Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЕВНЕНСКИТЕ КМЕТОВЕ

Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

ОБЩИНА ДЕВНЯ1

Община Девня е създадена след окончателното освобождение на Варненска губерния (27 юли 1878 г.) въз основа на привременните правила за общинското градско и селско управление, изработени от Временното руско управление. Тя продължила дейността на селските старейшини от времето на османското владичество.

Според първия списък на общините в Княжество България, издаден от министерството на вътрешните работи, в община Девня (окръг Варна, околия Провадия) влизали селата Ахър кьой (Габърница), Девня, Девненска река2, Дере кьой (Петров дол), Ески арнаутлар (Староселец) и Кутлу бей (Неофит Рилски)3.

На 1 януари 1920 г. селата Ахър кьой, Дере кьой и Ески арнаутлар се отделят от община Девня. С указ № 622 от 15 ноември 1920 г.4 село Кутлу бей се отделя от община Девня. На 1 април 1921 г. към нея е присъединена закритата община Река Девня (указ № 126 от 4 март 1921 г.)5. На 1 февруари 1924 г. село Река Девня се отделя от община Девня и до 1 октомври 1934 г. община Девня е самостоятелна. От 1 октомври 1934 г. до 1 януари 1937 г. община Девня включва село Манастир (заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 1806 от 26 октомври 1936 г.)6. На 1 януари 1956 г. община Девня е закрита и село Девня административно е присъединено към община Река Девня, Сталинска околия (указ № 317 на Президиума на Народното събрание от 12 декември 1955 г.)7.

 

1879-1944 г.

Добри Митев, помощник кмет Дойно Ангелов (заповед на министъра на вътрешните работи № 191 от 12 септември 1883 г.).

Дойно Ангелов, помощник кмет Васил Колев (заповед на министъра на вътрешните работи № 303 от 7 юни 1886 г.).

Стоян Паскалев, помощник кмет Юрдан Балев (заповед на министъра на вътрешните работи № 680 от 4 ноември 1887 г.).

Юрдан Балев, помощник кмет Димо Иванов (заповед на министъра на вътрешните работи № 1393 от 19 декември 1889 г.).

Георги Ив. Бъчваров, помощник кмет Къню Кръстев (заповед на министъра на вътрешните работи № 927 от 15 август 1890 г.); Димо Иванов (заповед на министъра на вътрешните работи № 302 от 12 март 1891 г.).

Къню Кръстев (заповед на министъра на вътрешните работи № 351 от 26 март 1891 г.).

Маню Добрев (заповед на министъра на вътрешните работи № 105 от 31 януари 1892 г.).

Панайот Атанасов, помощник кмет Дука Лазаров (заповед на министъра на вътрешните работи № 366 от 11 март 1893 г.); Димитър Стоянов (заповед на министъра на вътрешните работи № 751 от 15 май 1893 г.); Минчо Георгиев (заповед на министъра на вътрешните работи № 631 от 6 май 1894 г.).

Димитър Стоянов (заповед на министъра на вътрешните работи № 953 от 20 юни 1894 г.).

Къню Кръстев, помощник кмет Маню Райков (заповед на министъра на вътрешните работи № 222 от 25 февруари 1895 г.).

Недю Славов Недев, помощник кмет Минчо Георгиев (заповед на министъра на вътрешните работи № 1337 от 24 декември 1896 г.).

Доню Вълев (заповед на министъра на вътрешните работи № 1426 от 27 октомври 1897 г.).

Михал Кръстев, помощник кмет Васил Тодоров (заповед на министъра на вътрешните работи № 46 от 15 януари 1899 г.).

Минчо Георгиев (заповед на министъра на вътрешните работи № 1150 от 2 септември 1899 г.), помощник кмет Васил Тодоров.

Юрдан Г. Кръчмаров - председател на общинска тричленна комисия, Киро Димитров и Христо Стоянов - членове (20 август 1900 г. - февруари 1901 г.).

Пано Тонев, помощник кмет Юрдан Г. Кръчмаров (заповед на министъра на вътрешните работи № 573 от 15 май 1901г.).

Дука Лазаров - председател на общинска тричленна комисия, Панайот Атанасов и Стоян Славов - членове (19 януари 1902 г. - 24 април 1902 г.)

