Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

През 90-те години на XIX век брашното, произвеждано от модерните девненски воденици достигало до Цариград и Егейските острови. Конкурентната търговия била спъвана от липсата на железница и добри шосейни пътища. Жита и брашно, машини и строителни материали се прекарвали с биволски коли и каруци.

Девненското брашно били изнасяно чрез варненското пристанище. Използвало се старото шосе Варна - Нови пазар, което минавало покрай девненските воденици. Разстоянието до магазията при варненската скеля (пристанище) се изминавало от волските коли (в зависимост от сезона) за 5-6 до 7 часа. Това оскъпявало брашното с 0,80 лв. (през лятото) до 1,10 лв. (през зимата) за 100 кг¹ и те били ниско конкурентноспособни на международния пазар (макар че по нищо не отстъпвали на маджарското, руско и румънско брашно).

На 25 февруари 1897 г. IX Обикновено Народно събрание приело закон за построяването на железницата Гебедже - Девня². На предприемач (А. Казанджиев & Н. Дишков) (технически директор инженер Хр. Арап-Наков Станишев) било отдадено прокарването на трасето (за 198 000 лева зл.)³, а полагането на железния път (с дължина 8,5 км) се извършило от държавни работници под ръководството на полския инженер Казимир Мазалски. За строителството били използвани стари релси и траверси, останали от обновяването на железницата Русе - Варна. Били изразходвани 285 151 лева (зл.)⁴.

На 27 септември 1898 г. (неделя) железницата била открита от княз Фердинанд⁵. Линията свързвала девненските воденици с железницата София - Варна (влязла в експлоатация на 8 ноември 1899 г.). На 28 септември 1898 г. по нея минал и първият влак, натоварен с брашно.

На 1 декември 1910 г. била открита за експлоатация и железницата Девня - Добрич (59,3 км). Тя била изградена от командитно дружество “Георго Попов и с-ие” (София)⁶.

ВЕСТНИК “ЧЕРНО МОРЕ” ЗА ЖЕЛЕЗНИЦАТА ГЕБЕДЖЕ - ДЕВНЯ

Притежателите на воденици в Девненската река с 40 подписи са поднесли на г-на тукашний Окр. Управител молба да ходатайства за направата на един клон от железопътна линия между станцията Гебедже и селото Девня. В тази си молба те поставили следните мотиви:

“1. Железопътната линия, ако стане с продължение клон от Русе-Варненската железница при станцията Гебедже през местността “Буджака” до Девненските воденици, ще мине през равна и здрава местност и дължината й ще е от шест километри, за които не ще се иждиви повече от 20 000 лева за километър.

2. На реката Девня има да мелят храни 73 камъка воденици, от които осем воденици мелят хас брашна, като смилат в 24 часа до около 30 000 килограми, от които въпросната линия ще има до 40 000 лева доход в година, без обаче да смятаме и за другите воденици; тъй щото за три години само с това ще се изплати линията. Ако при туй се прибавят внисаните на водениците от станциите храни, тъй и от селата, и трудностите, които се прекарват през калните времена и бавностите и пр. и пр., по добре ще може да се определи ползата й.

3. При селото Девня се изкарва, работи и се принася на вън много добри камъни за здания, и други украшения, която работа ще се увеличи и изнасянето им ще се улесни за полза, както на работника, тъй и за държавата. Освен това там има много добра почва за изработване на тухли, керемиди и прочие грънчарски предмети, които ще превъсходствуват над марсилските и др.

4. Изобилието на водата, която разработва 73 камъка воденици и гдето още много повече напразно тече и без да замръзва и намалява, пред добрите условия на линията ще призове да построят още воденици и за разни индустрии фабрики и пр. и пр. А пък в разни изключителни времена колко нужди на правителството ще удовлетвори тая линия, като например във време на събраната у с. Девня реквизиция много бавно и с големи затруднения можеше да се принася и пр. и пр. няма счет.

5. Може смело да се каже, че тая линия ще сближи Делиормана и Силистренските околии до с. Девня и от там до Варна, като ще принася произведенията им от животното и растително царства и индустриалните им материали, особено в случай на изложение и пр.

От изложеното до тука вярваме, Господине Управителю, доволно е да се прочувствува и доди до окончателното убеждение, че отдавна още трябвало да се построи тази линия.”

Иска ни се да вярваме, че правителството не ще закъснее да направи тази полза и на търговците и на държавата⁷.

БЕЛЕЖКИ

1. Г. Н. Колушки. Икономически бележки за Варна. 3. Девненските воденици. - СпБИД, I, 1897, № 10, с. 725.

През 1895 г. средната пазарна цена на обикновеното пшенично брашно (за 100 кг) била 14,55 лв. Вж. К. Г. Попов. Стопанска България през 1911 г. Статистически изследвания. - СбБАН, кн. VIII. С., 1916, с. 469. [обратно]

2. ДВ, бр. 62 от 19 март 1897 г. [обратно]

3. ДВ, бр. 165, от 29 юли 1897 г. [обратно]

4. Доклад до Негово Величество Фердинанд I цар на българите по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол 1887-1912 от Министерския съвет. С., 1912, с. 701; Хр. Арап-Наков Станишев. История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г. София, Издание на "Компас" О. О. Д-во, 1948, с. 102, 104. [обратно]

5. Доклад до Негово Царско Височество Българския Княз Фердинанд I от Министерския съвет. Държавна печатница, С., 1907, с. 605.

Княз Фердинанд (пристигнал със специален влак) бил придружаван от княгиня Мария-Луиза, княгиня Климентина и херцог Филип. На тържеството присъствали варненският окръжен управител Венедикт Попов, варненският кмет Жеко Жеков, народният представител Никола Енчев (един от собствениците на воденицата "Н. Енчев & Сие"), девненският кмет Доню Вълев и много селяни. [обратно]

6. ДВ, бр. 220 от 7 октомври 1906 г.; Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908-1909 г. Варна, 1909, 9-11; Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1909-1910 год. Варна, 1910, 10-11; Хр. Арап-Наков Станишев. История на строежите и съобщенията в България..., с. 106, 108. [обратно]

^7. Черно море, II, бр. 57, 22 август 1892 г. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.