Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЕВНЕНСКИ ПРЕСЕЛНИЦИ В БУДЖАК

Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

Страхът от репресиите и издевателствата на турците след оттеглянето на руските войски в края на войните от 1806-1812 г. и 1828-1829 г., които Русия водила с Турция, принудил хиляди българи да потърсят спасение в съседните християнски земи.

По време на войната от 1806-1812 г. около три хиляди1 български семейства се преселили в Буджак2. Сред тях били и девненски арнаути (албанци-християни)3. П. Кёппенъ (1861 г.) пише: “Единственные в Болгарии арнауты, жившие в числе до 300 семейств в деревне Деви, близ Варны, в 1809 или 1810 году отправились чрез Галац в Бессарабию, где и были поселены в татарской деревне Чумае (что ныне хутор Чумай), на правой стороне р. Ялпуха, выше нынешней болгарской колонии Курчи и хутора Бурлачела, в бывшем Кагульском уезде. В 1820 году эти арнауты, - из первоначального числа которых их не мало вымерло, а некоторые, может быть, и возвратились в Болгарию, - наделены землею, вследствие указа 29 декабря 1819 года о даровании болгарам прав колониальных. С этого времени они постоянно живут на левой стороне озера Ялпуха, при речке Сарлык, в колонии Каракурт, в которой в 1850 году находилось 109 арнаутских семейств, состоящих из 1 060 душ обоего пола. Во всей же Бессарабии находилось 154 семейства арнаутов с 686 мужского и 642 женского пола душами.”4

В Буджакските степи преселниците били оземлени с по 60 десетини5 държавна земя за вечно потомствено владение. Те били освободени и от плащането на данъци и други задължения за 7 години и имали правото да увеличават своите стопанства с държавни земи под аренда6.

През 1861-1862 г.7 част от девненските арнаути от с. Кара курт, заедно с други български преселници от Измаилски и Болградски район, се преселили в Приазовието (Бердянски уезд, Таврическа губерния), където основали три албански колонии - Гаммовка (Джандран), Георгиевка (Тююшки) и Девненское (Таз)8.

Второто масово изселване на българите след края на руско-турската война от 1828-1829 г. обезлюдило Девня. Възможностите за изселване били предвидени и в член 13 на Одринския мирен договор (2/14 септември 1829 г.), според който бил даден 18-месечен срок на желаещите българи да продадат имотите си и да се изселят със своите семейства в друга, избрана от тях християнска страна9. От април до август 1830 г. над сто хиляди българи и гагаузи от Югоизточна и Североизточна България (Сливенско, Ямболско, Бургаско, Варненско, Старозагорско и др.) се отправили към Влахия, Молдавия и Бесарабия10. Натоварили на волски коли и каруци своята покъщнина, земеделски инвентар и храни, следвани от своите стада добитък, в три колони, бежанците изминали пътя през Варна, Каварна, Мангалия, Кюстенджа, Бабадаг и със салове и лодки преминали река Дунав при Исакча (Исакчи гечиди)11. По своя път бежанските кервани, съставени от около две хиляди души и предвождани от старейшина, били охранявани и подпомагани от руски офицер и казаци.

Приемането и настаняването на българските преселници в Буджак се ръководело от гражданските власти на Новорусийския край и Бесарабската област и от попечителя на българските преселници в Бесарабия генерал И. Н. Инзов12. Преселниците били настанявани главно в карантинния лагер на брега на езерото Дервен, недалеч от с. Сату ноу (дн. Новосельское)13. Руските власти се опасявали от разпространяването на епидемиите (чума и дезинтерия), които избухнали сред българските преселници. В карантинния лагер те били подпомагани с пари, храни и фуражи, получавали безплатна медицинска помощ и лекарства. След известен престой преселниците били отправени към Буджак и били настанени в стари и новосъздадени български села (колонии) в Измаилски, Бендерски и Акермански окръг. Преселниците от Девня били настанени в с. Татар-Копчак (коммуны Копчак, Молдова)14. Поради недостига на свободни държавни земи в тези окръзи руските власти оземлили новите преселници с по около 50 десетини земя (за с. Татар-Копчак средно с по 45 десетини)15.