Къню Кръстев, помощник кмет Минчо Георгиев - 24 април 1902 г.

Васил Тодоров, помощник кмет Минчо Георгиев (заповед на министъра на вътрешните работи № 1045 от 19 ноември 1902 г.).

Господин Нойков, помощник кмет Ангел Иванов (заповед на министъра на вътрешните работи № 491 от 12 април 1904 г.) - 20 септември 1903 г.

Къню Кръстев, помощник кмет Добри К. Митев (заповед на министъра на вътрешните работи № 1118 от 16 октомври 1904 г.); Драгни Христов (заповед на министъра на вътрешните работи № 400 от 21 май 1905 г.) - 30 септември 1904 г.

Юрдан Балев, помощник кмет Драгни Христов (заповед на министъра на вътрешните работи № 872 от 22 ноември 1906 г.); Димитър Янев (заповед на министъра на вътрешните работи № 218 от 8 март 1907 г.); Минчо Георгиев.

Петко Добрев, помощник кмет Минчо Георгиев (заповед на министъра на вътрешните работи № 937 от 29 септември 1907 г.) - 29 август 1907 г.

Стоян Христов Бъчваров - 26 април 1908 г.

Къню Кръстев, помощник кмет Минчо Георгиев - 15 юни 1908 г.

Васил Тодоров - 18 октомври 1908 г.

Васил Тодоров, помощник кмет Минчо Георгиев; Костадин Георгиев Турлаков (заповед на министъра на вътрешните работи № 995 от 11 август 1910 г.).

Юрдан Лазаров Дуков, помощник кмет Съби Иванов - 14 април 1911 г.

Димитър Динев - ноември 1913 - 1914 г.

Васил Василев, помощник кмет Юрдан Маринов (заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 846 от 21 юни 1914 г.) - 5 февруари 1915 г.

Люцкан Атанасов, помощник кмет Стойко Петков (заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 173 от 21 март 1915 г.) (5 февруари 1915 г. - 18 май 1915 г.).

Димо Вълчанов, помощник кмет Стойко Петков (заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 738 от 15 юни 1915 г.) - 18 май 1915 г.; Минчо Георгиев (1 януари 1918 г. - 1 ноември 1918 г.); Стойко Петков (1 ноември 1918 г. - 24 декември 1918 г.).

Димитър Динев, помощник кмет Стойко Петков (протокол № 9/42 от 24 декември 1918 г.) - 20 март 1919 г.

Ангел Дойнов - председател на общинска тричленна комисия, Юрдан Г. Кръчмаров и Иван Дойчев - членове (20 март 1919 г. - 4 февруари 1920 г.).

Господин Нойков, помощник кмет Иван Колев Добрев (4 февруари 1920 г. - 28 февруари 1921 г.).

Господин Монев Димчев (протокол № 4/22 от 28 февруари 1921 г.).

Васил Панайотов - председател на общинска тричленна комисия, Никола Монев и Стефан Марков - членове (заповед на Варненския окръжен управител № 472 от 25 август 1921 г.) (1 септември 1921 г. - 19 октомври 1921 г.).

Димитър Динев, помощник кмет Стефан Марков (протокол № 20/71 от 19 октомври 1921 г.) - 18 март 1922 г.

Господин Монев Димчев, помощник кмет Стефан Марков (протокол № 4/20 от 18 март 1922 г.) - 9 юни 1923 г.

Михал Кръстев, председател на общинска тричленна комисия, Велико Савов и Господин Нойков - членове - 20 юни 1923 г.

Петко Добрев - председател на общинска тричленна комисия, Велико Савов и Господин Нойков - членове (юни 1924 г. - 18 юли 1924 г.).

Димитър Янев, помощник кмет Койчо Атанасов (протокол № 34/51 от 18 юли 1924 г.) - 25 юни 1925 г.

Никола Дуков - председател на общинска тричленна комисия, Георги Юрданов Кръчмаров и Петко Добрев - членове (заповед на Варненския окръжен управител № 457 от 18 юни 1925 г.) - 22 юни 1925 г.

Никола Дуков, помощник кмет Кръстю Балев (протокол № 32/1 от 10 декември 1926 г.).

