 г. руснаците осъзнават значението на пътя Козлуджа-Шумен (през Тюрк арнаутлар) и изработват подробна топографска карта. Вж.: Топографическая Карта одъ местечка Козлуджи до города Шумлы etc. 1828 (2 Blatter); Kopie der topographischen Karte der Gegend zwischen den Städtchen Kosludsche und Schumla. A la vue aufgenommen durch den Generalstab der II. Armee Sr. kais. Majestät im Jahre 1828 (l Blatt) (Mitteilungen 1864: 87). [обратно]

11. Александър Христофорович Бенкендорф (1783-1844) - генерал-адютант. От юни 1826 г. началник на Императорската главна квартира. [обратно]

12 За тази част от пътуването на император Николай I между Главната квартира и Козлуджа разказва и Иван Иванович Кирпичьов, подполковник от Втора Донска конно-артилерийска батарея:

"През миналата 1828 година господарят император тръгна от армията на два прехода, като изпрати напред, за да организира място за почивка, дивизион на Северския конно-егерски полк и половин рота от нашата конна артилерия, а в конвоя с негово величество беше друг дивизион на същия полк и другата половина от моята конна рота. Тръгнаха призори при тихо прекрасно време. Господарят беше весел и освен щаба и командира на полка, аз също се присъединих към конвоя. Мястото не беше безопасно; господарят нареди да извикат запевчиците, първо конните егери, а после, да ги сменят, казаците. Бяхме преполовили прехода, когато господарят каза:

"Мисля, че вече ще стигнем и без конвой, трябва да сме близо до мястото за почивка", и като се обърна, каза "благодаря" и на конните егери, и на нас, и заповяда да освободят конвоя.

Като чу зад гърба си тропотенето на копита, господарят се огледа, и като ме видя, попита: "Накъде?"

Аз отговорих, че половината ми рота е на мястото за почивка, и затова моля негово величество да позволи да остана.

Минаха няколко минути или повече, когато изведнъж отпред се чу изстрел. Господарят се спря и се обърна, като ни гледаше. От авангарда дойде фланкер, който потвърди, че отпред се е чул изстрел. Господарят помълча няколко секунди в нерешителност и каза: "Върнете конвоя".

Полковият командир се завтече с все сила! Обръщайки се към мен, господарят каза: "Кирпичьов, доведи твоята полурота!" Полковникът беше на буен кон, но манежен, не наш; кихнах, изпреварих другаря си и настигайки полка, летейки покрай него, извиках на дивизионния: "Връщайте се, господарят е в опасност!" А като настигнах артилерията, която вървеше напред, креснах без команда с цяло гърло: "Момчета, господарят е в опасност! На ляво кръгом, марш! Хващайте юздите!"

И затракаха моите оръдия и сандъци, равномерно, тук, на учението, на чистото поле, а казаците, скачайки около оръдията, опъваха юздите и препускаха с все сила. Така ние задминахме конните егери, без да се озъртаме, като в приказка: появи се пред мен, като листо в тревата! И моята полурота неудържимо премина покрай царя, като едва можа да спре. Аз отидох при господаря, той извади часовника си, погледна ме и каза: "Юнаци!" След което се приближи до полуротата, каза благодаря, а в отговор се чу: "ще се стараем!", и като видя праха, който вдигаха конните егери, отново извади часовника си, изчака приближаването на дивизиона и ми каза: "Кирпичьов, ти със седем минути изпревари конните егери!"

Тревогата се оказа напразна, но нашите диви коне, както виждате, се представиха блестящо!" (РС 1871: 445-447). [обратно]

13. Княз Александър Сергеевич Меншиков (1787-1863) - генерал-адютант, вицеадмирал. [обратно]

14. "Денят [25 юли] на заемане на тази позиция е незабравим за мен, стареца, още и затова, че в същия ден обсадните войски за първи път от началото на кампанията имаха щастието да видят Господаря Император. Организирайки блокадата на Шумла, на Негово Величество е било благоугодно лично да направи преглед на крепостта Варна и да види пристигналия тук от Анапа флот. След пристигането във Франга Господарят пожела дълго да оглежда от високо нашата позиция и укреплението на крепостта, а след това тръгна към флотата и същата вечер отплува за Одеса" (Глебов 1843: 68). [обратно]

15. "Флора" - фрегата (44 оръдия), командир капитан II ранг Христофор Анастасевич Метакса. [обратно]

16. Подробности за пристигането на Негово Императорско Величество Господаря Император в град Варна от лагера при град Шумла през 1828 г., 24 юли. [обратно]

17. Верста - руска мярка за дължина, равна на 1,0668 км. [обратно]

18. Никанор Михайлович Свечин (1772-1849) - генерал-лейтенант, командир на 10-та пехотна дивизия. [обратно]

19. Сергей Григоревич Строганов (1794-1882) - генерал-адютант. [обратно]

20. Павел Николаевич Ушаков (1779-1853) - генерал-лейтенант, командир на 7-ма пехотна дивизия. [обратно]

21. Павел Петрович Лашкевич - генерал-майор. [обратно]