За новите преселници първите години били трудни. По-голямата част от тях успели още през есента на 1830 г. да изорат и засеят дадените им земи, а останалите дочакали пролетта в землянки. Определените земи за българските преселници в буджакските степи били полупустинни и безводни. Липсата на вода и строителен материал за жилища и стопански постройки, морът по добитъка, нашествията от скакалци и продължителните суши (1831-1834 г.) принудили част от преселниците да поемат обратния път към родните места16. Сред завърналите се през 1833 г. български преселници17 били и четири семейства (гйоча) от Девня, начело с Дука Вълюв (оставил гроба на своя баща в Комрат). Заедно с дванадесет семейства от с. Чомлек кьой (с. Ботево, Ямболско) те се заселили в запустялата Девня18. След добрата реколта през 1835 г. другите девненски преселници останали завинаги в Буджак19.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. И. Мещерюк. Переселение болгар в Южную Бессарабию 1828-1834 гг. (Из истории развития русско-болгарских дружеских связей). Издательство “Картя Молдовеняскэ”, Кишинев, 1965, с. 7; Н. С. Державин. Болгарскiя колонiи въ Россiи (Таврическая, Херсонская и Бессарабская губернiи). Матерiалы по славянской этнографiи. - СбНУ, кн. XXIX, С., 1914, с. 10. [обратно]

2. Историческа област между устията на реките Дунав и Днестър, южната част на Бесарабия. От 1812 г. в границите на Руската империя. След Кримската война (1853-1856 г.) преминава в пределите на Молдовското княжество, а след обединението му с Влашко (1861 г.) - в Румъния. След Руско-турската война (1877-1878 г.) - отново е в границите на Русия. Между двете световни войни е в пределите на кралство Румъния, а след Втората световна война - в СССР. След разпадането на Съветския съюз (1991 г.) Бесарабия е разделена между Молдова и Украйна. [обратно]

3. Селището им се е намирало в местността Червената пръст (в подножието на възвишението Чакмака). Тук са открити следи от селище с керамика от късното средновековие и основите на църква с некропол. От некропола произхождат надгробни камъни с издълбани кръстове, три от които с гръцки надписи. Един от тези камъни носи дата 1776 г. Вж. A. Margos. Au sujet de la localisation de la forteresse médiévale Δiαβαiνα - Дьвина. - Studia Balcanica. Recherches de géographie historique, 1. Sofia, 1970, p. 108-109, бел. 59; В. Маринов. Миналото на с. Девня, Провадийско, с оглед на “арнаутите” в Североизточна България. - В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски, Издание на Българската академия на науките, С., 1960, 593-597; P. Koeppen. Die Bolgaren in Bessarabien. Ein Bruchstück aus einer noch ungedruckten Reise. Vom Akademiker P. von Koeppen. (Lu le 2 septembre 1853). - In: Bulletin de la classe des sciences historiques, philologiques et politiques de ľAcadémie Impériale des Sciences de Saint-Pétersbourg. Tome XI, № 13, 14. St.-Pétersbourg, Leipzig, 1854, p. 199-202.

За бунтовнически действия срещу турската феодална власт през пролетта на 1689 г. в Провадийско и Разградско вж.: А. Маргос. Бунтовнически действия срещу турската феодална власт в Провадийско и Разградско през втората половина на XVII век. - ИНМВ, X (XXV), 1974, 326-331. А. Маргос идентифицира споменатото във ферман от 1689 г. село Арнауткьой с Девня.

За девненските албанци К. Иречек пише, че “носили дълги “пушки гегалии” и юнашки се защищавали срещу даалиите (кърджалиите)” вж. Акад. К. Иречек. Пътувания по България. Превод от чешки Стоян Аргиров. Под редакцията на доц. Евлоги Бужашки и проф. Велизар Велков. Издателство Наука и изкуство, С., 1974, с. 917. [обратно]

4. П. Кёппенъ. Хронологическiй указатель матерiаловъ для исторiи инородцевъ Европейской Россiи. Составленъ подъ руководствомъ П. Кёппенъ. Санкт-Петербург, тип. Имп. АН, 1861, VI, 1-2; Акад. Н. Михов. Населението на Турция и България през XVIII и XIX в. Библиографски издирвания със статистични и етнографски данни. Т. V. Издателство на Българската академия на науките, С., 1967, 52-53; Г. Занетов. Българските колонии в Руссия. - ПСп, IX, кн. XLVIII. Средец, 1895, с. 871; Д. Яранов. Преселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през XV до XIX век. - Македонски преглед, VII, кн. 2 и 3. 1932, 74-75.

