ДЪРВОТО ДО МОЯ ПРОЗОРЕЦ

web

Клен пред прозореца, прозоречен клен.
Нощта, щом се спусне, стъклото тъмнее,
ала нека завеса не пада, дорде е
между тебе и мен.

Глава от земята надигаш свенливо,
по-рошава даже от облак развлечен.
Не всичко, лесно от тебе изречено,
беше и прозорливо.

Но аз съм те виждал разлюляван от бури.
А и ти си ме виждал как нявга в съня
опустошен и захвърлен съм бил от света,
ала не и изгубен.

Когато съдбата ни срещна за пръв път,
навярно бе имала друга представа.
Главата ти времето вън занимава,
моята - времето вътре.