АНАБЕЛ ЛИ

web

Тъй отдавна, отдавна, отдавна,
във царство на морски мъгли,
там девойка живя - вероятно знаете коя -
със името Анабел Ли.
Обожавах я аз, обожаваше ме тя -
да мечтаем за друго не бихме могли.

Дете бе тя и дете бях аз
във това царство на морски мъгли,
но обичахме се ние в любовен захлас -
аз и моята Анабел Ли.
Заради обичта серафимите в рая
възжелаха ни с погледи зли.

И от завист - тъй отдавна, отдавна -
във това царство на морски мъгли
зад облак скрит, ураган се изви
и прекрасната моя Анабел Ли повали.
Дойдоха знатни роднини
и отнеха ми Анабел Ли.
В саркофаг я сложиха да спи
във това царство на морски мъгли.

Да изживеят подобна любов,
серафимите в рая не биха могли.
Да! От завист - знаят всички сега
във това царство на морски мъгли -
през нощта ураган се изви
и моята Анабел Ли повали и уби.

Но на по-силна взаимна любов
малцина способни биха били -
по-мъдрите и по-зрелите от нас дори.
И никой ангел в небесния покров,
и никой демон от морските дълбини
не ще ме отдели от душата
на красивата Анабел Ли!

Щом луна заблести, се унасям в мечти
по прекрасната Анабел Ли,
а изгреят ли звезди, аз виждам нейните очи -
на прекрасната Анабел Ли.
Затова през нощта аз лежа до гръдта
на своята мила невеста и своя съдба
в саркофага й, сред морските мъгли,
там, във гроба й до бурните вълни.