Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕТНОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ

Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

Гонител на вампири

В народните вярвания вампирите са зле настроени към човека демони. Те са душите на умрелите, прескочени от нещо или умрели от дълбока старост. Външният вид на вампирите е неопределен. Тялото на погребания остава в гроба, а невидимият вампир се носи из въздуха. Той излиза обикновено нощем, ходи по тавани, по полици, измъчва близките си, гони и язди добитъка, пие кръвта им. Вампирите се боят от светлина, огън и вода, от глогови тръни. Гробът на вампирясал мъртвец се познавал, ако той е хлътнал или има дупка1.

Вампирът върлувал до 40 дни след смъртта, докато душата е още на земята. Понякога вампирите са могли да бъдат уловени от хора, наречени вампирджии. Те имали способността да ги виждат, прогонват или убиват. Обикновено от убитите вампири оставали само капки кръв.

В “Пътувания по България” Константин Иречек пише:

“В селото, наречено Венчан, подобен мор изгонил джададжията, повикан от Девня, като ходил със стара иконка в ръце от двор в двор, докато иконата захванала да треперe в знак, че се е допряла до вампира. Тогава магьосникът се разтърчал след невидимия дух, гонил го от къща в къща, през плетове и огради, докато му паднали поясът и цървулите. Най-после се спрял при гроба, в който бил закопан някой циганин. Селяните се стекли с мотики и лопати, изкопали мъртвеца, чието лице уж било червено като кръв, донесли дърва и тръне, и изгорили тялото. Вампирът уж пищял в огъня; джададжията стоял с иконата до огъня, за да не избяга злият дух, докато изгоряло тялото. Тогава, казват, и болестта след 15 дни престанала. Хонорарът на магьосника за такава операция възлиза на 5-6 рубли.2

Тодоровден

Според православния календар първата събота от великденските пости е Тодоровден. Празникът е известен и с имената Тудорица и Конски великден.

В ранната утрин на Тодоровден младите моми и невести месели и печели краваи, носели ги в църква и ги подавали на своите съседи и близки за здравето на конете. Преди обяд се провеждали и конски надбягвания (кушии). Ездачите били момчета или млади мъже. На победилия кон връзвали кърпа. След кушиите момите чакали първия дъжд, и с водата от стъпките на копитата миели своите коси, за да растели дълги и гъвкави като конски гриви.

В общинските архиви на с. Девня са запазени документи за конните надбягвания през 1931 г. Те били организирани от общинската скотовъдна комисия, която предоставила и наградите - на победителя 150 лв., а на следващия го ездач 50 лв. Надбягването било на 5 км. Спечелили го Димо Великов и Стоян Нойков, и двамата от Девня3.

На Тодоровден общинската скотовъдна комисия организирала и конкурс за най-добре отгледани разплодни животни - жребчета и кобили, бичета и телици.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Хр. Вакарелски. Етнография на България. Издателство "Наука и изкуство", С., 1977, с. 435; К. Иречек. Княжество България. Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и новейша история. Ч. I. Българска държава. Издание и печат на Хр. Г. Данов, Пловдив, 1899, 116-118. [обратно]

2. Акад. К. Иречек. Пътувания по България. Превод от чешки Стоян Аргиров. Под редакцията на доц. Евлоги Бужашки и проф. Велизар Велков. Издателство "Наука и изкуство", С., 1974, с. 926.

Тези сведения Константин Иречек почерпил от рапорта на варненския окръжен училищен инспектор Милан Радивоев, добър познавач на варненския и провадийския край, изпратени до министъра на народното просвещение на 12 март 1882 г. [обратно]

3. Музей на мозайките Девня - необработен архив. [обратно]

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.