Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГАРВАНЪТ

web

Тук, отдавна, в нощ нерàда, вял, унил, четях с услада
том със знания извечни, пръскащи словесен зрак.
Клюмнал в унес, в сън оборен, чух внезапно звук минорен -
сякаш някой чукна леко, чукна тук на моя праг.
"Гост - прошепнах, - гост почуква тихо тук на моя праг.
                      Кой ли друг във този мрак?"

Лих декември бе тогава, а камината с жарава
в тлеещ танц редеше сенки - призраци пред моя праг.
Утро ново чаках жадно, всуе дирех безотрадно
край на свойта силна скръб по Ленор и лика ѝ драг.
Име ангелско "Ленор" нашепвах тъжно пак и пак -
                      име, в гроб обвито с мрак!

Тъжен шумол на коприна от завесата над скрина
вдън душа ме стресна, тръпки хладни ме побиха чак.
Сетне - смелост да добия и страха да скрия - казах:
"Някой странник, дирещ тук подслон, стои пред моя праг.
Късен странник, зърнал тук заслон, стои пред моя праг.
                      Кой ли друг във този мрак?"

С нова смелост във душата, тръгнал бързо към вратата,
рекох: "Сър или мадам, простете, не усетих как,
надвесен над стара книга, сладка дрямка ме настига.
А и много тихо се почука тук на моя праг,
та едва дочух". И дръпнах вратата пред госта драг.
                      Вън бе мрак и само мрак.

Дълго в мрака поглед взирах, страх и мъка там намирах,
блян бленувах както никой друг злочест и клет смелчак.
Но таз тишина гробовна тънеше в тъма тъжовна.
Само името "Ленор" прошепнах жадно в този мрак.
Името "Ленор" отекна и при мен се върна пак.
                      Само ехо в този мрак.

С трепет силен във душата, с гръб, извърнат към вратата,
сякаш пак дочух, че някой чука дваж по-силно чак.
Рекох: "Земна твар навярно чука тука по улука.
Я да видя що е туй, дали не е потаен знак?
Нека дъх поема, нека видя кой ми дава знак.
                      Вятърът ли в този мрак?"

Щом прозореца отворих, път на чуден странник сторих -
древен гарван чер, криле размахал вместо царствен флаг.
Нито поздрав той отправи, хич дори не се забави,
а с вид надменен кацна гордо тук до моя праг,
върху бюста на Палада, точно тук, до моя праг -
                      чер чудак във този мрак!

Вгледан в тази черна птица - важна, строга като жрица,
казах просто шеговито, скръб таящ в душата пак:
"Знам, макар надут плешивец, ти едва ли си страхливец,
а древен гарван, бродник хищен, дух от пъкления бряг.
Как ти викат долу в мрака на Плутоновия бряг?"
                      Той изграка: "Вечен мрак!"

Ясно чух - не ми се стори - грозен гарван да говори,
въпреки че дирех смисъл скрит зад този мрачен грак.
Никой смъртен - знам прекрасно - не е виждал толкоз ясно
звяр, и то пернат, неканен вкъщи, там до своя праг -
нокти впил във бюста сив, изваян до самия праг,
                      с име странно "Вечен мрак".

На бюста кацнал самотно, гарванът млъкна охотно
сякаш душата изля си чрез единствен мрачен грак.
Нищо друго той не рече, ни с криле изпляска вече,
а аз тихичко прошепнах: "Утре той ще литне пак,
както литна всичко скъпо, всеки мой приятел драг.
                      Той изкряска: "Вечен мрак!"

Слисан от този крясък, разцепил звучно мрака с трясък,
рекох: "Друго той не знае - явно все е слушал как
някой негов господар властен е повтарял злощастен
тоз рефрен на участ зла, белязана от скръб и мрак,
припев на блян безплоден, тлеещ бавно до въглен чак
                      и гаснещ тук във "вечен мрак".

Гракът усмивка в мен събуди, страха ми той прокуди
в миг и мекото кресло към него аз придърпах с крак.
Седнал там удобно, взех да разсъждавам най-подробно
кой ли праща тази птица - може би коварен враг?
Що ли тази страшна древна птица със злокобен грак
                      предвестява с "вечен мрак"?

В мисли тягостни унесен, размишлявах безсловесен
пред този гарван, чийто взор изгаряше ме чак.
Все така стоях незнаещ, там глава склонил, гадаещ
върху меката възглавка, плаваща в злораден зрак,
чия ли възглавка мека, плаваща в злораден зрак,
                      тя ще гали в онзи мрак.

Сетне сякаш дим тамянен ме обвея в миг спонтанен
и чух серафим да тича по килима в звънък бяг.
"Клетнико! - викнах аз тогава. - Ангел божий ти дава
време, време за забрава, дар за теб, нектар преблаг!
Пий забрава за Ленор, че инак в скръб ще вехнеш пак!"
                      Той изграка: "Вечен мрак!"

"Ти, пророко зъл и черен, ти, пернат магьосник скверен,
паж на сатаната, в буря хвърлен тук на този бряг,
дързък, уви, окаян, на бряг от духове обаян,
в дом на ужас вречен - право ти кажи ми, дай ми знак,
има ли балсам в Галаад? Мир дали ще видя пак?"
                      Той изграка: "Вечен мрак!"

Викнах: "Ти, пророко черен, ти, пернат магьосник скверен!
Казвай ти пред общия ни Бог - на теб и мене драг,
моят взор, на скръб обречен, зареян в рая далечен,
ще ли зърне пак Ленор сред светлия нетленен злак?
Ще ли зърна аз Ленор, лика ѝ да погаля пак?"
                      Той изграка: "Вечен мрак!"

"Демон! - изпаднах в ярост. - Отлитай в миг, перната гадост!
Литвай в бурята пак назад, към Плутоновия бряг!
Ни перце от теб да няма! Край на таз лъжа голяма!
Литвай, нека сам остана! Къш! Не стой на моя праг!
Спри да бъркаш в раната ми пак! Далеч от моя праг!"
                      Той изграка: "Вечен мрак!"

Но не мръдна той, остана и седи там без покана
на бюста сив на Палада, изваян до моя праг.
И сякаш в транс изцъклен ме гледа този гарван пъклен,
а лампата над него мята в зрак сянката му пак.
В плен на тази сянка моята душа ще крее пак
                      бавно в черен, вечен мрак!

 

 

© Едгар Алън По
© Явор Димитров, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.10.2019, № 10 (239)