Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В ДЕВНЯ

Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

През 1844-1845 г. по инициатива на селския чорбаджия Дука Вълюв в Девня е открито първото килийно училище1. За учител е поканен Константин Драганов - Кумановски от колиби Куманите, Еленско. Около 1845 г. със средства, събрани от църковния дискос, е построено и първото училище - паянтова постройка с две стаи (едната - учебна, а другата - жилище на учителя)2.

По своя характер на обучение девненското училище не се различавало от обществените килийни училища по това време. В него са се учили предимно момчета3 и то им давало елементарна грамотност. В училището се преподавало славянски прочит, числене (аритметика), църковно пеене и богослужебните книги - Апостол, Часослов (Наустница) и Псалтир. Наказанията обикновено били бой с пръчка.

От 1853 г., в продължение на около 30 години в училището преподавал Димитър Димов (роден в с. Чомлек кьой - с. Ботево, Ямболско). Към 1860 г. в Девня е имало двама учители с по 10 ученика, които учели децата на различни места. През 1866-1867 г. в Девня се установил учителят Тодор Попов от Елена. Той преподавал по модерния тогава взаимоучителен метод. При неговото учителствуване девненското училище се утвърдило като едно от първите училища в провадийския край. През 1867-1868 г. в двора на църквата “Свети Никола” е изградено ново училище. То е било на два етажа с три класни стаи. По това време броят на учениците достигнал 50. На 9 май 1869 г. се провежда и училищният изпит. Учениците, изпитвани от Тодор Мутевски и архимандрит Панарет върху писменица, землеописание, числителница и свещена история, отговарят много добре4. На 11 май 1870 г. за първи път в училището е бил отбелязан и празникът на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий5. По това време в Девня е открито и девическо училище6.

До Освобождението девненското училище е издържано от християнската община и от волни пожертвования на местното население. През тези години училището е подпомогнато и със средства от завещанията на д-р Петър Берон и Маринчо Бенли7.

Издръжката на училището след Освобождението е била поета от общината. Училището притежавало ниви и ливади (1911 г. - 153,8 дка)8, които отдавало под наем. През 1894-1895 г. в Девня е построено ново първоначално (до четвърто отделение) училище - “Княз Борис Търновски”9 (за изграждането му общината получила от министерството на народното просвещение помощ от 2 500 лв.)10. В първо отделение децата изучавали закон божи, четене, писане, граматически упражнения, диктовка, славянско четене, краснопис, пеене и гимнастика.

През 1920-1921 г. в Девня е открито училище “Христо Ботев” (прогимназия - до седми клас). То било поместено в преустроената сграда на бившето кметство. От 1962 г. (с построяването на основното училище), то остава начално.

Първоначалното училище в село Река Девня (“Отец Паисий”) е открито на 1 септември 1908 г. То се помещавало в приспособена общинска магазия и имало две стаи: едната - учебна, другата - учителска. Училището е имало три отделения с един учител (Геновева Василева от с. Вардун, Търговищко). От следващата година отделенията стават четири. На 19 октомври 1929 г. е била открита нова училищна сграда (в нея се помещавало и читалище “Отец Паисий”). Броят на учениците от първо до четвърто отделение е бил 51 с един учител. През 30-те години на миналия век издръжката на училището е подпомагана и от отдаваните под наем два касапски дюкяна, 24,2 дка зеленчукови градини, 5 дка ливади и 72,9 дка ниви.

През 1946 г. са открити и първи и втори прогимназиален клас (слети, с един учител). През ноември 1956 г. е открито ново начално училище с два класа - “Карл Маркс”, настанено в приспособена сграда в селището на химиците.

Първото училище в с. Емирлер (“Св. св. Кирил и Методий”) е било открито през 1892-1893 г. (за изграждането му през 1881 г. министерството на народното просвещение отпуснало помощ от 1 000 лв.)11. През първата учебна година то имало две отделения (с учител Стоян Овчаров от Добрич), а от следващата - четири. Новата училищната сграда била построена през 1910-1911 г.12 Училището имало две класни и една учителска стая. През 1939-1940 г. училището било превърнато в основно. През 30-те години на миналия век издръжката на училището била подпомагана и от отдаваните под наем училищни ниви (220,4 дка, разделени на 21 парцела).

Със строителството и експлоатацията на девненските заводи след средата на 50-те години на миналия век нараства нуждата от квалифицирани работници и техници. През 1963 г. е открито средно професионално-техническо училище по промишлено строителство - “Христо Смирненски” (от началото на учебната 1995-1996 г. слято със СПТУ по строителство “Колю Фичето” - Варна)13, а през 1965 г. - и средно професионално-техническо училище по химическа промишленост (СПТУ “Ремонт и поддържане на машини и съоражения в химическата промишленост”).

