СЕЗОНЪТ НА ЗРЕЛОСТТА

web

Цветът се е превърнал в плод, стъблата -
в къделя тънки ленени влакна.
На зрелостта сезонът!
                                    Към зората
поглежда тръпна младата луна.

Там чезнат като лястовиче ято
на детството безоблачните дни...
Но тръгва и пътека,
                                    над която
светлеят други, тайни висини.

А ябълките в сънната градина
олекнали
                  звездите пак броят.
Не знаят участта си: догодина
от още по-голям товар ще се сведат.

Тъй както хората...
                                    Ала планети
далечни
                  вече са ни взели в плен.
Като крила трептят на раменете
лъчите на изгряващия ден.

© Волга Ипатава
© Христо Попов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2002, № 5 (30)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.