Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

Тя е построена през 1841 г. (или 1842 г.)¹ със средства на местното население и усилията на родолюбивия Чорбаджи Дука Вълюв². Църквата е била полувкопана, еднокорабна и едноапсидна постройка с двускатен покрив. От юг е имала два входа и едноскатен навес на дървени стълбове. Църквата е имала две отделения, разделени от ниска дървена преграда - за мъже и за жени. Женското отделение се е намирало в западната част, било е леко повдигнато и е имало свой вход. Покрай стените е имало дървени тронове (синтрони). Църквата е била без стенописи. Вътрешната й украса се състояла от дърворезбован иконостас, големи иконостасни икони, дърворезбован владишки трон и амвон.

Църквата била осветена през 1844 г. от Месемврийския митрополит Григорий³. Първи свещеник на църквата бил поп Петко, заменен през 1857 г. от младия учител Константин Драганов (Кумановски)⁴. Той бил ръкоположен за свещеник в девненската енория от месемврийския митрополит Никифор. През 1867-1868 г. заедно със съседната училищна сграда била издигната и камбанария. В сутерена на училището се намирали свещоливницата и канцеларията на църквата. В автобиографията си Райко Илиев Блъсков пише:

“Едно нещо само забелязах, което за тогавашните времена надали е било чудно и странно, но то би-ще чудно за бъдещите времена. Като вземем едно пространство накръст от селото Гебедже, малко далеч от град Варна, до с. Кюлевча, 3 часа далеч на изток от Шумен, сетне, на север с. Къзълджилар, което е до полите на гората Дели-Орман, па до селото Еникьой, на юг, допряно до реката Камчия, отвъд която се издига Стара-планина, това пространство е населено с 35 повечето чисто български села. И във всичките тия 35 села ние намерихме само 3 черкви, а именно в с. Девня, Кривня и Черковна и то, догдето не влезеш в селото и догдето не чуеш дървеното клепало, не можеш позна, че има в това село черква. Отвън гледаш една ограда от здрав, стегнато-изграден, подпрян със сгъстени подпори плет, много по-висок отколкото обикновените селски плетища, горе полесен и затърнен с такъв дебел пласт тръне, на такава височина, щото човек мъчно се наема да го прескочи. Не можеш рече, че в сред тая висока ограда има нещо здание. В едно затънтено място е вратнята на тая ограда. И тая врата се отличава от вратята или портите на селските дворове, на които вратникът е от плет, измазан с говеждници. Вратата на тая отлична сграда е от дебели талпи дъбови дъски, тя е в плета взидана, много ниска, така щото, като влизаш, трябва да си пазиш главата; но важното е, че тя е тъй здраво заключена с три дървени ключалки, че без помощта на нарочно изкования крив ключ, не можеш я отвори. А този ключ държи и къта черковният екзарх, който сам отваря и затваря. Вътре в тая висока ограда, в самата среда се ниши едно малко продълговато здание, наполовина вкопано в земята, а на половин прихлупено с дълга стреха, която малко остава да опре у земята. Това е селската черквица. Тя се отличава по камъчения си зид, по керемидения покрив, по белосаните отвън стени, по които се чернеят четвероъгълни прозорчета, препречени с гъста накръст желязна решетка. Вътре тая черквица е разделена на три отдели: източната изпъкната - олтар, средната е мъжка черква, западната, която е по-малка от средната, е женска черква. През големите празници повечето християни стоят на двора до прозорците на черквата, понеже вътре твърде малко се побират и става задушно. Вън черковния двор е доста голям. Околовръст край плета са насадени дървеса, диви и питомни. Отпредната страна на двора, която е на юг, е чиста морава, на която, след черква, когато има струване (Бог да прости), насядват старците, за да си ломнат коливо и да пийнат по чашка ракийца за мъртвите за душите. Отзад черквата и от страните и са гробищата, до които стърчат дебело издялани големи кръстовати камени за паметници без никакъв надпис. За всичките тия 35 села имаше само двама свещеници българи, единият поп Димо, седалището му село Косовча, вторият поп Петко - Девня. Всеки от тях си имаше своите села, които посещаваше, кога как можеше. Ни в едно село нямаше училище - школа, или такова нещо като килия.

На връх самата кръстопоклонна (великопостна) неделя, год. 1841., ние пристигнахме в едно от Провадийските села в Сърт-кьойлери село Черковна, гдето наскоро бяха довършили черквицата си.⁵”

Натежала от годините, църквата “Свети Никола” е била разрушена и на нейното място през 1936-1937 г. е била изградена днешната църква със същото име. Стойността на градежа е бил определен на 583 000 лв.⁶ Основният камък бил положен на 22 май 1936 г. от епископ Андрей⁷. Църквата е била осветена от Варненско-Преславския митрополит Йосиф.

