Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЪЗДАВАНЕТО НА ОБЩИНА РЕКА ДЕВНЯ

Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

По предложение на Варненската търговско-индустриална камара (19 август 1904 г.) министърът на вътрешните работи в правителството на генерал Рачо Петров - Димитър Петков, внесъл на 23 януари 1906 г. в XIII обикновено народно събрание следния доклад:

“ДОКЛАДЪ ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

При известните и прочути извори на р. Девня се е образувала една промишлена колония. На едно пространство от 2 км по течение на реката има издигнати 31 воденици, от които 12, инсталирани модерно, и 19 обикновени, една тъкачна платнена фабрика и две тепавици. Освен фабрикантите и работниците, там са заселени вече и няколко семейства. Ежедневно при водениците идват няколко стотин кола с храна. Там е и Девненската железопътна станция, която, след продължение линията до Добрич, ще стане централна. Всичко това показва, че при Девненските воденици трябва да има общинско управление, което да се грижи както за реда и тишината, така и за благоустройството на самото заселище, защото кметството на с. Девня, било поради далечината, било по други причини, не иска, па и не може да направи нещо в това отношение. Но защото според чл. 1 от Закона за селските общини община може да се образува само от село (махала, колиби), което има най-малко 100 къщи, то счетох за нужно да внеса в Народното събрание приложения тук законопроект за разрешение да се образува община от заселището при р. Девня, макар и да няма 100 къщи.

Гр. София, 19 януарий 1906 г.

Министър на вътрешните работи: Д. Петков1

Без изменения законопроектът на министъра бил приет на 24 януари 1906 г. и станал “Закон за образуване особена община от заселището при р. Девня.”

“Член единствен. Населеното място, което се намира при изворите на р. Девня и по нейното течение на долу и в което има къщи, воденици, тепавици, фабрики и други строения, се отделя от с. Девня и образува отделно село и самостоятелна община под название “Река Девня”2.

Княжеският указ с № 31 бил подписан на 3 февруари 1906 г. На 12 април 1906 г. бил съставен и първият общински съвет. За кмет и помощник кмет били избрани Димитър Киров Попов и Никола Попов.

С приемането на закона бил извършен административен прецедент. Никъде във Варненски окръг (Провадийска околия) нямало случай единствено село самó да представлява община. Това породило недоволство у девненци и те поискали отмяната на закона. Въпросът бил внесен в XIV обикновено народното събрание (II редовна сесия, XC заседание, 28 февруари 1910 г.) от народният представител Теодор Ноев3:

Председателят:4

Следва запитването на г. Теодора Ноев към г. министра на вътрешните работи.

Има думата г. Ноев.

Т. Ноев: (От трибуната) Г. г. народни представители! Преди 3 години по един незаконен начин се основа една нова община в самата местност на с. Девня и новата община се назова “Река-Девня”. Тя се основа чисто партизански. Покойният Петков идваше често на гости у г. Георги х. Дечев.

Председателят: Приказки за гости.

А. Стамболийски: Г. председателю! Недейте си позволява ролята да туряте под калъп речите на г. г. ораторите; малко по-въздържливи бъдете. Народната мъдрост казва: “Конец дело украшает”. Покажете се сега поне малко толерантен.

Председателят: Г. Стамболийски! Моля, седнете си на мястото; нямате думата.

Т. Ноев: Новооснованата община е община само от воденици; в нея община няма да живеят семейства, няма да живеят деца и жени. Но с каква цел се основа общината? Тогавашните воденичари-наематели на водениците, за да отнемат приходите на с. Девня, основаха си една община. Да ви напомня, че приходът е доста добър и достига до 25 000 лв. и този доход се отне от с. Девня. Та, казвам, воденичарите-наематели и самите стопани на водениците, които живеят в разни градища, си основаха нова община. Напр., Кръстю Бончев, живее в гр. Варна, има 4 воденици, Иван Стоянов, живее в гр. Варна, има 3 воденици и ката ден се менят наемателите на водениците. Тази година новооснованата община “Река-Девня” искаше да мине към Варненската околия и туй отцепване влече след себе си половината от нивите на с. Девня към Варна. Ако се отцепи, тогаз по-хубаво е да отнемат и другата половина район на мерата; това значи отнемане още 10 000 декара ниви, които водят със себе си преките данъци, на които щяха да плащат общинарите на с. Девня връхнини. Затуй питам г. министра не смята ли за беззаконна новооснованата община “Река-Девня” и не смята ли да вземе мерки да отмени това решение на бившата камара?

