Уилям Дийл

web | Хулигани

Дъч се изправи в средата на стаята, с тевтонско мрачно изражение врязано около устата му.

- Благодаря - беше всичко, което той произнесе.

- Моля ти се, няма защо.

- Не бих искал да засягам никого - изрече той, обръщайки се към бойците си, - но тези ... ash lochers от две седмици са под наше наблюдение. Цяла една фамилия, и ние да не разберем!

Групата беше като покрусена, а най-много от всички Чарли Едноухия.

- Не мога да повярвам - изрече той, разтърсвайки в недоверие глава. - И никой от информаторите ми да не обели и зъб за това. Все си мисля, че все някой, някой, трябва да чул нещичко.

Останалите забиха очи в пода и започнаха да местят въображаеми предмети с обувките си. Всички с изключение на Луис, който се втренчи в един ъгъл на стаята с присвити очи, и Калахън, който се обади пак.

- Защо се горещиш толкова, Дъч? - запита той. - Та ние едва миналата седмица научихме какво представляват тия юнаци. А до този момент им дишахме във вратовете защото Чарли Едноухия беше надушил нещо.

- Слагам и себе си в това число - изрече Дъч. - Скъсахме си задниците от работа през последните девет месеца. Гонехме педалите и курвите по улиците, прибирахме пласьори с торбички жълти стотинки в гащите им. Наистина се преуморихме от работа.

- Та ние научихме едва... - започна Салваторе.

- Той е прав - прекъсна го Чарли Едноухия. - Изобщо не догледахме нещата около тази пасмина. А аз бях най-големият левак.

- Ти, Китаец, нали ти беше дежурен при Талиани тази нощ? - запита Дъч.

- Кой?

- Франко Талиани - изсъска Дъч, приведен само на инч от лицето на мексиканеца. - Тоя, дето го очистиха, докато ти дежуреше в градината пред къщата му. Или си забравил вече?

- Все ги забравям тия пусти имена - оплака се Сапата.

- Е, тогава опитай се да не ги забравяш и може би ще успееш да се научиш да не ги забравяш. Оттук нататък не искам да чувам повече никой да споменава за Франк Търнър или Нат Шерман или което и да е фалшиво име, което използват тия задници. Отсега нататък ще използваме истинските им имена, ясно ли е?

Групата кимна като един човек.

- И така, какво се случи?

- В неделните дни, аа... Талиани и аа... аа... Ники Стинето отиват в... кръчмата на Брониката да вечерят, така че из отивам там и чакам. По дяволите, да се изтъпанчиш там като слепец на стриптийз, там на остров Тандърбърд. На улицата на Тър... на Талиани, има само още една къща. Два пъти ме разкарваха оттам градските копои, мамка му.

- Значи това ти е оправданието загдето проспа всичко, така ли? - запита язвително Дъч.

- Това беше просто обичайно наблюдение, Дъч. По дяволите, умирах от глад, не бях ял нищо от седем часа. И отскочих да взема нещо за хапване, така че да съм готов като тръгне. Кой да си помисли, че ще го гръмнат?

- Съжалявам много, че не са ти пратили писмена покана - изрече Дъч. - А Стинето? Кой беше закачен за него?

Чарли Едноухия се опита да стане незабележим на стола си.

- Боя се, че заслужавам наказание - проговори той. - Това беше работа за един човек, Дъч. Знаехме, че те отиват да вечерят заедно, така че казах...

- Така че каза на Китаеца да отиде в ресторанта, а ти да покриваш къщата - довърши вместо него Дъч.

- Точно така.

- Това е съвсем нормално за него, Шефе - обади се Калахън. - Всяка неделя Талиани отива да вечеря при Брониката. Там обикновено се среща с един или двама от своите капи. Драганата, Стизано, Логето. Всеки път е така. Брониката обикновено сяда при тях.

- Знаеш ли колко ме вълнува кой мие съдовете при тях? Това, което искам да знам, е кой беше на вечерята с тях?

- Логето и, аа, червенокосият образ... - запъна се Китаеца.

- О'Брайън - подсказах аз.

