Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СБОГОМ И ХЛАДА СИ ПАЗИ

web

Туй казване "сбогом" в студения мрак
на градината с толкова млада кора,
напомня за всичко, що би наранило
градина във края на фермата зиме,
от къщата с хълм отделена. Не искам
белег по нея от заек и мишка,
не искам следи от глухар по листата,
изгризани клонки - храна за сърната.
(Да виждаха в думите някакъв смисъл,
то аз до стената бих ги извикал
и с пръчката бих ги заплашил тогава.)
Не искам и слънце да я съживява.
От живот я опазихме, мисля, добре,
щом на северен склон началото бе,
че тя не се плаши от зимния вятър.
Да се стопли градина обаче, е страшно.
Колко пъти повтарях: "Стой настрани!
Градинчице, сбогом, хлада си пази.
Десет под нулата тъй опасни не са
като десет над нея. Аз тръгвам сега.
Работа имам със други дървета -
малко са грижите, но и плодовете,
такава, що брадвата върши в гората
с клена и явора, и със брезата."
Да, бях обещал, че щом легна да спя,
ще мисля дървесната нейна съдба,
доде много бавно (и без светлинка)
потъва дълбоко сърцето й в гроб.
Нещо трябва все пак да остане за Бог.

 

 

© Робърт Фрост
© Теменуга Маринова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2008, № 7 (104)