|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЮДА СЕ ЖЕНИ
web
Юда жени се в полето,
а невеста е Смъртта.
И на воля бесовете
вихрят веселба в нощта.
Хайде, хващай се за кръста,
клякай, рипай, негодяй!
Омагьосано, чевръсто,
сган безмозъчна, играй!
Празнодумец, проповедник,
важна клечка и глупак,
на жълтици куп наследник
и последният голтак -
от пиянска плът грамада,
кост до кост, ребро в ребро -
завъртете насред ада
дяволското си хоро!
Ти, женихо, демон първи,
щедър тази нощ бъди!
Вместо вино сипвай кърви,
сълзи, болести, беди!
Този там черпак изпие,
клекне, скокне след това,
онзи като вълк завие
вдигнал на възбог глава.
Забрави за срам, човече!
За дълга и за честта!
Сборището е далече
от живота и света.
Тук законите човешки
стигат като празен звук.
Още плач!... Неволи тежки!...
Развърти косата тук!...
Няма милост. Няма чудо.
Няма вярващи души.
Тук Смъртта безчинства лудо,
звяр царува - тъй пиши!
Този плаче, друг се смее,
сипе клетви в луд брътвеж.
И вилнее, и беснее
омагьосаната гмеж.
Пушек, крясъци свирепи,
плът и кости - черен змей...
Тръбен глас небето цепи:
... Скачай по-високо, хей!
Юда жени се в полето,
а невеста е Смъртта.
И на воля бесовете
вихрят веселба в нощта.
23.03.1915
© Змитрок Бядуля
© Антоний Алексиев, Христо Попов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2001,
№ 1 (14)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.
|