Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

ДЕВНЯ

Землището на с. Девня граничило със землищата на с. Река Девня (от 1906 г.), с. Караач Софулар (Тръстиково), с. Копусчии (Падина), с. Ахър кьой (Габърница), с. Кутлу бей (Неофит Рилски), с. Кара Хюсеин (Срацимир / Чернево), с. Таптък (Кипра) и с. Емирлер (Марково / Повеляново). То се състояло от ниви, ливади, лозя и пустеещи места. Топонимите от Девня и Река Девня, с малки изключения, са турски. Доколкото съществуват български имена, те са възникнали след Освобождението.

Аджипа (аджаиб - чудноват, странен) - местност, на границата на землищата на селата Девня, Ахър кьой (Габърница) и Кутлу бей (Неофит Рилски).

Бозалъка - ниви и ливади, граничещи със землището на с. Кутлу бей (Неофит Рилски).

Бюлюците (бюлюк - стадо, чарда) - място за пладнуване на стада овце (Панова бюлюк; Палюв бюлюк).

Вехтите лозя - старите лозя.

Гермите - местност западно от Девня.

Големия кайряк - голо възвишение на североизток от Девня (211,94 м).

Домуз дере - плитък дол на североизток от Девня.

Изгорялата къшла (място за зимуване; кошара) - местност и зимна кошара за овце отпреди Освобождението, на границата със землищата на селата Кутлу бей (Неофит Рилски) и Кара Хюсеин (Срацимир / Чернево).

Каровча - местност опираща до възвишението Кайрака.

Ковънлъка - място с хубава паша за пчели.

Новите лозя - местност с лозя на юг от Девня.

Папаз дере - плитък дол на границата със землището на с. Ахър кьой (Габърница).

Рътът (рът - продълговат рид; бърдо) - възвишение край Девня.

Тетрата - местност северно от Девня, граничеща с Домуз дере.

Харманлъка (харман - място за вършитба) - място за вършеене край Девня.

Чакмака - гористо възвишение на запад от Девня (322,3 м).

Червената пръст - местност в подножието на възвишението Чакмака. Тук са открити следи от селище с керамика от късното средновековие и основите на църква с некропол. От некропола произхождат надгробни камъни с издълбани кръстове, три от които с гръцки надписи. Един от тези камъни носи дата 1776 г.¹

РЕКА ДЕВНЯ

Землището на Река Девня се е ограничавало в района около водениците и по течението на река Девня.² То се състояло от малки парцели ниви, ливади, овощни и зеленчукови градини. Днес синорите са заличени, изворите³ каптирани, водениците разрушени.

Баллъка - местност около долното течение на Карахюсеинската (Черневската) река. Място удобно за пчелини.

Балтата - местност при вливането на река Девня (в миналото Девненска река) в Белославското езеро (в миналото Малко Девненско езеро).

Буджака - местност на юг от Река Девня, превърната в утаечни езера.

Бялата могила - невисока могила на изток от Река Девня. Сега заравнена.

Герените (герен - низина край вода) - пасища край река Девня.

Главен мост / Хански мост - каменен мост над река Девня от преди Освобождението, на държавното шосе Шумен - Варна. За първи път споменат в писмата на Виктор Тепляков през 1829 г.⁴ Константин Иречек пише, че бил дълъг 70 крачки. Мостът бил наполовина разрушен при наводнение през 1883 г. и възстановен с дървени греди⁵. Сега не съществува (заменен с железобетонен).

Кабата - местност западно от Река Девня. Към 1861 г. тук се заселили кримски татари.

Каровчанско дере - малък дол с поток, който пресича западната крепостна стена на Марцианопол и се влива в река Девня при някогашната воденица Бентдерлия. Според К. Шкорпил в горния край на това дере, в местността Каровча, имало селище, което изчезнало през XVIII век⁶.

Керемидарницата - местност южно от Река Девня. В миналото тук имало керемидарница.

Курдов мост - дървен мост над река Девня при някогашната воденица Горна Баладжа. Сега не съществува (заменен с железобетонен).

Курдов път - коларски път между Река Девня и Девня. Сега заменен с шосе.

Маркозана - местност и чешма югоизточно от Река Девня, по името на старо селище, изчезнало през XVIII век⁷.

Отсреща - ниви, граничещи със землището на с. Емирлер (Марково / Повеляново).

Рибарника - нива и ливада до извор Халкалията. През 30-те години на миналия век немецът Ерих Копел изградил тук изкуствен рибарник.

Тавата - място до воденицата Долен пойряз, където се съединяват двата ръкава на река Девня.