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Според Ил. Р. Блъсков (1882 г.) в селото имало частнокилиен даскал - Иван от Габрово. Той бил писар и живеел в дома на Дука Вълюв, от когото получавал възнаграждение в продължение на три години. Вж. Ил. Р. Блъсков. Нещо из животописанието на Дяда Дука от село Девне. - Зюмбюл-цвете с приложение стари наши песни. Варна, 1882, 27-28; Ил. Р. Блъсков. Спомени из ученическия, учителския и писателския ми живот. С., 1907, 23-25; В. Тонев. Бележки по учебното дело в Североизточна България през епохата на Възраждането. I. Провадийско (Първа част). - ИНМВ, III (XVIII), 1967, с. 74, 80-83; В. Тонев. Бележки по учебното дело в Североизточна България през епохата на Възраждането. I. Провадийско (Втора част). - ИНМВ, IV (XIX), 1968, с. 93, 104, 113; В. Тонев. Бележки по учебното дело в Североизточна България през епохата на Възраждането. - ИНМВ, VI (XXI), 1970, с. 75-76, 84-85, 89, 91-92, 94, 96-97; В. Тонев. Българското Черноморие през Възраждането. Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, С., 1995, с. 68.

Името на Дука чорбаджи е в списъка на спомоществувателите на "Критическы издырянiя за историята блъгарска на Ю. И. Венелина. Преведе от русскый Ботю Петковъ. Чясть прьва. Въ Земунъ, въ I. К. Сопроновата брьзотисна книгопечатница, 1853"; "Три повести за децата. Хрiстiанскы, нравственны и поучителны. Побългарены отъ Р. И. Блъскова. Въ печатницата на Д. Цанкова, Цариград-Галата, 1860". Вж. Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806-1878. Съставил д-р Маньо Стоянов. Под редакцията на проф. Александър К. Бурмов. Т. I. Наука и изкуство, С., 1957, с. 531. [обратно]

УЧИТЕЛИ В ДЕВНЯ ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО*

Иван (Габрово) - 1836-1838 г.

Константин Драганов (с. Куманите, Еленско) - 1844-1857 г.

Димитър Димов (с. Чомлек кьой, Ямболско) - 1853-1877 г.

Васил Вълчев (с. Дели Османлар, Хаджиоглу Пазарджишко) - 1866-1867 г.

Тодор Попов (Попович) Христов (Елена) - 1866-1872 г. ?

Янко Атанасов Коларов (с. Караисен, Павликенско) - 1870-1871 г.

Васил Стоянов (с. Жеравна, Котленско) - 1871 г.

Андон П. Христов - 1873-1874 г. ?

Статула Янкова (Варна) - 1870 г.

* Вж. В. Тонев. Бележки по учебното дело в Североизточна България през епохата на Възраждането. - ИНМВ, VI (XXI), 1970, с. 91-92, 94, 96-97. [обратно]

2. Ил. Р. Блъсков. Спомени из ученическия, учителския и писателския ми живот..., 23-25. [обратно]

3. През 1873 г. в Провадийска каза в 27 училища са се учили 105 момичета и 738 момчета. Вж. Вл. Тодоров-Хиндалов. Принос към българската история. III. Статистически данни по стопанското и икономическо положение на дунавския вилает през 1864, 1866, 1867, 1869 и 1873 години. Държавна печатница, С., 1926, с. 51, табл. 16. [обратно]

4. Турция, V, бр. 12, от 31 май 1869 г.; Българска възрожденска книжнина..., с. 232; Извори за българската етнография. Т. 1. Из българския възрожденски печат. Съставители: Маргарита Василева, Юлиана Царева, Ваня Николова, Лиляна Димитрова, Атанас Кралев. Етнографски институт с музей при БАН, С., 1992, 374-375 (82). [обратно]

5. Македония, IV, бр. 58 от 15 юни 1870 г.; Извори за българската етнография. Т. 1. Из българския възрожденски печат..., 381-382 (93). [обратно]

6. Ил. Р. Блъсков. Нещо из животописанието на Дяда Дука от село Девне..., с. 37. [обратно]

7. Цариградски вестник, XI, бр. 1 от 1 януари 1861 г.; Македония, IV, бр. 38 от 31 март 1870 г.; бр. 82 от 21 септември 1870 г. [обратно]

8. Емлячен регистър на с. Девня от 1911 г. Музей на мозайките Девня - необработен архив. [обратно]

9. ДВ, бр. 199 от 17 септември 1894. [обратно]

10. ДВ, бр. 140 от 30 юни 1895. [обратно]

11. ДВ, бр. 45 от 1 юли 1881. [обратно]

12. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1910-1911 г. Варна, 1911, с. 32. [обратно]

13. ДВ, бр. 41 от 4 май 1995. [обратно]

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.