- Да. И, разбира се, Брониката.

- Предполагам, че ти също си зяпал Брониката, нали, след като така и така си бил там - изръмжа Дъч на Китаеца.

- Аз покривах Брониката - обади се спокойно Калахън. - Всички си тръгнаха заедно. Проследих Брониката до дома му преди да се върна тук.

- Кой беше с О'Брайън?

Луис вдигна ръка.

- И при мен беше същото - проговори той. - И той се прибра направо в къщи.

- Какво стана в ресторанта? - запита Дъч.

- Аз бях вътре и следях цялата група - каза Китаеца. - По едно време извикаха Брониката на телефона, и след малко се връща като насран, и преглъща като пуяк. Взеха да правят шу шу...

- Шу шу ли? какво по дяволите е това шу шу? - запита Дъч.

- Взеха да си шепнат.

- Аха.

- После Ирландецът и Логето двамата духнаха, сякаш в ресторанта беше избухнал пожар. След две минути сервитьорът ми донесе сметката и ми казва, че заведението приключва за вечерта. "Какво, по дяволите, става?" питам го аз. И той ми казва, че шефът получил сърдечна атака. Сигурно са им телефонирали да им кажат, че дъртото копеле е ритнало бакърчето.

Дъч, който бясно сучеше мустаците си втренчен в тавана, се обади:

- Това просто няма смисъл, нали разбираш. Талиани следва една и съща процедура всяка неделя. Той е в колата само със Стинето и шофьора си, който не може да уцели врата на хамбар от два метра. Чисто фасулска работа, и въпреки това нашите хора решават да очистят две кучета пазачи и да гръмнат Търнър и Шерман в къщата.

- Казват се Талиани и Стинето - не можа да сдържи езика си Чарли Едноухия, с което си спечели един злобен поглед от Дъч.

- Салваторе - продължи Дъч - кой беше твоят човек?

- Стизано - отвърна той. - И той си е у дома. Тръгнах си от къщата му когато ме повикахте.

- А ти, Каубой?

- Аз бях с плейбоя... как му беше името?

- Логето? - предположих аз.

- Да, точно така. И той си е вкъщи.

- Тая вечер всички сме си у дома - изкикоти се Сапата.

- Имате ли писмени доклади за това, което сте правили от две седмици насам, когато сте започнали да следите тия юнаци? - запитах аз.

- Не пишем доклади - отвърна Дъч. - А си го написал, а някой го е прочел.

- Като кой например? - попитах го аз.

- Ами някой, всеки - изрече мъгляво той.

- Знаете ли какво ме мъчи отвътре? - запита Китаеца. - Това, което ме мъчи отвътре, е, че тия задници си имат железни алибита, а дори не го знаят.

- Голям майтап ще падне, ако не им го кажем - обади се Чарли Едноухия.

- Окей, Чарли, надай доброто си ухо към земята да видиш дали няма да изскочи нещо - каза Дъч. - А вие останалите, всички по местата си; дано да спрем тая синджир марка преди да е продължила. Ако някъде зърнете Хлапака Муфалата, Акулата Ланг или Стик, кажете им да ми се обадят. Имате ли някакви въпроси?

Никой нямаше въпроси.

Бандата се надигна да си ходи, а през това време Луис Каубоят стана и тръгна право към мен. Избута две бюра докато стигне до мен.

- Ти беше Джейк, нали така? - запита той.

- Да.

Той протегна ръката си.

- Казвам се Честър Луис. Викат ми Каубоя.

- Добре.

- Трябва ти тоя задник Нанс, нали?

- Да, трябва ми, Каубой.

- Тогава го имаш.

- Благодаря ти - казах аз, разтърсвайки ръката му.

- Твой е по право - изрече той, завъртя се на пети и тръгна право към вратата. На излизане се размина с един нов човек, който се появи на прага.

Познах го кой е без да питам.

<<< || >>>

© Уилям Дийл
© Тодор Стоянов, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.1999
Уилям Дийл. Хулигани. Варна: LiterNet, 1999

Други публикации:
Уилям Дийл. Хулигани. София: Бард, 1995.