Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1888-1889 година

“Индустрията в окръга е в зародиша си. При все това не ще е безинтересно да упомена някои утешителни явления, каквито са например няколко фабрики за тънки брашна, бира, спирт, сапун критски и др. От това число като изоставим обикновените воденици и тепавици, влизат 4 построени за тънки брашна и 8 тем подобни, находящи се на Девненската река и другаде.

Равносметка: От 16 предприятия в окръжието 12 са воденици, 2 сапунени фабрики, 1 бирена, 1 макаронена. От водениците - 8 са в Река Девня. От всичките 73 работници в окръга - 27 са в Река Девня.¹”

Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 година

“Понеже и брашната съставляват един от по-главните артикули на нашия износ, то не ще бъде зле да изложа и положението на водениците, находящи се при селото Девня, които приготовляват брашна за износ. От приложения тук списък се вижда, че първата воденица при с. Девня е построена през 1822 г. След това през 1830 г. са построени още 3 воденици, през 1835 г. - 2 воденици, през 1840 г. - 2 воденици, през 1845 г. - 1 воденица, през 1850 г. - 3, от които едната воденица с механизъм за изваждане на брашна от второ и трето качество, през 1855 г. - 2 воденици, през 1860 г. - 5 воденици, от които 2 за доброкачествени брашна, през 1865 г. - 1 воденица, през 1866 г. - 1 воденица, през 1868 г. - 1, през 1870 г. - 3, от които едната за доброкачествени брашна, а от 1890 г. нататък всичките воденици, които се построиха, са с най-усъвършенстван механизъм. През 1890 г. е построена 1, през 1892 г. - 2, през 1893 г. - 1, през 1894 г. - 1 и през 1895 г. - 2 воденици. Значи, в разстояние на 73 години са построени при Девня 32 воденици, от които 12 са приспособени за доброкачествени брашна за износ, а останалите мелят прости брашна на околните села. Дванадесет воденици се снабдяват с жита чрез покупка от населението и изкарват годишно 14 511 419 кг доброкачествено брашно, а останалите 20 воденици изкарват 21 493 766 кг просто брашно. Първите имат 19 камъка и 2 валца, а последните имат 40 камъка. Тия воденици имат това преимущество от другите, че те са наредени под самите извори на Девненската река, и с това те са запазени от суша, наводнения и мраз; така щото безпрепятствено могат да работят денонощно зиме и лете, стига да има достатъчно количество храни, но тук именно срещат спънки. Пренасянето на храните до водениците става с кола, а пътищата са съвършено развалени; та вследствие на това, едва ли се снабдяват с храна наполовина от онова количество, което би могли да изкарват, и то, всякога по-скъпо с 60 до 80 ст. на едно кило, отколкото се продават на варненската пиаца. Ако съобщенията бяха улеснени, тия воденици щяха да изкарват брашно двойно количество от това, което сега изкарват, и това щеше да насърчи притежателите на останалите 20 воденици, построени по най-примитивен начин да ги преправят и приспособят за по-доброкачествени брашна, а че тогава и износа на нашите брашна щеше да се увеличи значително. За улеснение на транспорта, било на жита, било на брашно, най-удобно е да се построи един клон на железопътната линия, който да минава покрай стъклената фабрика в Гебедже. Такъв един клон, освен че много би повдигнал девненските воденици и би улеснил транспорта на стъклените произведения; но би способствал и за разработването на известните девненски кариери, от които се изважда прекрасен дялан камък за постройки; умножили биха се тухларниците, предвид на удобната за това глинеста почва, с която изобилстват девненските местности; умножили биха се и варниците, поради изобилието там на варовити камъни, както и поради леснотията за доставката на дървения материал; а каква нужда се чувства в гр. Варна за постройките от подобни материали, всекиму е известно. За построяването на клона от железопътната линия остава да реши правителството, пред което господа депутатите, каквито има между Вас, трябва да вземат особена грижа, да ходатайстват за по-скорошното прекарване на тая твърде къса, но от голямо значение за търговията и индустрията ни линия. До тогава обаче Окръжният съвет трябва да се погрижи за поправката на сегашните пътища до Девня и с това да улесни що годе транспорта на житата, които там се продават от населението.²”

Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1897-1898 година

“Индустрията с брашна е доволно развита в окръжието, главно на р. Девня, дето има построени 32 воденици. От 32 воденици само три са валцови, а останалите - каменни; десет от тях произвеждат брашно и за износ, количеството на които се споменува по долу във ведомостта за годишния износ въобще. Количеството на годишното производство в тези воденици възлиза на 41 760 454 кг. Качествата на тези брашна са различни, от две нули до № 6.

Голяма част от тези воденици си набавят жито за мелене от небетчии, а по-малката купува тези храни от местното население. Износът на брашната се прави преимуществено за Цариград, а малка част отива в Австрия, Гърция и Солун. Правят се опити за износ на девненски брашна в Сърбия.

Трябва да се надяваме, че производството на брашната занапред ще се увеличи, а заедно с него и износът му, предвид че навлото за пренасянето му от Девня до Варненското пристанище значително ще се намали през тая година със свършването на железопътния клон Девня - Гебедже. С помощта на този железно-пътен клон притежателите на водениците ще могат така също на време и евтино да си набавят жита от Варна, за преноса на които по-рано харчеха толкова пари, а това несъмнено ще се отрази благоприятно на производството и износът на брашната.³”

“Да се улесни износът на брашната, които мелят известните девненски воденици, строи се железопътен клон, който ще съедини девненските воденици с железопътната линия Русе - Варна при станцията Гебедже. Този клон има протежение от 9 км и още тая есен ще се открие циркулацията по него. С направата на тая линия брашнарската индустрия в Девня, която се спъваше от неудобни съобщения, скоро ще се развие и по този начин ще се увеличи експорта на брашната не само за Цариградската пиаца, дето за сега се продават, но и много по-надалеко, като например Солун и другаде.⁴”

Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908-1909 година

“През отчетната година нови, с усъвършенствани машини валцови мелници се строят:... в Река Девня - на Никола Попов, на Д. К. Попов.”

“Значителни подобрения се внасят в мелниците на Река Девня почти всяка година: тъй например в мелниците на “Ст. К. Гешев & Сие”, “Н. Енчев & Сие” и др. още, с които подобрения производството ще се увеличи значително.⁵”

БЕЛЕЖКИ

1. ДА - Варна, фонд 78 К, оп. 3, а. е. 1 (Окръжно управление - Варна); Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1888-1889 г. Варна, 1889, 74-75. Вж. Таблица за разните индустриални фабрики и други заведения, находящи се в разните местности на Варненското окръжие. [обратно]

2. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 г. Русе, 1896, 38-40. Вж. Списък на Девненските воденици и тяхното положение през 1895 година. [обратно]

3. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1897-1898 г. Варна, 1898, 56-58. Вж. Ведомост на Девненските воденици и тяхното положение от 1 юни 1897 г. до 1 юни 1898 г. [обратно]

4. ДА - Варна, фонд 78 К, оп. 3, а. е. 6. [обратно]

5. ДА - Варна, фонд 78 К, оп. 3, а. е. 15. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.