Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

5. СКЛАДЪТ

Уилям Дийл

web | Хулигани

Дъч Моорхед буквално ме изтласка до вратата с огромната си маса. Не ми беше за пръв път. Местната полиция не обича да си има работа с федералните агенти защото те се отнасят с тях като с деца, фeдитата шикалкавят, а Прокажените пък ги разкарват нагоре-надолу. Моят отдел обаче, в който работех, Федералният отряд по рекета, беше различен от тях. Една част от работата се вършеше на местно ниво, като им сочехме кой път да хващат при случаите когато биваха замесени и други щати. Понякога обаче беше необходимо доста време, за да могат кухите глави да го вдянат.

Реших да икономисам малко време и надянах маската на бабаит.

- Искам просто да разбера къде съм без да гледам пътната карта - изръмжах аз докато бързахме под дъжда. - Ако мислиш да ме подлагаш на някакво изпитание с тая твоя банда, откажи се. Ще се справя и сам.

Той спря и ме изгледа снизходително.

- Стига с тия глупости - каза той.

- Не са глупости - отвърнах аз. - Да ти пикая на всички тия железни приказки за самостоятелните ти огън момчета, и закони на джунглата. Не съм дошъл тук да ви прослушвам, нито теб, нито юнаците ти.

- какво те ухапа изведнъж?

- Знаеш ли с какво се занимаваме ние от Хладилника? - запитах аз в отговор и продължих преди да му дам възможност да ми отговори. - Ние сме единствената федерална агенция, която работи с местните ченгета. ФБР, Службата за контрол върху доходите, Министерството на правосъдието, те всички работят без никаква връзка с останалите.

- А вие работите, така ли? - прекъсна ме той разгорещено. - Ти дойде тук, за да сриташ Талиани в ташаците, нали така?

- Дойдох, за да разбера какво прави тук...

- Правеше - поправи ме той.

- Правеше - съгласих се. - Но щом той е бил тук, това означава, че и останалата глутница не е далеч. Добре познавам тая пасмина, Дъч. Познавам ги толкова добре, както никой друг жив човек. Разбира се, искам да си получат заслуженото. А ти какво искаш, да им поднесеш цветя ли?

Той запали Камъла си и опъна силно и дълбоко, като не отделяше очи от мен.

- Виж - каза той, - когато ти говорех за това, какви са задачите ни, пропуснах едно нещо. От нас се очакваше да не допускаме организираната престъпност да стъпи в Дуумстаун. И изведнъж шефът ти ми изтърсва, че мафията ни диша във врата. Как мислиш съм се чувствал в този момент? А и не само аз, целият ми отдел. Като маймуни, ето как.

- Знаеш добре, че не Сиско е човекът, който ги е поканил да дойдат в града ви. Той просто е разбрал кой е тук и ти извести, това е всичко. Ако бяха ония от федералното, можеш да си заложиш прелестния задник, че градът щеше да гъмжи от тях без ти изобщо да подозираш.

- Тук си прав.

- Значи обединяваме силите си и ги гътваме?

- Освен ако някой не ни прецака.

- Добре. Значи казваш на момчетата си да забравят ония дивотии с изисканите колежанчета - изрекох аз, все още правейки се на ядосан. - Това не е седмица на увеселението в старото общежитие и аз не съм тук, за да правя впечатление на когото и да било. Ако тия момчета са толкова корави, колкото ги изкарваш, няма да е зле да ми гласуваш доверие пред тях.

Добре, Килмър, много добре. Дръж се твърдо, но без да го удряш в носа. Останалото ще го понесе.

Дъч се разсмя.

- Ама си чувствителен - изрече задъхано той и ме въведе в зданието.

Минахме през входната врата в нещо което изглеждаше като вход към затворническо отделение: малка кутийкообразна стая, врата с камбанка от едната страна, и огледало на стената до нея. Стъкло прозрачно само от едната страна. Дъч натисна звънеца. Секунда по-късно вратата се отвори с леко жужене. Чернокож полицай в униформа седеше в едно затъмнено помещение и наблюдаваше входа. На стената до него беше подпрян автомат Узи. Кимнах и получих един празен поглед в отговор.