Църквата е трикорабна, едноапсидна, с преддверие и камбанария. Във вътрешната й украса главна роля играят дърворезбованият иконостас и владишкият трон (църквата е без стенописи). Иконите са били изработени със средства на отделни девненски семейства, а патронната икона, посветена на свети Никола - от членовете на рибарското дружество “Девненски извори”.

Църквата се издържала от такси, дарения и от наема на своите имоти (1911 г. - 75,8 дка ниви; 1925 г. - 84,2 дка) и една варница.

От освещаването й през 1844 г. до днес в църквата “Свети Никола” са служили свещениците: Петко, Константин, Драган (син на Константин - служил 50 години), Лазар, Иван, Михаил, Георги и понастоящем - отец Иван.

БЕЛЕЖКИ

1. 1843 г. - според списък на Варненско-Преславската митрополия за състава и отчетността на енорийшите съвети за 1888 г.; П. Ников. Българското възраждане във Варна и Варненско. Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция. Издава Българската Академия на науките по предложение и с иждивение на Варненското археологическо дружество. Придворна печатница, С., 1934, с. 21, бел. 23. [обратно]

2. Чорбаджи Дука Вълюв (около 1785 - януари 1875 г.). Вж. Ил. Р. Блъсков. Нещо из животописанието на Дяда Дука от село Девне. - Зюмбюл-цвете с приложение стари наши песни. Варна, 1882, 21-37; В. Тонев. Бележки по учебното дело в Североизточна България през епохата на Възраждането. I. Провадийско (Първа част). - ИНМВ, III (XVIII), 1967, с. 81, бел. 49. [обратно]

3. До 1872 г. девненската църква била подчинена на Цариградската гръцка патриаршия в лицето на Месемврийския митрополит, а от 1872 г. - на Варненско-Преславската митрополия. Богослужението било извършвано на гръцки език. Вж. В. Тонев. Българското Черноморие през Възраждането. Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, С., 1995, с. 208. [обратно]

4. Константин Драганов - Кумановски е роден в колиби Куманите, Еленско през 1826 г. Учил в еленското училище. От 1844-1845 г. до 1857 г. е учител в Девня, когато е ръкоположен за свещеник в Девненската енория. Умира в Девня на 22 юли 1897 г. Погребан е в черковния двор. Вж. В. Тонев. Бележки по учебното дело в Североизточна България..., с. 81, бел. 51; ДА - Варна, фонд 75 К, оп. 1, а. е. 12, л. 49 (Варненска и Преславска митрополия); НА БАН, фонд 144, оп. 1, а. е. 100, л. 16 (Варненско-Преславски митрополит Симеон); Борбите на българите от Варненска и Преславска епархия за църковна независимост 1840-1879. Документи и материали. Съставители: Борислав Дряновски и Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Издателство "Славена", Варна, 2002, с. 131-134 (15 август 1866 г.), 157-158 (11 май 1868 г.). [обратно]

Името на Константин Драганов е в списъка на спомоществувателите на: Критическы издырянiя за историята блъгарска на Ю. И. Венелина. Преведе от русскый Ботю Петковъ. Чясть прьва. Въ Земунъ, въ I. К. Сопроновата брьзотисна книгопечатница, 1853; Софроний Врачански. Евангелие поучително. Нови сад, 1856; Сборникъ от разны сочиненiя отъ Добря В. Попова и издаден от Р. И. Блъскова. Издание първо. Въ книгопечатницата на Д. Цанкова, Цариград-Галата, 1860; Три повести за децата. Хрiстiанскы, нравственны и поучителны. Побългарены отъ Р. И. Блъскова. Въ печатницата на Д. Цанкова, Цариград-Галата, 1860; Венецъ асбучнiй или нравствени наставления. Издава Х. Йордан Х. Вълковъ. Издание първо. В народната книгопечатница на Стефана Расидескува, Букурещъ, 1863; Въведенiе въ всеобща история съ кратко прибавление отъ старобългарската история. Наредилъ Р. Ил. Блъсков (по Шлецера). В училищната книгопечятница, Болград, 1864. Вж. Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806-1878. Съставил д-р Маньо Стоянов. Под редакцията на проф. Александър К. Бурмов. I. Наука и изкуство, С., 1957, с. 531; Ст. Димитрова. Спомоществователи на български възрожденски издания от Варна и Варненско. - ИНМВ, 25 (40), 1989, с. 79, 84, 85, 87.

5. Р. Ил. Блъсков. Автобиография на Райча Илиев Блъсков. - СбНУНК, кн. XVIII. 1901, 549-550. [обратно]

6. Варненска поща, XVIII, бр. 6250 от 25 март 1936 г. [обратно]

7. Варненска поща, XVIII, бр. 6311 от 26 май 1936 г. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.