ДЮНТАУН

Дюнтаун е град изкован от революционери, изчукан и оформен от вагабонти и бунтари, и обучен на добри обноски от префинени дами.

Дюнтаун е елегантност и спокойно очарование, булеварди с безкрайни редици от азалея, и открити крайречни променади, паркове и тесни улички; град на площадите; стоманени конструкции и балюстради, жалузи и капандури, галерии с колони и камбанарии покрити с безвкусна позлата; тухли, стабилност и мидени черупки под стъпалата; крайбрежен квартал с масивни стени и груба настилка, гигантски жалузи с огромни панти и вити стълби и сводове от ковано желязо; клаустрофобична гледка, създавана от товарните кораби пълзящи по реката само на една ръка разстояние от минувачите, място, където чайките крещят на червеношийките.

Това е град, чийто пулс се променя неуловимо квартал след квартал, също както и архитектурата им; град с училищни сгради, църкви и таверни от седемнадесето столетие с вентилатори по таваните и витрини на Тифани, двуетажни атриуми, мансардни прозорци, Викториански стълбища и класически английски прозорци и големи, елегантни имения от епохата преди Гражданската война, спотайващи се сред покрити с мъх дъбове и змиеобразни лози.

Дюнтаун представлява една разходка през осемнадесети век, чиято история е илюстрирана върху надгробните послания:

ТУК ПОЧИВА ДЖЕНИФЪР ГОУЛДСМИТ

ЛЮБЯЩА СЪПРУГА НА ДЖЕРЕМИ, КОЯТО ПОЧИНА ОТ ЧУМАТА ПОГУБИЛА ТОЛКОВА МНОГО ХОРА ПО ТЕЗИ ЗЕМИ ПРЕЗ ГОДИНАТА НА НАШИЯ ПОВЕЛИТЕЛ, 1744

или

ДЖЕЙМС ОЛИВЪР

ОСТРОУМЕЦ С ГОРЕЩА КРЪВ ЗАГИНАЛ НА 22 ГОДИНИ В ДУЕЛ С ЛЕЙТЕНАНТ ЧАРЛЗ МОРЕЙ, ИЗВАДИЛ ПО-ОСТЪР ЕЗИК И ПО-БЪРЗ ПИСТОЛЕТ ОТ НЕГОВИЯ.

Това са неговите предци. Оцелелите сформират брокерите на властта в града, владетелите на кралството, диктуващи една архаична социална структура, несменяема и очертана от своята метафора, Клуб Дюн, ограничена от елита притежаващ най-старото богатство с най-дълбоки корени, секвестирал го от епохата в продължение на повече от столетие.

Така годините са подминали Дюнтаун, оставяйки след себе си едно истинско съкровище: крепостно право от осемнадесети век, чиято история тръпне от разкази за призраци, за войни и кавги и плячкосани съкровища заровени по накъдрените брегове на Атлантика; чийто народ притежаваше наследството и независимостта на островитяните, в чиито жили течеше кръвта на ирландски въглекопачи, испански капери, хаитяни и ямайци, и на индианци от племето чероки приковано в резерватите.

Неговите заливи, мочурища и реки все още дават линия на един град образуван от острови: Али, Скидъуей, Тандърхед, Бъканиър, Оушънбай, Сий Оуът, и изпълнения с копнежи изпълзял сякаш изпод страниците на Великия Гетсби Остров на въздишките, любимо място на богаташите, на старинните къщи, спокойни на фона на морските лагуни, където пред човешкия взор можеше да се изправи без никакви усилия някой Джей Гатц, втренчен в предупредителната светлина на пристана от Нос Дейз.

Миналото е навсякъде,
вслушай се само,
и ще разбереш, че това не е вятърът,
а нашепващият призрак на отминалата година.

Това, което за света вече е история, за Дюнтаун е самата реалност.

<<< || >>>