Председателят: Има думата г. министърът на вътрешните работи.

Министър М. Такев5: В с. Девня, на 1-2 км от него, по р. Девня има 32 воденици. На времето си, на 3 февруарий 1906 г., ХІІІ-то обикновено Народно събрание със закон от тази дата заповяда: 32-те воденици, съставляющи селището, под наименование “Река-Девня”, да образуват самостоятелна община. Законът влезе в сила в месец февруарий 1906 г. и до днеска си е в сила. Но тези воденици имат добър приход, както ви каза и г. Ноев. От едно изчисление, което има у мене, само от кантарина на 31 декемврий 1907 г. са получили приход 29 608 лв.; на 1908 г. - 11 517 лв.; на 3 години, те са събрали 52 642 лв., вследствие продажбата на голямо количество храни. С. Девня казва: “Понеже с. Река-Девня се намира в нашето землище, не бива да отцепвате това селище от селото и да му дадете да съставлява самостоятелна община, защото ще ни лишите от тези приходи”. Тия, обаче, воденичари, които съставляват там селището, казват: “Ние с нашия труд, с нашата индустрия, с нашите фабрики предизвикваме тази транзакция, която дава този приход; вие какво общо имате с тия работи. Тия пари, които ще получим, ще употребим за шосета - както и има у мене един списък за шосетата, за подобренията, за всички ония културни работи, които новата община “Река-Девня” е извършила там и наоколо. И така, между новообразуваната община и старата община Девня има спор, т. е. с. Девня иска ние сега да унищожим новата община, под название “Река-Девня”.

Какво става в този промежутък на кавга? Със заявление до Варненския окръжен съвет от 12 септемврий 1909 г. с. Река-Девня моли окръжния съвет да разреши да се отцепи от Провадийската околия и да се присъедини към Варненската; не ще с. Река-Девня да остане в Провадийската околия. Окръжният съвет постановява: ако с. Река-Девня притежава свое отделно землище, определено с безспорни граници, съветът изказва мнение да се отцепи то от Провадийската околия и да се присъедини към Варненската селска, като се запази правото на с. Девня да си пои добитъка и за в бъдъще от р. Девня. Това постановява окръжният съвет. Щом с. Девня се научава за това, подава заявление пак до окръжния съвет, с което моли съветът да не разрешава отцепването на с. Река-Девня от Провадийската околия и присъединението му към Варненската, понеже и голяма част от нивите на с. Девня щели да отидат от Провадийската във Варненската околия. Дали съветът е разгледвал това заявление или не, у мене няма сведения. Вероятно, не го е разгледал. Но същите селяни от с. Девня дойдоха при мене и ми подадоха едно заявление, с което молят аз да присъединя тях към общината Река-Девня - т. е. с. Девня да присъединя към общината “Река-Девня”. Аз им казах: ще изуча този въпрос, и делегирах варненския окръжен управител да отиде на самото място и да произведе едно обстойно разследване, как стои този въпрос. Варненският окръжен управител с писмо № 299, от 9 януарий т. г., донася, че наистина е справедливо, ако може да се съединят тези 2 села, за да може и с. Девня да се ползува от добрите приходи на кантарина и кринина на с. Река-Девня. Обаче - добавя окръжният управител - общината Река-Девня протестира, не желае да се присъедини към никоя община. Понеже чл. 4 от закона за селските общини и чл. 1 от закона за допитването до народа постановяват, че присъединението на една община към друга, или отцепването на едно село и присъединението му към друга община става по желанието на респективните общини, след допитването до народа и по постановлението на окръжния съвет, аз казах: “Щом с. Река-Девня не желае да се присъедини към с. Девня, не съм аз, който мога да заповядам да присъединя едно село към друго, което го не ще. Даже аз да бих желал, трябваше да се произведе референдум в с. Река-Девня, а с. Река-Девня заявява: “Не ща по никой начин с. Девня”. Па и да се произнесе с. Река-Девня, още зависи от окръжния съвет, който трябва да постанови, съгласно чл. 4 от закона за селските общини, за присъединение. Нито допитване е станало, нито може да стане присъединение, защото с. Река-Девня не го желае; нито постановление има от окръжния съвет и не може да има, защото няма допитване до народа. И при всичкото ми желание да бъда полезен на общината с. Девня, законът ми връзва ръцете и тези 2 общини ще си останат отделени една от друга.

