Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТЪКАЧНИТЕ ФАБРИКИ НА РЕКА ДЕВНЯ

Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

В общия индустриален подем на България в годините преди Балканската война е въвлечена и Река Девня. Законът за насърчаване на местната индустрия (1895 г.)1, както и високите протекционистични мита на българските правителства за внос на памучни, ленени и копринени тъкани (1897 г.) преливат капитали в една нова за България индустрия - памукотъкачната и ютено-конопената.

Селището Река Девня е избрано за място на първите в България памукотекстилна и ютено-конопена фабрики заради евтината движеща сила - водата на девненските извори.

През 1902 г. варненските търговци братя Васил и Георги хаджи Дечеви получили концесия за строеж на фабрика за “тъкане на всякакъв вид памучни влакна, обикновени и четворни, белени и небелени, оксфорти и цветни аладжи, с район окръзите Варненски, Шуменски, Разградски и Силистренски”2. През 1903 г. Георги хаджи Дечев открива в Река Девня памукотекстилна фабрика “Прогрес”3. Капиталът, вложен в постройката и оборудването на фабриката, възлизал на 200 000 лв. Във фабриката били монтирани 40 стана, купени на цената на старо желязо от Англия. Те били задвижвани от водна турбина с мощност 20 к. с. Становете били обслужвани от около 50 момичета от Девня и Еленско. Дневната им надница била между един и два лева4. Фабриката произвеждала 20 000 топа (по 34 м) американ. Преждите били внасяни от Англия, а готовата продукция се продавала на българския пазар5.

През 1909 г. фабриката била преместена край Варна поради маларията, от която често боледували работниците.

През 1909 г. варненски и габровски търговци и индустриалци (Андрей Екимов, Хараламби Димитров, Христо Заимов, Александър Заимов, Пенчо Ив. Семов и др.) създават Акционерно дружество за ютени изделия “Фабрика Кирил” с основен капитал 25 000 лв. Още същата година дружеството открива в с. Река Девня първата в България фабрика за ютени изделия. Във фабриката работели 15 стана, обслужвани от 20 работника6. Фабриката произвеждала зебло, торби и бандажи за тютюн. За продажбата на своята продукция тя имала и двама търговски агенти.

През 1914 г. фабриката била преместена във Варна.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. ДВ, бр. 22 от 28 януари 1895 г. [обратно]

2. ДА - Варна, ф. 21 к, оп. 1, арх. ед. 6, л. 1 ("Текстил" АД). [обратно]

3. ДА - Варна, фонд 21К, оп. 1, а. е. 4, л. 1 (“Текстил” АД); Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1903-1904 г. Варна, 1904, 32-33; М. Червендинева, П. Цанев, В. Василев, М. Еремейска. Текстилци. Организация и борби на текстилните работници в България 1878-1944. Профиздат, С., 1970, с. 42; Т. Парушев. Развитието на текстилната промишленост във Варненски окръг (1878-1929 г.). - ИНМВ, 17 (32), 1981, с. 139. [обратно]

4. През 1905 г. обикновената надница е 1,66 лв. Вж. К. Г. Попов. Стопанска България през 1911 г. Статистически изследвания. - СбБАН, кн. VIII. С., 1916, с. 469. [обратно]

5. А. Иширков. Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение. - ГСУ, II, 1905/1906, с. 253. [обратно]

6. Т. Парушев. Развитието на текстилната промишленост..., с. 140; К. Г. Попов. Стопанска България през 1911 г. Статистически изследвания. - СбБАН, кн. VIII. С., 1916, Табл. 108. [обратно]

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.