ВЛЕЗ

web

Когато стигнах до леса,
я, чувай - пее дрозд.
Щом се здрачава вън сега,
то вътре ще е нощ.

За птица трудно е с криле
изкусни през нощта
да литва и да каца все,
но още пее тя.

На запад мъртъв бе денят,
но сетният откос
бе жив в гърдите за една
мелодия на дрозд.

Далеч сред колонаден мрак
звучеше песента.
Бе зов да вляза вътре чак
сред скръб и тъмнина.

Но бях излязъл за звезди,
та нямаше и как,
да бях поканен там дори,
а пък аз - не бях.