ХАПКА ЗЛАТО

Над къщите вечно се стеле прах, само
мъглата крайбрежна го сляга и странно -
аз бях от децата, разбрали защо
част от развения прах е злато.
Вятър отвя праха възбог
и сля се златото със залез висок,
но бях от децата, разбрали защо
част от праха е същинско злато.
Такъв е животът в Златни врата*:
със злато е поръсена всяка храна
и аз бях детето, разбрало защо
всички ние ядем своя хапка злато.