Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РЕКА ДЕВНЯ

Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

Река Девня възниква през османското владичество около девненските извори като воденичарско селище. За първи път то се споменава от католическия епископ Петър Богдан. В доклад от 1640 г. до Конгрегацията за разпространение на вярата в Рим той пише, че по реката Девина имало 25 воденици, всяка от които струвала пет или шест хиляди скуди1, всички притежание на турци2. През 1652 г. турският пътешественик Евлия Челеби (Evliya Çelebi) отбелязва, че в това селище имало четиридесет до петдесет големи воденици, всяка от които струвала повече от един заимлик3 и че населението на Добруджа и Делиормана идвало тук да смила храните си4. Девненските воденици се споменават и в документ от 1774 г. (по време на руско-турската война от 1768-1774 г.), с който, обградените във варненската крепост турски войници и чиновници, молят султана за помощ и закрила5. На 24 април 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков видял 24 воденици, всичките разрушени през войната6.

През XVII-XIX век селището се състояло от воденици със стопански сгради и жилищни помещения към тях. Тук живеели турци и християни (българи или гагаузи)7. Към 1861 г. в Река Девня били заселени и кримски татари8. През 1877 г. тяхното селище в местността Кабата наброявало 17 къщи9. Заради маларията след Освобождението татарите се изселили в с. Ендже (с. Царев брод, Шуменско)10.

През 1884 г. Константин Иречек заварил в Река Девня “не по-малко от 34 воденици”, които образували малко селище (Девненска река)11. В него имало чаршия с хан, кръчми, бакалници, касапски дюкяни, фурни, подковачница и обущарница. По време на първото преброяване на населението в Княжество България заселището (Девнянска-Река) наброявало 213 жители (209 мъже и 4 жени), 35 къщи и 40 домакинства12. В публикувания през 1905 г. доклад на Варненската търговско-индустриална камара за селището Река Девня е написано следното: “Заселището не е свързано с шосета и междуселски пътища. Наистина, през самите мелници минава шосето Варна - Шумен, но то не е нищо друго, освен остатъци и помен от шосето, правено още от времето на известния турски реформатор Мидхат паша13. Из цялото заселище няма ни една павирана улица, нито помен от мостове. Локвите и барите са неща обикновени; водата за пиене е невъобразимо лоша и нехигиенична. И всичко това прави местността крайно нездрава.14

С княжески указ № 31 от 3 февруари 1906 г. селището, заедно с гара Девня, било отделено от община Девня в самостоятелно село със своя община и наречено Река Девня. Включено било в състава на Провадийска околия15. В избирателните списъци били записани 100 души. Първата работа на новата община била изграждането на два моста над реката, скотобойна, два касапски дюкяна и общинска магазия. Поръчани били и 100 дялани камъка за регулационни точки. Регулационният план на Река Девня бил утвърден с царски указ № 5 от 18 януари 1910 г.

След междусъюзническата война (1913 г.) в Река Девня се заселили и българи - “маджури”, бежанци от с. Урум беглии (Бунархисарско), Добруджа и Македония16.

Населението на Река Девня намирало препитание във водениците, в тепавиците и маслобойната, в житната борса, по строежите на общинските и междуселски пътища, в кариерите за камък, в ютено-конопената фабрика на Хараламби Димитров (от 1909 г.)17, във варницата и фабриката за марсилски керемиди и тухли “Марциана” на инж. Йосиф хаджи Стоянов и Сие (от 1914 г.)18 (от 31 декември 1942 г. на Димитър хаджи Чакъров), във фабриката за винена киселина (лимонтозу) “Братя Теневи” (от 1929 г.)19, в “Кредитно кооперативно сдружение “Популярна банка” (от 1929 г.)20, във въжарската фабрика “Девня” на Никола Попов & Син (от 1937 г.)21, в кръчмите, бакалниците, фурните и касапските дюкяни.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Скудо (scudo) - италианска сребърна монета с тегло 33,50 грама (или 31,83). Вж. В. В. Зварич. Нумизматический словарь. Издательство “Вища школа”, Львов, 1978, с. 157. [обратно]

2. Acta Bulgariae ecclesiastica ab a. 1565 usque ad a. 1799. Collegit et digessit P. Fr. Eusebius Fermendziu, ordinis s. Francisci, provinciae s. Joannis Capistrani, Sacerdos. - Monumenta spectantia historiam Slavorum meridionalium, Volumen decimum octavum. Zagrabiae, 1887, p. 77. ("Abbondanza del pesce, essendo vicino doi laghi grandissimi, che vengono della montagna et fanno un fiume grosso, che si chiama Devina, sopra qual fiume sono 25 molini, che vale ogni molino da cinque o sei mila scudi, perche butano entrate grandi, ma sono tutti delli Turchi, et questo fiume entra nel mar negro, essendo vicina la Varna circa 20 miglia, che e scalla grande del mar negro, per questi paesi; spesso volte vengono li Cosacchi per mar negro.)". Вж. Ст. Младенов. Имената на още десет български реки. - СпБАН, Кн. XVI. 1918, 71-72, бел. 1; Ив. Дуйчев. Описанието на България от 1640 г. на архиепископа Петър Богдан. - АПП, II. 1939/40, № 2, 186-187; Пътища и пътешественици XIV-XIX век. Подбор и редакция Светла Гюрова. Български писател, С., 1982, 63-64. [обратно]

3. Заимлик - имот в реални граници, от чийто доходи се издържа и обмундирова един войник в Османската империя. Обикновено се обработва от раетско семейство. [обратно]

4. Д. Г. Гаджанов. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII век. - ПСп, XXI, 1909, № LXX, с. 671-672, 719. [обратно]