Това е отговорът ми по запитването на г. Ноева.

Председателят: Има думата г. Мирски.

К. Мирски: Г. г. народни представители! През 1906 г. ХІІІ-то обикновено Народно събрание е издало един антиконституционен закон.

От земледелската група: Браво!

К. Мирски: То е законът за създаване общината Река-Девня. Тоя закон е антиконституционен по тая проста причина, защото Река-Девня няма землище, а по нашата конституция предполага се, че всяка община има землище. Тоя закон трябва да се внесе в камарата отново. Ако камарата иска да създаде от Река-Девня община, правителството да внесе законопроект с определяне граници за територията на тази община. Дотогава ще се продължава това, което се е продължавало и което е против конституцията и даже против законите. Защото ето какво именно са направили най-после. Един указ е бил издаден; не зная сега кой го е подписал - министърът на вътрешните работи ли, или министърът на обществените сгради - но, доколкото си спомням, четох в “Държавен вестник”, че вече е създадена територията на Река-Девня. А това нещо не може да стане по административен ред. Най-добре ще бъде да се внесе тук законопроект от респективното министерство в идущата сесия, било за отменението на оня закон, било за допълнението му. И тогава Събранието, при по-свободно време, при достатъчно време, да се произнесе, както трябва. Дотогава да стои днешното положение. Затова аз моля г. интерпелатора да се задоволи засега с отговора, обаче г. министърът на вътрешните работи да даде декларация, че в идущата сесия ще ни занимае с този въпрос; защото не е мислимо никъде в света да съществува община без територия, а пък територията на една община не може да се даде освен по законодателен ред. Водениците принадлежат: едни на варненци, други на девненци и т.н., но то не значи, че тук има територия. Как се е образувал сегашният общински съвет на тая община? Отказаха се някои варненски граждани да бъдат членове на варненската градска община и казаха: “Ние сме членове на общината Река-Девня”, и избраха общински съвет. То е една комедия, която е станала от ХІІІ-то обикновено Народно събрание, a la minute е издаден тоя закон по една причина, която не желая да кажа.

М. Златанов: Закон има за тая работа.

Председателят: Моля, нямате думата, г. Златанов. Има други записани.

М. Златанов: Добре; аз само туй казвам, че има закон.

Председателят: Има думата г. Стамболийски.

А. Стамболийски: Г. г. народни представители! Г. министърът на вътрешните работи е прав, дето дава такъв отговор, защото него са го свързали закони и, може би, това е единственият случай, дето той е прав.

От мнозинството: А-а-а. (Смях)

А. Стамболийски: Факт е, обаче, че тая работа е чокойска; тая работа комшийски са създали стамболовистите. Няколко души воденичари, които живеят съвсем на друго място, нямат никакъв имот тук, искат да създадат община. Защо им са позволили? В закона, мисля, е писано, че най-малко 100 къщи трябва да има едно село, за да образува една община. Ако се гледа само на приходите, то съвсем това не е достатъчно - един чокой може тогава да дойде да представи своите сметки и да каже, че може да поддържа една община и да образува такава. Именно аз казвам, нито е законно, нито конституционно, нито човешки да стои в с. Река-Девня община на няколко души чокои, които искат да разполагат тъй, както си щат със своите приходи, и да им се даде право да образуват община, когато никакво семейство не живее там.

П. Паскалев: Няма ли работници?

А. Стамболийски: Работниците не са тамошни жители; те са пришелци от цяла България. - Аз ще моля г. министра на вътрешните работи в идущата сесия - ако имаме щастието пак да се видим - да внесе едно изменение и да развали тая комшийска работа.

Председателят: Има думата г. Ноев.