Георги Юрданов Кръчмаров, помощник кмет Христо Атанасов Койчев (протокол № 1/3 от 16 януари 1928 г.).

Димитър Янев, помощник кмет Дойчо Иванов Дойчев (протокол № 18/21 от 9 април 1928 г.).

Киро Нанков Киров, помощник кмет Балю Юрданов (протокол № 13/38 от 3 юни 1930 г.).

Лазар Юрданов Дуков - председател на общинска тричленна комисия, Панко Вълев и Георги Петров - членове - 25 юли 1930 г.

Киро Нанков Киров, помощник кмет Вълю Колев (протокол № 27/76 от 29 декември 1930 г.).

Лазар Юрданов Дуков - председател на общинска тричленна комисия, Господин Нойков и Злати Димитров - членове - 8 юни 1931 г.

Господин Монев Димчев - председател на общинска тричленна комисия, Панко Панов и Дони Господинов - членове - 16 юли 1931 г.

Васил Панайотов, помощник кмет Балю Юрданов (протокол № 27/68 от 30 ноември 1931 г.) - 2 април 1931 г. (протокол № 9/24 от 2 април 1931 г.).

Койчо Атанасов (протокол № 9/25 от 2 април 1932 г.).

Добри Петков - председател на общинска тричленна комисия, Михал Златев и Вълю Колев - членове - 17 юли 1933 г. (заповед на Варненския окръжен управител № 322 от 7 юли 1933 г.).

Драган Василев, помощник кмет Лазар Тошев (протокол № 18/56 от 21 декември 1933 г. и заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 3887 от 30 декември 1933 г.).

Георги Юрданов Кръчмаров - председател на общинска тричленна комисия, Киро Георгиев и Господин Монев Димчев - членове - 16 май 1934 г. (заповед на Варненския окръжен управител № 281 от 9 май 1934 г.).

Балю Юрданов - председател на общинска тричленна комисия, Киро Георгиев Радев и Господин Монев Димчев - членове - 23 май 1934 г.

Стоян Николов - 6 октомври 1934 г. (заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 3301 от 24 септември 1934 г.) - 14 ноември 1934 г.

Иван Д. Димчев - 14 ноември 1934 г. (заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 3639 от 10 ноември 1934 г.).

Дечко Ст. Узунов - 1 март 1936 г. (заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 335 от 23 февруари 1936 г.).

Христо Иванов Вълков - 11 юли 1938 г. (заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 1503 от 1938 г.).

Георги Миланов Стойков - ноември 1942 г.

Никола Георгиев Иванов - 1943 г.

Кирил Петров Шилиманов (от Варна) - 21 февруари 1944 г.

1944-1956 г.

Дойно Ганев Дойнов (8 септември 1944 г. - 30 юни 1945 г.).

Недялко Златев Драганов (1 юли 1945 г. - 30 септември 1945 г.).

Иван Добрев Дуков - 2 октомври 1945 г. (заповед № 166 от 2 октомври 1945 г. на провадийския околийски управител) - ноември 1946 г.

Иван Василев Иванов - ноември 1946 г.

Киро Нанков Киров (указ на Президиума на Народното събрание № 543 от 31 март 1948 г.) - юли 1948 г.

Васил Стефанов Минев (юли 1948 г. - 15 май 1949 г.).

Слав Монев Добрев (15 май 1949 г. - 5 юли 1950 г.).

Стоянка Ал. Бъчварова (7 юли - 3 август 1950 г.).

Васил Стефанов Минев (3 август 1950 г. - 23 юни 1953 г.).

Кольо Иванов Илиев (23 юни 1953 г. - 31 декември 1955 г.).

 

ОБЩИНА РЕКА ДЕВНЯ8

Община Река Девня е създадена със специален закон приет от XIII ОНС на 24 януари 1906 г. (III редовна сесия, LXIV заседание) и утвърден с княжески указ № 31 от 3 февруари 1906 г. С указ № 322 от 6 юли 1920 г. към община Река Девня е присъединено село Таптък (Кипра)9. На 1 април 1921 г. община Река Девня е закрита и село Река Девня е присъединено към община Девня с център село Река Девня (указ № 126 от 4 март 1921 г.)10.

