Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

Тя възникнала от житния пазар при девненските воденици след Освобождението, където селяните от околните села, Делиормана и Добруджа продавали на воденичарите и търговците - житари своите излишъци от зърно. На нея се сключвали сделки за покупко-продажба на зърнени храни - пшеница, ръж и царевица.

Житната борса (тържище) се намирала на десния бряг на река Девня, до каменния мост на държавното шосе Шумен - Варна.

В общинските архиви борсата се споменава през 1897 г., когато общинския съвет на с. Девня взема решение да се построи нова сграда на житната борса. През 1898 г. мястото на житната борса било променено и тя била изградена до станцията на железопътната линия Гебедже - Девня, недалеч от воденицата “Енчев, Шотов & Сие”.

За житната борса проф. Анастас Иширков пише:

“При водениците на Девненските извори става всеки ден богат житен пазар. Тука има житарска борса и всеки ден пристигат средно 120-130 кола с храна (всяка кола носи средно 7 хектолитри храна), а в септември и октомври пристигат 300-400 кола, един път дори 500. И при най-благоприятна жетва на царевицата житото бива най-малко два пъти повече от царевицата. Всичката храна се купува чрез борсата, която заедно със стотина кола и толкоз хора около нея, прави централната част на Девненските воденици много оживена; там са разположени ханища, кръчми, фурни, ковачници и дюкени.¹”

Таксите за сключените сделки (10-12 хиляди лева годишно) били събирани от общински борсов надзирател (агент). По предложение на общинския кмет Къню Кръстев на 12 май 1902 г. общинския съвет отпуснал 350 лева за направата на 50 общински крини за житната борса в Река Девня “без които нито час не може, защото досега са търговците купували и продавали храни с частни техни крини, които при всичко да са измервани от общинското управление, пак се допускало експлоатация.”

Покупко-продажбите се извършвали в общинска сграда чрез публичен търг. Търгът се провеждал от общинския борсов агент. Продавачът представял на борсовия агент мостра (кутия със зърно от всяка кола, с тегло 1 кг), в която той поставял записка, съдържаща номера на мострата, името и местожителството на продавача. Събраните мостри се окачествявали от борсовия агент (подпомаган от присъстващите на търга търговци). Мострите били поставяни на определени за целта маси. Предлаганите цени се отбелязвали на дъска, поставена на високо и недостъпно за търговците място. Записите съдържали същите данни на предлаганите мостри, предложената цена и инициалите на купувача. Наддавало се поотделно за всяка кола зърно. Сделките се записвали в специален регистър.

По време на войните (1912-1918 г.) сделките на борсата рязко намалели. След 1921 г. борсата постепенно нормализирала своята работа. През 30-те години на миналия век мелничарския бранш в региона бил преситен, износът на брашно намалял и житната борса замряла.

БЕЛЕЖКИ

1. А. Иширков. Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение. - ГСУ, II, 1905/1906, с. 253. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.