“Каракуртъ. Колонiя, основанная въ 1811 году на речке или овраге Сарлыкъ, впадающей въ озеро Ялпухъ, близь пепелища стараго Татарскаго селенiя Каракуртъ, в 1807 году опустевшаго. Это названiе дано урочищу по причине гнилой воды въ речке и множеству земляныхъ въ ней червей (кара-куртъ буквально “черный червь”). Она основана Албанцами или Арнаутами, переселившимися сюда изъ Турцiи во время войны 1808-1811 года. Жители отличаются трудолюбiемъ, прекраснымъ хозяйствомъ и особенною чистотою нравственности. На овраге близь этой колонiи, Болградскiи колонистъ Д. Каназырскiй развелъ на свой счетъ прекрасную лесную плантацiю. Церковь плетневая; домовъ 146; жителей: Арнаутовъ - 160 семействъ изъ 1 092 о. п. душъ; Болгаръ - 12 семействъ из 19 о. п. душъ; всего 172 семейства изъ 1 151 о. п. душъ; земли 9 120 десятинъ. Здесь есть общественных хлебный магазинъ и деревянный мостъ чрезъ речку или оврагъ Сарлыкъ, построенные иждивенiемъ колонистовъ: Iота Георгiева и Михаила Костева”. Вж. А. Скальковскiй. Болгарскiя колонiи в Бессарабiи и Новороссiйскомъ крае. Статистическiй очеркъ А. Скальковскаго. Въ Типографiи Т. Неймана и Ко. Одесса, 1848, с. 65. Вж. Акад. К. Иречек. Пътувания по България..., 917-918; Акад. Н. С. Державин. Албанцы-арнауты на Приазовье Украинской ССР. - Советская этнография, 1948, № 2, с. 156-157, 159; Д. Маринов. На гости у бесарабските българи. Историко-етнографски бележки. Издателство Отечество, С., 1988, 60-61. [обратно]

5. Една десетина е равна на 2,4 декара. Вж. Г. Занетов. Българските колонии в Руссия. - ПСп, IX, кн. XLVIII. Средец, 1895, 867-869. [обратно]

6. Статутът им на преселници бил уреден с Указ “Об устройстве задунайских переселенцев в Бессарабию” на император Александър I от 29 декември 1819 г. Вж. А. Скальковскiй. Болгарскiя колонiи в Бессарабiи и Новороссiйскомъ крае..., 20-24; Вл. Дякович. Българска Басарабия. Историко-етнографически очерк със спомени за генерала Иван Колев от съучениците му по гимназия, съотечественици: Вл. Дякович, Д. И. Николаев, П. Бачурски и д-р К. Бачурски. Печатница на Акц. Д-во "Радикал", С., 1918, 89-91; И. Мещерюк. Переселение болгар в Южную Бессарабию..., с. 105, бел. 8. [обратно]

7. След като Русия загубила Кримската война (1853-1856 г.), по силата на Парижкия мирен договор (18/30 март 1856 г.), предала на Молдовското княжество (васално на Турция) делтата на р. Дунав и част от Южна Бесарабия (Измаил, Кагул и Болград). [обратно]

8. Акад. Н. С. Державин. Албанцы-арнауты..., с. 156-157, 159.

Дiвнинське (колишня назва - Каракурт). Село розташоване на лiваму березi рiчки Акчокрак (права притока Домузли). Село заснували албанцi i арнаути з бесарабського села Кара-Кут у 1861 роцi. Звидси i початкова назва села - Каракут. [обратно]

9. Вж. Г. Занетов. Българските колонии в Руссия..., с. 878. [обратно]

10. И. Мещерюк. Переселение болгар в Южную Бессарабию..., с. 65 и сл., 197 и сл. [обратно]

11. Вероятно не всички девненски преселници стигнали до Бесарабия. Някои останали във Влахия (Тулча и Исакча). Вж. В. Маринов. Миналото на с. Девня, Провадийско..., с. 609.