На 1 февруари 1924 г. село Река Девня е отделено от община Девня и образува самостоятелна община (указ № 528 от 22 декември 1923 г.)11. На 1 август 1925 г. община Река Девня е извадена от състава на Провадийска околия и е присъединена към Варненска околия като образува самостоятелна община (указ № 364 от 16 юли 1925 г.)12. От 1 октомври 1934 г. (заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 3084 от 8 септември 1934 г.) община Река Девня включва селата Кипра, Марково, Река Девня и Срацимир (до 1 януари 1939 г. - заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 4130 от 30 декември 1938 г.)13.

От 1 януари 1956 г. община Река Девня, с център село Река Девня, включва селата Река Девня, Девня, Марково (Повеляново) и Кипра (указ на Президиума на Народното събрание № 317 от 13 декември 1955 г.)14, а от 1 януари 1959 г. и селата Чернево и Просечен (решение на Варненския окръжен народен съвет от 30 ноември 1958 г.)15.

1906-1921 г.

Димитър Киров Попов, помощник кмет Никола Попов (заповед на министъра на вътрешните работи № 391 от 27 април 1906 г.) - 12 април 1906 г.

Никола Попов, помощник кмет Атанас Петров (заповед на министъра на вътрешните работи № 872 от 22 ноември 1906 г.) - 28 февруари 1907 г.

Калю К. Гешев, помощник кмет Атанас Петров (протокол № 3/8 от 28 февруари 1908 г.) - 30 октомври 1908 г.

Калю К. Гешев - 30 октомври 1908 г. - 17 декември 1909 г., помощник кмет Тенчо Д. Чирпанлиев (30 октомври 1908 г. - 5 август 1909 г.); Димо П. Габровски (5 август 1909 г. - 17 декември 1909 г.).

Петър Кръстев, помощник кмет Атанас Петров (17 декември 1909 г. - 18 април 1911 г.).

Никола Попов (протокол № 3 от 18 април 1911 г.) - 18 декември 1913 г., помощник кмет Атанас Петров (18 април 1911 г. - 2 октомври 1913 г.); Вангел Сотиров (2 октомври 1913 г. - 18 декември 1913 г.).

Александър Люцканов Георгиев (протокол № 13/79 от 18 декември 1913 г.) - 5 септември 1919 г., помощник кмет Киро Димитров Касабов; Велико Савов - до 1 септември 1917 г.

Михал Кръстев (протокол № 10/36 от 5 септември 1919 г.) - 19 март 1920 г.

Васил Вълев (протокол № 5/8 от 19 март 1920 г.), помощник кмет Иван Георгиев Галов - до 1 юни 1920 г.; Велико Савов - от 1 юни 1920 г.

Михал Кръстев (протокол № 11/21 от 16 април 1920 г.), помощник кмет Велико Савов - до 15 декември 1920 г.; Димитър Георгиев (15 декември 1920 г. - 31 март 1921 г.).

1924-1944 г.

Михал Кръстев - председател на общинска тричленна комисия, Велико Савов и Иван Георгиев Галов - членове (30 януари 1924 г. - 20 юни 1924 г.).

Михал Кръстев, помощник кмет Киро Димитров Касабов (20 юни 1924 г. - 3 февруари 1927 г.).

Янко Михайлов - председател на общинска тричленна комисия, Иван Тенев Станев и Тодор Башев - членове (3 февруари 1927 г. - 28 март 1927 г.).

Кръстю Юрданов Долапчиев (28 март 1927 г. - 2 април 1928 г.), помощник кмет Паруш Николов; Михал Кръстев (10 декември 1928 г. - 10 юли 1931 г.).

Александър Люцканов Георгиев, помощник кмет Иван Тенев Станев (протокол № 6/40 от 2 април 1928 г.) - 18 октомври 1928 г.

Кръстю Юрданов Долапчиев - председател на общинска тричленна комисия, Петър Янков и Иван Илиев - членове (заповед на Варненския окръжен управител № 630 от 25 октомври 1928 г.).

Кръстю Юрданов Долапчиев (протокол № 20/102 от 10 декември 1928 г.), помощник кмет Михал Кръстев - до 27 май 1929 г.; Иван Тенев Станев (протокол № 14/52 от 12 юни 1929 г.).