Таптъшки суват (суват - пасище) - пасища до Таптъшката чешма, на границата със землището на с. Река Девня.

Табия (укрепление) - невисоко възвишение на изток от Река Девня. Тук са открити останки на раннохристиянска базилика⁸. По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. русите изградили тук земно укрепление (редут).

Траянов гроб - тракийска могила в чертите на Река Девня (край държавното шосе Варна - Шумен). Вторично използвана за гробище на убити руски войници през май 1829 г. (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.), или настанени в Девня, английски войнци умрели от холера през лятото на 1854 г. (по време на Кримската война от 1853-1856 г.)⁹.

Хасанов мост - дървен мост над река Девня при Хасан дермен (Хасановата воденица).

Хасанов път - коларски път от Девня за Хасан дермен.

Хисар (крепост) - място до извор Дипсиз. Тук са открити останките на римски амфитеатър и раннобългарска крепост¹⁰.

Царското - местност северозападно от Река Девня, в подножието на възвишението Кайрака.

Ченгене баир / Узун баир / Дългата могила - възвишение на изток от Река Девня (163,1 м).

Ябанджи тепе (ябанджия - чужденец, другоземец) - възвишение южно от Река Девня. Тук е старото селско гробище на Река Девня.

ПОВЕЛЯНОВО / МАРКОВО

Кендигелен - местност на североизток от Повеляново.

Поляните / Полените - гористо възвишение на югозапад от Повеляново (211,5 м). През 1969 г. в подножието му е разкопан раннобългарски некропол от края на VIII - началото на IX век¹¹.

Трънака / Драката - местност на запад от Повеляново. Тук през 1939 г. е открита пътна колона с гръцки надпис¹².

БЕЛЕЖКИ

1. A. Margos. Au sujet de la localisation de la forteresse médiévale Δiαβαiνα - Дьвина. - Studia Balcanica. Recherches de géographie historique, 1. Sofia, 1970, 108-109, _{бел. 59.} [обратно]

2. А. Маргос. Топонимичен материал от квартал Изворите (с. Река Девня) на град Девня. - ИНМВ, 20 (35), 1984, 107-112. [обратно]

3. Те са най-големите карстови извори в България. Разположени са в няколко групи в подножието на възвишението Голям кайрак. Изворите дават началото на река Девня. До 1936 г. те били известни с турските си имена. Най-големите са Халкалията (Кара дипсиз / Черния бездънен), Башгьоз (Игрек), Делидушка (Лудетината), Адата (Острова), Хавуза (Вълшебния) и Дипсиз (Бездънния / Марциана). Изворните води излизат по разседи под слаб напор. Изворите имат постоянен дебит (3670 л/с, според проф. Анастас Иширков - 1906 г.; 2804 л/с, според инж. Йосиф Иванов - 1907 г.; 2952 л/с, според най-нови данни) и постоянна температура - около 18 градуса. Водите са варовити (съдържат 93 % калциев карбонат и незначителни количества магнезиев карбонат, железни, алуминиеви и силициеви окиси).