- Сякаш се готвите за нашествие - отбелязах аз.

- Това се нарича сигурност. Никой не може да влезе тук без да го пуснем. Това се отнася за всички, включително и за шефа на полицията, кмета на града и президента на Съединените щати.

- Хубаво оръжие - кимнах аз към Узито.

- Поощрихме използването му. Бандата ми си знае занаята - изрече Дъч, и после добави, сякаш след размисъл - измежду другото.

Вътре предната част на помещението беше разпределена в половин дузина малки кабинетчета. Зад тях, в центъра на сградата, се намираше някаква сложна компютърна система и телефонна централа. Зад тях пък имаше нещо което наподобяваше голяма зала за съвещания, обградена от тебеширени дъски и табла от корк. На предната стена на залата беше монтирана шест-футова телевизионна стена, а пред нея бяха разпръснати двадесетина старомодни подвижни столове, от типа с прикрепени подложки за писане, подобни на онези, които имахме в училище, когато бях дете, и които сегашните деца също ползваха, доколкото знаех.

Голямата зала в дъното разнежено наричаха Детската градина.

Дъното на стария супермаркет се запълваше от две стаи. Едната представляваше клетка за задържане под стража, достатъчно голяма, за да побере целия боен състав използван в деня на десанта в Нормандия, а другата беше скрита зад врата с простичкия надпис ВИДЕООПЕРАЦИИ. Изброих трима дежурни униформени ченгета, включително и мъжа на вратата и една чернокожа жена, операторката на телефонната централа.

Обстановката наистина беше стилна: това беше щабът на Моорхед.

- Хората в униформа част от екипа ли ти са или дават само дежурства?

- Изпитателен срок. Ако се научат да се справят с ежедневните проблеми, тогава може да имат шанс да се влеят в бандата. Пък и не е трудно да разберем дали могат да си държат устата затворена.

Реших да направя един последен опит да разреша най-наболелия ми проблем.

- А сега, преди останалите ти момчета да се появят - казах аз, - можем ли да решим тоя проблем с федералните агенти?

- Уреден е. Нямаме никакви проблеми - изрече той с възможно най-небрежния си тон.

- Прекрасно - изрекох аз, влагайки малко повече от необходимата доза киселина. Реших да му дам възможност да изпусне малко пара.

- Добре - изръмжа той. - Ще ти го обясня по най-простия начин. Отпървом се опитахме да работим с IRS, но да си имаш работа с Прокажените е все едно да си даваш часовника назаем на Джеси Джеймс. Те или са някакви млади пуяци, току-що изскочили от колеж и убедени, че могат да се научат да бият системата и да червясат от пари, или просто са нещастници, изритани от всички агенции. И в двата случая работят само за себе си. Все едно да копаеш някоя шибана леха.

- Не споря - казах аз.

- Банда pfutzluckers! - изръмжа той.

- Абсолютно съм съгласен с теб - отвърнах аз. - Каквото и да означава това.

- Ако наруша дори и само половината закони, които те са престъпили, отдавна да гния някъде на топло. Доживотна присъда плюс двайсет години допълнително, най-малко.

Сега беше негов ред и аз го оставих да си поизлее гнева.

Той се надвеси над мен забивайки показалец в гърдите си.

- На никой от тях и кракът им няма да стъпи тук, даже да ми размахва заповед от прокурора и да влачи цяла батальон морски пехотинци след себе си! - изрева той. - И Федитата са същите лайна! Единственото, което им е в главите на ония главоци в Уошингтън, е как да си напълнят по-бързо джобовете! Единствената им грижа е всичко да изглежда добре в доклада им за деня и да успеят да раздухат някаква пресконференция от него, това ги е грижа само. Ако си нямаш работа, помоли ги за малко помощ, и после чакай до посиняване на телефона.

- И аз съм си имал същите неприятности с тях - изрекох съчувствено.

- Лайнари и роботи, това са те! - ревеше той. Сега вече и ръцете му влязоха в действие. Размахваше ги като диригент на симфоничен концерт. - Мръсните копелета ни крадат информацията, правят си сделчици дето ни провалят случаи, по които работим от години, нарушават гражданските права, и накрая пръскат нашия задник, не техния, а те се оттеглят като някакви елегантни курви, с шик.