Кръстю Юрданов Долапчиев, помощник кмет Михал Кръстев (протокол № 6/19 от 26 март 1930 г.) - 23 април 1930 г.

Петър Янков, помощник кмет Александър В. Казаков (протокол № 10 от 2 май 1930 г.) - 6 юни 1930 г.

Кръстю Юрданов Долапчиев - председател на общинска тричленна комисия и членове Михал Кръстев и Димитър Киров Попов (6 юни 1930 г. - 10 декември 1930 г.).

Кръстю Юрданов Долапчиев, помощник кмет Михал Кръстев (протокол № 20/1 от 10 декември 1930 г.) - 10 юли 1931 г.

Иван Георгиев Галов, помощник кмет Панайот Тодоров (протокол № 9/12 от 10 юли 1931 г.) (10 юли 1931 г. - 28 март 1932 г.).

Иван Георгиев Галов, помощник кмет Георги Д. Георгиев (протокол № 4/1 от 28 март 1932 г.) - 29 юни 1932 г.; Михал Кръстев (1 юли 1932 г. - 16 април 1934 г.).

Иван Георгиев Галов, помощник кмет Петър Янков (протокол № 13/1 от 16 април 1934 г.) - 1 октомври 1934 г.

Черню Г. Чакъров (заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 3172 от 14 септември 1934 г.) (1 октомври 1934 г. - 9 октомври 1939 г.).

Цветан Бенев Димитров (от с. Бреница, Врачанско) (заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 2679 от 23 септември 1939 г.) (9 октомври 1939 г. - 9 септември 1944 г.).

1944-1969 г.

Васил Димитров Могиларов (протокол № 4 от 9 септември 1944 г.)16 - 1946 г.

Александър Вангелов Мишев (1946 г. - 25 март 1948 г.).

Георги Тодоров Георгиев (указ на Президиума на Народно събрание № 503 от 25 март 1948 г.) (1 април 1948 г. - 20 януари 1959 г.).

Димитър Минчев Христов (от с. Чернево) (20 януари 1959 г. - 1 март 1962 г.).

Ради Иванов Жечев (от с. Повеляново) (1 март 1962 г.).

 

ГРАД ДЕВНЯ

С указ № 828 от 27 август 1969 г.17 на Президиума на Народното събрание селата Река Девня, Девня и Повеляново се сливат в едно селище с наименование град Девня. Община Девня включвала град Девня и селата Кипра, Просечен и Чернево. Първи кмет на град Девня е Ради Иванов Жечев.

От 26 януари 1979 г. Девненската община включва град Девня и село Кипра (указ на Държавния съвет № 93 от 24 януари 1979 г.)18. С указ № 413 от 28 ноември 2000 г. на Президента на републиката към Община Девня е присъединено и село Падина (дотогава в границите на Община Аврен)19.

1969-

Ради Иванов Жечев (до 31 декември 1969 г.).

Арх. Георги Вълков Анастасов (1 януари 1970 г. - 29 септември 1973 г.).

Инж. Велико Десов Янков (1 януари 1974 г. - 15 юли 1976 г.).

Иван Илиев Коев (15 юли 1976 г. - 5 април 1979 г.).

Инж. Живко Григоров Кузманов (5 април 1979 г. - 1 август 1989 г.).

Антон Крумов Тончев (1 август 1989 г. - 1 октомври 1990 г.).

Здравко Иванов Ангелов (1 октомври 1990 г. - 12 ноември 1995 г.).

Инж. Ели Атанасова Иванова (12 ноември 1995 г. - 29 октомври 1999 г.).

Димитър Иванов Димитров (29 октомври 1999 г. -).

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. ДА - Варна, фонд 105 К (Селско общинско управление - с. Девня), оп. 1, а. е. 11, 13, 16, 17, 19, 67, 68, 69, 70, 71, 73, 74, 75, 76, 78, 80, 277.

Иван Чорбаджи, Иван Дончов - членове на българската община в село Девня. Вж. Борбите на българите от Варненска и Преславска епархия за църковна независимост 1840-1879. Документи и материали. Съставители: Борислав Дряновски и Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Издателство "Славена", Варна, 2002, 131-134 (15 август 1866 г.). [обратно]

2. Общината обслужвала административно и заселището Девня-река (Девненска река). С княжески указ № 31 от 3 февруари 1906 г. селището, заедно с гара Девня, било отделено от община Девня в самостоятелно село със своя община и наречено Река Девня. Вж. ДВ, бр. 29 от 7 февруари 1906 г. [обратно]

3. ДВ, бр. 73 от 12 юли 1883 г.