Т. Ноев: Г. г. народни представители! Р. Девня е водопой на с. Девня.

Председателят: Това го казахме, г. Ноев.

Т. Ноев: Аз моля г. министра в идущата сесия да внесе закон, за да отмени това беззаконие.

Председателят: Понеже няма предложен мотивиран дневен ред, минаваме на следующето запитване...”

 

Вестник “Свободен глас” за създаването на Община Река Девня

“В новата община на Река Девня е станал на 12 т. м. избор на ново кметство. Избраните са: Д. К. Попов, Георги хаджи Дечев, Никола Попов, Тенчо Чирпанлиев, Вангел Сотиров, Калю Гешев, Александър Люцканов Георгиев и Киро Димитров - всички търговци - мелничари, обещающи да турят една добра наредба в управлението на новата община. При всичко, че новия закон според, който се създаде самостоятелна община на р. Девня, отделно от селото Девня, отне възможността на това последното да се ползува от доходите на реката, обаче самия факт, че в замяна на тия доходи девненчене, не са направили нищо полезно за задоволяването нуждите на местността, “Река Девня”, свидетелствува, че те не са имали по далечна цел от експлоатиране с нейните доходи. Новото положение, обаче вдъхва надежда, че местоположението, което е прибрало в своето пространство именията на едно голямо число капиталисти хора на индустрията, ще даде по друг образ на работите в новата община. Независимо от уредбата на формалната част на управлението, очаква се от новото кметство да даде начало на едно разхубавяване на местността, толкоз богата със своите извори. Залесяването по един модерен план ще трябва да съставлява първото дело на кметството. Пречистването на водата, като се направят съответствующи водопроводи, а и на някои места построяване на мостове, фонтани и пр., всички тия мероприятия ще донесат не само едно облагородяване на местността, но ще подобрят нейното хигиеническо състояние, от което понастоящем е лишена, но от което живущите там имат голяма нужда. Като поздравяваме новото кметство с избора, пожелаваме му успех във всички дела.”6

 

Княз Фердинанд в Река Девня

“На 23 т. м.7 князът придружен от свитата си министър Ив. Шишманов8 и К. Шкорпил9 със специален трен заминали за Река Девня, гдето разгледали местността и някой археологически разкопки. Посетил някой от фабриките, между които и фабриката на Георги хаджи Дечев, след което разгледали изворите на реката и се отбили да разгледат една каменна дупка останала от римско време. През това време били придружени от кмета Никола Попов с който княза разговорил надълго върху значението на тези места, и му пожелал успех в неговите намерения за украсяването в бъдеще на тази местност. След това се завърнали обратно за Варна и от там княза заминал за Евксиноград.”10

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Стенографски дневници на XIII ОНС, III РС, LXII, 23. I. 1906, с. 2410. [обратно]

2. Стенографски дневници на XIII ОНС, III РС, LXIV, 24. I. 1906, с. 2457. [обратно]

3. Тодор Ноев - народен представител от Провадийска околия, по занятие земеделец.

Вж. http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/14ons/2rs/14ons-2rs-z9.htm [обратно]

4. Христо П. Славейков - председател (15. 06. 1908-15. 09. 1910 г.) на XIV ОНС (15. 06. 1908-15. 02. 1911 г.). [обратно]

5. Михаил Такев - министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Малинов - (16 януари 1908 г. - 5 септември 1910 г.). [обратно]

6. Свободен глас, II, бр. 11 от 25 март 1906 г.

Това е второто посещение на княз Фердинанд в Река Девня. Първото е на 27 септември 1898 г., когато той открива железницата Гебедже - Девня. [обратно]

7. 23 октомври 1906 г. [обратно]

8. Иван Шишманов - министър на народното просвешение (7 май 1903 г. - 3 януари 1907 г.). [обратно]

9. Карел Шкорпил (1859-1944) - археолог, един от основателите на българската археология. Основател на Варненското археологическо дружество (1901 г.), а от 11 юни 1906 г. до смъртта си - директор на създадения от него Варненски археологически музей (Окръжен музей). [обратно]

10. Свободен глас, II, бр. 41, 29 октомври 1906 г. [обратно]

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.