22. Карл Леонтевич де Жерве (1787-1852) - генерал-майор, командир на 1-ва бригада на 10-та пехотна дивизия. [обратно]

23. Василий Алексеевич Перовский (1795-1857) - флигел-адютант, генерал-майор. [обратно]

24. Фома Фомич Месер (†1829) - вицеадмирал, командир на Черноморска ескадра, охраняваща крайбрежието от нос Калиакра до Созопол. [обратно]

25. "Метеор" - първият военен параход на руската Черноморска ескадра (14 оръдия), командир капитан-лейтенант Григорий Иванович Немтинов. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Глебов 1843: Глебова, П. Н. Осада Варны въ 1828-мъ году. Изъ воспоминанiй армейскаго офицера. // Отечественныя записки, XXIX, 1843, № 8, Отд. 2.

Епанчин 1905: Епанчинъ, Н. Очеркъ похода 1829 г. в Европейской Турцiй. Часть I. Подготовка къ походу. С.-Петербургъ: Типографiя Главнаго Управленiя Уделовъ, 1905.

Императоръ 1896: Императоръ Николай въ 1828-1829 г.г. Изъ записокъ графа А. Х. Бенкендорфа. Сообщилъ Н. К. Шильдеръ. // Русская старина, XXVII, 1896, Iюнь.

История 1876: Исторiя Лейбъ-Гвардiи Казачьяго Его Величества полка. Составлена офицерами полка. Въ Типографiи Втораго Отделенiя Собственной Е. И. В. Канцелярiи. С.-Петербургъ, 1876.

Лесков 1958: Лесков, Н. С. Печерские антики (Отрывки из юношеских воспоминаний). // Собрание сочинений в одинадцати томах. Под общей редакцией: В. Г. Базанова, Б. Я. Бухштаба, А. И. Груздева, С. А. Рейсера, Б. М. Эйхенбаума. Подготовка текста и примечания Б. Я. Бухштаба. Том седьмой. Москва: Государственное издательство Художественной литературы, 1958.

Макаров 2005: Макаров, А. Н. Киевская старина в лицах XIX век. Киев: Довiра, 2005.

Отечественныя 1830: Отечественныя записки, издаваемыя Павломъ Свиньинымъ. Санктпетербургъ. Въ Типогр. Департ. Внешн. Торговли, Августъ 1830, Часть XLIII, Книга CXXIV, Листокъ для родины. Рукописная газета № 2, 23 Iюля 1829 года; Листокъ для родины. Рукописная газета № 3, 29 Iюля 1829 года.

Пищулин 1970: Пищулин, Ю. "Аптека для души". // Наука и жизнь, 1970, № 3.

Тальберг 2006: Тальберг, Н. Д. Русская быль. От Екатерины II до Николая II. // Очерки истории Императорской России. Публикация, составление и предисловие С. Фомин. Москва: Правило веры, 2006.

Тарасов 2006: Тарасов, Б. Николай Первый. Рыцарь самодержавия. Составление, вступительная статья и комментарии Б. Н. Тарасова. Москва: ОЛМА-ПРЕСС, 2006.

Шильдер 1903: Шильдер, Н. К. Императоръ Николай Первый: его жизнь и царствованiе. Томъ второй. С.-Петербургъ: Изданiе А. С. Суворина, 1903.

 

Allgemeine 1828: Allgemeine Zeitung München, Nro. 304, Donnerstag, 30 Oktober 1828.

Augsburger 1828: Augsburger Ordinari Postzeitung, Nro. 253, Dienstag, 21 Okt. 1828.

Bourgoing 1864: Bourgoing, P. de. Souvenirs d'histoire contemporaine. Episodes militaires et politiques. Par le baron Paul de Bourgoing. E. Dentu, Éditeur Libraire de la Société des Gens de Lettres. Paris, 1864.

Erlanger 1828: Erlanger Zeitung, Nro. 129, Sonnabend, 25 Oktober 1828.

Histoire 1866: Histoire De La Vie Et Du Régne De Nicolas Ier, Empereur De Russie, Par Paul Lacroix. Tome Troisiéme, Librairie de L. Hachette et Compagnie. Paris, 1866.

Oesterreichisch 1828: Oesterreichisch Beobachter, Nro. 304, Donnerstag, 30 October 1828.

Mitteilungen 1864: Mitteilungen der Kaiserlich-Königlichen Geographischen Gesellschaft. VIII. Jahrgang 1864. Redigirt von Franz Foetterle K. K. Bergrath, Erstem Secretär der k. k. Geographischen Gesellschaft. Verlag im Inlande von der Beck'schen Universitäts-Buchhandlung, im Auslande von F. A. Brockhaus in Leipzig. Druck von F. B. Geitler. Wien, 1864.

Schiemann 1908: Schiemann, Theodor. Geschichte Russlands unter Kaiser Nikolaus I von Theodor Schiemann. Band II. Vom tode Alexander I. bis zur Juli-Revolution. Druck und Verlag von Georg Reimer. Berlin, 1908.

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.02.2012, № 2 (147)