От Освобождението до 1883 г. в община Девня (окръг Провадия, околия Провадия) влизали селата Бугаз кесен (Просечен), Девня, Девня-река и Кутлу бей. Вж. Окончателни резултати от преброявание на населението на 1-ий януарий 1881 година. Печатница В. Зилбер, С., 1890.

От 15 май 1887 г. до 1 януари 1890 г. община Девня включвала и село Караач Софулар (Тръстиково). Вж. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1889-1890 г. Печатница на Христо Н. Войниковъ, Варна, 1890, с. 3. [обратно]

4. ДВ, бр. 279 от 15 март 1921 г. [обратно]

5. ДВ, бр. 288 от 25 март 1921 г. [обратно]

6. ДВ, бр. 243 от 27 октомври 1936 г. [обратно]

7. Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 100 от 13 декември 1955 г. [обратно]

8. ДА - Варна, ф. 383 К (Селско общинско управление - с. Река Девня), оп. 1, арх. ед. 1, 2, 4, 8, 10, 12, 13, 14, 15, 16, 19, 20, 21, 22, 30, 31, 32, 34, 35, 36, 39, 42, 43, 44, 47, 50. [обратно]

9. ДВ, бр. 97 от 2 август 1920 г. [обратно]

10. ДВ, бр. 288 от 25 март 1921 г. [обратно]

11. ДВ, бр. 223 от 2 януари 1924 г. [обратно]

12. ДВ, бр. 98 от 31 юли 1925 г. [обратно]

13. ДВ, бр. 3 от 4 януари 1939 г. [обратно]

14. Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 100 от 13 декември 1955 г. [обратно]

15. Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 99 от 12 декември 1958 г. [обратно]

16. Протокол № 4. 9 септември 1944 г., 22 часа:

Днес на 9 септември 1944 г. 22 часа в с. Река Девня, Варненска ок[олия], се събраха на учредително събрание в канцеларията на общинското управление хората на Отечествения фронт за избиране членове на изпълнителния комитет на Отечествения фронт при Река Девненската община, Варненска ок[олия].

Присъстваха следните лица: Васил Д. Могиларов, Тодор х. Минчев, Велико Милков, Георги Тодоров Георгиев, Киро Иванов Дановски, Ганчо Стойков Филипов, Александър Митев, Георги Ат. Гергински, жители на с. Река Девня, и Тодор Мутафов, Мино Тодоров Георгакиев, Манчо Гинев, жители на с. Кипра, Димитър Вълков, Димитър Минчев и Колю Турлаков, жители на с. Марково.

След размяна на мисли учредителното събрание реши:

1. Изпълнителният комитет да се състои от шест члена, от които единият за председател, изпълняващ длъжността кмет.

2. За изпълняващ длъжността кмет, председател на изпълнителния комитет, [се] избра жителят на с. Река Девня Васил Д. Могиларов, организиран член на Работническата партия.

3. За членове на изпълнителния комитет [се] избра[ха] следните жители:

Тодор х. Минчев, Велико Милков, Георги Тодоров, от Работни[ческа] партия, Мино Т. Георгакиев от БЗНС "Пладне", Димитър Вълков от Работни[ческа] партия.

Настоящият протокол се състави в три еднообразни екземпляра, два от които се изпращат надлежно за утвърждение.

Учредители: [следват 4 подписа] Вж. ДА - Варна, ф. 383 К, оп. 1, арх. ед. 30, л. 21. Оригинал. Ръкопис; М. Пенкова. За Деветосептемврийското въстание и установяването на народнодемократична власт във Варненски окръг. - ИДА, Кн. 23. 1972, 90-91. [обратно]

17. ДВ, бр. 68 от 29 август 1969 г. [обратно]

18. ДВ, бр. 8 от 26 януари 1979 г. [обратно]

19. ДВ, бр. 96 от 24 ноември 2000 г.; ДВ, бр. 100 от 8 декември 2000 г. [обратно]

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.