Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРАЙ, КРАЙ...

web

Трионът се зъбеше и трещеше,
пускаше цепеници, вдигаше прах.
Сладък мирис изтръгваше вятърът.
Те можеха да преброят оттам
пет планински вериги, далече
към Върмънт поели под залеза.
А трионът все се заканваше.
Ту тичаше лек, ту сякаш с товар.
И нищо не стана. Свърши денят.
Доволни сме, можеха да рекат,
да зарадват момчето с пол'вин час
по-малко работа. Сестра му край тях
стоеше с престилка, за да каже
"вечеря". При таз дума трионът,
убеждавайки всички, че знае
какво означава, подскочи в дланта
на момчето, или то я протегна.
Взаимно се срещнаха, но ръката...
Първият вик беше кикот смразяващ,
доде криволичеше, вдигнал към тях
ръката за прошка или да запази
живота изтичащ. Тогава разбра.
Бе момче достатъчно голямо
за мъжка работа, но със сърце
детинско. "Не го оставяйте, когат'
пристигне докторът да я отреже.
Сестро!" Тъй, но ръката я нямаше.
И докторът го спусна в мрак сред етер.
Лежеше, издувайки устни със дъх.
После този, дето слушаше пулса,
се изплаши. Никой не повярва.
Слабо, по-слабо, нищо! Сърцето спря.
Нямаше що. И те, понеже не бяха
умрелия, се върнаха към делата си.

 

 

© Робърт Фрост
© Теменуга Маринова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2008, № 7 (104)