Отново кимнах със съчувствие и разбиране. Налягането на котела му вече спадаше до безопасни граници.

- А момчетата ми накрая им остава само да целунат коня там, откъдето му излиза пръднята, ако ме разбираш какво искам да кажа.

- Разбира се. - Направих пауза. - А ти?

- Какво аз?

- И ти ли се задоволяваш само с това?

Той замря и взе да ме обхожда с поглед, докато най-накрая му проблясна и той се разтърси в гигантски смях.

- Ау, по дяволите, авер - изрече задъхан той, - аз съм от толкова дълго на пазара, че се радвам на всяка възможност, която имам да целуна нещо, пък било то и конски задник.

- Окей, Дъч - произнесох спокойно аз, - нямам никакви намерения да ви подреждам на опашка пред нечий конски задник. Ако тия хора са наводнили града ви, ще ви помогна да го изчистите от тях. Хладилника иска само малко информация в замяна на помощта. Връзките им. как действат. Как са се вмъкнали в града? Кого им се е наложило да купят? Как се свързват с юнаците от другите щати? И това, не искам никакви конфликти, окей?

- Ще се постараем да бъдем находчиви - изрече той, още напушен. Все едно да се блъснеш в бетонна стена.

- Добре, по дяволите, щом ще е находчивост, да бъде находчивост - изрекох аз примирено.

- Ти ще се справиш, кадърен си. И твоят задник е вълнясал като нашите.

- Правя каквото мога - произнесох аз, внасяйки унизителна нотка в гласа си.

- Според твоя шеф, справял си се забележително добре - каза той.

- Що се отнася до мен, ако ние успеем да съберем материал достатъчен да заведем дело срещу някого, това може да стане казус за щатски или федерален случай - казах аз. - Моят начин на действие е следният - нагъзваме оня, дето е затънал до гушата, като му даваме и най-добрия обвинител. Направо полудявам, когато ме прецакат.

- Което си е право, право си е - произнесе той. - Кой няма да му падне пердето в такъв случай?

- Що за птица е областния ви прокурор?

- Гълъбица. Казва се Галаванти и е по-зла от тридневен махмурлук.

- Към тях или към нас?

Той се ухили.

- Към всички. Само й занеси някое дело с пропуски в него, и гледай какво става. Ще чуеш думи от които би поруменял и доживотен затворник.

- Добре. Надявам се да си помогнем взаимно.

- Да ти кажа правичката, до преди два месеца не бях чувал изобщо за пасмината ви, докато един ден тоя момък Мацола не ми се изтърси на главата, кани ме на обяд, и ми сервира същите дрънканици, дето ми ги сервираш и ти.

Мацола беше Сиско Мацола, шефът ми в Хладилника. Беше ми казал, че Дъч Моорхед си знаел работата и аз започвах да се убеждавам в правотата му.

- И сигурно си го сиктирдосал - казах аз.

- Не съвсем. Като за начало му позволих да разбърка малко манджата.

- С какво по-точно?

- Ами със Стик.

- Стик ли? Какво е това?

Той ме изгледа един от ония присмехулни погледи, които казват "какво ми се правиш на луд".

- Не с какво, а с кого. Нали го познаваш... Стик.1 Парвър. Засега се справя добре.

Нямах и най-малка представа за какво говори и преди да успея да му задам няколко въпроса, той вдигна един яркочервен мегафон, усили го да край и гръмогласно призова хората си да се съберат при него.

Използвах паузата и се вмъкнах в един празен офис, откъдето телефонирах в хотела. Те ми прехвърлиха разговора в ресторанта, където в момента се хранеше Сиско. Беше долетял от Уошингтън, за да ме просвети по създалата се ситуация. Но тъй като през последните няколко часа нещата бяха взели съвсем неочакван обрат, просто не знаех какво да очаквам.