От 1954 г. започва постепенното каптиране на изворите. Водите им се използват в промишлените предприятия при Девня и за водоснабдяване на Девня и Варна. Днес само Вълшебният извор блика на воля. Вж. Письма изъ Болгарiи (Писаны во время кампанiи 1829 года) Викторомъ Тепляковымъ. Москва, Въ Типографiи Августа Семена при Императорской Медико-Хирургической Академiи, MDCCCXXXIII, с. 142 (“Уверяютъ, что вода сiя врачевала многiе тяжкiе недуги, действуя подобно минеральной на больныхъ, вверявшихся ея целительному могуществу. Это сказанiе должно быть не безъ некотораго правдоподобiя, судя по теплой температуре воды и пузырькамъ, вскакивающимъ на поверхности ключа, который самъ собою бьетъ почти на аршинъ вверхъ посереди одного изъ рукавовъ реки, не вдалеке отъ сего места. За всем темъ, въ химизме воды, ни вкусъ, ни обонянiе не ощущаютъ частицъ минеральныхъ.”); H. et K. Škorpil. Sources et pertes des eaux en Bulgarie. Mémoires de la Société de spéléologie. III, № 15, Paris, 1898, p. 12 (108) (“Sur la route de Varna á Pravadija, prés du village de Devno, au pied des collines calcaires appelées Kajratzi, se trouvent sept grandes sources qui sont identiques aux sources de la riviére Potamos, lesquelles se trouvaient d’aprés Jordanes (Getica, et Mommsen, p. 82), dans l’intérieur de la ville romaine Marcianopolis (In flumine illo, qui nimii limpiditatis saporisque in media urbe oritur, Potami cognomento). Les sources forment la riviére importante, appelée Devnenska reka, que se jette non lion de la, dans le petit lac Malko Devnensko ézero. L’eau de ces sources appelées Basz Gjoz, Halkali, Kourtbej, Dipsis, Ada, Delidouszka et Havouz, est toujours limpide et sort presque toujours avec le meme volume. Les habitants croient qu’elle provient du Danube, aux environs de Silistra et racontent la légende du baton de berger. L’eau des sources provient de l’eau d’infiltration des régions calcaires (crétacées), qui comprennent une superficie d’environ 140 kilométres carrés et qui sont bornées par les collines de Déliorman. L’eau de cette région forme le bassin de la riviére Karahouseinska reka, ou coule Devnenska reka. Le terrain est a environ 200 métres (au-dessus du niveau de la mer)”; А. Иширков. Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение. - ГСУ, II, 1905/1906, 245-255; Х. К. Шкорпил. Девненските извори. - ИВАД, III, 1910, 89-92; Д. Костов. Отечествена география-атлас. С география на другите държави на Балканския полуостров и на Ромъния. Книгоиздателство Хр. Г. Данов, Пловдив, 1911, с. 41; В. Цанков. Принос към геологията на Девненската долина и околността й между река Камчия и румънската граница. - ГСУ ФМФ, II, 1937, с. 3; Ек. Бончев. Девненските извори и техният произход. - Природа и знание, VII, 1954, № 1, 5-7; А. В. Рождественски. Кратка хидрологична и хидрохимична характеристика на Девненските извори, река Девня, река Провадийска и Белославското езеро. - Хидрология и метеорология, 1961, № 5, 42-49; Кратка българска енциклопедия. Т. 2. Издателство на Българската академия на науките, С., 1964, с. 128. [обратно]

4. Вж. Письма изъ Болгарiи ..., с. 133. [обратно]

5. Акад. К. Иречек. Пътувания по България. Превод от чешки Стоян Аргиров. Под редакцията на доц. Евлоги Бужашки и проф. Велизар Велков. Издателство Наука и изкуство, С., 1974, с. 913, 915-916.

Вероятно от развалините на този мост е и камъкът с надпис на османски език за който се споменава в архива на Варненското археологическо дружество. Вж. Н. Димитрова. Преглед на архивния фонд на “Варненското археологическо дружество”. - ИНМВ, X (XXV), 1974, с. 279; ДА - Варна, фонд 91 К, оп. 2, а. е. 2, л. 43-46. [обратно]

6. К. Шкорпил. Некоторыя из дорог восточной Болгарiи. - ИРАИК, X, 1905, (= Матерiалы для Болгарскихъ древностей. Абоба - Плиска), с. 470. [обратно]

7. Пак там. [обратно]

8. Ан. Ангелов. Марцианопол - история и археология. Варна, 1999, 46-48. [обратно]

9. К. Шкорпил. Пети годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1910 год. Варна, 1911, 16-18; В. Маринов. Миналото на с. Девня, Провадийско, с оглед на “арнаутите” в Североизточна България. - В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски, Издание на Българската академия на науките, С., 1960, с. 613. [обратно]

10. A. Margos. Au sujet de la localisation de la forteresse médiévale Δiαβαiνα - Дьвина. - Studia Balcanica. Recherches de géographie historique, 1. Sofia, 1970, p. 108; Ан. Ангелов. Марцианопол..., 55-56. [обратно]

11. Д. Ил. Димитров. Новооткрит раннобългарски некропол при Девня (Предварително съобщение). - ИНМВ, VII (XXII), 1971, 57-74. [обратно]

12. Ив. Велков. Находки и вести от разни места. - ИБАИ, XIV, 1940/1942, с. 277; J. et L. Robert. Bulletin épigraphique. - Revue des etudes grecques, LXI, 1948, p. 181 (158); G. Mihailov. Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae. II. Inscriptiones inter Danubium et Haemum repertae. Serdicae, MCMLVIII, p. 197 (834); Д. Божкова. Антични епиграфски паметници от Маркианопол. - МПК, IX, 1969, № 2, 3-4.

Колоната (запазена вис. 1,16 м, диам. 0,36-0,38 м, вис. на буквите 4-6 см) била издигната от общината на Марцианопол, между 255 и 259 г., в чест на император Валериан (254-260) и на сина му Галиен (254-268). [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.