Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

EМЛЯЧЕН РЕГИСТЪР НА ДЕВНЯ ОТ 1911 ГОДИНА

Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

Той съдържа данни за данъците на 381 притежатели на ниви, ливади, лозя, жилищни и стопански постройки1.

Сумата на поземления данък (емляк) се определяла всяка година със закона за държавния бюджет и след това се разхвърляла по околии и общини. За 1911 г. за декар земя първо качество данъкът бил 0,55 лв., за второ 0,50 лв., и за трето 0,46 лв. За лозята данъкът бил 2,63 лв. за първо качество, 2,30 лв. за второ и 1,80 лв. за трето.

В емлячния регистър на Девня от 1911 г. като собственици на земя са записани 317 души (на 31 декември 1910 г. Девня имала 2 137 жители)2. Всички записани в регистъра са български поданици, живеещи в Девня. От 317 собственика на земя 56 души имали и перакендетни притежания (имоти в друго село).

В регистъра са отбелязани броят на имотите (парчетата земя) и нейното качество. Нивите са малки и разпръснати по цялото землище. При едно от големите стопанства броят на парчетата земя достига 44, като най-малката нива е с площ 0,7 декара, а най-голямата е 20,9 декара3.

Според регистъра по-голямата част от стопанствата са дребни и малки (74,45 %). Стопаните им обработвали земята за собствен поминък. До 20 декара имат 114 стопанства (35,96 %), от 20 до 100 декара имат 122 стопанства (38,49 %), от 100 до 300 декара имат 99 стопанства (31,23 %) и над 300 декара имат 3 стопанства (0,95 %). Най-малкото стопанство е от 0,6 декара (на Ради Джеджев), а най-голямото - 494,8 декара (на братята Петър, Станю и Драган Тодорови)4.

246 от вписаните в регистъра са отбелязали като основно занятие земеделието (един от тях не притежава никаква земя). Освен земеделието, четирима са посочили и шивачество, един - кръчмарство и един - дърводелство и воденичарство. В регистъра не е посочено занятието на 52 души, 41 от които притежават земя, а един от тях освен земя притежава бакалница и кръчма. След земеделците най-многобройни са слугите - 10 (за един е отбелязано - слуга и воденичар). След тях са железарите - 7, търговците - 6 (един от тях с манифактура и бакалница, един с бакалница и един с бакалница и кафене). След тях са кръчмарите - 6; от тях двама са бакали и кафеджии и един е бакалин. Следват воденичарите - 4, кожухарите - 3, бъчварите - 2, градинарите - 2, даракчиите - 2, коларите - 2, и по един бръснар, джамбазин5, домакиня, дюлгер6, калаузин7, къмъшляк8, каруцар, касапин9, кафеджия, кехая10, котмакчия11, лозарка, мутафчия12, надничар, работник и свещеник.

Българската статистика тогава разграничава две категории селскостопански работници: наемани за цяла година - ратаи, чифлишки слуги и други работници, и временни работници - надничари, наемани за усилената полска работа. Според преброяването на 31 декември 1910 г. в България е имало 95 044 временни работници - надничари13. Към селскостопанските работници трябва да бъдат причислени и малоимотните селски стопани (с по няколко декара орна земя - своя или взета под аренда) и които за прехраната на своите семейства били принудени да търсят друга работа. Към тази категория земеделски работници вероятно принадлежат и 114-те девненски стопани с орна земя до 20 декара.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. От емлячния регистър липсват първите 19 страници. Регистърът съдържа и данни за упражняваните занаяти и плащаните данъци (патенти), както и данни за военния данък и данъчните плащания за получаваните лихви от внесените капитали. Като притежатели на гори и орна земя в регистъра са отбелязани и Девненската селска община (с 3 000 дка гора), Девненското църковно настоятелство (75,8 дка), Девненското училищно настоятелство (153,8 дка) и Българската земеделска банка - Провадийски клон (151,1 дка). [обратно]

2. Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декемврий 1910 г. по общини и населени места. II. Окръг Варна. Държавна печатница, С., 1915, с. 11. [обратно]

3. При среден размер на парчетата ниви за Провадийска околия 7,2 декара. Вж. К. Г. Попов. Стопанска България през 1911 г. Статистически изследвания. - СбБАН, кн. VIII. С., 1916, Табл. 39. [обратно]

4. Според статистическото преброяване от 1908 г. за разпределението на земята, земеделските стопанства в България били дребни, малки, средни, големи и едри. Дребните стопанства имали до 20 декара земя, малките от 20 до 100 декара, средните от 100 до 300 декара, големите от 300 до 1 000 декара и едрите над 1 000 декара. През 1908 г. (а и през 1911 г., от която е и запазеният регистър) по-голямата част от обработваемата земя в България (87,0 %) принадлежала на дребните и малките стопанства. Заедно със средните те достигали до 98,9 % и притежавали 85,7 % от цялата обработваема земя. Големите и едрите притежатели съставлявали 1,1 % от всички собственици и владеели 14,3 % от обработваемата земя. Вж. К. Г. Попов. Стопанска България..., 89-90. [обратно]

5. Джамбазин - търговец на добитък. [обратно]

6. Дюлгер - зидар. [обратно]

7. Калаузин - търговски помощник или водач, който познава местните хора. [обратно]

8. Камъшляк - майстор на изделия от камъш (тръстика). [обратно]

9. Касапин - месар. [обратно]

10. Кехая - селски глашатай. [обратно]

11. Котмакчия - предприемач, който набира мливари за водениците. [обратно]

12. Мутафчия - козинар. [обратно]

13. Ж. Натан. Стопанска история на България. - В: Ж. Натан. Изследвания върху стопанското минало на България. Избрани трудове в два тома. Т. I. Издателство Наука и изкуство, С., 1977, с. 380. [обратно]

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.