5. “На 11 реби юл еввел, ден понеделник, в настоящата 1188 година (1774 г.), долнопробният неверник, със своите злокобни войници-пехотинци и конници от презряната дружина...(тук документът е скъсан), нападнаха Козлуджа и командуващият, негово превъзходителство Ага паша, заедно с негово превъзходителство Реис ефенди, излязоха да пресрешнат неверника. След една ожесточена битка, въпреки многото жертви на меча, дадени от врага-неверник, по предопределена от бога съдба, турската армия, разстроена и разгромена, се видя принудена да се върне и оттегли към Шумен. Тогава злокобният неверник, със своята отвратителна дружина, влезе в Козлуджа, което отстои на 6 часа път от Варненската крепост. Същият завладя и девненските воденици, отстоящи на 5 часа път от Варна”. Вж. В. Тонев, К. Стоянов. История на село Суворово. Издателство на Отечествения фронт, С., 1973, с. 23. [обратно]

6. Письма изъ Болгарiи (Писаны во время кампанiи 1829 года) Викторомъ Тепляковымъ. Москва, Въ Типографiи Августа Семена при Императорской Медико-Хирургической Академiи, MDCCCXXXIII, с. 141. [обратно]

7. Ал. Кузев. Пръстени-печати от късното средновековие във Варненския музей. - ИВАД, XII, 1961, 82-83, обр. 2; A. Margos. Au sujet de la localisation de la forteresse médiévale Δiαβαiνα - Дьвина. - Studia Balcanica. Recherches de géographie historique, 1. Sofia, 1970, p. 109, бел.66.

През пролетта на 1837 г., при пътуването си от Варна за Шумен, султан Махмуд II (Mahmut II, 1808-1839), придружен от пруския капитан Хелмут-Карл Бернхард Молтке (Helmuth (Carl Bernhard) Graf von Moltke, 1800-1891), спрял за почивка в Девня (Река Девня?). Вж. Х. и К. Шкорпил. Печат на княз Михаил-Борис. - ИВАД, VII, 1921, 108-118; Г. Димитров. Руско-турската война 1828-1829 г. Втори Походъ (1829). - ИВАД, V, 1912, с. 28; Х. Лебикян. Колоните на султан Махмуд II. Хроника на едно пътешествие. Издателство "Русе 22", Русе, 2003, с. 3, 16. [обратно]

8. Ф. Канитцъ. Дунайская Болгарiя и Балканскiй Полуостровъ. Историческiя, Географическiя и Этнографическiя путевыя наблюденiя 1860-1875. Типографiя Министерства Путей Сообщенiя (А. Бëнке), Санктпетербургъ, 1876, 320-329. [обратно]

9. В. Тепловъ. Матерiалы для статистики Болгарiи, Θракiи и Македонiи. Съ приложенiемъ карты распределенiя народонаселенiя по вероисповеданiямъ составилъ В. Теплов. Типографiя и хромолитографiя А. Траншеля, С.-Петербург, 1877, с. 163.

На руската триверстова карта (една верста е равна на 1066,79 м) (Вж. "Карта части Балканскаго полуострова". Р. I-X. [1900]. 70 л. 45,5/52 см. М 1:126 000. Лист V. 9. - Варна, поселището е отбелязано с името Девненскiя мельн. [обратно]

10. В. Маринов. Миналото на с. Девня, Провадийско, с оглед на “арнаутите” в Североизточна България. - В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. Издание на Българската академия на науките, С., 1960, 612-613. [обратно]

11. Акад. К. Иречек. Пътувания по България. Превод от чешки Стоян Аргиров. Под редакцията на доц. Евлоги Бужашки и проф. Велизар Велков. Издателство Наука и изкуство, С., 1974, с. 913. [обратно]

12. Списъкъ на населените места (по преброяваньето на 1 януарий 1881 г.). Държавна печатница, С., 1885, с. 22, 84; Окончателни резултати от преброявание на населението на 1-ий януарий 1881 година. Печатница В. Зилбер, С., 1890, 82-83. [обратно]

13. Мидхат паша (титла, означаваща ученост) (Ahmed Şefik Midhat Paşa, 1822-1884) - турски държавник и реформатор, валия (1864-1867 г.) на Дунавския вилает (Tuna Vilayeti) с център Русчук. [обратно]

14. Доклад върху положението на някои отрасли на търговията, индустрията и производството действующи в района на Варненската търговско-индустриална камара през 1903 г. Варна, 1905, с. 156. [обратно]

15. ДВ, бр. 29 от 7 февруари 1906 г.; Д. Мичев, П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. Наука и изкуство, С., 1989, 230-231. [обратно]

16. В Река Девня били построени 11 бежански къщи. [обратно]

17. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908-1909 г. Варна, 1909, с. 82. [обратно]

18. Г. Димитров. Надгробен камък от Река Девня. - ИВАД, VI, 1914, с. 78; Варненски новини, III, бр. 714 от 13 август 1915 г. [обратно]

19. С дневен капацитет 600 кг винена киселина. Вж. Изложение за състоянието на Варненския окръг през 1929 година. Варна, 1930, с. 44.

От 1933 г. фабриката произвеждала и сода бикарбонат и сода за пране. [обратно]

20. ДВ, бр. 111 от 16 август 1929 г. [обратно]

21. ЦДИА, фонд 231, а. е. 19, л. 221; Т. Парушев. Развитието на текстилната промишленост във Варненски окръг 1929-1944 г. - ИНМВ, 18 (33), 1982, с. 162; Варненски новини, XXVI, бр. 6212, от 2 декември 1937 г. [обратно]

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.