“От преселенците през 1828 год., както е известно, голяма част наскоро се възвърна назад в България, ала тия преселенци, повечето от Тракия, не всички се завърнаха пак в своите стари жилища, а най-вече заседнаха в крайдунавска България. Също тъй голяма част от тия преселенци не можа и да отиде в Русия, а остана по Добруджа и Силистренско.” Вж. Л. Милетич. Старото българско население в Североизточна България. Държавна печатница, С., 1902, с. 14. [обратно]

12. Иван Никитич Инзов (1768-1845) - генерал-лейтенант от инфантерията. От 1818 г. главен попечител и председател на Комитета на южноруските колонисти, а от 1820 г. и пълномощен наместник на Бесарабската област. Вж. Г. Занетов. Българските колонии в Руссия. - ПСп, IX, кн. XLVIII. Средец, 1895, 891-894; Вл. Дякович. Българска Басарабия. Историко-етнографически очерк..., с. 96. [обратно]

13. И. Мещерюк. Переселение болгар в Южную Бессарабию..., с. 105-106. [обратно]

14. Няма запазени документи в които да е посочено в кои села (колонии) в Бесарабия са били настанени девненските преселници. Вж. Ив. Дундаров. Живите трофеи или откъде се взеха в Русия толкова много българи. - Отечество, XV, 353 (12), 26 юни 1990, с. 14.

А. Скальковски пише: "Татаръ-Копчакъ лежитъ в балке сего имени и речке Тайраклiи, впадающей в Ялпухъ. Основана въ 1812 году на пепелище Татарскаго селенiя изъ рода Кипчакъ, перешедшими изъ Турцiи Болгарами, отъ чего жители все говорятъ по Турецки. Они отличные хлебопашцы и скотоводы. Церковь каменная 1, домовъ 134, жителей Болгар 291 семейство и 1 390 о. п. душъ; земли 7 681 десятина." - вж. А. Скальковскiй. Болгарскiя колонiи в Бессарабiи и Новороссiйскомъ крае. Статистическiй очеркъ А. Скальковскаго. Въ Типографiи Т. Неймана и Ко. Одесса, 1848, с. 59.

"Названiе колонiй - Татаръ-Копчакъ; Число дворовъ - 872; Число душъ обоего пола - 4943; Десятинъ земли - надельной - 7769". Вж. Н. С. Державин. Болгарскiя колонiи въ Россiи..., с. 26. (Статистически данни от 1910 г.). [обратно]

15. И. Мещерюк. Переселение болгар в Южную Бессарабию..., с. 139. [обратно]

16. Пак там, 180-198. [обратно]

17. К. Иречек. Княжество България. Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и новейша история. Ч. I. Българска държава. Издание и печат на Хр. Г. Данов, Пловдив, 1899, с. 60.

На 3 юли 1833 г. Високата порта обявила, че опрощава всички данъци за 3 години (1833-1836) на тия от преселниците в Русия, които пожелаят да се върнат. Вж. Г. Димитров. Руско-турската война 1828-1829 г. Втори Походъ (1829). - ИВАД, V, 1912, с. 28. [обратно]

18. Ил. Р. Блъсков. Нещо из животописанието на Дяда Дука от село Девне. - Зюмбюл-цвете с приложение стари наши песни. Варна, 1882, 24-25; Акад. К. Иречек. Пътувания по България..., 917-918; В. Маринов. Миналото на с. Девня, Провадийско..., 608-611. [обратно]

19. За преселническото брожение в Източна България през 1861 г. вж. В. Тонев. Някой данни за преселническото брожение в Източна България през 1861 г. - ИНМВ, IX (XXIV), 1973, 190-191; Дунавскыи лебедъ, II, бр. 60 от 21 ноември 1861 г.

От желаещите да се изселят в Русия през 1861 г. девненци са запазени имената на Иван Георгий, Иван Георгиев (Ст. Дойнов. Последното масово преселение в Южна Русия (1861-1862). - ИПр, XLVIII, 1992, № 11-12, 26-27), Бакарджи Христо, Петър Манов, Даскал Параскева, Деду Георги, Ману Василюв и Мака Граблата. [обратно]

 

 

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.