Двамата със Сиско бяхме нещо като приятели, но в съвсем абстрактен смисъл. Той беше една от няколкото сенки, които ме следваха плътно в живота ми, като му променяше хода с дистанционно управление в буквалния смисъл на думата, защото нашата главна връзка се осигуряваше от телефонната компания. За времето от седем години, откакто се познавахме, никога не бях имал възможността да видя как изглежда домът му отвътре, не познавах никого от семейството му, а за личния му живот знаех единствено, че беше маниак на тема витамини и здравословно хранене. Беше побъркан на тема как да спаси косата си, от която впрочем не беше останало много.

Измина цяла минута докато дойде до телефона.

- Съжалявам, че те вдигам от обяд - казах аз. - Трябваше да ти позвъня по-рано, но бях зает. Случи се нещо съвсем неочаквано. Талиани, Стинето и съпругата на Талиани са мъртви.

- Да, и аз чух - произнесе той с равния си интелигентен глас. - Има ли вече някакви подробности известни?

- Станало е в къщата му, преди около три часа. Автомати и запалителна бомба. Жената е загинала от бомбата. Който и да е очистил другите двама, си е отбирал от работата, или са си отбирали, ако са били повече. На мен поне ми се струва, че са били двама.

- Засега спри дотук - каза той.

- Добре. Колко още си открил?

- Цялата банда е тук с изключение на Туна Чевос и стрелеца му...

- Нанс - изсъсках аз, като го прекъснах. Всичките ми вътрешности се усукаха на кълбо при споменаването на Нанс Турчина. Двамата се познавахме доста отдавна, при това съвсем не на приятелска основа. - И те са тук - произнесох аз. - Обзалагам се на всичко.

- Може и така да е, но това не е вендета. Нанс просто е един наемен стрелец. Забрави го.

- Добре.

- Казах ти, забрави го, Джейк.

- Не съм глух.

- Какво си настръхнал толкова?

- О, няма нищо. Тука от няколко годинки потичквам след бандичката, нали така?

- От почти пет години - въздъхна той.

- Просто съм малко обиден, че убиецът ме изпревари тогава.

- Напълно те разбирам. Само те моля да не забравяш за какво си тук. Трябва ми информация. Къде се намираш сега?

- В щаба на Моорхед.

- Хубав човек - произнесе Сиско. - Само дето обича да действа по бързата процедура.

Това беше откритието на годината.

- Засега се отнася към мен така, сякаш само преди пет минути съм го настъпал по ташаците.

- Трябва да си внимателен към него - изрече поучително Сиско. - Дай му малко време.

- Какво ще стане, ако нещата наберат скорост и възникне нужда да имам помощник? - запитах аз.

- Мики Парвър ще ти помогне - каза той.

- Да не е оня, дето му викат Стик?

- Същият.

- Почувствах се малко като идиот. Защо така досега не съм чувал за това момче?

- Защото никога не четеш седмичните доклади, ето защо - изсумтя той. - Всяка седмица той изпраща доклад...

Прекъснах го, като се опитах да променя темата.

- Да, да, сега вече се сещам...

- Не ме будалкай - каза Сиско. - Ти и един доклад не си прочел досега.

- От колко време работи към отдела? - запитах аз, като се опитах да избягна темата.

- Повече от година - изрече раздразнено Сиско. - Ще го харесаш. Той е млад и още не е започнал да се пести. Моля те, не го разваляй като му даваш лош пример. Двамата си приличате много, и той е самотен вълк като теб. Можете да си бъдете от полза.

- Нямам никакво време ставам бавачка...

- Кой говори за бавачка? Да съм казал такова нещо?

- Прозвуча ми като...

- Прозвуча ти точно както ти казах. Дръж си браздата, Джейк. Трябва ми информация, и точка. Ти си адвокат и винаги се придържаш към юридическите процедури. Искам и Стик да понаучи малко от тия неща покрай теб.

- Имам чувството, че в това отношение няма да получи много помощ от страна на бандата на Моорхед.

- Точно това имам предвид - каза Сиско. - Вдъхни малко увереност на момчето, окей?

- Добре де, ами ако имам нужда от наистина професионална помощ? - запитах аз.

- Нямаше да работи в Хладилника, ако наистина не го биваше за тая работа - изръмжа Сиско. - Ще ти спаси задника и в най-безнадеждната ситуация. Искам само да ти кажа, че ако работата тук се окаже РИКО2, искам всичко да бъде изпипано абсолютно изрядно. Никакви незаконни подслушвания, никакви бърникания из компютрите им. Изобщо, абсолютно нищо, което после да могат да използват срещу нас в съда.

- Добре, добре - казах аз.

Сиско обаче не можеше да устои на изкушението да ми понатрие ушите.

- Може пък и той да ти е от полза, поне ще те научи как се попълва и изпраща седмичен доклад.

- Ммхмм.

- Дъч е свързан с мрежата ни. Можеш да се свързваш директно с терминала ни в Уошингтън.

- Добре - казах аз, и преди да успея да добавя нещо, той вмъкна саркастично:

- Може да ти помогне да понаучиш нещичко и в тази област.

- Няма начин.

- Стик ми изпрати фотографиите на Талиани в седмичния си доклад, така успяхме да ги разпознаем.

Вече започвах да ненавиждам тоя хлапак, когото бяха кръстили Стик. В представите ми започваше да се оформя един дребен и нещастен натегач.

- Колко време ще бъдеш в града? - запитах аз.

- Тук съм колкото да кажа една здрасти и утре отлитам в Уошингтън.

- И таз добра! Да си тръгнеш тъкмо когато започва големият майтап.

- Все някой трябва да върши черната работа. Навлезли сме в най-решителния момент на годишната битка за бюджета... ха, тъкмо ми дойде наум, от два месеца не си ми изпращал отчети за направените разходи, и не си попълвал доклад за извършената работа от...

- Разкажи ми още нещо за тоя момък Стик - прекъснах го аз, за да не се разпростира върху поредната си любима тема.

Мацола направи пауза.

- Чакам отчетите ти по направените разходи - изрече той. - Ясно ли е?

- Добре. Имаш ги.

- Сега за Парвър. Преди да дойде при нас, бил е цивилен полицай, после е работил в отдела за борба с наркотиците, след това в отдела за борба с мафията. А преди всичко това е служил във Виетнам. Военното разузнаване или нещо от този род. Достатъчно корав е.

- И не е много изморен, нали?

Сиско се изкикоти, сякаш току-що беше чул мръсен виц.

- Подадох го на Дъч. Не мисля, че някой от останалите в отдела знае истинската му самоличност. Дъч ще направи така, че да работите двамата в комплект. Ще ти хареса.

- Кой казва?

- Всички дами го казват.

- Страхотно.

- Съжалявам за Талиани - произнесе Мацола. - Знам колко даде от себе си в неговия случай.

- Е, предполагам, че някой е спестил на Федералното маса пари - казах аз. - Но според мен щеше да е най-добре, ако можехме пъхнем копелето в Лийвънуърт заедно с братчето му.

- И още едно нещо - изрече Сиско преди да затвори. - Не сме те пратили тук да разкриваш каквито и да било убийства. Ти си тук, за да откриеш дали има някакви външни връзки на мафията с Талиани и кой ги държи. Това ти е задача номер едно. Работата тук може да се окаже класическа като за учебник, Джейк.

- Моорхед спомена нещо много любопитно - съобщих му аз. - Той каза, че имал запис на цялата история.

- Каква цяла история? Имаш предвид убийството на Талиани ли?

- Предполагам. Беше доста уклончив, когато му поисках подробности по случая.

- Е, питай го пак. Като се видим на закуска, ще ми докладваш.

- Разбира се.

- Ще се срещнем в ресторанта на хотела. Осем сутринта устройва ли те?

- Девет е по-добре.

- Казах, осем. - И той затвори.

<<< || >>>

 

БЕЛЕЖКИ:

1. (Игра на думи - Stick означава прът, пръчка, тояга, остен на английски език. - Б. пр.) [обратно]

2. (Престъпна организация, замесена в рекет - Racketeer Influenced Corrupt Organisation - Б. пр.) [обратно]

 

 

© Уилям Дийл
©
Тодор Стоянов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.07.1999, (1)

Други публикации:
Хулигани, София: Бард, 1995.